Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Медии и политическо влияние
 
Превръщането на медиите в политически инструмент е тенденция, която ясно се очертава в България и в страните от Югоизточна Европа. Това е основният извод на конференцията „Медии и политическо влияние“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията съвместно с Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 май 2016 г. На събитието присъстваха посланиците на Кралство Нидерландия и на Чешката република в България, представители на Съвета на Европа и на държавни институции, НПО, както и медийни експерти и журналисти.

Д-р Огнян Шентов, Председател на Центъра за изследване на демокрацията, подчерта че медиите, включително и социалните медии, все повече са използвани целенасочено и професионално като средство за въздействие върху политическите процеси. Необходимо е това въздействие да бъде проучвано и разбрано.

Посланик Том ван Оорсхот (в първата половина на 2016 г. Нидерландия председателства Съвета на ЕС) сподели безпокойството си от зависимостта на медиите от външни сили в глобален мащаб. Той подчерта, че принципите на свободната и безпристрастна журналистика са крайъгълен камък на всяка жизнена демокрация, не само в Европа, но и в целия свят.

Г-н Румен Александров, заместник-министър на външните работи, заяви, че защитата на медиите от външно влияние е един от основните приоритети на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Г-н Тихомир Безлов, Главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, разгледа състоянието на медийната среда в България, като анализира собствеността, приходите и настъпилите изменения на медийния пазар. Поради свиващите се рекламни бюджети (и отражението на глобалната финансова криза) медиите стават все по-податливи на политически и икономически натиск. Една от най-сериозните заплахи за независимостта на медиите идва от „политическите инвестиции“ в печатни и електронни медии, както и от договорите за медийно обслужване, предлагани от държавни институции и влиятелни бизнес групи. Г-н Безлов отбеляза, че в частните медии съдържанието се контролира строго от един малък кръг собственици и редактори, което силно ограничава възможностите за критично отразяване и разследваща журналистика. Известно основание за оптимизъм дава нарастващото значение на социалните мрежи като алтернативни медии. Те дават уникален шанс на за независимата журналистика да се самофинансира срещу произведено съдържание (получавайки дял от приходите на социалните мрежи), избягвайки традиционните медии.

Д-р Малгожата Пек, Експерт от отдела за медии и Интернет към Съвета на Европа, говори за стандартите на Съвета на Европа за осигуряване на плуралистична медийна среда, разнообразно медийно съдържание, включването на публични медии, както и медийното отразяване на изборни кампании. Позовавйки се на различни политики и правни норми на Европейския съд за човешките права, тя подчерта нуждата от създаването на специфични правила и стандарти за прозрачността на медийната собственост и на вътрешните редакторски политики.

Д-р Любомир Кутин, Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, представи резултатите от проучването на (не)зависимостта на регионалните медии и отразяването на местните избори през 2015 г. Липсата на независими медии на местно ниво е тенденция със застрашителни последици за регионите в България. Отсъствието на критична, качествена журналистика вреди не само на местните политически институции, но и на икономическото развитие на отделните области. Регионалните медии не разкриват източниците си на финансиране, включително и от обществени поръчки по време на предизборни кампании. Анализът на медийното съдържание обаче показва, че действащите кметове получават преференциално отразяване, а като цяло липсват критични и аналитични публикации. По време на предизборната кампания ролята на регионалните медии е сведена до препечатване на съдържанието, което им подават различни политически формирования.

Г-жа Катарине Сарикакис, професор във факултета по комуникации на Виенския университет, подчерта, че държавата има значителна роля за намаляването на пространствата за публична комуникация и за подкопаването на доверието в медийните институции по принцип и най-вече в държавните електронни медии. Упражнявайки контрол върху публичните медии в Европа, държавата поставя едно от най-сериозните предизвикателства пред демократичното развитие поради своето участие в различни стратегии за политическо инженерство и намеса във функционирането на публичните медии. Рискът, пред който са изправени държавните медии, не трябва да бъде подценяван, тъй като те са тези, които определят стандартите за трудови взаимоотношения, безпристрастни дебати, обществено многообразие и информираност на гражданите. Сред изброените от проф. Сарикакис сериозни заплахи за независимостта и оцеляването на работещите публични медии бяха все по-разпространеният в европейските страни недостиг на бюджетни средства (чийто резултат е намаляващо държавно финансиране), както и строгият административен контрол, упражняван върху журналистите от тези медии.

Г-н Кристиян Шпар, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа във Фондация „Конрад Аденауер”, направи преглед на медийната среда в региона. През последните години се забелязва консолидация - намалява броят на медийни компании и техните собственици, а последните обикновено са членове на политическия елит или местни олигарси. Последицата на икономическата несигурност на медиите в България и Югоизточна Европа е все по-разпространената сред журналисти и редактори автоцензура. Рекламата пък се явява един от каналите за непряк политически контрол над медиите. Медиите са особено податливи на външни влияния не на последно място и заради липсата на солидарност сред журналистическата гилдия.

В последвалата дискусия г-н Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, коментира, че медиите в новата икономика по принцип не са рентабилни, но ценността им произтича от влиянието, което те могат да упражняват, и пазарните позиции, които могат да се поддържат с тяхна помощ. Г-н Иво Инджов (Институт за модерна политика) напомни, че обект на външно влияние са били не само частните медии, а и обществената телевизия БНТ, например по време на уличните протести срещу правителството на Орешарски (когато тя продължаваше да отразява протестите дълго след като бяха затихнали).

Формулирани бяха редица препоръки и конкретни подходи за промяна на медийната среда: подобряване на финансовата отчетност на медиите и прозрачността на тяхната собственост, предизвикване на сериозен обществен дебат по тези проблеми сред гражданите и самите журналисти.

Програма (Adobe PDF, 388 KB)
Обръщение на посланик Том ван Оорсхот (Adobe PDF, 131 KB, на английски език)
Презентация на г-н Кристиян Шпар, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа във Фондация „Конрад Аденауер” (Adobe PDF, 484 KB, на английски език)
Презентация на г-н Тихомир Безлов, Главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 1.94 MB)
Презентация на д-р Любомир Кутин, Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 535 KB)

Галерия

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ