Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Семинар: Националните приоритети за сигурността и опциите пред САЩ
 
На 18 февруари 2009 г. Центърът за изследване на демокрацията организира семинар специални гости на който бяха посланикът на Германия Михаел Гайер, посланик Робърт С. Гелбард, председател на Вашингтон Глобъл Партнърс и г-н Брайън Майкъл Дженкинс. Събитието беше част от проект на Центъра, насочен към темите правосъдие и вътрешни работи, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд.

Сред основните разглеждани теми бяха приоритетите в областта на националната сигурност и възможностите пред новата администрация в САЩ, както и евроатлантическото сътрудничество. На основа на изключителния си опит и квалификация посланик Робърт С. Гелбард и г-н Брайън Майкъл Дженкинс имаха възможността да представят пред останалите участници задълбочени коментари по разискваните проблеми.

Посланикът на Германия Михаел Гайер засвидетелства намерението на своето правителство да си сътрудничи с новата американска администрация.

Посланик Робърт С. Гелбард е бивш помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на международния наркотрафик и специален пратеник на президента Клинтън за Балканите. В момента г-н Гелбард е председател на Вашингтон Глобъл Партнърс (Washington Global Partners), консултантска компания, която специализира в управлението на кризи, анализ на риска, развитие и управление на проекти с регионален фокус върху Централна и Източна Европа, Близкия Изток, Югоизточна Азия, Латинска Америка и Карибите. Той е също така и консултант към Института по анализи за отбраната, САЩ. Г-н Брайън Майкъл Дженкинс е старши съветник на президента на Ранд Корпорейшън, експерт по проблемите на международния тероризъм и вътрешната сигурност. Г-н Дженкинс е и директор на Центъра за транспортна сигурност към Транспортния институт Mineta. Той е работил като съветник към Държавният департамент на САЩ, Министерството на отбраната, на енергетиката, както и към други правителствени агенции.

По време на събитието бяха изтъкнати основните промени във външната политика на САЩ, които могат да бъдат очаквани с оглед на новата администрация. Беше отбелязано, че ще бъде налице промяна в тона и практиките за противодействие на тероризма. По-специално, базата Гуантанамо ще бъде закрита до една година. „Войната срещу терора”, поведена от администрацията на президента Буш също ще бъде прекратена, а справянето с терористични заплахи ще бъде чрез напълно нов подход. Когато е възможно, усилията на САЩ ще са съсредоточени в постигане на сътрудничество с другите правителства и подобряване на имиджа на САЩ сред международната общност.

Дискутиран бе и фактът, че новата администрация на президента Обама ще трябва да се справи с посочените по-горе предизвикателства в среда на дълбока финансова и икономическа криза, която е толкова сериозна, че изисква развитието на двустранни сътрудничества. Бе подчертано и че сред новата администрация съществува консенсус за съвместна работа с европейските държави, НАТО и институциите на ЕС при разрешаване на различни международни проблеми. Ситуацията в Афганистан бе дадена като пример за необходимост от подобна намеса от двете страни на Атлантика. Във връзка с последния пример бяха маркирани и проблеми като нуждата от последователност и балансираност в правилата за участие на различните държави в процесите по разрешаване на конфликти. “Главоблъсканицата” Гуантанамо бе посочена като още един пункт, по който Европа и Америка следва да работят съвместно. Беше отбелязано, че САЩ трябва да обърне внимание и на проблеми в други райони на света, които имат отражение върху националната сигурност, като Китай, Северна и Южна Корея и Индонезия и да доразвият традиционно доброто си сътрудничество със съседите от Латинска Америка, пренебрегвани през последните години.

Очаква се, че първата година на новата администрация на САЩ ще бъде от критично значение за нейното бъдещо развитие в множество сфери. Президентът Обама „наследява” не само три водещи се войни, но и историческия факт, че 8 от 9-те предишни Президенти са се изправяли пред разрешаването на сложни международни политически кризи или терористични атаки срещу американския интерес именно през първата година от управлението си. Терористичната заплаха в много отношения е засилена и като реакция на начина, по който САЩ проведоха така наречената „Война срещу терора”. В същото време проблеми като Гуантанамо или този за използването на насилие по време на провеждането на разпити са отблъсквали традиционни държави-партньори и са подкопавали много традиционни американски ценности. Силата на държавата се измерва не само чрез военната й мощ, но когато става въпрос за дългосрочен аспект – и чрез ценностната й система.

Фокус на дискусията беше и провалът на мисията в Ирак. В допълнение към факта, че самата идея за войната е била погрешна от самото начало, поради липсата на връзка между Ал Кайда и пред-военната политическа власт в Ирак, както и поради това, че най-малкото е било под въпрос съществуването на оръжие за масово унищожение, беше посочено, че успехът на САЩ във войната е бил възпрепятстван и от слабата подготовка и от разглеждането единствено през призмата на „война срещу терора”; от липсата на институционална памет във военната общност в САЩ, въпреки подобната ситуация във Виетнам; от съзнателното подтискане на обществената дискусия и сравнение с Виетнам, за да не се „травмира” обществото и военното съсловие. Анализът на някои успешни военни техники и подходи във Виетнам би помогнал на САЩ във войната в Ирак. В бъдеще САЩ ще участва само във войни, при които има ясно маркирани цели и само ако е засегната националната сигурност на държавата, войни, които лесно биха били спечелени чрез отбрана и в кратки периоди от време. Относно ситуацията в Ирак, очакванията са, че въоръженият контингент на САЩ ще напусне страната в периода 2010 – 2012 г. в зависимост от това колко бързо се подобрява сигурността в региона.

По-нататък в дискусията бе подчертано, че Африка ще е сред приоритетите на САЩ за оказване на хуманитарна помощ. САЩ ще продължи да отдава своя дял в съвместните международни усилия на държавите в името на институцията ООН, която въпреки някои слабости, е факторът за постигане на устойчиви положителни промени в международния климат на сигурността. Беше изразена загриженост по отношение на заплахата за сигурността от организирани престъпни групировки и евентуалното им сътрудничество с терористични такива. Бяха посочени няколко примера за такова изолирано засега сътрудничество в Южна Америка и Афганистан. Те посочиха, че за момента няма данни за систематично взаимодействие между организирани престъпни групи, терористични такива и корумпирани държавни служители – един изключително обезпокоителен потенциален сценарий на взаимодействие. Говорейки за корупция и организирана престъпност беше подчертано, че горните явления са сериозно предизвикателство за много държави, защото тези процеси имат по-традиционни негативни обществени ефекти, като например завишено ниво на престъпност, неправилно разпределение на ресурсите и подкопаване на качеството на управление и властта. В тази връзка гостите изразиха подкрепата си за всички значими анти-корупционни инициативи в България.

Останалите участници в дискусията бяха д-р Огнян Шентов, председател на управителния съвет на Центъра за изследване на демокрацията; г-жа Иванка Иванова, директор на правната програма на институт „Отворено общество” и г-н Павел Атанасов, експерт по сигурността и отбраната в Министерство на отбраната.

Събитието беше част от проект на Центъра, насочен към темите правосъдие и вътрешни работи, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд.

Покана и информация за семинара (Adobe PDF, 168 KB)
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ