Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Александър Раков, заместник - директор на Агенция "Митници"
 
И ние като колегите от Националната следствена служба претърпяхме редукции, вече ни няма на някои граници. За сметка на това пък на тези граници, които се явяват външни за Европейския съюз, ни има и сигурно ще ни има още дълги години напред. Затова ни има и в доклада.

Но първо искам от името на митническата администрация, като една от основните институции, свързани с правоприлагането в граничните райони, да изкажа благодарност към организаторите на настоящото изследване, които според нас като цяло са уцелили пулса на разглежданата проблематика.

За нас особен интерес представлява частта в доклада, разглеждаща проблемите, свързани с разследването и наказването на трансграничните престъпления, както и препоръките за съответните законодателни промени. Във връзка с това положителна оценка заслужава предложението за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс за възстановяване на митническото дознание, което е важен инструмент за митническата администрация при противодействието на престъпленията против митническия режим и валутните престъпления.

Новите предизвикателства, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, изискват агенция „Митници” да функционира като една съвременна европейска администрация, което, разбира се, предполага и определен обем от правомощия, с които разполагат повечето митнически администрации на другите държави членки.

Напълно споделяме препоръката за въвеждане на ясни законодателни критерии за разграничаване на случаите на стокова контрабанда по чл. 242, ал. 1 от Наказателния кодекс, които се квалифицират като престъпление, и тези, които се санкционират като административни нарушения по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците чрез легалното дефиниране на понятията „големи размери” и „системно извършване”.

Бих искал обаче накратко да се спра на някои от препоръките в доклада, по които имаме по-различно виждане и според нас те подлежат на обсъждане.

На първо място, имаме определени резерви по отношение инкриминирането на митническата измама по следните съображения. Административнонаказателното производство в сравнение с наказателния процес се отличава с гъвкавост и опростена процедура, което дава възможност за бързо санкциониране на нарушителя и реализация на имуществените санкции. По отношение на митническата измама в Закона за митниците са предвидени доста големи санкции, които в зависимост от вида на нарушението варират от 100-150 до 200-250% от размера на избегнатите държавни вземания плюс равностойността на отнетите стоки. От друга страна, с предвидената възможност в Закона за митниците за налагане от митническите органи на предварителни обезпечителни мерки по съставен акт за административно нарушение, се гарантира в значителна степен събирането на вземанията в производството по принудителното изпълнение.

На следващо място, въведеният през 2003 г. институт на споразумение с нарушителя за прекратяване на административнонаказателното производство дава допълнителни гаранции за бързо и ефективно приключване на производствата, особено като се има предвид регламентираното от закона задължително условие за неговото сключване, а то е заплащане или обезпечаване на наложената санкция. По този начин не само че практически се реализира процесуално изпълнение, но и се осигурява максимален резултат за държавния бюджет. По-важното обаче е, че и към настоящия момент реализирането на административнонаказателната отговорност не препятства при наличието на достатъчно данни ангажирането на наказателната отговорност на съответното наказателноотговорно лице по отношение на осъществен състав на документно престъпление. Още повече че в случая се засягат различен кръг обществени отношения и двете производства не са взаимно обусловени. Нещо повече, административно наказателноотговорното лице и наказателноотговорното лице могат и да не съвпадат в тези случаи.

На следващо място, имаме особено мнение по препоръката в Закона за митниците да се предвидят случаи, при които не е допустимо сключване на споразумение между нарушителя и административно наказващия орган, когато стойността на предмета на нарушението е над определени размери. Тук искам да отбележа, че към настоящия момент митническите органи, когато установят, че са налице данни за престъпление, не сключват споразумение с нарушителя, а съгласно разпоредбите на ЗАНН изпращат материалите на съответния прокурор. Законът за митниците на допуска сключване на споразумение с нарушителя, когато деянието съставлява престъпление. Освен това съгласно закона решението за одобряване на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство заедно с копие от самото споразумение се изпращат на съответния прокурор в седемдневен срок от сключването и ако прокурорът прецени, че са налице данни за извършено престъпление, той може да протестира този административен акт пред съответния съд.

На следващо място, трудно бихме се съгласили с препоръката за въвеждане на задължителна експертна оценка по пазарни цени на стоките, предмет на контрабанда. Определянето на митническата стойност на стоките, предмет на митническа контрабанда, се извършва съгласно разпоредбите на Закона за митниците и правилника за неговото приложение. Смятаме, че задължителната експертна оценка за пазарната цена на стоката е изключително трудна за реализиране на практика поради големия брой случаи на контрабанда, установени от митническите органи. За илюстрация само бих казал, че за 2006 г. това са над 7500 случаи, мисля, че е отбелязано и в доклада. Това, разбира се, би довело до големи допълнителни разходи за заплащане на извършените експертизи. Освен това митническите органи в съответствие с разпоредбата на Закона за митниците задължително определят и митническа стойност на стоката за целите на митническото оформяне и следователно би се стигнало до задължително определяне на две стойности – пазарна и митническа – за една и съща стока, което икономически и процесуално според нас не е оправдано.

Бих искал също така да кажа, че споделяме и повечето от предложените препоръки за организационно-технически мерки. Само ще маркирам някои от тях.

По отношение на препоръката за специално обучение и мерки за повишаване квалификацията на лицата, които съставят актове и издават наказателни постановления за митнически нарушения, бих искал да кажа, че в агенция „Митници” се провежда първоначално обучение на стажант-митнически инспектори, което включва административнонаказателно производство, обучение за митническите и валутни нарушения и престъпления, контрол на наркотични вещества и прекурсори, контрол на оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба, способите за митническо разузнаване и разследване и др. Същевременно за повишаване на професионалната квалификация на митническите служители перманентно се провеждат курсове, семинари, работни срещи по теми, свързани с административнонаказателното производство.

По отношение на препоръката в доклада за оборудване на митническите служби с модерна техника за осъществяване на гранични проверки, със задоволство можем да се похвалим, че през последните години на всички основни митнически пунктове бяха доставени модерни рентгенови системи и преносимо оборудване за митнически контрол. В момента агенция „Митници” разполага с 3 мобилни рентгенови скенера за проверка на стоките без разтоварване на транспортните средства. Те са произведени в периода 2001-2005 г. и се използват на границата с Македония, Сърбия и Турция и на Пристанищния комплекс в Бургас. Съгласно подписан договор по програма ФАР от 10 януари 2008 г. на Капитан Андреево ще бъде въведена в експлоатация рентгенова система за проверка на камиони без разтоварване. Предвижда се до края на 2008 г. за нуждите на пристанищните комплекси в Бургас и Варна да бъде доставена мобилна рентгенова система за проверка на контейнери и камиони без разтоварване, което ще даде възможност за достигане на добрите европейски практики по показателя „Брой проверявани обекти”.

Допълнително по проект „Улесняване на транспорта и търговията в Югоизточна Европа”, който се финансира от Световната банка, ще бъде доизградена инфраструктурата за митнически проверки и халета за щателна митническа проверка и оборудване на границите с Турция, Македония и Сърбия, както и на пристанищата по река Дунав и Черно море.

По отношение на препоръката за създаване на лаборатории за извършване на експертизи на заловените наркотични вещества в самите гранични райони, считаме, че това е един сложен процес, свързан с разходването на значителни бюджетни средства. Както ви е известно, на този етап митническите органи не разполагат с разследващи функции, те са извън наказателния процес, но въпреки това бих искал да отбележа пред вас, че в последните години агенция „Митници” разви много широка система от лаборатории, която включва Централната митническа лаборатория, две регионални митнически лаборатории и мобилна лаборатория, като в рамките на тази лабораторна мрежа може да се организират и звена, които да поемат извършването на експертизи на заловените от митническите органи наркотични вещества. В заключение бих искал пак да благодаря на организаторите и авторите на доклада за труда, който са положили, да изследват една изключително важна област, която засяга пряко редица институции както в съдебната, така и в изпълнителната власт. Убеден съм, че този техен труд и със съдействието на законодателната власт ще допринесе за укрепването на правосъдието и правоприлагането в граничните райони – това, което искаме както ние, така и нашите партньори от Европейския съюз.

Благодаря ви.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ