Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност
 
Изказване на г-жа Цветелина Бориславова, Председател на Надзорния съвет на СИБАНК по време на кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност, 5 октомври 2009 г.

Господин Шентов, ваши превъзходителства, господин министър, уважаеми дами и господа! Благодаря на организаторите за това, че бях поканена да участвам в тази поредна кръгла маса на тема енергетика.

Аз обаче мисля, че по-отговорно е моето участие като представител на гражданското общество. За радост виждам, че тук има мои колеги банкери, които също са по-активни членове на гражданското общество, отколкото банкери. И не случайно банкирането в България върви добре, то е изключително стабилно, цялата система е стабилна, така че ние чувстваме себе си повече задължени да сме активни в другата посока – активни членове на нашето общество.

Това, което мога да кажа за банките, е, че освен че действително повече от седем години български банки започнаха да отделят по-сериозно внимание на възобновяемите енергийни източници и да създават специализирани продукти в тази област, напоследък вече има и много активно съобразяване със световните и европейски приоритети ,свързани с глобалното затопляне и предизвикателствата, свързани с екологичните въпроси за решаване. Създават се нови банкови продукти и се улесняват и граждани и фирми да инвестират в тази посока.

Но, както казах, аз предпочитам днес да говоря по-скоро като член на гражданското общество и в това си качество искам да кажа, че се чувствам изключително радостна от това, което виждам днес и не само днес – това е поредната кръгла маса, или поредната дискусия на тема енергетика. Виждам, че участниците стават все по-откровени и по-отговорни. И това са не само експертите, повечето от тях винаги са били откровени, но и представители на политически партии, представители на властта изобщо. И мисля, че това е една значителна крачка напред.

Ще започна със срещата на Г-8 в Италия на 8 юли, в която общото заключение беше, че има спешна необходимост от глобално споразумение по въпросите за климатичните промени. Съответно беше решено, че е необходимо съставяне на адекватни национални планове, свързани с тези приоритети. И основните групи мерки, които бяха набелязани на тези среща, която аз считам, че беше ключова, защото както господин Димитров каза, действително ние вече се намираме и то за много кратко време в една нова ситуация на масово осъзнаване на политици и хора по света изобщо, че приоритетите на енергетиката вече са свързани с приоритети на екологията.

И така, основните групи мерки, които бяха набелязани там, бяха рязка редукция на цел 2 – Емисии. До 2020 г. господин Обама, като най-високопоставения представител на Америка, е поставил твърда летва за тях – 14% намаление на въглеродните емисии в Щатите до 2020 г., а Европа си е поставила още по-амбициозна задача за намаление с 23% на въглеродните емисии. Съответно другата група мерки са даване предимство на алтернативни източници за производство на енергия, водни, вятърни, биомаса, соларни, геотермални, геотермични и т.н. Активизиране на търговията с емисии, като стимул за намаляване на въглеродните емисии. И увеличаване на отговорността на обществото към природата. И това е част от създаването на нови правила за природосъобразно поведение изобщо. Друга мярка е подобряване на енергийната ефективност на производители, на обществени сгради, на частни потребители и домакинства.

Къде стои България в рамките на тази картина от набелязани световни приоритети? И какви са точно нашите приоритети днес? Аз наистина мисля, че е изключително важно да се съобразим с всички тези помени, настъпващи в света. И това, което наричаме дългосрочно планиране, действително да бъде много, много предпазливо направено. И действително да прилагаме една голяма гъвкавост. Не искам да повтарям думи, казани тук, само ще кажа, че много се радвам, че има съвсем ясно потвърждение на тези приоритети на световните политици и от представители на политическата класа в България.

В България няма силна индустрия, но пък имаме много енергоемки производства. И въпросът е в условията на икономическа криза и на глобално затопляне, какви решения трябва да се вземат при изработването на тази стратегия на страната.

Наистина националната сигурност на една държава зависи до голяма степен от енергийната й независимост. Но ние трябва да отчитаме, че понятието енергийна сигурност вече има ново тълкувание. То вече е еволюирало с развитието на технологиите, на обществото и с климатичните промени.

И така, очертават се две основни предизвикателства за страната ни. Това беше обсъждано и на други кръгли маси, организирани от гражданското общество в България.

Първото основно предизвикателство е увеличаване на сигурността на доставки на енергия. И виждаме, че това се потвърждава и от правителството, което е добре като дългосрочна визия. И осигуряване на енергийна сигурност чрез диверсификация на източниците на суровини. Но особено важно е да обърнем внимание и на собствените източници на суровини в България.

Второто основно предизвикателство, стоящо пред страната ни, по което наистина имаше консенсус и продължава да има е намаляване на енергоемкостта в производството и в битовата и обществена сфера. В сравнение с други европейски страни България е с най-висока енергоемкост и най-ниска енергийна ефективност. Само един пример ще дам. България употребява 1,19% от брутния вътрешен продукт за енергия, докато при Германия процентът е 0,17 от брутния вътрешен продукт. Как можем да променим това? Разбира се не може да се случи много бързо, но при всички случаи е добре да се стремим към такава промяна.

Националната сигурност на нашата страна определено зависи от това доколко ще се спазват европейските стандарти, а сред тях екологичните са водещи. Наистина в България има разработена Национална стратегия, която беше представена в края на 2008 г. от предишното правителство. В момента тече обсъждане. И аз подкрепям тези твърдения, че ние не бива да бързаме да се взимат решения и да се приключва с енергийната стратегия преди да са се обсъдили всички тези нови приоритети, които възникват пред света и които отчетливо бяха набелязани на срещата на Г-8.

Също така е необходимо да се отчетат и особеностите на България като природни географски дадености с оглед на енергийната ни независимост. Например Исландия осигурява 80% от нуждите си от енергия от възобновяеми енергийни източници, предимно водни. Сто процента от нуждите за ток и отопление в Исландия са от възобновяеми енергийни източници. В България има наистина недостатъчно развито производство на енергия от алтернативни източници. Всички ние чухме какво залага нашето правителство като задача за постигане до 2020 г. – 16% от възобновяеми енергийни източници. Мисля, че това е една добра цифра. Но за това трябва да се включим всички активно – и частният бизнес, и да се създадат такива условия от държавата, че да се привлекат и чуждестранни инвестиции, за да може да се постигне тази задача.

В България също така има недостатъчно развита газова инфраструктура. Всички знаят това. Тук също виждам ролята на банките за това да осигуряват необходимото финансиране на повече домакинства, за да се включват към съществуващата газова инфраструктура и да се ползва по-голямо количество газ за отопление и битови нужди.

Също така в областта на газта вече беше споменато, но аз отново ще повторя, че изключително важен е моментът да се осигурят инвестиции за разширяване капацитета на подземните газови хранилища в България. Доколкото знам, потреблението сега е около 3 милиарда кубически метра газ, но тук има експерти по газта, които със сигурност ще кажат съвсем точно. Знае се, че има възможности да се направят разширения на газовото находище в Чирен и съответно да се осигури развитие на газовото находище Галата.

Логично и разумно увеличаване на цената на тока в България също смятам, че е една добра мярка, която трябва да се вземе, за да може да се покриват реалните разходи за производство от крайния потребител. Ефектът от това е премахването на държавните субсидии и разхищенията на ток от домакинствата и производствените предприятия, което в момента е много ярко наблюдавана тенденция в нашата страна. И за съжаление няма корекции в тази посока. Затова тази мярка би могла да окаже необходимото въздействие.

Инвестиции в нови технологии. Това беше споменато. Разбира се, има необходимост от разширяване на активността на български компании по посока взаимодействие с водещите компании в света в областта на технологии, свързани със зелената енергетика.

Всичко това, което казвам сега, са неща, които ние сме обсъждали на наши кръгли маси на гражданското общество. Аз искам още веднъж да потвърдя волята на представителите на гражданското общество в тази посока.

Има една особеност, която мисля, че досега по-малко се коментира на такива кръгли маси и която е важно да се постави по-активно за разглеждане. България има изключително голяма възможност да развива алтернативна енергетика от възобновяеми енергийни източници чрез ползване на биомаса. Около 70% от възобновяемите енергийни източници в нашата страна в момента са на база на биомаса. Но всички знаем, че много слаб е общият процент на възобновяеми енергийни източници. Затова би могло да се засили производството на енергия от биомаса. Предимствата за нашата страна в тази посока са и защото има доста труднодостъпни планински места, където изграждането на електропреносна система е много скъпо. Това, разбира се, ще увеличи цената към потребителя и от гледна точка на гъвкавостта, за която беше споменато, би било много полезно да се използват отпадъци от горите, които има в доста голямо количество и да се ползва така наречения дървесен чипс, за да се отопляват и обществени, и частни сгради, и съответно да се увеличи по този начин процентът на биомаса, използвана за производство на енергия.

И стигаме отново до темата за това дали действително една малка страна като България трябва да има такава огромна концентрация на производство на енергия от даден вид енергийни мощности, като атомни електроцентрали. Аз няма да говоря на тази тема, достатъчно беше изговорено, но в света микрогенерацията и така наречените негавати задоволяват половината от глада за нова енергия. И мисля, че ние, взимайки предвид този факт, трябва да се замислим при планирането на създаването на такива нови големи производства.

Ще дам само един пример с Германия, където при взето решение при предишни правителства за изграждане на нови атомни електроцентрали и при едно много по-голямо индустриално производство, политиката на новото правителство е за възстановяване на съществуващите атомни електроцентрали и огромни инвестиции в областта на възобновяеми енергийни източници.

По втория приоритет, за който споменах в началото – намаляване на енергоемкостта в нашата страна и увеличаване на енергийната ефективност, също има изключително много да се направи. Само като база за сравнение мога да кажа, че инвестиции от 1 евро в енергийна ефективност се равняват на спестявания от 2 евро в инвестиране в създаване на енергийни мощности. И би било наистина добре да заложим на негаватовете – това е един нов термин, който вече се използва доста активно от световното енергийно лоби.

Аз ще завърша с думите, че наистина има две ключови думи, които се оформят във всички дискусии досега, свързани с приоритетите в енергетиката. И те са адекватен баланс на различни енергийни източници и диверсификация в областта на доставките на суровини за нашата енергетика.

Благодаря за вниманието.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ