Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Димитър Марков, координатор на проект в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията
 
Уважаеми дами и господа, добро утро! Благодаря ви, че се отзовахте на поканата.

Това, с което ще ви запозная следващите няколко минути, са основните констатации и изводи от изследването на трансграничната престъпност и противодействието с нея по границите с Македония, Турция и Южната черноморска граница, които попаднаха във фокуса на настоящото изследване и с което всеки от вас има възможност да се запознае в по-големи подробности, книжката е на ваше разположение.

Преди всичко искам да спомена, че това изследване беше направено по една много подробна методология, включваща освен събирането на статистически данни от всички тези райони, за което специално благодаря на институциите, които любезно се отзоваха на нашите искания на информация – както Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и агенция „Митници” на централно равнище, така и прокуратурите, съдилищата, окръжните следствени служби и поделенията на митниците и на Гранична полиция по тези граници. Освен това изследването включваше и провеждането на фокус групи и интервюта за анализиране вече в по-голяма дълбочина на причините и факторите, които стоят зад резултатите, които ние установихме.

На първия слайд, който виждате, е структурата на трансграничната престъпност в България, така както беше установена в хода на изследването. Тук виждате и престъпленията, върху които изследването се фокусира. Най-разпространеното от тях е нелегалното преминаване и превеждане на хора през границата с повече от две трети от случаите, следвано от контрабандата на стоки и наркотици и една група престъпления, отново свързани с преминаване или пренасяне на стоки през границата, които имат сравнително малък дял и на практика в отделни райони въобще не се срещат, каквито са пренасянето на подправени пари и ценни книги, пренасянето на опасни отпадъци, пренасянето на културни и антични ценности, което отсъства от този слайд, но също е под половин процент от граничната престъпност у нас. Така че определящото за структурата на тази престъпност е нелегалното преминаване и контрабандата на стоки и наркотици. Тук следва да отбележа една разлика, че по Южната черноморска граница, което е подробно описано в доклада, тази структура е до известна степен различна и това се дължи основно на туристическия характер на района, където преобладават по-конвенционални престъпления. За сметка на това при тях често извършителите или пък жертвите на престъплението са чужди граждани.

По отношение на нелегалното преминаване на границата. Виждате динамиката през последните 20 години. По-важното, което бих искал да отбележа тук, е, че е най-разпространеното престъпление по българските граници, най-много това престъпление се среща в Турция. Въпреки променената подсъдност на някои престъпления с новия Наказателно - процесуален кодекс, това престъпление остава в компетентността на районните съдилища. Например в Районен съд – Свиленград, делата за нелегално преминаване са внушително количество в сравнение с останалите дела, което, от една страна, води до една по-висока натовареност на този съд, въпреки че в него броят на съдиите се определя, без да се отчита тази специфика, от друга страна – прави впечатление, че този съд се занимава с тази тясноспециализирана материя. Две трети от делата в съда в Свиленград са именно дела за нелегално преминаване на границата.

Въпреки широкото разпространение на това престъпление, друг извод, който установихме в хода на изследването, е, че значителен брой от лицата, които биват залавяни на границата в опит да преминат нелегално във или извън страната, било през граничните пунктове, било извън територията на граничните пунктове или така наречената зелена граница, където също много лица биват залавяни в опит да преминат границата, сравнително малка част от тях всъщност стигат до наказателен процес и осъдителна присъда. За района по границата с Турция около 75% от заловените лица не се подвеждат под наказателна отговорност. Причините за това са много, но като основно излиза обстоятелството, че много от лицата в момента, в който бъдат спрени от гранични органи, се възползват от правото си да поискат убежище, което право им се дава от Конституцията на България и което право автоматично изключва в този момент образуването и продължаването на наказателното производство.

На следващия слайд виждате една особеност, която беше установена също в хода на изследването – различното, така да се каже, предназначение на различните граници. Докато на границата с Турция (на този слайд е посочен районът на Районен съд – Свиленград) осъдените лица са преобладаващо чужденци, което навежда на извода, че в повечето случаи турско-българската граница се използва за нелегално влизане в страната, контрастиращият пример с границата с Македония в района на Кюстендил,е, че заловените чужденци са малцинство, около една пета от лицата, заловени на границата с Македония.

Стигаме и до второто най-разпространено трансгранично престъпление, предмет на изследването - контрабандата на стоки и наркотици. Това, което виждате на този слайд, е динамиката през последните 17 години, но това, което трябва да бъде отбелязано, е изключително малкият брой наказателни дела за контрабанда на стоки и наркотици, сравнено със случаите на нелегално преминаване и превеждане през границата. В десетки пъти по-малко са наказателните дела за контрабанда. Тук следва да се отбележи, че в тази графика влиза както контрабандата на стоки, която се санкционира било по административен, било по наказателен ред, така и контрабандата на наркотици, която по правило би следвало да се наказва само по реда на наказателния процес. Една от причините за малкия брой наказателни дела за контрабанда се оказва обстоятелството, че почти всички нарушения се санкционират по административен ред, а до наказателен процес и до наказателна присъда стигат много малко от делата за стокова контрабанда. Виждате съотношението между административните производства за контрабанда и наказателните производства през последните три години, като на тази графика са показани само административно-наказателните производства за контрабанда за нарушения, които според митниците разкриват висока степен на обществена опасност. Почти още толкова са нарушенията с ниска степен на обществена опасност, които по никакъв повод не могат да имат досег с наказателния процес. Общо взето около процент и половина от случаите с висока степен на обществена опасност стигат до наказателен съд и около половин процент от всички митнически нарушения и случаи на контрабанда, които са установени по границите, достигат до съд и до наказателна присъда.

На последно място искам да се спра и на контрабандата на наркотици, която, както вече споменах, по правило се санкционира основно по наказателен път. Това, което установихме в нашето изследване в сравнение на данните по границите с данните за цялата страна, е, че наркопрестъпленията у нас се санкционират основно във вътрешността на страната. Делата за производство, за разпространение, за държане на наркотични вещества са над 98% от всички дела за наркопрестъпления, а контрабандата на наркотици представлява едва 2% от наказателните производства, което показва, че всъщност по границите като че ли е по-трудно по различни причини да бъде хваната пратката и санкциониран извършителят, отколкото в рамките на страната, където преобладават делата за тези престъпления.

Останалите престъпления, както вече споменах, са незначителен брой, въпреки че някои от тях като търговията с антични ценности придобиват все по-голямо обществено значение. Тяхното разпространение е съвсем малко и затова няма да се спирам на тях, в доклада подробно е анализирано по райони разпространението на тези престъпления.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ