Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Втора годишна международна конференция: НАТО, Европейският съюз и новите рискове: перспективата на Югоизточна Европа
 
29-30 октомври, 2004
София

Изказване на д-р Огнян Шентов, Председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията


Господин заместник- генерален секретар,
Господин вицепремиер,
Господа министри и посланици,
Дами и господа,

За мен е удоволствие да ви приветствам на втората годишна конференцията по проблемите на сигурността в Югоизточна Европа. Особено ми е приятно да отбележа, че от тази година българските и румънските представители участват вече в ново качество, а именно като пълноправни партньори в НАТО. Двете страни получиха и конкретни дати за присъединяването си към Европейския съюз. Това е процес, който предвещава бъдещото интегриране на цяла Югоизточна Европа в тези международни организации и, следователно, разширяването на зоната на демократична сигурност и икономическа стабилност в целия регион.

Съществува приемственост и по отношение на стремежа ни дискусиите и диалогът между нас да бъдат фокусирани върху новите предизвикателства и рискове за международната сигурност. Вече всички се убедихме, особено след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. в САЩ и 11 март 2004 г. в Европа, че светът е изправен пред заплахи, чието неутрализиране изисква нов тип мислене и взаимодействие. В това отношение едно от най-важните предимства на днешната конференция е нейният новаторски формат на публично-частно партньорство. В дискусиите ще вземат участие министри на отбраната и на вътрешните работи, висши военни, ръководители на специални служби и представители на влиятелни неправителствени организации.

Смятаме, че предизвикателствата на сигурността изискват излизането извън традиционните затворени служебни механизми на изработване на концепции и решения и насърчаването на процесите на идейна осмоза между публичния и частния сектор. Дори и в по-тесните институционални рамки на публичния сектор е особено необходимо да се създават условия за подобряване на комуникацията и обмена на идеи между две традиционно разделени и специализирани институции като министерствата на отбраната и вътрешните работи. Освен това, според нас е невъзможно да се намерят национални решения на предизвикателства, които имат глобален или най-малкото транснационален характер. Убедени сме, че именно организация като НАТО ще спомогне за утвърждаването на ново институционално мислене, което да съчетава предимствата на традиционните инструменти и опит с необходимостта от по-висока степен на координация в противодействието на новите рискове.

В днешния свят един от тези рискове – международният тероризъм – се наложи категорично като проблем с особена опасност за демократичните общества и свободното икономическо развитие. Досегашният опит от усилията на редица държави да ограничат рисковете от терористични актове и чрез ответни военни действия да ликвидират в зародиш това явление не е особено насърчителен. Поуката за нас от продължаващото разширяване на фронта на терористичните атаки е, че очевидно сме закъснели в осмислянето на причините, корените и динамиката на това явление, както и в изработването на оптимална стратегия за неговото пресичане и ограничаване. Затова е важно да бъде постигнат внимателен баланс между всички налични международни инструменти за решаването на тази задача, като наред с чисто военните мерки бъдат предприети и адекватни политически, международноправни и икономически усилия за ограничаване на социалната база на тероризма.

Темата за тероризма до голяма степен се преплита с тази за транснационалната организирана престъпност, която представлява по-непосредствена заплаха за нашия регион и чиито проявления заплашват както сигурността, правата и интересите на всеки гражданин, така и стабилността на демократичните институции и успеха на икономическите реформи. Голяма част от нашите анализи през последните години бяха посветени на симбиозата между организирана престъпност, политическа корупция и сиво-черна икономика, които осигуриха важно знание за ефективното им противодействие:

 организираната престъпност в Югоизточна Европа е свързана и има общи корени – бившите военизирани структури за сигурност и участници във военни действия в региона. Организирани престъпни групи от една страна изпълняват на бартерен принцип поръчки в други страни от региона, за да избегнат полицейско и съдебно преследване;

 структурата на организираната престъпност в Югоизточна Европа не съответства на традиционния йерархичен модел, а представлява сложна мрежа от лица и организации;

 сиво-черната икономика представлява средно между 20% и 40% от БВП на страните от региона, а в отделни територии на Западните Балкани достига над 50% от БВП и чрез механизмите на корупцията осигурява плодотворна почва за възпроизводство и прикриване на организираната престъпна дейност;

 в такива размери сиво-черната икономика е неразривно свързана, задава правилата и осигурява значителна част от инвестициите в бялата икономика, което размива границата между законно и незаконно поведение;

 тези факти, заедно със съществуването на силна приятелско-роднинска среда, която гарантира лесен достъп на сиво-черните мрежи до всяка проблемна точка в правоприлагащите институции, прави реформите и дейността на сектора за сигурност в страните от Югоизточна Европа особено предизвикателство, което не е по силите на никоя отделна страна или ведомство.

Именно под влияние на тези и подобни изследвания и мониторинг на национални и международни аналитични центрове започна да се променя традиционния вътрешно - ведомствен подход при оценката на организираната престъпност. Все още обаче остава актуална задачата за въвеждането на по-ефективни инструменти и за предприемането на по-фокусирани усилия за осуетяване срастването между престъпност и власт. От нашия опит смятаме, че е наложително да се обсъди и приеме обща стратегия на противодействието на организираната престъпност и корупцията в Югоизточна Европа, които да съответстват на общоевропейските приоритети в тази област.

И отново, ключова роля в тази област имат недържавните субекти на политиката и международните отношения – корпорации и бизнес обединения, влиятелни неправителствени организации. Затова успешни ще бъдат само тези реформи, в чийто механизъм е заложено мобилизиране усилията на националните правителства, международни организации като НАТО и Европейския съюз, водещи страни-членки на тези организации и структурите на гражданското общество.

Желая успех на конференцията.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ