Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Дискусия на тема: „Промените в Конституцията и институцията омбудсман. Специализирани омбудсмани в България”
 
На 28 март 2006 г. в Центъра за изследване на демокрацията се проведе публична дискусия на тема: „Промените в Конституцията и институцията омбудсман. Специализирани омбудсмани в България”. В дискусията участваха представители на службата на националния омбудсман, общественият посредник за Столична община и неговият заместник, представители на неправителствени организации, експерти, медии.

Дискусията беше открита от д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра. В своите встъпителни думи тя подчерта дългогодишните усилия на Центъра за изследване на демокрацията за популяризиране в България на институцията омбудсман, за нейното законодателно, а впоследствие и конституционно уреждане и за проучване на възможностите за създаване на специализирани институции за закрила на правата на гражданите.

Драгомира Паунова, сътрудник в Правната програма, представи дейността на Центъра за изследване на демокрацията в проучването на възможностите за въвеждането на здравен омбудсман в България и двете обсъждани алтернативи: за създаването на отделен здравен омбудсман (на национално ниво или към отделните болнични заведения) или чрез създаването на специализиран отдел в службата на националния омбудсман. Тя изтъкна, че на този етап от развитието на институцията в България, е препоръчителен вариантът за вътрешна специализация в службата на националния омбудсман, тъй като той е вече утвърдена институция, с достатъчно ресурси и капацитет, за да действа успешно в тази сфера.

Росица Тоткова, директор на отдел „Условия на живот и развитие” в службата на националния омбудсман, запозна участниците с работата на институцията и на своя отдел за защита на човешките права, включително в сферата на здравеопазването. Тя изрази становище, че въвеждането на контрол върху дейността в областта на здравеопазването е от изключително значение за всеки отделен гражданин. Според нея, понастоящем усилията трябва да се съсредоточат в утвърждаването на националния омбудсман като институция, която в момента прави първите си стъпки. Тя посочи, че експертите в службата на националния омбудсман не само разглеждат всяка индивидуална жалба и всеки индивидуален случай, а тъй като много хора са засегнати от наличието на лоши практики, се стремят да изведат очертаващите се общи проблеми.

Росица Тоткова обърна внимание на усилията за отстояване на основните принципи в работата на националния омбудсман - независимост и публичност. Сред успешните стъпки в тази посока тя посочи подписването на протокол за взаимодействие с Комисията за борба с корупцията при Народното събрание, осигурената възможност омбудсманът да провежда срещи в така наречените закрити зони (местата за изтърпяване на наказанията) и да се застъпва за спазване на правата на лишените от свобода, създаването на обществени съвети, в които да се дискутират наболели проблеми на обществото (първият подобен създаден обществен съвет е за взаимодействие с работодателските организации). По отношение на публичността, тя сподели, че се подготвя докладът за дейността на националния омбудсман за първата година от неговото избиране, който ще бъде представен в Народното събрание. Паралелно с това е почти готов и електронния публичен регистър на жалбите, чрез който гражданите ще могат да следят хода на подадените от тях сигнали и оплаквания.

Специално внимание бе обърнато на практиката, която се допуска от сега съществуващата правна уредба на дейността на местните обществени посредници за намеса в тяхната работа от страна на общинската администрация. Това е в противоречие със съблюдаването на основополагащия принцип на независимост в работата на институции от подобен род. Това според нея дискредитира самата идея за застъпничество и налага по-стриктно уреждане на дейността на местните обществени посредници чрез допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация или по друг начин.

По отношение на въпроса за или против въвеждането на здравен омбудсман г-жа Тоткова изрази становището, че гражданите остро се нуждаят от закрила на правото си на достъп до качествени здравни услуги, но дали това да става в рамките на националната институция или пък от специализирана такава, трябва да бъде много внимателно преценено. Проблемите в здравеопазването са много големи, но и раздробяването на една едва прохождаща институция едва ли ще доведе до тяхното решаване. Тя се спря и на проблемите, произтичащи от текстовете на Закона за здравното осигуряване, които поставят гражданите в неравностойно положение, като при едни и същи обстоятелства проблемите се решават различно, а положението е най-тежко в по-малките и отдалечените населени места. Не са изготвени критерии за оценка на количеството и качеството на предоставяните здравни услуги. В изказването си тя засегна и проблемите в работата на териториалните експертни лекарски комисии. Изразена бе готовност да се развива капацитетът на националния омбудсман за разглеждане на жалби в сферата на здравеопазването, включително и чрез обособяване на специализирана структура или екип наред с или в рамките на обособените досега три дирекции: “Условия на живот и развитие”, в която се разглеждат жалби, свързани със здравеопазването и децата; “Отношения във връзка с работата на администрацията и предоставянето на административни и обществени услуги”; “Основни права и свободи”.

В своето изказване проф. Нора Ананиева, Ръководител на катедра “Публичноправни науки” във Варненския свободен университет, подкрепи изказаното от Росица Тоткова мнение и добави, че не оспорва необходимостта от създаването на специализирани омбудсмани, какъвто е здравният, но въпросът е в това какъв ще бъде източникът на неговата власт. Подобен е случаят с местните обществени посредници и предвидените текстове във внесените два законопроекта за правата и задълженията на пациентите, когато източникът е „вътрешен” и независимостта на тези институции може по-лесно да бъде накърнена. По повод предстоящите промени в Конституцията, тя даде положителна оценка на предвиденото право на националния омбудсман да сезира Конституционния съд, което би компенсирало до голяма степен липсата на индивидуална конституционна жалба. В същото време, независимо че тези промени не предвиждат предоставянето на законодателна инициатива на омбудсмана, тя изрази мнение, че той може да разчита на законодателната инициатива на отделните народни представители. Това важи за случаите, когато от конкретните жалби и проучвания на омбудсмана може да се изведе проблем, който изисква законодателно решаване или промяна, какъвто например в момента е въпросът за донорството на органи.

Димитър Марков, ръководител на проект в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи предстоящите конституционни промени по отношение на институцията омбудсман. Въпреки че те са закъснели и недостатъчни, посочи той, те ще гарантират нейната независимост. Г-н Марков запозна участниците и с предложенията на Центъра за конституционни промени по темата, като ги обедини в 3 групи: такива, които гарантират стабилността и независимостта на институцията; които определят конкретни правомощия, които не могат да бъдат предоставени от обикновен закон; и предложения за конституционно закрепване на институцията местен обществен посредник и уреждане на взаимодействието му с националния омбудсман.

Според Ангел Стефанов, обществен посредник на Столична община, преди да се разшири обхватът на дейността на омбудсмана, трябва да се увеличат неговите правомощия. Според него от значение за дейността на омбудсмана е както професионализмът на администрацията, така и правната култура на гражданите.

Валентина Танева, заместник на обществения посредник на Столична община, сподели, че почти всяка жалба е свързана със социални и здравни проблеми. В тази връзка от службата на столичния обществен посредник са се обърнали към Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката и към Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика с предложение за промени в системата на териториалните експертни лекарски комисии и Националната експертна лекарска комисия, които са насочени към създаването на единен регистър и нейното централизиране. Според нея националният омбудсман трябва да има заместник по проблемите на здравеопазването и той трябва да се избира от парламента.

В отговор на въпроса на Радиона Никова от Агенцията за закрила на детето дали към националния омбудсман има отправени жалби, свързани с проблеми на децата Росица Тоткова посочи, че има такива жалби и сред тях основен проблем са отношенията с родителите, поради което сега се подготвя общо предложение за решаване проблемите на децата и отглеждането им в семейна среда. Тя подчерта усилията на омбудсмана да обединява усилията на институциите и гражданското общество за решаването на проблемите. Специално внимание бе отделено на активното сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията, както и на предоставените от негова страна експертни мнения и полезни издания.

На кръглата маса беше представена и новата публикация на Центъра „Здравният омбудсман – добри практики и перспективи за България”, в която се разглеждат различни аспекти на специализираната институция здравен омбудсман и възможностите за въвеждането й в България. То съдържа подробно резюме на съществуващите добри практики и чуждестранния опит във Великобритания, Австралия, Швейцария, Израел. Изданието включва и подробно резюме на дискусия във връзка с два законопроекта, които предвиждат създаването на здравен омбудсман, и коментари и препоръки на експертите на Центъра за изследване на демокрацията по темата.


Програма на дискусията

Дискусията в медиите

„Здравният омбудсман – добри практики и перспективи за България ”
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ