Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Създаване на работещи антикорупционни политики в България: успешният опит на европейските страни
 
Към днешна дата, борбата с корупцията е сред най-важните проблеми в политическия дневен ред, както в България, така и на европейско ниво. Успешното противодействие на корупцията не е предхождано от подобряване на икономическото състояния, а напротив – създаването и реализирането на ефективни антикорупционни политики е предпоставката за икономически растеж. Добрата новина за България е, че страната би могла незабавно и с отчетлив успех да въведе няколко инструмента за анализ на корупционни рискове, които да допринесат за подобряване на публичното управление.Това са само част от заключенията от обсъдените на 28 юли 2015 г. успешни европейски модели за създаване на работещи антикорупционни политики. Участие в кръглата маса взеха заместник-министър председателят Меглена Кунева, както и водещи изследователи от най-големия европейски научен проект за изучаване на антикорупционните политики в световен мащаб – ANTICORRP. Д-р Огнян Шентов, Председател на Управителния съвет на Центъра, откри събитието като подчерта, че представянето на успешните европейски примери е ключов елемент от усилията на Центъра за изследване на демокрацията да въздейства за формирането на ефективна антикорупицонна политика в България.

Г-жа Меглена Кунева, Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, подчерта, че вече съществуват значителен брой качествени изследвания в областта на антикорупцията, голям принос за което има и Центърът за изследване на демокрацията. Поради тази причина, в България няма място за оправдание или изчакване що се отнася до борбата с корупцията. Борбата с корупцията и съдебната реформа са две страни на една и съща момента, защото в отсъствието на независима съдебна система няма как да съществува ефективна борба с корупцията. От друга страна, без добри антикорупционни политики и ефективни институции няма как да има надеждна съдебна система. Г-жа Кунева подчерта, че новият Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, е само една мярка по пътя към постигането на добро управление в България, която трябва да бъде подкрепена и с действия в области като обществените поръчки и електронното управление.

Проф. Алина Пипиди, Директор, Европейски изследователски център за антикорупция и държавност, Берлин, представи проекта ANTICORRP и подчерта, че в основата на инициативата е разглеждането на корупцията не като сбор от единични проявления, а като системен проблем на публичното управление. Проф. Пипиди разгледа редица социално-икономически променливи, които са свързани с нивата на корупция, като например „изтичането на мозъци“, което е характерно за най-корумпираните държави в ЕС. На практика корупцията прогонва точно онази част от обществото, която е най-способна и има най-големи възможности да се противопостави на корупционните схеми. Проф. Пипиди отбеляза, че данните показват, че членството в ЕС не е автоматична гаранция за подобряване на публичното управление и разпределението на ресурси. Парадоксално е например, че най-успешната държава в ЕС, а и в света, по отношение на ограничаването на корупцията, е Естония, която се е справила с това предизвикателство с далеч по-малко външна помощ от донори в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа. В заключение Проф. Пипиди подчерта, че антикорупционните политики трябва да се стремят едновременно да намаляват възможностите за корупция (такива например са липсата на прозрачност, концентрацията на власт, бюрокрацията) и да засилват контролните фактори (независима съдебна система и медии, активно гражданско общество и др.). Тя посочи конкретни добри практически уроци от страни, които са успели да се справят в съществена степен с корупцията по света, като например електронизацията на обществените услуги, въвеждането на силни, независими фигури на обществени застъпници и др.

Д-р Михали Фазекаш, Изследовател, Факултет по политология, психология, социология и международни отношения в Кеймбриджския университет, представи иновативни инструменти за идентифициране на корупционни рискове в сферата на обществените поръчки посредством използване на големи масиви от данни. Според него България би могла незабавно да въведе няколко инструмента за анализ на рисковете от корупция при обществените поръчки. Д-р Фазекаш демонстрира с налични данни как има съсредоточаване на печелене на търгове за обществени поръчки от единствени кандидати на областно равнище в България, което би могло да се използва в предизборните дебати за местни избори в страната през есента на 2015 г. Той също така доказва, че в ЕС и в България практиката на единствения кандидат е по-силно разпространени сред обществените поръчки с европейски, отколкото с национални средства. Очаква се самата Европейска комисия скоро да въведе инструменти за противодействие на рисковете при обществените поръчки с европейски средства.

Д-р Николас Шарон, Изследовател в Института за качество на управлението към Университета в Гьотеборг, представи резултатите от Европейския индекс за качеството на управление. Защо българските региони се представят слабо в сравнение с останалите от ЕС? Според изследването, гражданите оценяват българското образование, здравеопазване и правораздаване като най-некачествените в рамките на Съюза. Нивата на корупция от друга страна особено що се отнася до последните две сфери, са възприемани като изключително високи. И въпреки че българските региони се характеризират с висока вариативност по отношение на резултатите, системното влияние на корупцията в страната неминуемо обуславя ниското качество на публичното управление. Въпреки това д-р Шарон смята, че различието в качеството на управлението така, както го оценяват гражданите на различните райони в страната, дава възможност за взаимно сравнение и споделяне на добри практики между тях.

Д-р Александър Герганов, Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, представи иновативната Система за мониторинг на антикорупционните политики (СМАК), разработена от Центъра с подкрепата на ГД „Вътрешни работи и миграция“ на ЕС. Основното предимство на СМАК е, че позволява на разработващите и оценяващите политики да добият представа за ключови фактори, определящи ефективността на антикорупционните усилия, а именно процесите и процедурите на ниво конкретна публична институция. Методологията оценява 4 аспекта на ефективността на антикорупционните политики на институционално равнище: дали те отговарят на реални рискове и корупционна уязвимост; дали са приложими; дали се прилагат в пълен обем; и дали в крайна сметка намаляват корупционния натиск. Пилотното приложение на СМАК в българската гранична полиция например показва, че макар институцията да има детайлно разработени антикорупционни мерки, те пропускат някои от най-съществените, идентифицирани от служителите корупционни рискове като обществените поръчки.

Галерия



Програма (Adobe PDF, 248 KB)

Презентация на Проф. Алина Мунджиу-Пипиди, Директор, Европейски изследователски център за антикорупция и държавност, Колеж по управление „Херти“, Берлин (Adobe PDF, 1.6 MB)
Презентация на Д-р Михали Фазекас, Изследовател, Факултет по политология, психология, социология и международни отношения, Кеймбриджски университет (Adobe PDF, 544 KB)
Презентация на Д-р Николас Шарон, Изследовател, Институт за качество на управлението към Университета в Гьотеборг (Adobe PDF, 1.8 MB)
Презентация на Д-р Александър Герганов, Старши анализатор, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 596 KB)

Доклад: Мониторинг на антикорупцията в Европа. Свързване на оценката на политики с измерването на корупцията.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ