Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Eфективност на инвестициите на местно ниво в ромски общности
 
Приобщаването на ромите е стратегически важна тема, по която продължават да липсват анализирани данни, които да очертават резултати и тенденции и да формират политиките в тази област. Методологията разработена от Центъра за изследване на демокрацията спомага за преодоляването на този дефицит и представя данни за реалните ефекти от инвестициите в ромски общности.

Това бе темата на публичната дискусия „Eфективност на инвестициите на местно ниво в ромски общности” проведена на 21 януари 2016 г. с цел обсъждане възможностите, предизвикателствата и добрите практики при инвестициите на местно ниво в ромски общности, както и начините за повишаване на нивата и ефективността на тези инвестиции. В дискусията взеха участие представители на местната власт, държавната администрация и неправителствени и ромски организации.

На 21 януари 2016 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе публична дискусия на тема „Eфективност на инвестициите на местно ниво в ромски общности” с цел обсъждане възможностите, предизвикателствата и добрите практики при инвестициите на местно ниво в ромски общности, както и начините за повишаване на нивата и ефективността на тези инвестиции. В дискусията взеха участие представители на местнат а власт, държавната администрация и неправителствени и ромски организации.

Събитието бе открито от г-жа Ива Александрова, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, и г-жа Милена Христова, съветник по етническите и демографските въпроси на заместник министър-председателя по демографската и социалната политика към Министерски съвет. В своите встъпителни думи г-жа Христова акцентира върху важността на темата за ромското приобщаване и очерта основните проблеми, които ще обхване новия програмен период на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и които в голяма степен засягат ромската общност. Беше подчертана стратегията за следване на интегриран подход на общинско ниво, както и разработването на индивидуален подход за всеки квартал с компактно ромско населелние. Като конкретни мерки бяха споменати схемата за социално-икономическо включване на уязвими групи, за които са отделени около 80 млн.лв., проблемът с регулацията на кварталите и необходимостта от съвкупност от мерки за урегулиране, издаване на статут на търпимост, предоставяне на нови терени и контрол върху незаконното строителство, трудностите в обхващането на децата в детските градини и ролята на общините при определяне на таксите за посещение, осигуряването на устойчивост на медиаторството и липсата на здравно осигуряване.

Г-жа Александрова очерта обхвата на проведеното изследване в град Каварна и изведе основните акценти от получените резултати. Най-видими са ефектите от направените публични инвестиции в сферите на подобряване на инфраструктурата и достъпа до публични услуги, повишаване качеството на жилищните условия и доближаването им до тези на българите в града, намаляване на нивата на бедност и социално изключване и сериозно намаляване на нивата на престъпност в града. В сферите здравеопазване, образование и пазар на труда не могат да бъдат очертани еднозначни тенденции и има както добри примери, така и не толкова успешни мерки. Тя изтъкна и взаимодействието между ромската общност и общината като важен елемент за успеха на инвестициите.

След представянето на резултатите от изследването г-н Ганчо Илиев от сдружение „Свят без граници“, партньор в рамките на инициативата, сподели своите впечатления от нагласите на местните общности и техните оценки по отношение на интеграционните политики. Г-н Илиев акцентира върху необходимостта общността да осъзнава нуждата от приобщаване и развитие на потенциала й, което може да предотврати консуматорската й нагласа. Той даде за пример Каварна, където ромите оперират независимо с институциите, плащат си данъците и сметките, а експертите в институциите приемат общността като равнопоставена и не я дискриминират. Г-н Илиев призова Сдружението на общините да подпомогне стъпките за осигуряване на парцели на ромите да строят къщи по законов ред и със собствени средстава по примера на Каварна, като припомни примера на Раднево, където бяха изградени първите къщи по социална програма, но поради недобро стопанисване, вече са в окаяно състояние.

Г-жа Анелия Дудинова, координатор Общностно развитие от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ сподели за опита на тяхната организация в работа с родители и деца в риск от отпадане от училище. Като положителен пример тя посочи град Елин Пелин, в който има квартал с компактно ромско население, в който няма безработни, общината се е ангажирала със заетостта на ромите, всички деца завършват средно образование и има 10 роми със завършено висше образование. Г-жа Дудинова сподели наблюдението си, че ромската общност е в процес на модернизация и че в много общини, сред които Ихтиман, Самоков, Ботевград, Етрополе, има ромски представители на експертно ниво, които могат да бъдат партнъори на общините.

В последвалата дискусия по изводите от доклада г-жа Даниела Ушатова от Националното сдружение на общините в България изрази мнение, че моделът в Каварна показва как интегрирани политики и съчетание на воля и ресурси могат да доведат до положителни промени. От икономическа гледна точка мерките на общината подпомагат развитието и на местната икономика, която продължва да работи благодарение на строителството на къщи и хотели в квартала. Г-жа Ушатова информира, че е отделено целево финансиране за изработване на общи устройствени планове на общините поради динамичните вътрешномиграционни процеси и остарялата база данни, с която се борави. Тя акцентира върху изравняване условията на живот на ромите с останалите български граждани като дългосрочната полза с конкретни ефекти върху фискални и социални плащания. Засегнато беше и негативното представяне на темата в медиите.

Г-жа Ирина Файон, ръководител на Българо-швейцарската програма за сътрудничество и програмата за насърчаване на социалното включване на ромите и останалите уязвими групи, сподели добри практики по темата превенция на отпадането от училище и миграцията на деца от Глазгоу, Гент, Гьотеборг и други европейски градове. Като основни проблеми тя очерта липсата на информация дали децата на мигриращите семейства са краткосрочни или дългосрочни мигранти, както и липсата на документи, удостоверяващи в кой клас са децата. Г-жа Файон апелира към по-голяма видимост на добрите примери за включване на ромите в България.

Г-жа Христова сподели резултати от проведена среща за изработване на политики по отношение подобряване на жилищните условия в ромските квартали. Сред дискутираните предложения са възприемането на индивидуален подход за всеки квартал, който да отразява спецификите на всяка ситуация; подготвяне и безвъзмездно предоставяне на няколко типови проекта за строеж на къщи; създаване на организация на национално ниво за подпомагане на общините, посредством предоставяне на финансиране, законодателни промени, подкрепа, промяна в предназначението на земи и др. Във връзка с представените предложения за изработване на политики по отношение подобряване на жилищните условия, както и други инвестиции, г-жа Александрова апелира към целенасочено събиране на данни за състоянието на кварталите преди започване на инвестициите, което ще позволи проследяване на ефектите от тези инвестиции.

Г-жа Юлиана Методиева, главен редактор на Marginalia, взе отношение по проблема с негативните медийни образи на ромите и враждебното отношение на медиите към общността, като цяло. Тя призова новоизбраните кметове да бъдат окуражени да решат проблема с приобщаването на ромските общности. В тази връзка г-жа Александрова сподели опита с изследване на обществените нагласи в различни общини спрямо включването на роми и положителните нагласи сред българската общност в Каварна, където положителните резултати са видими.

Г-жа Методиева постави и въпроса за проблемите на ромите в Столична община. Г-жа Ушатова сподели, че основен акцент в политиката на София спрямо ромите е социалната политика и изследване на бедността в кварталите. Поради комплексността на проблемите в столицата, общината е създала екип, ангажиран с изследване състоянието на семействата, в следствие на което им се предоставя специализирана помощ. Извършен е обмен на опит и добри практики в областта на решаване на жилищните проблеми с представители на местната власт в Мадрид.

Г-жа Анa Топакбашян от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси информира за предстоящо изграждане на система за мониторинг и контрол за изпълнението на националната ромска стратегия и изрази желание координацията между отделните звена в администрацията да се подобри.

Дискусията бе закрита от г-жа Александрова, след като тя обобщи основните акценти и предложения и отбеляза желанието на различните заинтересовани страни да акцентират на положителните примери за включване на роми в страната и координация при разработването на конкретни мерки, съответстващи на нуждите на всяка една община. Интергрираният подход на публични инвестиции е вече част от националната стратегия за приобщаване на ромите и източник на много добри практики.

Публичната дискусия беше предшествана от пресконференция за представяне на резултатите от доклада.


Програма (Adobe PDF, 182 KB)
Презентация на г-жа Ива Александрова, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 873 КБ)


Медийно отразяване

Обсъждат предизвикателствата и добрите практики при инвестициите в ромските общности, 21 януари, 2016 г.
Общинските пари, вложени в ромския квартал в Каварна, дават резултат, 21 януари, 2016 г.
Ромски експерти: Трябва ли да си платим, за да показват медиите добрите примери с ромите?, 22 януари, 2016 г.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ