Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Справяне със скритата икономика в Македония: използване на добри европейски практики за растеж и работни места
 
Македония се откроява като страна с високо ниво на скрита икономика. Европейската комисия многократно е изразявала опасения по отношение на този проблем в редовните си доклади. Анализът на скритата заетост в Македония е от особено значение за властите поради наблюдаваните високи и устойчиви нива на официална безработица. Въпреки важността на проблема, повечето проучвания се фокусират основно върху последствията от скритата икономика или се отнасят до определен момент във времето.

На 13 октомври 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за изследвания и формиране на политики, Македония проведоха обществено-политически форум в Скопие, по време на който представиха резултатите от Индекса на скритата икономика - иновативен инструмент за мониторинг, който позволява проследяване на динамика на скритата икономика и нейните основни компоненти в Македония и осигурява международно сравнение. Индексът и докладът Мониторинг на скритата икономика в Македония: тенденции и възможни политики дават възможност на македонското правителство и европейските му партньори да следят въздействието и оценят ефективността на прилаганите политики за справяне със скритата икономика. Различни изследвания посочват, че делът на скритата икономика в Македония е в границите от 24% до 47% от БВП. Според авторите на доклада процентът на скритите заплати остава един от най-сериозните проблеми, като доходът на около 40% от македонските служители са частично или напълно недекларирани. Освен това, 7% от всички македонски служители работят без договор и не плащат никакви вноски за социално осигуряване. Интервюираните представители на бизнеса потвърждават, че съществуват мащабни нарушения на Кодекса на труда. Над половината от анкетираните заявяват, че подписването на договори със "скрити клаузи" (без да се отчита за пълното възнаграждение) е често срещано явление в техния сектор. Масовото укриване на данъци продължава да бъде сериозна пречка пред македонската икономика и нейната социална система, като правителството се опитва да ги коригира в съответствие с принципите на пазарната икономика, но в същото време не нарушава социалния баланс и не налага сериозно намаляване на съществуващите социални помощи.

Избягването на данъци е особено разпространено сред най-бедните слоеве на обществото, което прави непривилегированите особено уязвими - те могат да се окажат подсъдими за неплатени данъци или принудени да плащат големи глоби. Възстановяването на ДДС към фирмите се осъществява със значително забавяне във времето, което представлява допълнителна тежест за бизнеса - част от официалната икономика. По-малко от половината от анкетираните твърдят, че винаги получи касови бележки при закупуване на хранителни стоки и услуги.

Д-р Мария Ристеска, директор на Центъра за изследвания и формиране на политики, Македония откри събитието, като подчерта важността на изграждането на капацитет в гражданските организации за анализ на скритата икономика и участие в политическия процес. Тя отбеляза, че предложената Работна група по скрита икономика ще сформира нужния единен орган, в рамките на който ще се обобщават мненията на всички заинтересовани страни и ще се генерират препоръки за справяне с проблема.

Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията насърчи активния дебат по въпроса и поемането на широк обществен ангажимент от страна на институциите. Той подчерта, че политическите партии в Македония могат да постигнат много по-сериозен напредък в борбата срещу скритата икономика чрез сътрудничество. Той отбеляза, че Македония може да се възползва от опита на други европейски страни, като например Словения, и благодари на Делегацията на Европейската комисия за нейната подкрепа по тази социално значима тема.

Г-н Яромир Левичек, ръководител на оперативен отдел по икономическите въпроси, институционалното изграждане и предприсъединителното отчитане към Делегацията на Европейския съюз в Македония поздрави партньорите по проекта за техните усилия при анализа на проблема. Той заяви, че размерът на скритите икономически дейности в страната и по-специално тяхното отрицателно въздействие върху най-уязвимите групи от населението, са от основно значение за Европейската комисия. Според него, докладът очертава дългосрочни структурни проблеми, които изискват търпение, упоритост и решителност за тяхното разрешаване. Той посочи, че положителна стъпка в тази посока е предложената Работна група, в която държавни институции, социални партньори и представители на бизнес-сектора ще могат да достигнат до консенсус относно проблемите на скритата икономика.

Г-н Емил Шурков, анализатор към Центъра за изследвания и формиране на политики, Македония представи основните констатации на българските и македонските партньори относно тенденциите и проявите на скритата икономика. Според него, трите ключови предизвикателства, пред които страната е изправена, са високата, дългосрочната и младежката безработица, като фактори, стимулиращи скритата активност. Той отбеляза, че данъчната дисциплина зависи както от доверието в правителството, така и от размера на заплатите - под психологическия праг на месечно възнаграждение от MKD 10 000 - 20 000 (EUR 150 – 330) около една трета от македонското население е склонно да укрива данъци. По отношение на образованието, само 44% от анкетираните служители, които имат основно образование имат трудов договор, за разлика от 81% от тези с по-висока образователна степен. Изследването също така показва, че една трета от фирмите "манипулират ДДС" и използват "счетоводни трикове", насочени към плащане на по-ниски данъци в секторите, в които те оперират. Г-н Шурков препоръча намаляване на транзакционните разходи за парични преводи от чужбина, развитие на нови проекти и бизнес центрове за диаспората, увеличаване на ефективността на програмите, подкрепящи уязвимите групи и тяхната заетост, по-бързо възстановяване на ДДС, инвестиции в електронизацията на данъчната администрация и премахване на общинския корпоративен данък (фирмарина).

Г-н Горан Велески, съветник в Министерството на труда и социалната политика на Македония подчерта, че базата за противодействие на скритата икономика е вече поставена под формата на мерки за насърчаване на бизнеса, стимули за младите предприемачи, гъвкаво трудово законодателство, предоставяне на безвъзмездни средства и кредити с ниски лихвени проценти. Въпреки това е необходимо повече време тези мерки да бъдат доразвити и да постигнат конкретни резултати. Г-н Велески посочи, че прилаганите политики трябва да отчитат не само финансовия, но и възможния социален ефект от тяхното приложение.

Г-жа Наташа Видмар, Сектор по заетост и миграция, Министерство на труда, семейството, социалните въпроси и равните възможности на Словения сподели своя опит в областта. Тя описа разпоредбите, предвидени в Закона за превенция на недекларирания труд и заетост, включително възможните санкции и изключения от правилата. В Словения пазарните, трудови, пътни и данъчни инспекции имат правомощия да установят съществуването на неформални дейности, което в последствие води до тяхното прекратяване, конфискация на имущество и/или глоби. Митниците, както и Комисията за установяване на недекларирана заетост също играят ключова роля в процеса.

Г-жа Катарина Какаликова, заместник-председател на отдел Публична политика за Централна и Източна Европа към MasterCard подчерта, че 85% от всички транзакции по света се извършват в брой, което струва на страните намаление с 1.5% на техния БВП. Поради това, MasterCard провежда изследване на електронното плащане като метод за намаляване на скритата икономика и повишаване на финансовото включване. Г-жа Какаликова посочи, че глобалната тенденция на засилено използване на електронните плащания се дължи не само на технологичния напредък, но и на осъзнатото значение на прозрачността от страна на правителствата. Тя посъветва политиките да се съсредоточават не само върху регулациите, но и върху стимулите, тъй като мотивираният клиент е по-вероятно да използва електронни средства за разплащане.

Професор Колин Уилямс, преподавател по публична политика към Училището по мениджмънт на Университета в Шефийлд, представи пред участниците в събитието най-добрите политики на ЕС в разглежданата област. Той подчерта, че освен недостатъците, политиките следва да отчитат също и предимствата на скритата икономика. Така например, две трети от фирмите започват своята дейност без регистрация и се формализират в последствие. Ако наредбите са твърде строги, предприемаческата дейност може да бъде силно затруднена. Сред останалите предимства са: проверка на търговския потенциал на бизнес начинанията, предоставяне на източник на доход за най-бедните, гъвкавост на работното място, намаляване на бариерите за влизане в официалната заетост, производство на по-достъпни стоки, намаляване на прекалено бюрократичните нормативни изисквания. Професор Уилямс отбеляза, че в момента като най-подходяща политика в Европа се препоръчва формализацията на скритата икономика. Това може да се постигне единствено чрез ангажираност и доверие в институциите, което е по-ефективно и по-евтино от политиката на инспекции и наказания.

Програма (Adobe PDF, 790 KB, на английски)
Програма (Adobe PDF, 522 KB, на мекедонски)
Информация за медиите (Adobe PDF, 733 KB, на английски)
Информация за медиите (Adobe PDF, 844 KB, на мекедонски)
Мониторинг на скритата икономика в Македония: тенденции и възможни политики
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ