Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Противодействие на руското влияние и завладяване на медиите в Черноморския регион
 
Руското влияние в медийните сектори на страните от Черноморския регион става все по-видимо през последните години. То се осъществява чрез използването на различни инструменти. Част от тях включват установяването на финансови зависимости основно на базата на собственост; политическа подкрепа за прокремълски местни медии; използването на организации извън медийния сектор – като търговски дружества, неправителствени организации, образователни и културни институции, които да влияят на темите от дневния ред; възползването от пропуски на държавните институции за осигуряване на прозрачност и свобода на медиите; награждаването на проруски медии и техния персонал; използването на инструменти за хибридна война като фалшиви новини и интернет тролове.

С цел да се отговори на предизвикателствата, произтичащи от медийното влияние на Русия, на 4 септември 2018 г. Центърът за изследване на демокрацията организира международна кръгла маса в Киев, Украйна, която събра медийни експерти, журналисти и представители на гражданското общество и правителството. Участниците обсъдиха основните заключения и препоръки за конкретни политики от публикуваното сравнително проучване за региона, наречено на Центъра за изследване на демокрацията „Руското влияние в медийния сектор на страните от Черноморския регион: инструменти, пропаганда и политически опции за изграждането на резистентност“.

По време на откриването, Юлия Каздобина, съветник на украинския министър по информационна политика, посочи, че Украйна е първата държава, която е изпитала с пълна сила руските инструменти за публично влияние – завладяването на кримските медии и свързаните с Русия украински медии, и използването им за посяването на недоверие към Украйна и останалия свят сред местното население. По тази причина е трудно да се изработи политически отговор, тъй като Русия развива своя собствена медийно-предавателна инфраструктура, която заглушава украинските честоти. Най-обещаващият път се състои в използването на аналитично-проучвателен подход към въпроса с медийното влияние на Русия. Д-р Роман Шутов, стратегически съветник по Програмата за сътрудничество (Украйна-Латвия) към Балтийския център за медийно развитие, насочи вниманието към факта, че „истината“ се „въоръжава“ от Кремъл. В действителност, най-опасната форма на пропаганда се крие в привидно професионалната журналистика, която сякаш спазва стандартите за безпристрастие, но всъщност под булото на патриотична и антируска риторика, ловко разпространява прокремълски послания. В такъв случай, най-добрият начин да се борим с подобни послания е като използваме строг анализ на съдържанието.

Първият панел от кръглата маса бе посветен на презентацията и дискусията на установените от сравнителното проучване на региона изводи. Д-р Тодор Галев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, представи икономическите и политически инструменти (включително инструментите за завладяване на държавата, корпоративно присъствие, медийна пропаганда и дезинформация, геополитически натиск), които Кремъл използва, за да засили управленските пропуски в страните от Черноморския басейн. Той се фокусира върху връзките между собствениците на медиите и антизападната пропаганда, като основни форми на вредното руско влияние в региона, очертавайки инструментите и механизмите за директна и индиректна подкрепа на медиите с руски собственици, както и местните проруски медии. Д-р Роман Шутов представи характеристиките на проруската пропаганда в Украйна, акцентирайки върху използването на шокиращи, емоционално-манипулативни картини и отразяването на очевидно невярна информация. Д-р Румена Филипова, научен сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията, подчерта приликите между анализираните български медии по отношение на проруската пропаганда и стила на дезинформация, обусловени от общата проруска ориентация. Тя наблегна и на разликите в пропагандния дискурс и техниките на разпространение, определяни от различните нива на политико-икономическото завладяване на медиите от прокремълски групи и интереси. Софо Гелава и Ана Читаладзе, изследователи във Фондацията за медийно развитие, Грузия, предоставиха преглед на руските връзки в определени медийни източници в Грузия, обяснявайки ефектите от тези връзки върху отразяването на новините. Гегхам Варданян, главен редактор на Центъра за медийни инициативи, Армения, подчерта прекомерно положителното отразяване на проруски послания, използването на руски източници и позитивни нагласи към Кремъл, породени не на последно място от спецификите на арменското медийно пространство, в това число и популярността на руския език и достъпа до руска телевизия. Симион Чокина, мениджър комуникации към Института за европейски политики и реформи в Молдова, наблегна на общите тенденции в проруската пропаганда, определяни от наследените от времето на Съветския съюз медийни връзки с Русия, популярността на руския език и установяването на политически контрол върху пресата.

В последвалата дискусия бяха поставени два основни въпроса. Първият засяга проблема за истинското въздействие на установената руска пропаганда върху общественото мнение и вътрешно-политическия дискурс. Вторият се изразява в изненадата от подробното отразяване на сирийската тема в България. Реалното обяснение на този факт е, че обширното отразяване на сирийската тема е доказателство за налагането на проруски послания на българското общество, което по същество може и да не е пряко заинтересовано от сирийския конфликт. Единствените два аспекта на темата от местно значение, засегнати от медийното отразяване на конфликта в Сирия, включват проблема за снабдяването на бунтовниците с оръжия от България и възможното разпространение на насилието от Сирия към Югоизточна Европа.

Вторият панел от дискусията бе посветен на уточняването на конкретни, аналитични и основани на опита предложения за справяне с антизападната пропаганда. Любов Цибулска, зам.-директор на група за анализ на хибридни войни, Украински кризисен медиен център, изложи мнението, че основният елемент на руската пропаганда е свързан с посланията, които се уповават на културни и ценностни вярвания (за Русия като страна с горда имперска история, за Русия като жертва на външна агресия), които не могат да бъдат променени лесно. Следователно, руската пропаганда не може да бъде сразена само с разкриване на истината, тъй като посланията ѝ се основават на народопсихологията. Д-р Андреас Умланд, старши научен сътрудник в Института за евро-атлантическо сътрудничество, насочи вниманието към проблема на „дисбаланса“. Най-ефективната форма на дезинформация е преувеличеното представяне на негативна, но все пак истинна, информация за Украйна, която е в дисбаланс с липсата на сходно представяне на реална положителна информация за страната. Освен това, той изрази мнението, че западната дискусия по отношение на руското влияние поставя акцента върху конфронтацията между демокрация и авторитаризъм, продължението на Студената война и възможността за избухване на Трета световна война. Това е прекалено драматично и води до политически грешки, тъй като проблемът е по-скоро в клептокрацията на руската политическа класа. Д-р Умланд отбеляза също така, че руските социални мрежи са недостатъчно използвани от западните граждани. Д-р Володимир Йермоленко, директор Европейски проекти, Интернюз Украйна, изтъкна, че вече са известни ключовите елементи на руската пропаганда и следващата стъпка трябва да е проактивното ѝ противодействие. Информацията се въоръжава и следователно ответният подход трябва да бъде разоръжаването ѝ. Също така въпросът дали фалшивите новини или пропагандата трябва да се адресират първи представлява една фалшива дилема. Трябва да се борим и с двете, тъй като нашето съзнание събира факти, които трябва да бъдат обединени разказно, за да придобият смисъл. Полезни начини за борба с пропагандата включват внимателно следене на финансовите връзки на проруските медии, назоваването им, както и налагането на санкции.

По отношение на ролята на ЕС в борбата с руската пропаганда, опитът на Латвия бе определен като позитивен пример, тъй като Рига бе измежду първите страни, насочили вниманието към въпроса за дезинформацията, след което Европейската комисия прие ответни мерки. Бе предложено също така, програмата на ЕС за Източно партньорство да се използва по-активно като платформа, чрез която страните партньори биха могли да изпълняват ролята на „експерти“ по отношение на Русия в рамките на ЕС, предвид техните исторически връзки и задълбочени познания за Москва. От друга страна, бе дадено предупреждение, че инициативите на ЕС, свързани с контрирането на дезинформацията се третират по-скоро като проблеми от дипломатически характер отколкото като вътрешни за Съюза въпроси. Също така ЕС подценява мащаба на проблемите на сигурността, произтичащи от руската пропаганда, докато Украйна го надценява, така че е необходимо да се намери истинският баланс между измерението на сигурността и това на свободата. Последно, бе подчертано, че е от изключителна важност да се разпространят заключенията от изследванията на руската пропаганда в западните държави, като Италия например, които са по-предразположени към нея. Дезинформацията се е превърнала в глобална тема, което само по себе си предоставя отлична възможност да се преодолеят националните ограничения за справяне с този проблем.

Финалната сесия на събитието бе насочена към обмяната на опит в изграждането на умения за журналисти, блогъри и представители на организации на гражданското общество, и включваше разговори за по-широкомащабно третиране на проблемите, свързани с руското влияние. Д-р Румена Филипова представи „Кремълския наръчник“ (публикация на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), който установява връзката между руското икономическо влияние и влошаването на демократичните стандарти в страните от Централна и Източна Европа, очертава уязвимите сектори на техните икономики, където Москва доминира, изяснява допълнителните фактори, благоприятстващи кремълското икономическо въздействие и предлага конкретни политики за справяне с него. Д-р Тодор Галев представи набор от инструменти за анализ на медийното съдържание, чиято цел е да проследи, разобличи и осветли финансовите и корпоративни връзки на Русия с местните медии в чужди страни като средство за проявяване и разпространение на медийно влияние чрез пропаганда.

Дискусията показа наблюденията на участниците върху връзката между икономическото влияние на Москва и влошаването на демократичните стандарти. Бе посочено, например, че руският език в Украйна е силно популяризиран като чaст от бизнес стратегията на Кремъл. Също така бе отбелязано, че контрааргумент на изразените тези в Кремълския наръчник, може да бъде свързан с присъствието на по-слаба заплаха, идваща от Русия, която не е задължително насочена от някаква конкретна руска политическа стратегия. Наблюденията за преекспониране на руската заплаха зависят от (скорошния) исторически контекст. Също както културните парадигми и визии за национална идентичност могат да се завърнат и да бъдат циклично възпроизведени в конкретни действия и политики. Русия се завръща отново в региона, което съвсем не е тривиален въпрос.

Програма (Adobe PDF, 72 KB, на английски език)
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 687 KB, на английски език)

Руското влияние в медийния сектор на страните от Черноморския регион: инструменти, послания и политически опции за изграждането на резистентност
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ