Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Дискусия: настоящата и бъдещата петролна и газова политика на Русия
 

На 30 октомври 2014 г. д-р Михаил Крутихин, старши партньор в консултанската компания RusEnergy, направи задълбочено представяне на най-новите тенденции в управлението на въглеводородния сектор в Русия. Той установи, че нефтеният и газов сектор е от жизненоважно значение за финансовото оцеляване на руската икономика, като според националната статистика, делът на приходите от въглеводороди в общия руски бюджет се е увеличил от 9% през 2000 г. до 52% през 2014 г. Режимът на Путин не е предприел мерки за диверсификация на икономиката в неенергийни отрасли. Това прави руската икономика неспособна да се справи с колебанията на цените на енергията и нестабилността на пазара.

Дискусията беше разделена на две основни части: нефт и природен газ, които бяха последвани от начертаването на три сценария за развитието на външната политика на Русия и отношенията й със Запада. Някои от заключенията посочват, че на лице са ясни признаци за завладяване на държавната енергийна политика от частни интереси, особено в областта на управлението на големи инфраструктурни проекти. Нарастващото влияние на няколко души при вземането на решения в област енергетика е довело до значителна неефективност, която е засегнала бъдещото икономическо развитие на страната.

Суров петрол

В нефтения сектор, новите открити петролни полета са много малки, със залежи, вариращи между 3-5 милиона тона. Освен това, новите области за проучване и добив са разположени на значително разстояние от големите транспортни и преработващи обекти, правейки развитието на нови залежи много скъпо. Поради ниското темпо на проучване и петролен добив, количеството на лесно-достъпен нефт бързо намалява. Неконвенционалните нефтени залежи в находището „Баженов“, които са субсидирани от правителството като новия хоризонт на руския петролен сектор, ще се нуждаят от сериозни инвестиции от страна на Роснефт и внос на съвременни западни технологии, които в момента са в режим на международни санкции. За разлика от САЩ, в Русия няма малки, местни пионерски фирми, които са в състояние да разработят методите за сондиране и технологиите, необходими за развитието на шистовите залежи, изискващи хидравлично разбиване и хоризонтални методи за сондиране. От друга страна, големите компании нямат стимул да инвестират в нови технологии, тъй като близо 80% от производствените им операции се облагат с данък от централното правителство.

Междувременно на чуждестранните фирми за обслужване на нефтените находища беше забранено да работят в руските оншорни полета. Освен това, съгласно руското законодателство, ако чуждестранни петролни фирми открият голямо петролно поле, те са задължени да прехвърлят неговата собственост на руската държава, което намалява стимулите на чуждестранните компании да правят проучвателни дейности в по-трудните за достигане геоложки формации. Според информация от Лукойл, около 15% от настоящия добив на Русия се осъществява посредством използването на чужди технологии. Освен това, при сегашните темпове, местният добив вече е достигнал своя пик и ще започне да се свива през 2015 г. Д-р Крутихин заяви, че освен ако данъчният режим не се реформира, до 2020 г. Русия може да загуби 15% от сегашния си дневен добив, който в момента възлиза на малко над 10 милиона барела.

Природен газ

Според д-р Крутихин ситуацията в сектор природен газ е много подобна. Той отбелязва, че най-големите газови находища, разработени по времето на Съветския съюз като Уренгой и Ямбург показват висока степен на изчерпване поради понижаващото се подземно налягане, което принуждава Газпром постоянно да инвестира в изграждането на нови компресорни станции. Разходите за производство и транспорт на природен газ от Източен Сибир са значително нарастнали, достигайки повече от 100 долара за 1000 кубически метра. В същото време, през последните 5 години свиването на газовото търсене в Европа е довело до намаляване на руския износ, докато пазарите в Азия са залети от доставки на газ от производители в Близкия Изток, Африка, Австралия и Югоизточна Азия. За да бъде конкурентен втечненият природен газ от планирания терминал във Владивосток, цените в Азия трябва да останат най-малко $ 16 за милион британски термални единици. От друга гледна точка, д-р Крутихин не вижда как Китай ще се превърне в основен клиент на руски газ в бъдеще, особено ако Китай задълбочава връзките си с централно-азиатски доставчици и, ако продължава да разширява вътрешния си добивен капацитет с потенциални неконвенционални запаси.

Ето защо д-р Крутихин не смятя, че споразумението за износ между Русия и Китай е икономически изгодно. По думите му, договорът за 38 милиарда куб.м. газ все още не предвижда ясен анализ на ценообразуването, но изчисленията сочат, че за развитието на източните сибирски находища и изграждането на износния газопровод ще са нужни над 100 млрд. долара. За да финансира Източната газова програма, годишният инвестиционен бюджет на Газпром до 2018 г. ще трябва да се удвои, което се равнява на разходи в порядъка на 9-10 милиарда долара годишно. Руският гигант вече започна да спестява като забави развитието на Ямалския полуостров и намали капацитета на бъдещия газопровод от находището „Бованенко“, което ще гарантира в бъдеще доставките по газопровода Северен поток.

От европейска гледна точка, шистовият газ в САЩ и украинската криза са намалили привлекателността на Русия като основен достачик. Газпром продължава да настоява за доминираща роля на европейските пазари, включително и при тръбопроводите Опал и Южен поток, при които Европейската комисия настоява да се изпълни Третия либерализационен пакет, който гласи, че собствеността на производствените и транспортните мощности трябва да бъдат отделени, и че следва да се осигури достъп на трети страни до газопреносната мрежа.

Газпром ще трябва да приеме Третия енергиен пакет, ако иска да завърши газопровода Южен поток. На този етап, д-р Крутихин коментира, че Газпром не са склонни, обикновено, да правят отстъпки по време на газови преговори. Русия настоява за запазване на дългосрочните договори за доставки на синьо гориво до Европа, при които цената на природния газ е индексирана към цената на петрола. Тъй като делът на по-ниските спотови цени в Европа драстично се увеличава в последните пет години, много компании, които внасят руски газ изискват от Газпром да намали цените или премине към спотов принцип на ценообразуване. Арбитражният съд във Виена вече се произнесе, че Газпром трябва да плати 1,6 милиарда долара на германската компания, RWE, за доставки на газ при цени, формирани на непазарен принцип.

Заключения и възможни сценарии

Руският нефтен и газов сектор е изправен пред сериозни трудности в поддържането на настоящите равнища на добив и износ. Бъдещето развитие на руския енергиен сектор вероятно ще зависи от комбинация от външнополитически решения и от текущата вътрешна, регулаторна рамка. Сред най-важните изводи са, че:

  • Добивът на нефт и газ в Русия е изправен пред предизвикателства и се очаква значително да намалее, тъй като правителството ограничава участието на чуждестранни компании и технологии във проучването и разработването на въглеводороди.
  • Руската икономика има слаби перспективи за растеж и може да влезе в рецесия през 2015 г., което ще възпрепятства инвестициите във важни проекти като Източната газова програма.
  • Падането на цените на суровия петрол и бягството на чуждестранни капитали от Русия ще окажат отрицателно влияние върху ролята на Русия в света и вътрешната политическа стабилност.
  • Южен поток е политически проект, който е икономически неоправдан. Изпълнението му може потенциално да струва между 37 и 47 милиарда щатски долара, което включва и една от най-скъпите части на газопровода – инфраструктурата на руска територия.
  • За да бъде Южен поток привлекателен на европейските клиенти, Газпром ще трябва да приеме законовите изисквания на Третия енергиен пакет и да приложи спотов принцип на ценообразуване.
  • Много от проблемите на руския енергиен сектор се дължат на неефективно управление и корупционни практики. Последните са видими в процеса на вземане на решения, които често са продукт на вътрешни влияния или политически съображения.

В анализа си, д-р Крутихин посочва, че сливането на руските и икономическите проблеми може да доведе до три различни сценария:

  • Оптимистичен, в който Русия се интегрира със Запада политически и икономически; отворена за международен капитал, технологии, демократични принципи, свободен пазар, частен бизнес и прозрачно управление.
  • Песимистичен сценарий, според който Русия възражда риториката от Студената война, на границата на реалния конфликт. Вътрешната политическа и икономическа система става все по-авторитарна и основана на мобилизация по съветски модел.
  • Трети структурен сценарий, предсказващ икономическа интеграция с Китай, в който Русия се превръща в китайска колония, която е отговорна за доставките на евтина енергия и минерални ресурси в замяна на финансов капитал и технологии.

Без значение кой път поеме Русия, едно нещо е сигурно: лошото уравление в икономически аспект и пълзящият авторитаризъм никога не са водили до растеж и просперитет. Въпреки това, икономическото влияние на Русия все още се усеща в Централна и Източна Европа. Не трябва да се подценява и способността й да манипулира местната политика в свой интерес. Като противовес, според д-р Крутихин, правителствата в региона трябва да се опитат да намалят енергийната си зависимост от Русия чрез диверсификация на доставките, изграждане на регионални междусистемни газови връзки, натиск върху Русия да премахне петролната индексация и не на последно място да изгради основните на обща енергийна политика в ЕС.


Презентация на д-р Михаил Крутихин, старши партньор в консултанската компания RusEnergy (Adobe PDF, 7.5 MB, на английски език)
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ