Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Международна конференция: Перспективите за членство в ЕС и сигурността в Югоизточна Европа: скрита икономика, трансгранична престъпност и развитие
 
Международна конференция, посветена на рисковете за сигурността в Югоизточна Европа се проведе на 28-29 октомври, 2005 г. в хотел Хилтън в София. Конференцията е организирана от Центъра за изследване на демокрацията съвместно с фондация "Фридрих Еберт" и Японската фондация.

Конференцията е продължение на работата на Центъра по оценка на социалните, бизнес, национални и регионални аспекти на сигурността в региона в контекста на разширяването на Европейския съюз и най-вече в областта на неформалната икономика, корупцията и трансграничната нелегална дейност, които все още са сериозни пречки за развитието на страните в ЮИЕ и сериозна заплаха за сигурността в Европа.

Основна цел на форума беше да допринесе за създаването на подход за ограничаване на сивата икономика и трансграничната престъпност. Участваха представители на академични институции и изследователски центрове от ЕС и ЮИЕ.

Конференцията беше открита с встъпителни думи от д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра и г-н Арнолд Вемхьорнер, постоянен представител на фондация "Фридрих Еберт" в България.

Д-р Пиет Реной, изпълнителен директор на Regioplan, Холандия представи резултатите от изследване за неформалната икономика, проведено в 25-те страни членки на Европейския съюз и страните кандидатки България и Румъния. Той изтъкна няколко причини за резултатите, според които 40% от домакинствата и 30% от бизнеса са в сивата икономика: липса на доверие в правителството, толерантност по времето на комунизма и специфичната национална култура. Марио Холцнер, икономист от Виенския Институт по международни науки направи презентация за размера на избягването на данъци и разходи в Европейския съюз и България, Румъния, Хърватия и Турция през периода 2000-2003 г. Според него, в България процентът на укрити разходи е 42.7% от цялата консумация на стоки и услуги, подлежащи на облагане с данък. Д-р Предраг Беякович, изследовател от Института по публични финанси в Хърватия продължи темата, като даде повече информация за скритата икономика в Южна и Източна Европа. Той заяви, че главните проблеми, водещи до и стимулиращи тази икономика, са слабото публично управление, високата безработица, високите данъци и т.н.

Презентацията на д-р Констанин Пашев, главен експерт в Икономическата програма на Центъра, беше посветена на плоския данък и предизвика дебат дали евентуалното му въвеждане би подобрило ситуацията в България. Христина Митрева, директор на отдел в Националния осигурителен институт беше убедена, че плосък данък не може да се въведе върху осигурителните вноски. Тя заяви също, че липсата на контрол и санкции за нарушителите, както и липсата на координация между институциите са главните причини за укриване не данъци. Г-н Хавиер Руиз-Мартинез от университета „Карлос III” в Мадрид свърза този проблем с корупцията и каза, че социалното поведение и политическата култура трябва да се променят така, че инициативата за плащането на данъци да идва от хората. Г-н Реной се съгласи и добави, че изграждането на доверие в правителството трябва да бъде главна цел. Това може да бъде постигнато чрез положителен личен пример от страна на политиците. Необходима е и прозрачност, за да може гражданите да виждат къде отиват парите. Някои от участниците изразиха мнение, че проблемът е по-скоро практичен, отколкото свързан с националната култура. Филип Гунев, научен сътрудник в Европейската програма на Центъра, защити идеята за влиянието на възприятието на хората, като посочи, че някои американци също не са доволни за какво се използват парите от данъците, но българите всъщност са по-склонни към решението да не плащат данъци въобще.

Във втория панел професор Петрус ван Дайн от Унивеситета Тилбург в Холандия говори за организацията на нелегален труд и постави въпроса дали трябва да се класифицира като организирана престъпност. Той добави, че въпреки че отговаря на повечето условия, нелегалният труд не е включван в дебатите за законите за организираната престъпност. Христина Митрева говори за положителните ефекти от въвеждането на регистрация на трудовите договори и минималните осигурителни вноски. Според нея увеличените приходи от тези вноски са довели до по-добра осигурителна култура, особено на работодателите. Елка Димитрова, директор на Отдела за политика на пазара на труда в Министерството на труда и социалната политика, продължи темата като представи данни за нерегистриран и нерегламентиран труд, който засяга работещите предимно в сферата на услугите и промишлеността (например служителите в ресторанти). Тя уведоми участниците, че през месец април следващата година ще започне кампания “Защитавайте трудовите си права”.

Участниците споделиха мнението, че един от проблемите с осигурителните вноски е че хората се притесняват повече за настоящето, отколкото за бъдещето. Г-н Хавиер Руиз-Мартинез призова към по-строг контрол от страна на държавата. Според него има твърде голяма гъвкавост, а ключът е в баланса между насърчаването и контрола върху работодателите. Професор Петрус ван Дайн добави, че правоприлагането и данъчното облагане вече не е въпрос само на собствената държава, защото проблемите са прекрачили държавните граници. Д-р Реной се съгласи и даде Холандия като пример за твърде толерантна държава. Той описа прилагането на нов закон за верижната отговорност, който местните власти искат да премахнат, тъй като проблемите са главно трансгранични.

В своята презентация професор Брис де Руивер от Института по международни изследвания на криминалната политика в университета Гент, Белгия говори за мигриращите криминални групи и нарастващото участие на граждани на страни от Централна и Източна Европа в престъпления срещу собствеността. Той каза, че регистрираните групи през юли 2005 г. са били 83 и че тяхната гъвкавост се подобрява. Професор Оскар Хайме-Хименез, директор на Института за полицейски науки в Испания подчерта, че нарастващото присъствие на нарушители не бива да остава незабелязано. Той добави, че това е голямо предизвикателство, тъй като докато тероризмът е очевидна заплаха, организираната престъпност се вмъква в институциите, слива се с легалния бизнес и подкопава демокрацията. По официални данни българите държат втора позиция след румънците сред останалите балкански държави по извършване на престъпления в Испания. Полицията отговаря чрез съставяне на стратегии, операционно и организационно преструктуриране, като най-адекватни мерки са били създаването на Териториални разузнавателни части и Групи за специално реагиране към организираната престъпност. След това Тихомир Безлов, главен анализатор в Центъра, обясни структурата на организираната престъпност в България, нейната еволюция и сходство с руската мафия.

В последвалата дискусия Филип Гунев попита проф. Хайме какъв е бил ефекта от въвеждането на тези групи и възможно ли е те да бъдат ефективни и в България. Професор Хайме отговори, че за съжаление е твърде рано да се дава оценка, тъй като те са били създадени съвсем скоро. Въпреки всичко след около година ще бъде дадена професионална оценка от Изследователската програма, която се занимава точно с тези групи. След това той изброи някои от най-големите пречки в хода на работата на испанската полиция. Например, офицерите често трябва да разследват случи на различни езици и е въпрос на правомощия да се преследват престъпници в чужда държава. Той се оплака, че информацията, която се разпространява на международно ниво е много ограничена и предложи да се въведе обща политика в тази област. Господин Васил Янарлиев от Института по криминология в Министерството на вътрешните работи се поинтересува дали в Испания съществува специален закон за организираната престъпност. Професор Хайме обясни, че в Испания има разработен специален инструмент, който включва повече технически и човешки ресурси и защити този метод, защото ефективността му вече е доказана. След това добави, че друга причина да няма такъв закон, е защото проблемът е относително нов. Основният въпрос сега е как да се преследва бизнесът, който действа едновременно в бялата, сивата и черната икономика.





Програма на конференцията (MS Word, 69 kb)

Политика за създаване на благоприятна бизнес среда и отстраняване на административните пречки пред развитието на бизнеса, презентация на Гергана Царева, Директор на дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол", Министерство на икономиката и енергетиката" (PowerPoint, 80 kb)

Регистрация на трудови договори и минимални осигурителни прагове - основни резултати, презентация на Христина Митрева, Главен директор, ГД "Анализ, планиране и прогнозиране", Национален осигурителен институт (PowerPoint, 231 kb)

Динамика на скритата икономика в България 2002 - 2005, презентация на Руслан Стефанов, Икономическа програма на Центъра за изследване на демокрацията (PowerPoint, 515 kb)

Презентации на чуждите участници на английски език

Медиите за конференцията
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ