Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Руското влияние в Централна и Източна Европа
 
Руското влияние е осезаемо в почти цяла Централна и Източна Европа. След 2008 г. руските лидери все по-агресивно започнаха да си служат с икономическата власт, която природните ресурси им осигуряват, мрежите на някогашните служби за сигурност и традиционните прийоми на меката (невоенна) сила, за да експлоатират и задълбочат стратегическите слабости на страните в региона и по този начин да подкопаят целостта на Европейския съюз и здравината на трансатлантическите връзки. Това са някои от заключенията на 16-месечното изследване „Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа”.

Русия използва икономическото си влияние като лост за експлоатация на управленските дефицити на демократичните системи в страните от Централна и източна Европа, за да постигне стратегическите си цели в региона (напр. пазарен дял в енергийния сектор) и в същото време да обогати кръга от приближени на властимащите в Кремъл чрез големи инфраструктурни проекти или доходоносни инвестиционни сделки в стратегически сектори. Друга, не по-маловажна цел на тези усилия е да се отслаби Европейския съюз, както и привлекателността и моралния авторитет на Запада, включително в страните кандидатки за членство в ЕС и НАТО като Сърбия, Украйна, Молдова и Грузия, за да разколебае желанието им да си сътрудничат и да се интегрират в тези структури. Зад твърдото поведение на Русия през последното десетилетие стои не на последно място и мотивът й да си възвърне загубеното влияние в Централна и Източна Европа и да представи своя модел на управление като по-привлекателен от доминиращия в международен план модел, а именно антилиберална суверенна „демокрация”, която следва да се възприема поне като равностоен играч в глобалните отношения.

Тези три стратегически цели на руското влияние в региона могат да се смятат за взаимозависими, но не задължително за плод на централно планиране на най-високо равнище. Те са по-скоро съчетание от съзнателни намерения и опортюнизъм. Речта на президента Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. сигнализира настъпването на нова ера на противопоставяне между Русия от една страна и Съединените щати и Европа от друга. Година по късно това противопоставяне се прояви в лицето на руско-грузинския конфликт. Руски политици започнаха публично да изтъкват слабостта на европейския проект и според тях неспособността на Европа да поддържа своите най-нови членове, изоставащи икономически от останалите страни в Съюза след глобалната икономическа криза. Това говори за появата на нов политически дневен ред, целящ да разклати основите на Запада. Тази реторика Русия подплатява и с действия, насочени към завладяването на енергийния пазар на региона чрез широкомащабни инфраструктурни проекти, водени от държавни компании като Росатом, ВТБ и Газпром.

В същото време Русия активизира мрежата си от близки до Кремъл компании във и извън страната, които оглавяват стратегически проекти и инвестиционни сделки, използващи сенчести офшорни фирми. Активното използване на корупция за осъществяването им донасят огромни приходи на множество посредници или се използва за завладяването на ключови институции в управлението на страната. Получената от частни компании печалба от корупционни сделки по мега проекти може впоследствие да се използва за контрол върху широка мрежа от хора. Някои от тези инвестиции се използват и за финансиране на политически партии, а в отделни случаи дори за преки кампании, целящи политическа и / или икономическа дестабилизация.

Мотивите зад нарастващото влияние на Русия в региона след 2007 г. лесно могат да обяснят и използваните методи, които не са новост за същия този регион. Между тях може да причислим завладяването на политическите среди и регулаторните органи, финансирането на политически партии, целия инструментариум на „меката сила”, вкл. исторически, религиозни и етнически символи, присъствието на руски международни медии и собствеността върху местни медии, организирането на мащабни медийни кампании (като кампанията срещу шистовия газ), но и използването на икономически лостове като придобиването на ключови компании в енергийния или други сектори. Чрез смесица от икономическа принуда, корупционни мега сделки (в енергийния сектор), медийна пропаганда и геополитически натиск са усвоени значителни ресурси в региона, а правителствата на редица държави, сред които и членки на НАТО, са принудени да следват политика, която често няма нищо общо с потребностите на националната им сигурност, а обслужва чужди частни и държавни интереси.

Според оценката на доклада „Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа”, икономическият отпечатък на Русия в петте изследвани страни (Сърбия, България, Латвия, Унгария и Словакия) варира от 11% дял от икономиката (в Унгария и Словакия в хода на изследването) до 22% в България. Механизмите, които Русия използва, за да засили икономическото си влияние в региона са различни, като най-важните от тях са:
  • използване на структурните слабости на икономиката в двустранните отношения;
  • използване на дефицитите в управлението, например в държавните предприятия, регулаторни органи, съдебната система, данъчните власти и пр.;
  • осигуряване на подкрепата на влиятелни политици и / или задкулисни политически фигури чрез корупция или изнудване;
  • извличане на максимална полза от корпоративните печалби и бизнес присъствие;
  • възстановяване и използване на мрежите на службите за сигурност от миналото;
  • заграбване на ценни материални активи, създадени в периода преди 1989 г.

Макар по принцип да няма нищо нередно руски компании да оперират в определена страна, има достатъчно сведения, че 1) руският капитал се използва от Кремъл за провеждане на неговите политико-икономически интереси и се смята, че 2) конкретно руските държавни ресурси се използват за финансиране на политически партии, протестни кампании и придобиване на медии извън обичайните рамки на корпоративното управление. Възможно е тези два фактора заедно да са били използвани, за да предизвикат сваляне на правителства, възход на екстремистки или националистически партии, смяна на външнополитически приоритети и противопоставяне на законодателни инициативи на ЕС. Освен това Русия разполага с пълномощници, които застъпват руските интереси или лобират за проруски политически курс.

Препоръки:

  • Институциите на ЕС трябва да подсилят антикорупционните механизми и финансовите стимули за икономическо развитие, за да помогнат на най-уязвимите страни да изградят по-добра устойчивост пред негативно руско влияние.
  • Европейският съюз трябва да укрепи вътрешните си механизми за антикорупционни стандарти и управление, залегнали в Доклада на ЕС за борба с корупцията. Трябва да се доразработят и механизмите на Съюза за последващи доклада действия и да се отправят по-конкретни препоръки към отделните страни (включително и чрез коментари относно рисковете от завладяване от трети страни). Изпълнението на препоръките трябва да се обвърже със санкции в рамките на европейската финансова подкрепа за региона.
  • Трябва да се засили контрола над европейските фондове и в изискванията на ЕС да залегне задължението за пълно разкриване на собствеността на фирмите.
  • На всеки две години националните антимонополни регулатори, съвместно с данъчните, митническите и другите свързани органи, трябва да правят публични оценки на диверсификацията на стратегическите сектори на икономиката и най-вече на енергетиката. В анализа трябва да бъде разкрита реалната собственост пазарните играчи и връзките им с чужди компании, които могат да представляват потенциална заплаха за националната сигурност. Правителствата на страните от ЕС трябва да направят крайната собственост на рискови компании и техните данъчни убежища публично достояние, за да се повиши прозрачността и информираността за реалното руско икономическо влияние в националните икономики на страните от ЕС.
  • Държавите от НАТО и ЕС трябва да бъдат насърчени да създадат специални отдели в звената си за финансово разузнаване, които проследяват съмнителни сделки на руски компании.
  • Трябва да се приоритизира сътрудничеството между ЕС и САЩ в сферата на финансовото разузнаване. В рамките на срещата на върха на НАТО през 2017 г. трябва да бъде проведена среща на високо равнище между ЕС и САЩ, като една от точките в дневния й ред трябва да бъде предотвратяването на трансграничния поток на недекларирани парични средства, които се инвестират в стратегически сектори на икономиката.


Събитие:

Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа, 13 октомври 2016 г., Вашингтон
Събитието на уебсайта на CSIS
Видео запис на уебсайта на CSIS
Видео запис на уебсайта на C-SPAN
16 политики за справяне с Кремълския наръчник на уебсайта на CSIS


Публикация:

Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа

Отразяване в медиите
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ