Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
SELDI семинар: Противодействие на корупцията и завладяването на държавата за прозрачно енергийно управление в ЮИЕ
 
На 28 април 2015 г., антикорупционната инициативата SELDI, която се координира от Центъра за изследване на демокрацията, проведе работна среща в Белград, Сърбия, по проблемите, свързани с корупцията и управлението на енергийния сектор. Събитието бе своеобразно начало на работата на SELDI по предоставянето на антикорупционни решения в енергийния сектор в региона на Югозападна Европа. Докладът Антикорупция презареждане: Оценка на Югоизточна Европа идентифицира енергетиката сред най-рисковите сектори в региона. От една страна, заплахите от завладяване на държавата пораждат съмнения относно капацитета на Югозападна Европа да прилага съществуващите регулации на ЕС в енергийния сектор, а от друга, правят страните зависими от нелегитимен и/или криминален натиск.

Г-н Божко Миятович, президент на Центъра за либерално-демократични изследвания, Сърбия, и г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията и координатор на инициативата SELDI, откриха работната среща и представиха целите на събитието.

Г-жа Милица Бозаник, помощник-директор, отговарящ за международното сътрудничество в сръбската Агенция за борба с корупцията, открои ролята на Агенцията за повишаването на институционалния и професионален интегритет на публичните органи и техния персонал. Тя потвърди икономическата важност на енергийния сектор и посочи издаването на енергийни лицензи като една от най-рисковите от гледна точка на корупцията дейности. Според г-жа Бозаник, Сърбия трябва да хармонизира процедурите си съгласно европейките регулации и да ограничи дискреционните правомощия на служителите, издаващи лицензи.

Д-р Борис Бегович, старши сътрудник в Центъра за либерално-демократични изследвания, направи преглед на процесите и динамиката на корупцията в Сърбия. Според него, през последните десет години, намаляването честотата на директен досег на населението с публичната администрация е довело до спад на дребната корупция. За сметка на това обаче корупционните практики постепенно се централизират с участието на високопоставени политически фигури. Д-р Бегович заяви, че антикорупционното законодателство ще остане неефективно до момента, в който легитимността и общественото доверие в институциите не се повишат.

Г-жа Валентина-Андреа Димулеску, координатор проекти ANTICORRP и изследовател в сферата на европейските политики и фондове, Румънско академично общество (SAR), подчерта, че независимо от ръста на корупционния контрол и многобройните арести, Румъния продължава да бъде поставяна сред най-корумпираните страни в ЕС. Това се дължи на запазването на политическо влияние от страна на определени хора, дори след смяна на различни правителства. Съществуват и обвинения за политически мотивирани арести. Сериозните предизвикателства тепърва трябва да бъдат адресирани, най-вече тези, свързани с възстановяването на финансови щети; гласуване за премахването на имунитета на членове на Народното Събрание; разширяване на конфискацията на незаконно придобити активи; поддържане на институционалната стабилност на антикорупционните органи и т.н. Анализ в рамките на проекта ANTICORRP показва и завишени рискове в областта на обществените поръчки, специфично в строителния сектор. През периода 2007-2013 г., близо 21% от обществените поръчки, с един единствен явил се кандидат, са отдадени на близки до властта фирми, като например донори на политически партии. Друго изследване на SAR показва, че държавни служители заемащи високи позиции, даващи им правомощия за вземане на решения, получават занижени присъди за извършени корупционни престъпления, в сравнение със същите престъпления, извършени от служители на по-ниски позиции. Най-често срещаните осъдителни присъди са в областта на измамите с европейски средства.

Според г-н Мунир Подумляк, изпълнителен директор на Партньорство за социално развитие (PSD), Хърватия, в страната съществуват успешни практики, като например Бюрото за борба с корупцията и организирана престъпност (USKOK). Съдиите, прокурорите и полицаите в USKOK прилагат съкратени процедури и се постановяват бързи присъди, доближаващи се в своята дейност до италианския опит на системата антимафия. Същевременно обаче, системата продължава да бъде политически зависима, от една страна, и да не успява да спечели общественото доверие, от друга. Г-н Подумляк обсъди и приложението на хърватския Закон за обществените поръчки, който е сред най-развитите в областта. Въпреки това, задълбочен анализ разкрива, че частни компании рядко печелят правителствени договори посредством конкурентни процедури – обществените поръчки се контролират от публичния сектор. Например, около 90% от стойността на обществените поръчки в строителния сектор се отдават на публични или приватизирани компании.

Участниците в дискусията се фокусираха върху механизмите за осигуряване на ефикасно и независимо функциониране на антикорупционните агенции. Беше отчетено, че тези органи често оперират в комплексна среда, в контекста на постоянно променящи се корупционни практики и липса на достатъчно финансиране и човешки ресурси.

Г-н Мартин Владимиров, анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, насочи вниманието към управлението в енергийния сектор и методите за противодействие на корупцията и завладяването на държавата. Той подчерта, че интегритета на контролните (надзорните) институции в енергийния сектор на България е често компрометиран и нарушен, както и че съществуват проблеми в управлението на публичните компании.

Според г-н Андрей Носко, старши програмен директор на Фондация отворено общество (OSF), и член на Международния консултативен борд на инициативата SELDI, корупцията е морален провал на индивида. Той посъветва гражданските организации да анализират разпределението на финансовите и властови ресурси, хората, отговорни за съответното законодателство, лобистките практики, прилагането на законите и процедурите за имунитет. Г-н Носко препоръча използването на Индекса за завладяване на държавата като аналитичен и комуникационен инструмент, който да разясни този комплексен феномен и да позволи сравнимост на държавите. Енергийният сектор е добър пример, който дава възможност за илюстриране и анализиране на корупцията на всички нива.

Д-р Тодор Галев, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи концепцията за енергийна сигурност – намаляване зависимостта от внос, увеличаване броя на доставчиците, по-добро усвояване на националните ресурси и внедряване на енергийно-ефективни технологии. Той отбеляза, че основните енергийни рискове и трудности за България включват високия разход за енергия, енергийната бедност (40% от българското население е енергийно бедно), вноса на изкопаеми горива, зависимостта от внос на нефт и газ, дефицити в управления на сектора. Той препоръча на гражданските организации от региона да анализират управлението и финансовото състояние на държавните предприятия в енергийния сектор, както и договорите за обществени поръчки и големите инфраструктурни проекти. Д-р Галев подчерта, че често към изпълнение на големи инфраструктурни проекти се прибягва след политическо решение, без необходимата обективна оценка на необходимостта. В България големите такива доведоха акумулиране на половината от дълга на Националната електрическа компания (НЕК). В заключение, той отбеляза значимостта на всеобхватния и задълбочен мониторинг на развитието на енергийния сектор.

Г-жа Еугения Гулисов, изпълнителен директор на Румънския енергиен център (ROEC) представи изпълнението на Извънредната наредба на правителството 109/2011 по въпросите на корпоративното управление на държавните предприятия. Наредбата поставя критериите за назначаване на управленското ръководство на държавните предприятия, базирани на професионални квалификации, и изисква изготвянето и употребата на управленски и административни планове. Румъния постигна повишена осведоменост по въпроса и подобри комуникацията и взаимодействието между предприятията и властите. Практическото изпълнение на приетите регулации обаче липсва при неуреждане на ефективни механизми за налагане на санкции и при неспазване на правилата от страна на част от държавните предприятия. В заключения, тя увери, че за Румъния предстои значително количество работа за привличане на чужди инвеститори.

Г-н Боян Ковачич, експерт на свободна практика, IVLP alumna, и бивш заместник-директор на Сръбската агенция за енергийна ефективност, обясни, че голяма част от законодателството е прието в отсъствието на обществен дебат. Той изказа своите опасения, че съществува прекомерно високо политическо влияние в изработването на енергийни политики. Той сподели и идеи за подобряване управлението на държавните предприятия, като поставянето на реалистични цели, намаляване корупционните рискове в сферата на обществените поръчки, постигане на регионално и международно сътрудничество, и наличие на политическа воля.

Г-жа Лейла Бичакчич, изпълнителен директор на Центъра за разследваща журналистика (CIN), Босна и Херцеговина, запозна участниците с избрани случаи на корупция и други нарушения при изграждането на топлоелектрически централи. Тя отбеляза, че правителството на Сърбия е променило законодателството, с цел удовлетворяването на тези инвестиции. Според нея, съществуват случаи на национални ресурси, използвани за гарантиране на заеми по частни инвестиции. Г-жа Бичакчич заяви, че гражданите трябва да бъдат по-добре информирани, относно техните права, а гражданските организации могат да изиграят важна роля в този аспект. Допълнителна информация е достъпна на интернат страницата по въпросите на енергийните проспекти в Босна и Херцеговина www.cin.ba/energopotencijal, подготвена от репортерите на CIN и базирана на публично-достъпни данни.

По време на дискусията, г-н Андрей Носко подчерта, че корупцията води до енергийно бедно население. Той препоръча на гражданските организации да работят с разследващи журналисти и активисти, в преследване на по-голямо въздействие и осведоменост. В момента решенията в енергийния сектор биват вземани единствено на база технически оценки, което предполага избягване на политическа отговорност. Необходим е по-широк обществен дебат по въпросите на енергетиката.

Д-р Тодор Галев представи анализите и инструментите за влияние, които гражданските организации могат да използват за подобряване управлението на енергийния сектор. Той препоръча няколко изследователски метода, източници на информация и похвати за добиване на допълнителни данни за финансови и управленски показатели на енергийните държавни предприятия, големите инфраструктурни проекти и обществените поръчки.

Програма (Adobe PDF, 392 KB, на английски език)
Антикорупция презареждане: Оценка на Югоизточна Европа
Презентация на д-р Борис Бегович, старши сътрудник в Центъра за либерално-демократични изследвания (Adobe PDF, 915 KB, на английски език)
Презентация на г-жа Валентина-Андреа Димулеску, координатор проекти ANTICORRP и изследовател в сферата на европейските политики и фондове, Румънско академично общество (SAR) (Adobe PDF, 509 KB, на английски език)
Презентация на д-р Тодор Галев, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 633 KB, на английски език)
Презентация на г-жа Лейла Бичакчич, изпълнителен директор на Центъра за разследваща журналистика (CIN), Босна и Херцеговина(Adobe PDF, 446 KB, на английски език)
Презентазия на г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията и координатор на SELDI (Adobe PDF, 625 KB, на английски език)
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ