Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Корупцията в здравеопазването в България
 

Информация за медиите

На 23 юли 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията представя на кръгла маса най-новата си публикация „Корупцията в здравеопазването в България”.


Здравеопазването e един от секторите, в които структурните реформи са в застой. Безспорното постижение от последните 9 години е преходът от бюджетно финансиране на здравеопазването към здравно осигуряване. Ползата обаче е предимно за бюджета. Потребителите на здравни услуги все още не са почувствали напълно предимствата на промяната. Напротив, значителна част от населението загуби достъп до здравни услуги, а тези, които имат, не са доволни от нивото на медицинска помощ. Техническото оборудване е старо, персоналът не е достатъчно мотивиран, а корупцията е широко разпространена. Отрицателната равносметка от реформата в здравеопазването се вижда

най-вече при влошените общи показатели за здравето на нацията. Комбинацията от намаляваща раждаемост и високи нива на смъртност, както и увеличаващият се брой на млади хора, които мигрират от България, задълбочава проблема с все по-застаряващото население.

Освен от социалните и икономически трудности на прехода, проблемите с българското здравеопазване произтичат в голяма степен от недостатъци в управлението на здравната система. Докладът „Корупцията в здравеопазването в България” изследва институционалните проблеми и корупционните практики, които определят лошото качество на здравни услуги в България. Анализирани са резултатите от прехода от държавно финансирана здравна система към здравно осигуряване, с цел идентифициране на източниците на корупционен риск и тяхното относително тегло.

Българското общество проявява висока чувствителност към проблемите на здравеопазването и корупцията. Гражданите традиционно ги нареждат сред основните предизвикателства на българския преход. През 2007 г. корупцията се изкачва на първо място сред основните проблеми на българина, а здравеопазването – на шесто място почти наравно с такива проблеми катопрестъпността и бедността. Всеки четвърти българин смята, че състоянието на здравеопазването е един от трите най-големи проблема, пред които е изправена страната.

Последният Доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията и редица международни индекци за оценка на равнището на корупцията показват тенденция към намаляване на малката и административната корупция в България през последните пет години. Здравеопазването се отличава от тази обща тенденция, като по някои показатели се забелязва дори нарастване. Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията показва двукратно увеличение на дела на гражданите, които посочват сферата на здравните услуги сред тези с най-голяма корупция: от 20% през 2002 г. до 40% през 2007 г. Този резултат поставя здравеопазването на трето място след митниците и съдебната система, като в последната класация те изпреварват органите на МВР в обществената класация на най-засегнати от корупция институции. Подобни са резултатите и от оценката на обществото по отношение на степента на разпространение на корупционните практики

сред лекарите. Близо две трети от гражданите смятат, че почти всички или повечето лекари са замесени в корупционни практики, като по този показател лекарите се нареждат веднага след митничарите и представителите на правораздавателните и правоохранителните органи, изпреварвайки данъчните служители, политическия елит, министри и кметове.

По-сигурен показател за реалната динамика и разпространение на корупционните практики е споделеният личен опит от пациентите. Този индикатор отразява каква част от населението реално се е сблъсквала с искане за неполагаща се облага при контакти с лекари. Показателно е, че по споделен личенопит за корупционен натиск, лекарите оглавяват класацията в системата за мониторинг на коруцпията, като за последните 5 години са се изкачили от четвърто на първо място. По-високият процент случаи на корупционен натиск изведени от личен опит на респондентите може да отразява по-висок процент на контактите с лекари, отколкото с митничари, или полицейски служители. Но този резултат със сигурност означава, че корупцията в здравеопазването засяга повече хора отколкото корупцията в която и да е друга професионална група, т.е. щетите от нея се понасят от най-широки обществени кръгове.

Най-често срещаните корупционни практики в здравеопазването са свързани с даването на подаръци или плащането на определена сума извън официално регламентираните такси. За разлика от други типове „малка корупция” при този крайният потребител на здравни услуги е обект на корупционен натиск без да има голям личен избор относно корупционното си поведение. Това е типичен случай, в който даващият подкупа е жертва, а не съучастник и облагодетелстван. Пациентът дава подкуп за да получи здравно обслужване на съответното качество, което му се полага като здравно осигурен.

Не всички видове корупционни практики в здравния сектор обаче могат да се отнесат към този тип. Изключение правят някои видове корупция, свързани не толкова с потреблението на здравни услуги, колкото с упражняването на осигурителни права като временна нетрудоспособност (болнични листове), трайна нетрудоспособност и трудоустрояване. При тези видове корупция пациентите могат да бъдат жертва на изнудване, но могат да бъдат и съучастници с лекарите в извличане на неполагаща се облага (далеч по-голяма от стойността на подкупа или подаръка) от осигурителните и пенсионни фондове.

В друга група от корупционните практики в здравеопазването, интересите на пациентите са косвено засегнати без те да са преки участници в корупционната сделка. Към този тип корупция спада корупцията на пазара на лекарства, злоупотребите при финансирането на болниците от НЗОК, административната корупция, свързана с управлението и контрола върху доставчиците на здравни услуги, както и върху прилагането на хигиенно-епидемиологичните стандарти и стандартите по безопасност на труда при регулирането на търговската дейност.

Още по-показателен за съществуването на корупционни рискове и практики в здравеопазването е „погледът от вътре”, т. е. анкетите сред лекарите. По данни на Министерството на здравеопазването, около 2/3 от интервюираните потвърждават наличието на такива практики с различна степен на интензивност (понякога, често, или постоянно). Най-голям е този процент при помощта при раждане (71%), и при операциите (68%). Значителен е процентът на потвърдилите нерегламентирани плащания за оказване на непрофесионални грижи на болните (хранене, обличане и т.н.), както и за покана за дарение при постъпване в болница (54.5%).

Задълбочаващите се проблеми в здравния сектор у нас сочат, че здравната реформа се е отклонила от оптималните решения. Антикорупционните мерки в здравния сектор, особено чрез етични кодекси за поведение и горещи линии, едва ли могат да дадат съществен резултат без да се засегнат структурните причини за корупцията. Тези причини са добре известни и вече 17 години се преповтарят в консултантски доклади, предизборни програми и стратегии за управление. Време е от диагностика на проблемите в здравеопазването у нас да се премине към активно лечение чрез по-смели структурни мерки. Съществуват няколко неотложни предизвикателства, към които трябва да бъдат фокусирани усилията в краткосрочен и средносрочен план:

  • все още не е завършена програмата за преструктуриране на доболничния сектор;

  • голяма част от проблемите на предоставянето на здравни услуги произтичат от непълното покритие на здравното осигуряване. Тези групи, които са най-изложени на здравни рискове, остават извън обхвата на осигурителната система;

  • държавната политика и регулации в сферата на доставката на лекарства и медикаменти трябва да бъде изцяло преоценена и преструктурирана;

  • най-неотложните проблеми в здравеопазването произтичат от безизходицата в болничния сектор. Болничното финансиране все още е далеч от оптималното, като средствата, изплащани от НЗОК, отразяват в по-голяма степен избора и капацитета на доставчиците вместо реалното търсене на болнични услуги от здравноосигурените лица, и още по-малко реалната им стойност;

  • необходимо е стратегическо преосмисляне на ролята и отговорностите на частния сектор в предоставянето на здравни услуги и същността на публично-частното партньорство в тази сфера. Частният сектор все още е държан на страна от пазара на здравни услуги.

Заедно с други мерки, докладът „Корупцията в здравеопазването в България”, предлага важен инструмент на антикорупционната политика - система от индикатори, които да позволяват да се локализират и оценят корупционните рискове и да се набележат мерки за намаляването им, както и последваща оценка на постигнатото. Авторите демострират най-обща отворена рамка на такава система за мониторинг и управление на риска, която позволява навременно сигнализация за проблемни сфери в здравеопазването с висок корупционен риск, както и идентифициране на съответните мерки за превенция и противодействие. Индикаторите могат да се използват и за последваща оценка наефективността на предприетите мерки.

В българския дебат проблемите на здравния сектор, включително високите равнища на корупция, се свързват с липсата на пари. Нещо повече, все повече този проблем се свежда до неадекватното заплащане на лекарите. Внимателният анализ на насоките на реформите обаче показва, че ниското заплащане е по-скоро следствие от лошо управление и недовършени реформи, отколкото причина за проблемите на сектора.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ