Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Противодействие на рекета в България: от анализ към възможни мерки
 

В началото на 90-те години България регистрира огромен ръст на престъпленията, свързани с изнудване и рекет – тенденция, която остави траен отпечатък върху последното десетилетие на ХХ век. Въпреки че през последните десет години равнището на тези престъпления трайно намалява, проблемът продължава да съществува. На 27 октомври 2016 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса на тема „Противодействието на рекета: проблемни области и възможни мерки“. В провелата се дискусия взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Софийския апелативен съд.

Събитието бе открито от ген. лейт. (о.р.) Чавдар Червенков, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, който представи накратко проведеното изследване на формите и практиките на рекет в шест страни – членки на ЕС. Той подчерта, че анализът на рекета в България се фокусира върху два основни икономически сектора „Селско стопанство“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“.

Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, представи по-подробно резултатите и изводите от направения анализ. Той отбеляза, че през последните години се наблюдава значителен спад в случаите на изнудване и рекет в сравнение с 90-те години на миналия век, като тази тенденция се отчита в полицейската статистика и виктимизационните проучвания сред бизнеса. Той обърна внимание, че тези данни трябва да бъдат внимателно анализирани, тъй като едновременно с това голям брой фирми посочват, че са имали значителен брой случаи на корупционен натиск от страна на административни органи. При по-задълбочен анализ тези случаи могат всъщност да бъдат определени като „административен рекет“. Г-н Безлов се спря на рекета в секторите „Селско стопанство“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“, който често се квалифицира като искане на подкуп, въпреки че престъплението се извършва не от отделни длъжностни лица, а от организирани престъпни мрежи с политическа протекция. Според него именно това обяснява устойчивостта и възпроизвеждането на тези практики дори и при смяна на управляващата политическа сила.

Д-р Атанас Русев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, представи методология за оценка на уязвимостта на икономически сектори към рекет, която е разработена в резултат на направеното проучване в шестте страни – членки на ЕС. Целта на изработения инструмент е да послужи за оценка на факторите на уязвимост в икономическите сектори, от които се възползва организираната престъпност за извършване на престъпления. Целта на инструмента е да направи възможна ранната идентификация на случаи, свързани с рекет и по този начин да подпомогне разследването на това престъпление, както и идентифицирането на проактивни мерки и мерки за превенция.

Д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи правната рамка за събиране на доказателства за организирана престъпна дейност с акцент върху института на защитените свидетели. Тя отбеляза, че в наказателните производства срещу различни форми на организирана престъпност в България често се прилагат защита на свидетели и разпит на анонимни свидетели, но за разлика от други държави тяхната ефективност е ниска. Д-р Йорданова изтъкна, че тези способи следва да се използват само в строго определени случаи, тъй като водят до нарушаване на основни принципи и права (правото на справедлив процес, равнопоставеността на страните в наказателния процес, състезателното начало и други), закрепени в българското, европейското и международното законодателство. Наред с това тя се спря на някои препоръки за подобряване на ефективността на мерките в тази сфера, както и за въвеждане на добри чуждестранни практики като института на „сътрудника на правосъдието“, който успешно се прилага в други държави – например в Италия.

Съдия Пламен Дацов от Софийския апелативен съд се спря на проблемите по делата с обвинения за организирана престъпна група, свързани с използването на способи за събиране на т.нар. тайни доказателства – разпит на свидетел с тайна самоличност (включително на служител под прикритие) и специални разузнавателни средства, както и годността им за обосноваване на осъдителни присъди. Той коментира множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, които в повечето случаи са свързани с нарушаване на правото на обвиняемите на справедлив процес поради неправомерното прилагане на специални разузнавателни средства в рамките на досъдебното производство и използването на доказателства, получени по незаконосъобразен начин.


В рамките на последвалата дискусия, инсп. Светослав Пашов обърна внимание на трайния недостиг на материални и човешки ресурси в полицейските служби като основни фактори не само за ниската ефективност при разследване на сложни престъпления, но и за случаите на нарушаване на правата на обвиняемите. Той отбеляза също и допълнителните затруднения, с които се сблъскват дознателите и прокурорите, поради значителните разлики в практики на съдилищата по досъдебните производства в различните райони на България.


Програма (Adobe PDF, 167 KB)
Презентация на Тихомир Безлов, главен експерт, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 740 KB)
Презентация на д-р Атанас Русев, старши анализатор, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 665 KB)
Презентация на д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 379 KB)
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ