Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Oткрита дискусия на тема „Народното събрание – гарант за отговорна държава”
 
На 15 октомври 2008 г. Центърът за изследване на демокрацията съвместно с Народното събрание на Република България организираха открита дискусия на тема „Народното събрание – гарант за отговорна държава”. Участие в срещата взеха депутати, омбудсманът на Република България, членове на Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, университетски преподаватели, представители на неправителствени организации и журналисти.

В приветствието си към участниците председателят на Народното събрание г-н Георги Пирински припомни, че на същата дата преди сто години парламентът е изслушал тронното слово на монарха по повод обявяването на независимостта на България. Вземайки повод от този факт, г-н Пирински отбеляза необходимостта от преосмисляне на понятието „независимост” в контекста на съвременния глобализиращ се свят и подчерта, че отговорното управление включва взаимно допълване между държавата и гражданското общество.

В своето изказване директорът на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията д-р Мария Йорданова разгледа ролята на гражданското общество в парламентарната демокрация. Тя посочи, че гражданското общество следва да бъде както коректив и опозиция на управлението, така и негов конструктивен партньор. Д-р Йорданова илюстрира с няколко примера от работата на Центъра за изследване на демокрацията възможностите за ефективно сътрудничество между неправителствения сектор и държавата, като заключи, че и от двете страни са необходими повече усилия за изграждането на устойчиво и резултатно партньорство.

Старшият съветник на сенатор Барак Обама по проблемите на външната политика и бивш специален пратеник на САЩ за Балканите посланик Робърт Гелбард представи пред участниците прилаганите в САЩ механизми за гарантиране на отговорна държава. Той подчерта значението на принципа на разделение на властите, като обърна специално внимание на обстоятелството, че когато назрее необходимост на държавата да изпълнява определена нова функция, практиката в САЩ е тази функция да се възложи на някоя от вече изградените институции, докато в Европа преобладава решението да се създават нови институции. Посланик Гелбард посочи и конкретни механизми, чрез които Конгресът на САЩ осъществява контрол върху работата на изпълнителната власт, като например одобряването на отпускането на бюджетни средства; възможността за изслушване на високопоставени държавни служители и отговорността, която те носят, в случай че откажат да се явят; процедурата по импийчмънт (освобождаване от длъжност) на президента на страната и на висши магистрати; и т.н. В заключение посланик Гелбард подчерта, че най-важната предпоставка, за да бъдат всички тези механизми ефективни, е наличието на политическа воля.

Г-жа Росица Стоянова от Института по история на Българската академия на науките направи ретроспекция на промените в българската конституция, извършени по повод обявяването на независимостта от Петото Велико Народно събрание през 1911 г. Сред участниците в събитието беше разпространен и доклада на ст.н.с. Йорданка Гешева от Института по история на Българската академия на тема „14-то Народно събрание и утвърждаването на независимостта на българската държава през 1908 – 1909 г.”.

Отговорността на Народното събрание за независимостта на страната в съвременните условия беше основен акцент в изказването на доц. д-р Динко Динков от катедра „Международни отношения” на Университета за национално и световно стопанство. Според него, Народното събрание е призвано да осигурява хармонията между държавната политика и интересите на суверена. Доц. Динков подчерта още, че в съвременните условия понятията „независимост” и „суверенитет” придобиват нов смисъл и законодателството вече не се създава само по волята на държавата, но се отчитат и наднационалните интереси. В заключение доц. Динков обърна внимание на необходимостта от засилване на аналитичния капацитет на Народното събрание, което ще позволи европейските директиви да се въвеждат адекватно в българското законодателство, а не само да се превеждат на български език и механично да се инкорпорират в съществуващите закони.

Председателят на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии г-н Иван Кръстев се спря на възможните причини за ниското обществено доверие в работата на парламента, като посочи, че това са преди всичко неработещата партийна система в страната (липсата на ясни идеологически различия между партиите) и общоевропейската тенденция на засилване на ролята на изпълнителната власт за сметка на тази на законодателната власт. Според г-н Кръстев възможен изход от тази ситуация е парламентът да наблегне на две от своите особено силни функции – да социализира (дерадикализира) зараждащите се радикални политически движения и да осъществява парламентарен контрол върху конкретни действия на изпълнителната власт.

Проф. Снежана Начева, член на Конституционния съд, определи като основополагаща ролята на парламента за правовата държава, като същевременно постави въпроса за механизмите за контрол над работата на законодателната власт. Тя подчерта, че над парламента стои единствено Конституцията и затова именно Конституционният съд е институцията, призвана да възпира Народното събрание, когато то си позволи да я наруши. Проф. Начева се спря и на последиците от обявяването на един закон за неконституционосъобразен, като според нея липсата на правна норма, уреждаща тези последици, е по-скоро преимущество, отколкото недостатък, тъй като дава на парламента различи възможности да поправи допуснатата грешка. Същевременно, допълни тя, е похвално включването в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на изрична разпоредба задължаваща парламента при обявяване на отделен закон или част от него за неконституционен да уреди възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд. В заключение проф. Начева посочи, че понятието за конституционност също се променя под въздействието на европейската интеграция и редица актове на Европейския съюз, особено тези от първичното право на Съюза, вече имат приоритет пред националните конституции на държавите-членки.

В хода на дискусията доц. Александър Кьосев, преподавател по история на културата в СУ „Св. Климент Охридски”, посочи, че отговорността може да се схваща като бреме за носещия я, като право и задължение да се дават отговори и като необходимост от осъществяване на контрол. Според него в последно време общественото мнение на практика се подменя от мнението на медиите за определена институция и за да преодолее тази ситуация Народното събрание трябва да намери механизми за открит диалог с гражданите.

Зорница Илиева, главен експерт в Народното събрание, постави въпроса за рисковете за правовия ред в условията на лошо функционираща съдебна система.

В заключителната част от събитието участниците се обединиха около становището, че дискусията е била ползотворна и открита и трябва да постави началото на поредица от такива мероприятия, на които да бъдат обсъждани важни въпроси от отношенията на парламента с гражданското общество.

Програма

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ