ЦИД » Икономическа програма » Енергийна сигурност » Публикации

 

 

Публикации

[ 2017 | 2016 | 2015 | 2014 | 2013 | 2012 | 2011 | 2010 | 2009 | 2008 | 2007 | 2006 | 2005 | 2004 | 2003 | 2002 | 2001 | 2000 | 1998 | 1999 | 1998 ]
CSD Policy Brief No. 74: Оценка на руския икономически отпечатък в Босна и Херцеговина
Русия е един от основните политически играчи в Босна и Херцеговина след Дейтънското споразумение, което сложи край на войната, продължила от 1992 до 1995 г. Според мирното споразумение, Босна и Херцеговина се състои от две части –Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, които са почти равни по територия, както и Окръг Бръчко. В Република Сръбска, където има сръбско малцинство, позицията на Русия е най-силна. още »
 
CSD Policy Brief No. 73: Оценка на руския икономически отпечатък в Черна Гора
Настоящият анализ подчертава, че Русия се възползва от дефицитите в управлението на Черна Гора, за да се добере до изгодни приватизационни възможности и държавни субсидии. Авторите също така отбелязват последователното вмешателство на Русия във вътрешната политика на страната. още »
 
CSD Policy Brief No. 72: Оценка на руския икономически отпечатък в Сърбия
Руският икономически отпечатък се задълбочава в някои страни от Западните Балкани в продължение на поне десетилетие. Като най-видимата проява на тази тенденция може да се посочи постепенното руско придобиване на сръбския енергиен сектор. Руските субекти пряко или косвено контролират до 10% от икономиката. Корпоративното присъствие на руски фирми в Сърбия, измерено по обем на приходи и активи, е дори по-голямо, отколкото в Черна гора, където руските преки чуждестранни инвестиции са една трета от БВП на страната. още »
 
Становище на Центъра за изследване на демокрацията относно руския икономически отпечатък в Западните Балкани
Настоящето становище на Центъра за изследване на демокрацията бе представено от г-н Руслан Стефанов, Директор на Икономическата програма, на брифинг пред Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа на американския Конгрес, известна още като Хелзинкската комисия, който се състоя на 30 януари 2018 г. във Вашингтон. още »
 
Национален доклад за България SEERMAP
Пътната карта за електроенергийния сектор на Югоизточна Европа (SEERMAP) съдържа три сценария за развитието на сектора в региона до 2050 г. Изследователският проект разглежда 9 държави: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Черна Гора, Румъния и Сърбия. Оценяват се няколко енергийни стратегии от гледна точка на достъпност, енергийна сигурност, устойчивост и сигурност на доставките. още »
 
CSD Policy Brief No. 70: Пътна карта за развитието на българската електроенергетика до 2050 г.: основни жалони
Индексът на рисковете за енергийната сигурност на страната спадна съществено през последните две години, като България се нареди на 58-мо място сред 75-те най-големи потребители на енергия в света. Основните тенденции, които допринасят за това, са постоянното намаляване на енергийната интензивност и екологизирането на енергетиката и икономиката на България. още »
 
Пътна карта за електроенергийния сектор на Югоизточна Европа (SEERMAP)
Чрез пет моделиращи упражнения, включващи газовия и енергийния пазар, разпределителната мрежа и макроикономическата система, Пътна карта за електроенергийния сектор на Югоизточна Европа (SEERMAP ) подробно разработва различни сценарии за трансформацията на електроенергийния сектор към пълна декарбонизация на производството и намаляване на нивата на емисии с до 91 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Изследването зад доклада беше проведено от консорциум от 5 партньора, ръководени от унгарския Регионален център за изследване на енергийната политика (РИЕП) и от Техническия университет във Виена, със съдействието на девет местни партньори от страните от региона. още »
 
CSD Policy Brief No. 67: Турция в рамките на Европейския енергиен съюз: енергийна сигурност и управление на рискове
Успешното създаване на Европейския енергиен съюз няма да е възможно без активното приобщаване на Турция. Тя ще играе ключова роля като важна транзитна страна за бъдещите алтернативни доставки на природен газ от Каспийския регион и Близкия изток. Освен това Турция може да се възползва от развитието на Енергийния съюз, за да се превърне в основен хъб за търговия на енергия, дългосрочна цел на турската енергийна политика. още »
 
CSD Policy Brief No. 65: Вятърът, който духа от Изток: руското влияние в Централна и Източна Европа
Темата за руското влияние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) придоби особена важност след избухването на украинската криза през 2013 г. Американските и европейските политически и изследователски общности полагат сериозни усилия да обяснят потенциалните сценарии за руска намеса, инструментите и ефектите от руското влияние, както и да предложат възможни решения за минимизирането на негативните последствия за европейското единство. Този полиси брийф обобщава основните резултати от общото изследване на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания, „Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа“. още »
 
Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа
След присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към НАТО и Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г. се очакваше то да бъде последвано от положителни демократични и икономически промени. Повече от десетилетие по-късно обаче в региона се наблюдава влошаване на демократичните стандарти и управленските практики, което се случва паралелно със значителното нарастване на участието на Русия в икономическия живот на страните от региона. Редица политически движения и фигури демонстрират все по-явни проруски и антилиберални позиции. Правителствата на страните от Централна Европа водят двусмислена, а понякога и откровено прокремълска политика, което поставя под въпрос евроатлантическата им ориентация и създава напрежение сред западните институции. още »
 

1 | 2 | 3 | 4 | 5
 
   
pornload.cc