Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Сивата икономика и недекларираната заетост в Европа: нови тенденции и политики за противодействие
 
В последните години сивата икономика, считана в миналото за основно предизвикателство, присъщо единствено на по-слабо развитите в икономическо отношение страни, се е превърнала в належащ проблем и за развитите държави. Въпросът остро засяга и България, която се характеризира с най-голям дял на сивата икономика в Европейския съюз. На 2 септември 2016 г. Центърът за изследване на демокрацията в сътрудничество с Университета в Шефилд (Англия) и Института по публични финанси (Хърватия) организира в София международна конференция по програма Мария Кюри, имаща за основна цел да предостави по-добро разбиране относно причините и последиците от сивата икономика и недекларираната заетост, както и да представи новите тенденции и политики за противодействие в сферата. По време на конференцията, събрала водещи представители на академичните среди, държавни служители и политици, стана ясно, че макар и много трудно все пак е възможно скритата икономика да бъде идентифицирана и да й бъде противодействано.

Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, откри конференцията и приветства участниците и гостите на събитието. Той подчерта важността от събирането на едно място на експерти от различни сфери с цел достигането на ползотворни заключения и постигането на ефективни политически мерки за противодействие. Г-н Стефанов отбеляза, че конференцията дава широка трибуна на един изключителен екип от международни експерти, с които българските и европейски институции в Югоизточна Европа и партньори могат да споделят идеи и тенденции в справянето със сивата икономика. Той посочи, че България все още е изправена пред сериозни проблеми, свързани с недекларираната заетост, за което свидетелстват и последните изследвания в тази насока на Центъра за изследване на демокрацията, финансирани от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Професор Колин Уилямс от Университета в Шефийлд подчерта значимостта на разбирането за разликата между причините и последиците от недекларираната заетост, както и как това може да бъде постигнато през призмата на институционалната теория, която посочва асиметрията между формалните и неформалните институции като основна причина за зараждане и развитие на сива икономика. Проф. Уилямс коментира редица политически мерки за противодействие на недекларираната заетост и изложи хипотезата за рационалния икономически субект и социалния субект, включваща тяхното поведение, подбуди и аргументи за навлизане в сивия сектор. Той представи и подробни резултати и заключения от проведено изследване относно участието в сферата на недекларираната заетост, базирано на метода на многостепенната логистична регресия, и основаващо се на 27,563 интервюта, проведени в ЕС-28.

Заместник-министърът на труда и социалната политика на Република България г-жа Деница Сачева подчерта, че са налице редица детерминанти на сивата икономика, сред които икономически, социални и културни фактори. Тя посочи готовността и решимостта на българското правителство да противодейства на тези проблеми като същевременно бъдат взети под внимание възгледите и мнението на всички заинтересовани страни. Г-жа Сачева подчерта и значението на подкрепата от страна на ЕС в тази насока.

Първата част на конференцията бе посветена на концептуалната и политическата рамка за противодействие на неформалния сектор в Европейския съюз. В качеството си на член на Европейския парламент г-н Георги Пирински описа практиките на „трудов дъмпинг“, при които имиграцията и свободното придвижване на хора са в състояние сериозно да увеличат работната сила на определени места. Според него тази ситуация бива използвана от работодателите за понижаване на трудовите възнаграждения, създавайки по този начин климат, благоприятстващ развитието на недекларирана заетост. Г-н Пирински цитира случая със „Спортс Дайрект“ във Великобритания като красноречив пример за това как пренасищането на пазара на труда бива експлоатирано, водейки след себе си масова недекларирана заетост. Той отбеляза и как бизнесът, основан на платформени концепции, и развиващ се като част от „икономиката на споделяне“, може рязко да повиши недекларираната заетост и сивата икономика. Според г-н Пирински, въвеждането на ефективни политики, като например данъчни облекчения, би било решение на тези проблеми. Факт е обаче, че е налице и належаща нужда от цялостна културна промяна у населението.

Г-н Арнис Саука, директор на Центъра за устойчив бизнес, Латвия, наблегна на сложната същност на сивата икономика и предупреди за опасността от създаването на антипредприемачески климат в стремежа да бъде решен проблемът. Г-н Саука подчерта, че измерването на сивата икономика винаги ще стои като основно предизвикателство и че за успешното справяне с проблема е необходимо да се използва комбинация от качествени и количествени методики. Въпреки това обаче, трябва да се има предвид, че даден резултат не бива да бъде приеман като окончателен, а по-скоро като ориентир. Г-н Саука изказа и предположения относно причините за възникване на сива икономика, сред които бяха споменати рационалният избор и данъчният морал. В заключение той коментира, че за да се противодейства ефективно на недекларираната заетост, политическият фокус трябва да разглежда проблема комплексно.

Мерките за справяне със сивата икономика и недекларираната заетост в България бяха дискутирани като част от втория панел на конференцията. Председателят на Конфедерацията на независимите синдикати в България г-н Пламен Димитров обясни, че неформалната икономика представлява най-голямото предизвикателство, пред което страната е изправена. В допълнение той посочи, че високите нива на имиграция подхранват скритата икономика, но и добави, че тяхното ограничаване не би представлявало едно устойчиво решение. Вместо това трябва да се работи основно в посока запознаването на широката общественост с предимствата, характеризиращи формалната заетост, както и последващите санкциите в случай на нарушения. Според г-н Димитров това може да бъде постигнато единствено чрез поредица от ефективни политически решения.

Г-н Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа”, подчерта нуждата от по-сериозна намеса на европейско ниво в борбата със сивата икономика, както и важността на едно общо и координирано противодействие. Той отбеляза, че нуждата от политическо взаимодействие е от първостепенно значение при намирането на ефективни решения и без общи действия проблемът няма как да бъде решен.

Мениджърът на „Мастер Кард“ за България и Македония г-жа Ваня Манова отправи ясно послание, че компанията, която тя представлява, е твърдо решена да ограничи размерите на неформалната икономика в региона. Тя коментира разликата между пасивното и активното измерение на сивата икономика и добави, че посредством адресирането на пасивния аспект на проблема може да бъде постигнат сериозен напредък. Предвид, че най-висок дял на недекларирана заетост се наблюдава в хранително-вкусовата промишленост, г-жа Манова изложи две ключови предложения за справяне с проблема – намаляване на разплащанията в брой и задължаване на получателите на плащания да приемат карти със съответната санкция при отказ.

Г-жа Теодора Дичева от Главна инспекция по труда насочи вниманието към различните форми на проявление на недекларирана заетост с оглед експертизата на Агенцията в сферата на прилагането на трудовото законодателство. Тя наблегна на важността от взаимодействие между всички институции, в това число министерства, представители на публичния и частния сектор, както и НПО-та, в името на справянето с проблема. Г-жа Дичева коментира националните и трансграничните аспекти на взаимодействието на административно ниво в сферата, което според нея е ключов компонент при изготвянето на ефективни политически решения в борбата с недекларираната заетост.

Г-н Николай Петков, директор на Дирекция „Управление на риска“ в Националната агенция за приходите, отбеляза, че една ефективна стратегия по отношение на неформалната икономика би трябвало да се фокусира единствено върху най-рисковите аспекти, като например т. нар. „заплати в плик“. Той подчерта, че в случай на прилагане на политически мерки и последваща тяхна внезапна отмяна, негативните последици биха били по-сериозни, отколкото в случай на неприлагане на каквито и да е мерки. В обобщение г-н Петков коментира, че справянето с неформалната икономика е изключително тежка задача поради договорните отношения между работодателите и работниците.

В последвалия панел от конференцията бе обсъден мониторингът на сивата икономика и недекларираната заетост в България и Югоизточна Европа. Д-р Тодор Ялъмов, старши анализатор и експерт към Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа, насочи вниманието към редица предварителни резултати, касаещи сивата икономика в Югоизточна Европа, свързани с демографията, ролята на минималната заплата и др. Той представи стратегия за адресиране на недекларираната икономика в региона. Според д-р Ялъмов това може да бъде постигнато по-скоро чрез социални, а не икономически политики, предвид факта, че много от участниците в недекларираната икономика получават възнаграждения, които са над минималния праг. Той идентифицира и описа различните проявления на скрита икономика както в държавните, така и в частните предприятия в региона, и посочи, че това е материя, с която трябва да се занимаят директно регионалните и националните управляващи органи.

Професор Емилия Ченгелова, член на Научния съвет на Българската академия на науките, представи подробен анализ на сивия сектор в България и описа използваните методологическите подходи. Тя отбеляза, че посредством социални проучвания е натрупан много богат изследователски опит по отношение на директното измерване на сивата икономика. Проф. Ченгелова посочи, че методологиите не са общоприложими и няма как мерки, приложени на международно ниво, да дадат същия резултат в българската икономическа действителност. Според нея отношението и нагласите на българското общество спрямо сивата икономика са двойнствени, противоречиви и изпълнени с голяма доза прагматизъм. Хората са склонни да търсят основната вина за проявлението на сиви практики в съществуващите формални правила, които са непоследователни и изпълнени с пропуски.

Г-н Милен Колев от Националния статистически институт представи подробно методиките, прилагани от НСИ за измерване на сивата икономика. Той наблегна на различните методи за измерване на ненаблюдаваната икономика и коментира направените корекции при измерването на БВП на страната, които включват много аспекти на сивата икономика, включително невярно деклариране от страна на производителите, извъндоговорни регистрационни задължения за производителите, както и незаконни производители, нерегистриращи своята продукция. Бе отбелязано как в България ненаблюдаваната икономика като процент от БВП се е повишила след финансовата криза, но в последствие се е върнала до нивата си отпреди 2008 г.

В последния панел от конференцията бяха обсъдени измерването и справянето със сивата икономика в България, Македония и Хърватия – страните, върху които пада основният фокус на проекта „ГРЕЙ“ по програма Мария Кюри. Д-р Питър Роджърс, преподавател по стратегия и бизнес в Университета в Шефилд, представи резултатите от изследване на базата на фокус групи, проведено в Хърватия. Според д-р Роджърс съществуват множество различни по своето естество причини за съществуването на недекларирана заетост, сред които индивидуална мотивация, нормализация и липса на доверие в държавните институции. Той изведе на преден план различните мерки, прилагани за справяне с тези причини, като например въвеждането на фискални касови апарати, конкурс за изпращане на касови бележки в данъчната служба (на лотариен принцип) и трудово обучение без осигуряване на постоянна заетост. Д-р Роджърс коментира и някои политически подходи, изискващи промени, започващи на най-високо регионално, национално и европейско ниво.

Д-р Мария Ристеска, директор на Центъра за изследвания и изготвяне на политики, Скопие, представи подробен анализ на сивата икономика в Македония, която според нея представлява между 24% и 47% от националния БВП, докато ненаблюдаваната икономика по данни на националната статистическа служба се равнява на 20%. Въпреки това през последните години се наблюдава позитивна тенденция при приходите от осигурителни вноски в държавния бюджет, въпреки политическата криза и понижаването на данъците. Това от своя страна съвпада с влошаването на повечето основни индикатори, отнасящи се до сивата икономика, предизвикано от неиздаването на фискални бонове и укриването на данъци. Според д-р Ристеска през 2016 г. в Македония около 45% от заетостта в отраслите на първичния сектор е частично или цялостно недекларирана.

Г-жа Росица Джекова, координатор на Програма Сигурност на Центъра за изследване на демокрацията, характеризира социалните норми като движеща сила при участие в сивата икономика. Тя коментира основните причини за съществуването на недекларирана заетост в новите страни – членки на ЕС и представи резултатите от проведено гражданско допитване относно обществените нагласи спрямо спазването на данъчното законодателство и официалните институции. Основен извод от изследването е, че в България е налице силна зависимост между хората, които оправдават укриването на данъци, и тези, които са с по-висока склонност към участие в сивата икономика. Според г-жа Джекова това се дължи на институционална асиметрия. Тя коментира, че са необходими мерки за повишаване надоверието в институциите и на осведомеността относно негативните последици от укриването на данъци. В заключение тя посочи, че над 70% от българите са скептично настроени към способността на правителството да предоставя качествени обществени услуги, справедливо да разпределя ресурси и да налага всеобщи правила.

Г-жа Лега Момтазиан, анализатор по програма Мария Кюри от Университета в Шефилд, коментира основната роля, която „личните контакти“ изпълняват в неформалната икономика. Причината за тези контакти са различни. Те често са заложени в културното наследство на дадено общество или са реакция и следствие от централизирано управление. Според г-жа Момтазиан в България 40% от анкетираните в допитване по темата определят „личните контакти“ като „важни“ при постигането на дадена цел, докато 33% стигат по-далеч и ги определят тези връзки като „много важни“. Проучването не показва последователно използване на „лични връзки“, но въпреки това те често са налице, когато става дума за помощ при търсене на работа или достъп до медицински услуги.

Г-н Йосип Франич, анализатор в Института по публични финанси, представи обстоен анализ на практиките по разпределяне на „заплати в плик“ в ЕС, които представляват незаконна форма на заетост, при която работодателят прикрива от компетентните органи реалния размер на заплащането на законно регистрираните служители като декларира само частично сумата. Според г-н Франич тази квази-официална форма на заетост се оказва един много сложен казус, при който пряката политическа намеса не би била приемлив вариант. За да бъде противодействано на проблема по ефективен начин, е необходимо прилагането на меки политически мерки, които от една страна да повишат доверието в държавните институции, и от друга да повишат данъчния морал на гражданите.

След заключителната част на конференцията Центърът за изследване на демокрацията бе домакин на двудневно лятно училище, посветено на проблемите на сивата икономика в Европа и в света, на което международни експерти и докторанти представиха свои изследвания по темата и коментираха причините и последиците от неформалната икономика. Като част от събитието бяха проведени редица симулации и презентации, разглеждащи проблеми като данъчния морал и неформалността в селските райони, част от посткомунистическите страни, неформалната конкуренция в частния сектор, взаимовръзката между минималния праг на заплащане и размерите на сивата икономика и др.

Програма (Adobe PDF, 143 KB, на английски език)
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 314 KB)

Презентация на проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд (Adobe PDF, 1.14 MB, на англисийски език)
Презентация на г-н Арнис Саука, директор на Центъра за устойчив бизнес, Латвия (Adobe PDF, 770 KB, на английски език)
Презентация на г-жа Теодора Дичева от Главна инспекция по труда(Adobe PDF, 203 KB, на английски език)
Презентация на д-р Тодор Ялъмов, старши анализатор и експерт към Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа(Adobe PDF, 665 KB, на английски език)
Презентация на проф. Емилия Ченгелова, член на Научния съвет на Българската академия на науките (Adobe PDF, 776 KB, на английски език)
Презентация на г-н Милен Колев от Националния статистически институт (Adobe PDF, 694 KB, на английски език)
Презентация на д-р Питър Роджърс, преподавател по стратегия и бизнес в Университета в Шефилд (Adobe PDF, 258 KB, на английски език)
Презентация на д-р Мария Ристеска, директор на Центъра за изследвания и изготвяне на политики, Скопие (Adobe PDF, 869 KB, на английски език)
Презентация на г-жа Росица Джекова, координатор на Програма Сигурност на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 1.00 MB, на англисйки език)
Презентация на г-жа Лега Момтазиан, анализатор по програма Мария Кюри от Университета в Шефилд (Adobe PDF, 904 КB, на английски език)
Презентация на г-н Йосип Франич, анализатор в Института по публични финанси (Adobe PDF, 1.41 MB, на английски език)

Медийно отразяване
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ