Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Семинар: Теория и прилагане на Интегрирания антикорупционен мониторингов инструмент
 
На 31 март 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе експертна среща, на която се представи финалната версия, както и резултатите от пилотното прилагане на Интегрирания антикорупционен мониторингов инструмент (МОНАК инструмент).

Д-р Огнян Шентов, председател на Управителния съвет на Центъра откри срещата, отбелязвайки, че инструментът цели да измери степента на институционална промяна вследствие въвеждането на антикорупционни политики. Той има сериозен потенциал да подпомогне усилията в борбата с корупцията не само в проблемни държави като България, но и в Европейския съюз като цяло.

Д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност на Центъра представи методологията на инструмента. МОНАК се основава на презумпцията, че корупцията се случва при комуникацията между граждани/бизнеса и публичните институции и съответно трябва да се адресира на това ниво. При разработването на инструмента бяха проведени кабинетно изследване, дълбочинни интервюта с експерти и анкетно проучване на служители на дадена организация. Цели се отчитането на риска както от по-често срещани форми на корупция като злоупотреба с влияние, така и от по-сложни корупционни отношения, като клиентелизъм. Инструментът се прилага в две фази: събиране на данни и оценка. При първата фаза с помощта на експерти от организацията се идентифицират нейните основни дейности и антикорупционните политики. При втория етап установените корупционни зони се вземат предвид в оценката на антикорупционните политики. Според д-р Стоянов за да се гарантират най-добри резултати, инструментът е разработен по начин, който позволява прилагането му в различни организации. В тази връзка той трябва да е разбираем и за служители без нужната експертиза. Той подчерта важността на използването на инструмента за диагностика на политики, тъй като е много по-вероятно служителите да съдействат, когато не се страхуват, че тяхното поведение се наблюдава. Трябва да се има предвид също, че въпреки, че обективността е проблематична, когато се мерят възприятията на служители, те все пак са тези, които познават организацията и нейните проблеми в детайли.

Г-н Александър Герганов, анализатор в Центъра, представи резултатите от пилотното прилагане на инструмента в Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи (МВР). Екипът е идентифицирал осем основни дейности на институцията, като само за две от тях – гранична сигурност и контролно-пропускателни пунктове, има приложени специфични антикорупционни политики. По отношение на другите дейности на организацията се прилагат общите правила и политики на МВР. Г-н Герганов отбеляза, че служителите считат, че най-малък е корупционният риск именно спрямо дейностите, за които са предвидени специфични мерки,. Това е възможен показател, че конкретните антикорупционни практики дават резултат. Всички антикорупционни политики въведени в Гранична полиция са измерени по следните индикатори: покриване на рискове, осъществимост, практическо изпълнение и ефект. Г-н Герганов даде за пример задължението за подаване на имотни декларации от всички служители, като пример за политика, която е лесно и широко прилагана на практика, но дава лоши резултати поради слабия контрол. Той отбеляза, че липсата на специфични политики за борба с корупцията е типично за българските институции и често уязвимостите са пренебрегвани. В този смисъл, инструментът е полезен, тъй като дава възможност да се идентифицират проблемните зони. Самостоятелното използване на инструмента от институции може да се окаже проблематично и трябва да бъдат разработени наръчници за прилагане.

Д-р Фабрицио Костантино, изследовател от Университета в Тренто, представи резултатите от пилотното прилагане на инструмента МОНАК в здравната служба на Тренто и община Рива дел Гарда. Той заяви, че италианците традиционно възприемат корупцията като много висока и страната е на първо място по този показател в Европейския съюз. Адресирайки силните страни на инструмента, д-р Костантино каза, че той предоставя ценна оценка на практическото приложение на политиките. Една от трудностите при прилагането на инструмента ч, че някои дейности на организации са твърде специфични, което налага връщане към теоретичната рамка. Освен това, йерархичността на нормативните актове в странатаса усложняващ фактор, който налага допълнително проучване на дейностите и правилата, по които дадена институция работи.

След презентациите на прилагането на Интегрирания антикорупционен мониторингов инструмент в България и Италия последва дискусия върху методологията и резултатите.

Д-р Елена Хунта от Института по управление в Базел счита, че включването на други заинтересовани страни извън служителите на организациите в проучването ще осигури по-цялостна картина на корупционната ситуация. Според нея много често служителите, особено тези на оперативно равнище, нямат необходимите знания, за да преценят ефективността на дадена антикорупционна политика. Важно е да се обмисли и как резултатите от прилагането на инструмента могат да бъдат използвани за подобряването на антикорупционната политика на дадена организация.
Д-р Тодор Галев, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра, спомена, че в България, всички институции, които управляват средства от европейските фондове, са длъжни да дават годишен отчет за усилията, полагани за ограничаване на корупцията. Подобен инструмент би подпомогнал изпълнението на това задължение, особено ако институциите могат сами да го прилагат.

Г-н Лоренцо Сегато, съосновател и директор на Изследователския център за сигурност и престъпност в Падова, заяви, че включването на други индикатори, свързани с личния интегритет на служителите и процеса на вземане на решения би могло да бъде полезно. Също така прекаленото фокусиране върху формалните правила може да доведе до пропуски на някои видове корупция. В Италия, стриктното следване на всички процедури при провеждането на процедури за обществени поръчки се счита за сигнал за повишен риск от корупция.

Г-н Роберто Ванучи от университета в Пиза и г-н Сорин Йонита от Експертния форум в Румъния се съгласиха, заявявайки, че понякога точно наличието на свобода при вземането на решение, а не високата степен на бюрокрация улеснява корупцията. Г-н Йонита подчерта, че при прилагането на инструмента е важно да се вземе предвид, че корупцията при провеждането на обществени поръчки трябва да се наблюдава на национално ниво, тъй като държавата е тази, която разпределя средства за общините. Корупционните практики може да не са видими на местно ниво, но компаниите избрани за изпълнение на обществени поръчки може да са свързани с високопоставени длъжностни лица от правителството.

Програма (Adobe PDF, 75 KB) (на английски език)
Презентация на д-р Александър Стоянов, Директор по научната дейност, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 245 KB) (на английски език)
Презентация на г-н Александър Герганов, анализатор, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 254 KB) (на английски език)
Презентация на д-р Фабрицио Костантино, Изследовател, Университет в Тренто (Adobe PDF, 73 KB) (на английски език)
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ