Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Руското икономическо влияние в Централна и Източна Европа: стратегическите уязвимости в условията на хибридна война
 
През последното десетилетие Русия прави опити да засили икономическото си и политическо влияние в Централна и Източна Европа като използва редица похвати. Това е основният извод на доклада „Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа“, плод на съвместната работа на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Докладът бе представен на международна конференция в София, организирана с подкрепата на Отдела за публична дипломация на НАТО на 28 ноември 2016 г.

Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри конференцията, като подчерта, че най-важният фактор, улесняващ използването на руското икономическо влияние за политически цели в петте държави обект на доклада – Сърбия, Унгария, Латвия, Словакия и България, е наличието на дефицити в управлението. Д-р Шентов подчерта, че Кремъл тенденциозно се възползва от тези недостатъци, за да увеличи влиянието си върху правителствата в региона. За да се ограничат негативните ефекти от тази намеса, е необходимо да се работи за по-добро функциониране и независимост на регулаторните органи и за подобряване на антикорупционната политика в страните от Централна и Източна Европа.

В уводните му думи, модераторът на първата сесия на международната конференция Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, отбеляза, че вредното влияние на Кремъл не е проблем единствено на Източна Европа. То е осезаемо и в Западна Европа, тъй като Русия успява да играе умело и да манипулира слабостите на демократичните системи в своя полза.

Според Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, западните лидери не разбират мотивите на Русия и това дава зелена светлина на действията й за подкопаване на демократично-либералните системи в Централна и Източна Европа и на нарушенията й на международното право. По думите му, между 2005 и 2014 г. руското икономическо присъствие в региона варира средно от 10% в Словакия и Унгария до 25% в България. Той представи накратко и основните похвати, които Кремъл използва за подсилване на ефекта от икономическото присъствие в съответните страни от 2007 – 2008 г. насам, на които е все по-трудно да се противодейства. Такъв похват е например възползването от дефицитите в управлението на държавните предприятия в ущърб на последователната държавна политика в ключови сектори като енергетиката, банковото дело, телекомуникациите и големите инфраструктурни проекти. Подходящ пример за това е намаляването на цената на природния газ в Унгария, в замяна на което бе сключена сделката за атомната електроцентрала Paks-2. Чрез намаляването на цената бе гарантирано преизбирането на правителството през 2014 г.

Според Робърт Пшел, изпълняващ длъжността директор на Информационния център на НАТО в Москва, темата за руското влияние се нуждае от по-задълбочен анализ, задачата за извършването на който се пада на неправителствените организации, тъй като по отношение на подобни деликатни теми това би било далеч по-трудно за държавните и висшите правителствени служители. Макар опитите за влияние върху чужди държави да не са нещо необичайно, е важно по какъв начин се осъществяват те и дали съответното правителство се придържа към международните правила. В редица случаи Русия е демонстрирала, че предпочита да не се съобразява с тях и поради това държавите – членки на НАТО активно се стремят да неутрализират руската заплаха. Усилията на Алианса са насочени към противодействие на руската агресия в Източна Европа чрез укрепване на Източния фланг и към разработване на инструменти за отговор на хибридната война, която Русия води в Европа и която след срещата на върха във Варшава, се смята за възможна предпоставка за задействане на член 5 от Договора за НАТО. Г-н Пшел подчерта, че по принцип НАТО се стреми да запази диалога с Русия и да запази Москва като партньор, интегриран в западния политически процес.

Д-р Ирина Клименко, главен икономически съветник в Института за стратегически изследвания „Нова Украйна“, се спря на проблема за руското влияние в Украйна. Специалните интереси в управлението на Украйна са установили система за присвояването на обществени средства, която превръща страната в краен пример за връзката между службите за сигурност и корупцията, описана в „Кремълския наръчник“. Д-р Клименко изтъкна, че елитът на страната използва в своя лична изгода отбранителните и правоохранителни институции и подчерта, че Русия се възползва от огромните социално-икономически предизвикателства пред Украйна и от гражданския конфликт в Донбас, за да дестабилизира вътрешнополитическата й система. Колкото и бавно да протичат реформите в страната обаче, има почва за известен оптимизъм поради предприетите в Украйна ключови стъпки към евро-атлантическа интеграция.

Втората сесия бе председателствана от Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода 2009 – 2012 г. Д-р Мартин Йирушек, преподавател по енергийна сигурност в Университета в Бърно, обобщи основните изводи на публикувано наскоро изследване върху бизнес решенията на „Газпром“ и руската политика. Според него като цяло „Газпром“ действа според търговските си интереси и се стреми да запази пазарния си дял и доминираща позиция на регионалните пазари. Но за разлика от други сходни компании „Газпром” се опитва да променя активно правилата, а не единствено да се възползва от съществуващи пропуски.

Мунир Подумляк, изпълнителен директор на хърватската неправителствена организация „Партньорство за социално развитие“, изтъкна факта, че информацията за използваните от Русия инструменти и за целите на Кремъл е всъщност доста оскъдна. Според него Русия има солиден опит в идентифицирането и експлоатирането в своя полза на слабостите на държавите в региона и извън него. Доминиращо присъствие в местния политически наратив може да се постигне и се постига чрез бомбардиране с фалшиви медийни съобщения, разпространявани в социалните мрежи.

Драган Копривица, изпълнителен директор на Центъра за демократичен преход в Подгорица обясни, че по редица културно-исторически причини голяма част от населението на Черна Гора чувства силна привързаност към Русия. Значителен дял от икономиката се владее от руски фирми, а руските туристи в страната са най-многобройни. До 2014 – 2015 г. обаче Русия не изглежда да се е намесвала пряко във вътрешната политика на страната. Позицията й се променя при кандидатстването на Черна гора за членство в НАТО, когато Русия започва да оказва активна подкрепа на опозиционния Демократичен фронт по време на организираните от тях протести срещу министър-председателя Джуканович и срещу членството на страната в НАТО. По думите на г-н Копривица, кулминацията на руската намеса е била през октомври, при опита за държавен преврат, който според предварителните обвинения е бил организиран от бивши офицери от руското разузнаване в сътрудничество със сръбски националисти.

Руското влияние в Македония бе тема на изказването на Миша Попович, научен сътрудник в Института за демокрация (Societas Civilis). По думите му търговският интерес на Русия в страната е слаб, като се изключат някои инвестиции в енергетиката. Той подчерта обаче, че не трябва да се пренебрегват по-мащабните цели на Русия в Западните Балкани. Тя се стреми да запълни липсата, оставена от ЕС след период 2007 – 2009 г., когато страната не беше поканена за членство в ЕС и НАТО, а Македония на свой ред отстъпва от целта си да подобри управленските си и регулаторни стандарти.

Хесус Перес Триана, журналист на свободна практика и анализатор в областта на сигурността и отбраната, работещ и за списание Letras Libres в Мадрид, се спря на руското присъствие в Испания. Според него се наблюдава проникване на руско влияние в испанската и латиноамериканска медийна среда чрез множество издания, разпространяващи руска пропаганда.

Украйна е най-потърпевшата от руското влияние страна според Оксана Неживенко от Катедрата по финанси в Националния киевски университет. Анексирането на Крим и войната в Източна Украйна са най-видимите аспекти на грубото вмешателство на Русия във вътрешните й работи. По подобие на държавите, анализирани в „Кремълския наръчник“, Русия и тук системно използва недостатъците и корупцията в управлението, за да превземе ключови икономически сектори и да оказва натиск върху правителството чрез енергийната зависимост на Украйна. Правителството, създадено след революцията на Майдан, е предприело редица успешни стъпки, водещи към институционална промяна. Страната вече не внася природен газ от Русия, а от началото на 2016 г. съществува и зоната за свободната търговия между ЕС и Украйна. Украинският парламент е приел пакет от антикорупционни закони, чиято цел е да повишат отчетността и да попречат на масовото присвояване на обществени средства. Остават на дневен ред обаче предизвикателства като твърде сложната данъчна система, която е предпоставка за административна корупция, забавянето на визовата либерализация за ЕС, корупцията в медиите и имуществените декларации на управляващите.

Дискусията бе закрита от Трайчо Трайков със заключението, че макар да не са на мода, ценностите като основа на политиката трябва да бъдат насърчавани, колкото и трудно за осъществяване да е това. Този вид политика представлява най-трайния и стабилен път към преодоляване на недостатъците на управлението и засилване на върховенството на закона.





Програма (Adobe PDF, 393 KB, на английски език)
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 456 KB)

Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа

Презентация на Руслан Стефанов, директор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 928 KB, на английски език)
Презентация на д-р Мартин Йирушек, преподавател по енергийна сигурност в Университета в Бърно (Adobe PDF, 699 KB, на английски език)


Галерия

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ