Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Трета международна конференция по сигурността: Рисковете за сигурността и трансформацията - евро-атлантически и регионални перспективи
 
19-20 ноември, 2005 г.

Любомир Кючуков, Заместник-министър на външните работи

Уважаеми гости и участници в днешното обсъждане,

Аз ще се опитам да направя един плавен преход към по-дискусионната втора част на нашата сесия, в този смисъл ще се опитам не да декларирам позициите на България, които в крайна сметка са достатъчно известни, а по-скоро да стимулирам дискусията в следващата част на нашата сесия. В този смисъл искам още от началото да кажа, че позициите, които ще изразя не ангажират Министерството на външните работи.

Бих започнал с това, че днес Балканите са в една фаза на достатъчно устойчива тенденция към стабилизация и в крайна сметка към укрепване на сигурността и все пак от друга страна, достатъчно крехък като процес и тенденция. Аз ще се спра на два въпроса, ще се опитам да се огранича само в тези рамки. От една страна как изглеждат през призмата на политическия подход тези рискове, които съществуват за региона, и второ, Европейската и Евроатлантическата интеграция на региона, това, което е темата на нашата дискусия. Бих казах и бих разглеждал рисковете за сигурността в региона на две нива. Едното традиционно, дори архаично бих казал, от гледна точка на днешна Европа, модерна Европа, в този смисъл до модерно. Второто, глобалистично, или ако искате, постмодерно. Като казвам глобалистично имам предвид именно глобалистично, а не глобално. Тоест не като поле за изява, а по-скоро като типаж на риска, с който се сблъскваме.

Това, което ми се струва, че е достатъчно характерно за нашия регион е, че тези два типа риск съществуват съвместно. Тоест мирно съществуват, давайки достатъчно основания за размирност в нашия регион. Когато говорим за първия тип рискове, тук става дума за рисковете, които произтичат и чиято изява е на равнище на националната държава или етническата общност, което за Балканите е достатъчно сериозно като проблем. Тук могат да се споменат както войните в бивша Югославия и последвалите процеси на държавно образуване, така и наличието на противостоящи и нерядко воюващи си етноси. Бих казал, че в този смисъл тези проблеми съдържат още достатъчно висок рисков потенциал, както през призмата на нерешените въпроси със статута на Косово, разбира се преговорите предстоят и има всички основания да смятаме, че в крайна сметка този въпрос ще намери своето позитивно решение, но също така не на последно място през призмата на редица други въпроси, които по един или друг начин присъстват, както в рамките на преговорите за този статут, така и от гледна точка на цялостното състояние на полуострова. Става дума и за въпроси, които се поставят от една или друга страна в преговорите, включително въпросите за северната част на Косово, за рисковете свързани с процесите на ефективно интегриране на Република Сръбска във федерацията Босня и Херцеговина и т.н.

Между другото, тук би следвало да се отчете и един друг не маловажен въпрос. Ние сме свидетели на своебразен сблъсък между стари и нови национализми в региона. Нещо, което е достаъчно характерно и тук, когато говоря за стари и нови национализми аз не влагам никакъв морално оценъчен елемент, просто старая се да констатирам нещата такива, каквито са. Наред с традиционните национализми, които сме имали тука: гръцки, турски, български, сръбски и т.н. Сега на сцената излизат нови играчи. Това са босненски, черногорски, косовски. Казвам косовски, а не албански и това не е случайно. Тъй че това са нови реалности, които правят картината по-различна от тази, с която сме свикнали. Те невинаги намират и невинаги са облечени в национална стуктура, в национална държавност, но те присъстват като елемнти на общата картина, при това като достатъчно активни и динамични елементи на тази картина.

Когато говорим за втория тип рискове, а това, което аз условно нарекох постмодерните, тук естествено става въпрос тези, които вече не са на национално, те са на едно ниво по-ниско, на ниво под държавата. На ниво по-скоро на интернационални и международни групови мрежи. Тук естествено имам предвид съвременните проблеми, както на глобалния свят, така и в още по-голяма степен на нашия регион. Става дума за трафика на оръжие, за наркотиците, за проституцията. Между другото нерядко това са една от малкото сфери, където има много разбирателство и сътрудничество между иначе спорещи и воюващи етноси, както на Балканите като цяло, така и пример може да се даде и с Косово, където общуването между криминалните елементи, сърби и албанци е достатъчно интензивно и ползотворно за тях.

Също така, когато говорим за този тип рискове, аз бих споменал такива елементи като опитите за култивиране на ислямски фундаментализъм в някои части на региона, а също така и опасността от превръщане на някои части от региона в поле за рекрутиране, от една страна, и изява, от друга страна, на международен тероризъм и организирана престъпност. На този фон ми се струва, че това, което е важно за региона е формулирано и в заглавието на нашата днешна дискусия. Тоест европейската и евроатлантическата перспектива на региона. И когато говорим за НАТО и Европейския съюз аз бих говорил за тях, както в Югоизточна Европа, така и за НАТО и ЕС за Югоизточна Европа. И в този смисъл НАТО и ЕС за себе си и в крайна сметка за всички нас. Казвам това, за да подчертая, че процесът не е едностранен, не е еднопосочен. Тук става дума за взаимен интерес на региона и на международните структури, за които говорим. И когато говорим за европейска перспектива и евроатлантическа, аз бих казал, че това не е и не би следвало да е едно клише за политици и дипломати, които не искат и не знаят как да решат даден проблем и използват това клише, за да избягват да говорят за нещо по-конкретно.

Аз бих разглеждал европейската и евроатлантическата интеграция на региона на няколко нива. Първото и най-важното: като цел и като реалистична перспектива. Когато казвам реалистична, естествено не става дума за една или две години, говорим за дългосрочна перспектива и все пак перспектива в обозримо бъдеще. И между другото, както политиката на НАТО, така и политиката на ЕС дават основание да се смята, че има един достатъчно осмислен и отговорен подход към този проблем. Както политиката на НАТО на отворените врати спрямо държавите от Западните Балкани и Адриатическата карта и други страни от Западните Балкани, които трябва да имат своя перспектива за членство, така и нещо, което аз бих нарекъл подхода на стълбата или ако искате подходът “стъпка по стъпка”, който Европейският съюз прилага към региона с различните етапи, през които всичките страни трябва да минат, като се почне от договарянето и подписването на споразумението за стабилизация и асоцииране, получаване на статуса за кандидат за членство, преговаряща страна, подписване за членство и т.н. Изреждам тези стъпала, защото палитрата на ангажиментите и отношенията на страните от региона към ЕС покрива на практика, всяко едно от тези стъпала.

Второто ниво, на което бих разглеждал европейската и евроатлантическа перспектива на региона, това е Европа като стандарти, особено за правата на човека, стандарти за правата на малцинствата, като върховенство на закона, като ефективно управление. Разбира се, всички тези неща, изключително актуални през призмата на предстоящите преговори за бъдещия статут на Косово, но също така и като демокрация, като стимулиране изграждането на демократични институции и механизми. И затова, когато ние говорим за бъдещия статут на Косово, ние непрекъснато говорим и за стандартите и най-важното: винаги трябва да имаме предвид сигналът, който решението, независимо какво ще бъде, ще подаде към обществата, както в Белград, така и в Косово, така и на Балканите като цяло. Дали това ще подкрепи демократичните институции или това би могло да доведе до екстремизации и засилване позицията на радикални сили, които знаем, че присъстват въс всяка от двете страни.

Бих разглеждал също така европейската перспектива и като визия и историческа тенденция. Тук става дума не за процес на градеж, а на премахване на граници и бариери. Парадоксалано, но това - европейската визия - това е посоката, в която Европа се движи. Парадоксално, но нашия регион се движи в обратна посока от гледна точна на създаването на граници и поставянето на бариери. Не знам, може би това е задължителен, първоначален етап за нашия регион, за да имаме после какво да премахваме, но във всеки случай, очевидно е, че трябва да имаме предвид дългосрочната визия на региона именно тази посока - в премахването на тези граници и бариери.

Още едно равнище, което за мен е важно. Разглеждайки европейската перспектива, аз бих разглеждал Европа и НАТО като присъствие. Имам предвид като правова рамка, като норми и ценности, но също така, включително и като физическо присъствие. Говорещите преди мен много ясно подчертаха ролята и значението на контингентите и военното присъствие и в Косово, и в Босна и Херцеговина, за стабилността на региона. И мисля, че ние трябва да имаме предвид и като политическа необходимост дългосрочното военно присъствие на международната общност в части от нашия регион.

Бих казал още нещо. Решението от гледна точна на ЕС и НАТО за интегриране на региона би следвало според мен да се разглежда като инвестиция. Инвестиция в бъдещето. И то не дори през призмата на финансовата перспектива, която също е достатъчно важна и неотдавна на една подобна конференция беше казано, че едно евро инвестиция в стабилността и икономиката на региона сега, спесятва три евро след десет години плюс маса допълнителни проблеми. Не само през тази призма, но също така и през политическото разбиране, че само в една по-широка международна общност етническото и националното като проблеми, като противоборство, като конфликти на нашия регион, може да бъде разтворено и да се превърне от средство за разграничаване във средство за общуване и взаимно допълване.

За региона естествено е взаимнообвързано да говорим за интегрирането му в НАТО и ЕС. И все пак аз бих казал, че НАТО стои малко по-напред в дневния ред по съвсем обективни причини. Между другото, както това беше ситуацията и със страни като България и Румъния, което е достатъчно обективно като процес. Както и поради значително по-високата степен на интегритет на ЕС като цяло, в крайна сметка става въпрос за общност, а не за съюз на държави, както е при НАТО, така и в не малка степен и поради обективната международна конюнктура и проблемите на самия Европейски Съюз и евроумората демонстрирана от част от обществата в Европа.

И последното нещо, което бих искал да спомена в този аспект: аз бих разглеждал Евроатлантическите перспективи на региона като процес. Когато казвам като процес, имам предвид нещо по-различно от това, което се разбира от тази дума. Аз смятам, че този процес, той сам по себе си е ценност и достижение. Връщайки се отново на Косово, самият факт, че започва процес на преговори спомага за търсенето и намирането на това решение, защото налагането, спускането на крайни решения би имало по-скоро контрапродуктивен характер. И в този смисъл, процес разбирам не само като движение към ЕС и НАТО, но и като развитие в същите тези институции. Тоест даването на възможност на страните от региона вече в рамките на тези две структури догонващо да усвояват и утвърждават вътре в своите общества новите правила и рамки, които са основополагащи за ЕС и НАТО. Аз ще си позволя тук да приключа. За мен наистина пътят за решаването на много сложните, исторически натрупаните и сега проявяващи се проблеми на региона в дългосрочен план и Европейския съюз и НАТО и точно това е начинът за намаляване на тези два типа рискове, за които говорих в началото. Това е пътят, там съществуват механизмите, които могат да ни позволят, регионът повече да не излъчва сигнали на нестабилност към обществата в Европа. Благодаря ви.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ