Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Осигуряване на ефективно сътрудничество между ЕС и Турция в търсене на подобрена сигурност при енергийните доставки
 
На енергийният диалог между ЕС и Турция трябва да се гледа като на двупосочна улица, в която енергийните позиции на двете страни се сближават когато взимаме под внимание националните им интереси. Интеграцията на Турция и енергийната ѝ политика в рамките на Европейския Енергиен Съюз следва да се основава на дългосрочна визия, свързана с диверсификацията на доставките на природен газ, разширяването и либерализацията на вътрешния енергиен пазар, и декарбонизация на енергийния сектор в Европа. Турция ще играе все по-важна роля в подпомагането на ЕС в реализацията на енергийната ѝ инициатива. Държавата, от своя страна, ще се възползва от по-тясната интеграция с дневния ред на ЕС относно енергийна политика, както от гледна точка на разширена енергийна търговия с ЕС, така и на подобрена регулаторна рамка за насърчаване на либерализацията на пазара и икономическата конкурентоспособност. Това бяха някои от заключенията на работната среща, организирана от Фондацията за Изследване на Икономическа Политика на Турция (TЕПАВ), Центъра за изследване на демокрацията със седалище в София, Турската Асоциацията за Нефт и Газ (ПЕТФОРМ) и Средиземноморската Енергийна Обсерватория (OME) на 8 септември 2016 г. в Анкара, Турция. Високопоставени турски политици и представители на ЕС по енергийните въпроси взеха участие в събитието и говориха за рисковете и предизвикателствата за турската енергийна сигурност пред успешното интегриране на енергийния сектор в рамката на ЕС.

Във встъпителните си бележки, Бенгизу Озденч, директор на Програмата за Макроикономически Изследвания на ТЕПАВ и д-р Тодор Галев, старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, отбелязват решаващото значение на турската геополитическа позиция за бъдещето на Енергийния съюз. Д-р Галев подчерта, че страните в региона на Черно море трябва да преодолеят своя фокус върху двустранното сътрудничество в енергетиката, което е недостатъчно за разработване на стратегическа програма за общоевропейско партньорство. Според него, повече от всякога, интеграцията на пазара ще изисква по-силна политика на сътрудничество, която надхвърля междуправителствените преговори и включва в енергийния диалог бизнес предприятия и неправителствени организации (НПО).

Мартин Владимиров, анализатор към Икономическата програма на Центъра каза, че Турция е успяла постепенно да подобри енергийната си сигурност спрямо средните нива за ОИСР, въпреки увеличеното си потребление на енергия и зависимостта на страната от внос. Въз основа на Международния индекс на рисковете за енергийната Сигурност (IIESR), разработен от Института за енергия на 21-ви век във Вашингтон, САЩ, Турция се нарежда на 14-то място по ниво на енергийна сигурност из между 75-те най-големите потребители на енергия в света. Той добави, че Турция е една от най-уязвимите страни по отношение на възможните прекъсвания на енергийните доставки, особено в периода на върховото сезонно потребление. Независимо от това, географското положение на страната на кръстопътя на големите петролни и газови трасета може да я превърне в хъб за търговия на природен газ. Успехът на подобна виртуална точка на газов обмен ще зависи от либерализацията на пазара, разширяването на капацитета за внос на втечнен природен газ и създаването на платформа за виртуална търговия с природен газ. От гледна точка на устойчивото развитие, и въпреки последните подобрения, според г-н Владимиров, Турция все още изостава от Европа в областта на енергийната ефективност и политиките си относно околната среда и емисиите на въглерод.

Волкан Йоздемир, председател на Института за енергийните пазари и политики (ИЕПП), акцентира върху разликите в пазарните модели, използвани от страните в Северна и Южна Европа. Липсата на установена обща рамка, според него, не позволява създаването на ефективен Европейски енергиен съюз. Той добави, че турското правителство трябва да работи по-усилено по поправките на енергийнoто си законодателство, за да може те да отговарят на пазарните принципи на Европейския съюз преди да се пристъпи към интеграцията на пазара на природен газ в региона. В допълнение, той заяви, че енергийната политика на правителството разкрива, че Анкара е по-заинтересована да бъде транзитен коридор, а не търговски хъб, което би изисквало значителна промяна в регулаторната рамка на енергийния пазар на Турция. ЕС, от своя страна, не се обявява изцяло в подкрепа на турските стремежи да се превърне в нов търговски център поради своите опасения, че Турция може да се превърне в новата Украйна по отношение на монополизиране на транзита на газ за Европа.

Всяка страна в региона иска да бъде енергиен център, но това не е реалистично, според Генералният секретар на турската Петролна и газова асоциация (ПЕТФОРМ), Есер Йоздил, който твърди, че за да се създаде хъб, трябва да има механизъм за ценообразуване, а не само физическа дистрибуция на природен газ. Ако Турция се превърне във виртуална търговска борса, това ще бъде от полза и за Европейският Енергиен Съюз, тъй като може да осигури референтна цена за търговия на газ за целия регион на Югоизточна Европа, която не е интегрирана достатъчно в рамките на вътрешния пазар на ЕС. Освен от подходяща регулаторна рамка за търговия на газ, Турция се нуждае от огромни инвестиции в инфраструктурата си за съхранение и внос на ВПГ. В заключение той каза, че въпреки, че Турция прави огромни стъпки към либерализиране на пазара, държавата ще трябва да следва модела на управление на ЕС в бъдеще.

Според управителя на енергийния департамент към Делегацията на Европейския съюз в Турция, Хасан Оскоч, Турция не прави достатъчно относно устойчивото си развитие, като подчерта колко е важно за Турция да увеличи употребата на възобновяеми енергийни източници и да въведе мерки за декарбонизиране на икономика. Амбицията на Турция за повишаване на вятърните и соларните мощности изглежда да намалява след 2023, тъй като правителството подновява програмите си за подкрепа на употребата на евтините лигнитни въглища, което от своя страна би попречило на постигането на необходимите съкращения на въглеродните емисии, заложени в националните цели за принос на страната към Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата.

Позовавайки се за значението на хармонизацията на енергийните политики, професорът по международни отношения в Техническия университет на Близкия изток, Октай Танрисевер заяви, че може да е възможно да се създаде тристранен съюз между Турция, ЕС и Русия в рамките на гарантирането на сигурността на енергийните доставки. Той обаче също така предупреди за растящата зависимост на Турция от руските доставки на газ. Д-р Танрисевер заяви, че политиците трябва да се фокусират върху проектите за енергийна диверсификация сега, вместо да включват темата единствено в своята дългосрочна стратегия.

Според д-р Сохбет Карбуз, директорът по въглеводородни изследвания към Средиземноморската енергийна обсерватория (СЕО), не би било преувеличено да се твърди, че енергийната сигурност е основният фокус в стратегията за създаване на Европейски енергиен съюз, като природният газ е основно елемент от стратегията на ЕС. Това е съвсем логично, тъй като в продължение на повече от десетилетие диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка (със специален акцент върху Средиземноморския регион и Южния газов коридор) е смятана за един от основните въпроси в дневния ред на енергийната сигурност на ЕС. Както в ЕС, така и в Турция, бъдещето на потреблението на природен газ е несигурно. Въпреки текущите и планираните проекти за доставка на газ от Азербайджан, Туркменистан, Иран, Русия, Източното Средиземноморие, и Северен Ирак (което би означавало общо допълнително 100 милиарда куб.м. нов газ), на Турция може и да не са и необходими такива големи количества в бъдеще. Според д-р Карбуз, един от начините за решаване на тази главоблъсканица е износа на газовия излишък за европейския пазар, но това може да бъде рисковано, защото ЕС не би искал една нова Украйна в лицето на Турция като транзитна страна. Той твърди, че ключът за подобряване на енергийните отношения между ЕС и Турция, както и за приспособяването на правилата на ЕС към тези в Турция е глава Енергетика от преговорите за присъединяване, а не Енергийната общност.

Проектният ръководител на дирекцията за изследване на управлението към ТЕПАВ, Раджип Еврен Айдоган, подчерта че е важно процесите по взимане на политически решения да са прозрачни и с участието на всички засегнати страни, за да може да се постигне високо ниво на сигурността на енергийните доставки. Доброто управление на енергийния сектор също изисква съгласуваност и отчетност на политиките, особено при управлението на големите енергийни проекти като проекта ТАНАП. Той добави, че с естествената си роля на мост между Азия и Европа, Турция ще бъде от основно значение за диверсификацията на доставките на енергия както за региона, така и за ЕС като цяло, с алтернативни източници от Каспийския басейн и Близкия изток. За да се случи това, обаче, има остра нужда от по-добра координация на енергийната политика между ЕС и Турция.

Според председателя на Оперативната група за управление на електрическите мрежи при енергийния регулатор, Гьоркем Юсуф Топчу, поне частично, реформите по либерализацията на пазара на газ не са протекли според очакванията заради липсата на предвидимост при осигуряването на енергийните доставки отвън. Г-н Топчу също така потвърждава важността на приемането на наредбите на ЕС в областта на енергийните пазари, за да се установи функциониращ и либерализиран пазар на газ. Той добави, че турската национална газова компания (БОТАШ) трябва да бъде преструктурирана, но само постепенно, но и че вече са предприети стъпки в правилната посока.

Тайлан Онерчи, ръководител на дирекцията за бизнес развитие в частния производител на електрическа енергия, Гама Енерджи, допринесе към дискусията, като отбеляза, че развитието на ефективна енергийна политика изисква голяма доза политическа воля. Той добави, че Турция ще трябва да се дистанцира от дългосрочните газови договори, тъй като те са повлияли отрицателно на енергийния пазар, като цяло, и в частност на сектора за производство на електрическа енергия. Чрез използване на геополитическото си положение за да си осигури алтернативни доставки на природен газ, Турция също така ще формира огромни икономически ползи за частния си сектор. Цялостно преустройство на БОТАШ е от съществено значение, ако Турция е решена да преодолее структурните проблеми в сектора природен газ. Без тази промяна, динамичен пазар няма да бъде оформен и участието на частния сектор няма да бъде разширено.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ