Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Международен семинар: Полицията и малцинствата
 
На 28 – 29 септември 2006 г. Центърът за изследване на демокрацията в сътрудничество с Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията (EЦНРК) проведе международен семинар на тема “Полицията и малцинствата”. Целта на срещата беше разширяване на благоприятните възможности за българските нeправителствени организации да работят с правителството и правоприлагащите институции по проблема с етническата и расова дискриминация и насилие, и на правоприлагащите органи да предотвратяват и анализират проблемите, свързани с насилието на етническа и расова основа и с дискриминацията.

Във встъпителните си бележки председателят на Центъра за изследване на демокрацията д-р Огнян Шентов и Алесандро Будай, ръководител на проект RAXEN към EЦНРК, представиха целта на семинара, като подчертаха значимостта на проблема за полицията и малцинствата не само в България и в отделни държави-членки, но и в Европейския съюз като цяло.

Томаш Трплан от отдел “Изследване и събиране на данни” на EЦНРК представи функциите на Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията и очерта политиките на Европейския съюз за расовото равенство. Европейският център предоставя обективна, надеждна и съпоставима информация на европейско ниво относно расизма и ксенофобията, с което подпомага предприемането на мерки и действия в тази насока. Центърът осъществява мониторинг на расизма и ксенофобията чрез събиране, обобщаване и анализиране на информация и данни от всички държави-членки и разпространяване на резултатите сред институциите и органите на Европейския съюз. EЦНРК работи в сътрудничество с всички европейски институции, държавите-членки, национални и международни организации и граждански организации за разработването на ефективни политики за противодействие на расизма, ксенофобията и дискриминацията. Г-н Трплан отбеляза, че се очаква EЦНРК да бъде трансформиран в Агенция за основни права на ЕС.

Димитър Марков, координатор на проект в правната програма на Центъра за изследване на демокрацията разясни двупосочната роля на Центъра като национален координатор на Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията по проекта RAXEN. От една страна Центърът за изследване на демокрацията събира информация от държавни институции и неправителствени организации относно расовото равенство в различни сфери на обществения живот и я предоставя на EЦНРК. От друга страна той изпълнява ролята на ресурсен център за българските институции и неправителствени организации, който разпространява информация за дейността на Европейския съюз в тази сфера.

Европейското законодателство в областта на расовото равенство бе представено накратко от Ейдън Фицпатрик от отдел “Развитие на заетостта” при Комисията по равнопоставеност на Северна Ирландия. Той разгледа расовата дискриминация в сферата на заетостта, която се проявява при подбора и наемането на кадри, сроковете и условията на трудовите договори, социалните придобивки, уволнението и пр. Г-н Фицпатрик посочи някои от мерките на Комисията по равнопоставеност за насърчаване на расовото равенство и за създаване на равни условия на пазара на труда на групите в неравностойно положение. Между тях са предоставяне на правна помощ при съдебни дела, разработване на правила за равноправно наемане, въвеждане на законодателни промени и различни изследвания.

По време на обсъждането Джоана Гуди, програмен мениджър на отдел “Изследване и събиране на данни” в EЦНРК, представи примери за работата на полицията в страните от Европейския съюз по случаи на расистко насилие, събрани при експресно проучване в 25-те държави-членки от 2004 г. Тя изброи изследваните области, сред които са: системите за обучение на полицейски служители по етнически и расови въпроси, начините и степента на регистриране на расово мотивирани престъпления и дефинициите, нормативните разпоредби и мерките за противодействие на този вид престъпления в отделните страни. Въпреки че не всички държави разполагат с национална политика по отношение на расистките престъпления, почти навсякъде съществуват добри решения на местно равнище, като Великобритания е най-силният пример за целенасочена и последователна борба с явлението.

В своя доклад “Полицията и общностите: добри практики в противодействието на расовата дискриминация“ главен инспектор Милчо Енев от Национална служба “Полиция” разгледа основните причини за липсата на обществено доверие в българската полиция, между които са високата улична престъпност, преекспонирането на темата за организираната престъпност в медиите, както и преобладаващото мнение, че полицията е единственият орган, който е длъжен да подсигури обществената безопасност и да се бори с престъпността, без съдействието на останалите институции и обществото. Той подчерта, че работата в близост до обществото и в мултиетническа среда вече е основен приоритет за българската полиция и изброи предприетите мерки за съвременно теоретично и практическо обучение на полицейските служители в областта на човешките права, разрешаването на конфликти и подобряването на отношенията между полицията и етническите малцинства. Г-н Енев подчерта, че вече има изградени полицейски структури и планирани бъдещи проекти, които да разработят инструментариум за мониторинг на полицейските проверки, с цел както повишаване на ефективността на полицията, така и избягване на необосновани проверки на граждани от малцинствен произход.

Кенсика Моншенгво от Националната консултативна комисия по расизма и интеркултурализма, която е национален координатор по проекта RAXEN за Република Ирландия, представи примери за добро сътрудничество с полицията. Всяко полицейско управление в Ирландия има служител по етническите взаимоотношения, а комисията обучава полицаи не само по въпросите на расизма, но и на социалното разнообразие в най-широк смисъл. Той очерта няколко подхода за подобряване работата на полицията относно расистките престъпления и междуетническите отношения: преодоляване на пропастта между нормативната уредба и нейното прилагане на практика от една страна и преобладаващите обществени представи от друга; прием на полицейски служители с различен етнически произход, включително имигранти, което би спомогнало за изграждането на доверие; правилни критерии за оценка на работата на полицията, които да повишават нейната ефективност; и насърчаване на членовете на етническите малцинства да съобщават на полицията за расистки прояви.

Две бяха изложенията на тема “Използване на етническите профили в Европейския съюз”. Рейчъл Нийлд от програма “Реформа на националното наказателно правосъдие” към Правната инициатива на Институт “Отворено общество”, обобщи работата на Правната инициатива в областта на използването на етнически профили най-вече в рамките на проекта “Използване на етнически профили в Европа”, и основните стратегии, върху които той е изграден: цялостно повишаване на информираността на обществото чрез изследвания и документиране; прокарване на европейско и национално законодателство, което категорично да забранява етническите профили; и сътрудничество между гражданското общество, малцинствените общности и държавните институции.

Ребека Делсол, координатор на проекта “Използване на етническите профили в Европа” разгледа в детайли сравнителното изследване на използването на етнически профили, проведено в България, Унгария и Испания, съсредоточено върху ромските малцинства в първите две държави и имигрантите в третата, отбелязвайки, че полицията и в трите страни е оказала забележително съдействие по проекта. Тя се спря на предстоящият проект “Стратегии за ефективни полицейски проверки и обиски”, чиято цел е повишаване на прозрачността и отчетността при използването на полицейските правомощия за извършване на проверки. Ще се разработи инструмент, който ще подобри възможностите за управление и контрол на полицейските служители, както и правилник и инструкция за извършване на полицейски проверки. Проектът ще се осъществява съвместно с партньори от Великобритания, Унгария и Испания и ще изведе модели за полицейски проверки, които могат да бъдат разпространени в други части на страната и в Европейския съюз.

Джоел Милър, преподавател от Университета в Малага с дълга изследователска практика в британското външно министерство в областта на полицейските проверки, сподели своя опит по темата “Използване на етнически профили във Великобритания”. Той привлече вниманието на участниците към въпроса доколко проверките въобще са адекватна и ефективна тактика за противодействие на престъпността и към разпространението на проблема с използването на етнически профили в работата на британските правоприлагащи служби. Проф. Милър се спря и на наличните социологически инструменти и критерии за изследване на неправомерната употреба на профили и подчерта ключовата роля на законодателството в областта на расовото равноправие на национално и европейско равнище.

Рич Кийнън от Отдела по професионални стандарти на Полицейска служба на Лестършир допълни темата от гледната точка на главен инспектор в едномилионен град, характерен с изключително разнообразното си по етнически състав население. Той представи и основните моменти в работата на британската полиция, която от години работи в близост до обществото, наблягайки на отношението й към етническите групи: например щателното регистриране на етническата принадлежност на всички проверени от полицията лица, включително и тяхното самоопределение, редовните анализи на базата на събраните посредством формулярите от проверките данни и факта, че броят на извършените проверки не е критерий за добра работа на полицая и не се използва като такъв. Всеки полицейски участък има специален служител, занимаващ се с престъпления, мотивирани от расова омраза. Той допълни, че полицията трябва да се ангажира и в социалния живот на общността, за да печели близостта и доверието на местното население, както и да наема повече служители с различен етнически произход.

Филип Гунев, научен сътрудник в Европейска програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи основните изводи на наскоро издадения доклад “Използване на етнически профили в България”, който се фокусира върху ромската общност като втора по големина етническа група в страната, към която в обществото битуват множество стереотипи. Докладът се спира на въпроси като полицейските проверки на пешеходци, недостига и непоследователността при събиране на данни от проверките, липсата на конкретна подробна инструкция за извършването на проверки, поведението на полицейските служители към проверяваните граждани и характеристиките на ромите, които полицията спира най-често. Разгледани са и обективните фактори, влияещи върху престъпността в ромските общности, както и нейните типични черти.

Директорът на Европейския институт за превенция и контрол на престъпността и председател на Европейската асоциация по криминология Кауко Аромаа се включи с изказване на тема “Какво е виктимизационно изследване и как то се използва от органите на реда и от гражданското общество в Европа?”. Въпреки сравнително скорошното си въвеждане в практиката на измерването на престъпността виктимизационните изследвания са основен източник на твърде ценна информация за реално извършените престъпления и редица свързани с престъпността обществени явления. Той обясни отличителните им черти и множеството начини за използване на получените резултати, като посочи и някои техни слабости. Въпреки тях обаче адекватната наказателна политика, която би следвало да изхожда от обективно познание, трябва да се възползва от предимствата, които виктимизационните изследвания предоставят, за да бъдат попълнени някои от празнините на официалната полицейска статистика.

В продължение на темата Джоана Гуди направи презентация относно насилието и престъпността на етническа основа в Европейския съюз. ЕЦНРК проучва и обобщава степента, в която официалните данни за престъпността в страните-членки на ЕС включват и расистки престъпления и на свой ред провежда виктимизационни изследвания в ЕС с методите на други международни сравнителни изследвания, както и нови методи, разработени в отдела за изследване и събиране на данни за специфичните цели на центъра.

Заместник омбудсманът на Република България Метин Казак говори за ролята на омбудсмана за популяризиране на етническата равнопоставеност, като разгледа процеса на хармонизиране на българското законодателство за расово и етническо равенство с европейските директиви. Той обърна внимание, че проблемът за равното третиране и дискриминацията в България е реален, а не виртуален. Въпреки скорошното си създаване, институцията на националния омбудсман в България не е отхвърляла, а се е стремяла да разрешава жалби по повод случаи на дискриминация.

Ана Пападополу, старши експерт по проверките в отдел „Права на човека” към националния омбудсман на Гърция, представи новите отговорности на омбудсмана като институция, отговорна за прилагането на принципа за равноправно третиране. Тя изброи основните групи граждани, които подават жалби в отдела по човешки права и се спря подробно на неравностойното положението на ромската общност в Гърция, която от векове е социално изолирана. Проблемите на общността през последното десетилетие се влошават, достъпът им до образование и работа, включително и традиционните им начини на препитание, е ограничен, те губят самоувереност и доверие в обществото и не са представени на почти нито едно равнище на обществения живот. Г-жа Пападополу приведе множество примери от професионалната си практика за жалби във връзка с тежката ситуация на ромите, подавани най-често от социални работници и представители на неправителствени организации, и за мерките предприети не само по разрешаване на случаите, но и за трайното подобрение на условията в сътрудничество с местните и централните власти.

Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация, представи дейността на комисията. Той се спря на скорошно нейно изследване, чиито резултати сочат, че при наемането на служители в държавната администрация съществуват проявления на расова дискриминация, а държавните служители от малцинствен произход не винаги се приемат добре от обществото. Съществува и разминаване между обществените представи за дискриминация и действителните й проявления, тъй като около 30% от подадените до Комисията жалби във връзка с дискриминация през първата година от нейното съществуване не са били основателни. Дейността на комисията все още се нуждае от широка популяризация сред обикновените граждани, които подават жалби в много по-редки случаи, отколкото представителите ва гражданския сектор например.

Валерий Русанов, Председател на УС на Фондация „АКСЕС – София” се спря на ролята на гражданското общество и неправителствения сектор за предотвратяване и противодействие на расовата дискриминация. Той очерта някои от процесите на българския преход, повлияли на етническите и расови взаимоотношения в страната, и изтъкна ключовото значение на тези въпроси за гражданските организации, много от които съсредоточават усилията си именно в правозащитната сфера и противодействието на расовата дискриминация. Така те стават основни участници във формирането на политиката по въпросите на етническото и расовото равноправие и имат решаващ глас и възможности за преодоляването на този проблем.

Програма
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ