Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Единадесети обществено-политически форум за противодействие на корупцията: Антикорупционни политики срещу завладяването на държавата
 
На 11 декември 2014 г. Центърът за изследване на демокрацията организира Единадесетия обществено-политически форум за противодействие на корупцията.

Д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, откри форума като изтъкна, че има своеобразен връх в политическата корупция, дори извън злободневните скандали със съдебната система. Той отбеляза тревожната статистика, че през 2014 г. са измерени най-високите стойности на корупция за последните 15 години. Като пример за завладяването на държавата от чужди или местни частни интереси той посочи управлението на големите инфраструктурни проекти като „Белене“ и „Южен поток“.

Г-жа Румяна Бъчварова, заместник-председател на Министерски съвет, насърчи Центъра за изследване на демокрацията и неговите усилия при изготвянето на Доклада за оценка на корупцията, описвайки го като добре аргументиран, способен да даде началото на края на спекулациите по темата „корупция“ и задължителен за популяризиране. Г-жа Бъчварова призна, че липсват реални резултати в борбата с корупцията, като в същото време отговорните структури не функционират, а санкциите са неефективни. Основни субекти на корупция са държавните служители, които са така наречената „активна среда“ и политиците, които са характеризирани като „еднакво виновни и въвлечени“. Според г-жа Бъчварова, единствено категорично политическо действие може да помогне в борбата с корупцията. България се нуждае от нов антикорупционен план за действие, който да даде реална перспектива. Тя посочи, че планът ще бъде разработен като се вземат предвид заключенията и препоръките на Центъра. Нужна е и максимална прозрачност на всички нива на държавното управление, която ще има въздействие на превантивна мярка. Тя засегна и темата за корупцията при обществените поръчки, като заяви, че продуктите, платени с публични средства, също трябва да станат обществено достояние.

Г-жа Бъчварова посочи и други мерки, които е нужно да се вземат, като например налагането на етични стандарти за различните професии, регламентиране на лобирането и въвеждане на промяна в реда на регистрация на неправителствените организации. Тя заяви, че се планира създаване на централизиран орган или портал, към който да се подават сигнали за корупция на централно ниво. Г-жа Бъчварова също така подчерта, че правителството незабавно трябва да започне реформата в съдебната система, макар и тя да отнема повече от един мандат.

Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията представи основните изводи от Доклада за оценка на корупцията за 2014 г. Той посочи, че България е единствената държава от Югоизточна Европа, която отбелязва влошаване на корупционния индекс за периода 2001 – 2014 г., според данните от Системата за мониторинг на корупцията (СМК) на Центъра. В същото време корупцията остава системен проблем и за останалите държави от региона. Той отбеляза, че в България се наблюдават някои положителни развития, характерни за страните–членки на ЕС, като добра запознатост с проблема и повишаваща се нетърпимост към корупцията. Въпреки това почти всеки втори българин е подложен на корупционен натиск, а всеки трети е бил принуден да участва в корупционни сделки. Г-н Стефанов подчерта, че корупцията се е превърнала в допълнителна такса за достъп до административните услуги. Данните от СМК показват, че през последната година в страната са реализирани около 158 000 корупционни сделки месечно. Той даде примери за завладяване на държавата, където частни интереси накърняват обществения интерес - сагата „Южен поток“, аферата „КТБ“ и акцизните коалиции. Той посочи, че проблемите се разпростират във всички сфери – сектор сигурност, съдебната система, полицията, като особено изразена е липсата на независимост на регулаторите. Според г-н Стефанов в тази среда използването само на наказателни правни инструменти не би могло да бъде ефективно. Според проведеното изследване повече от половината българи са загубили вярата, че корупцията може да бъде изкоренена. В този контекст, за противодействие на корупцията са нужни системни мерки, синхронизирана работа на институциите и повишаване на доверието в институциите. Множество препоръки вече са налични в докладите по Механизма за сътрудничество и верификация, Антикорупционния доклад на ЕС и докладите на Центъра за изследване на демокрацията, и е време те да се приложат на практика, включително чрез личен пример на най-високо равнище.

Г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България отбеляза, че с гордост посещава за пореден път обсъждането на Доклада за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията. Г-н Пенчев сподели два примера, които до голяма част са свързани с дейността на Омбудсмана. Първият пример е случаят Корпоративна търговска банка (КТБ). Той направи обзор на фактите, довели до сегашното състояние на банката и скорошните законови промени. Според г-н Пенчев всички те са направени с цел да се доведе КТБ до фалит, за да може да се придобият активите ѝ на нереално ниска цена. Този сценарий не е осуетен, тъй като КТБ все още не е в несъстоятелност поради обжалването на отнемането на лиценза. Той отбеляза, че има риск частни интереси да контролират процеса на разпродаване на имуществото. Вторият пример, на който г-н Пенчев се спря, е темата за съдебната реформа. Той дискутира нашумелия през последните дни въпрос със софтуера за разпределяне на делата и възможността за неговата манипулация. Според него реалният проблем е наличието на корумпирани съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища, а не софтуерният продукт. Той препоръча да се обърне повече внимание на интегритета на кадрите, тяхното назначение и повишаване в ранг. Г-н Пенчев завърши изказването си като наблегна на необходимостта от реформа и призова за нейното решително и ефективно осъществяване.

Г-н Андрей Янкулов, заместник-министър на правосъдието, сподели едно от първите си впечатления от своя ресор в Министерството, свързано със събираната информация за видовете престъпления, извършени от изтърпяващите лишаване от свобода в българските затвори. Той изрази изненадата си, че корупционните престъпления не присъстват в тази статистика и заключи, че броят на осъдените за подобно престъпление и изтърпяващи ефективно лишаване от свобода е пренебрежимо малък. Г-н Янкулов отбеляза, че наказателното право е приведено в съответствие с международните стандарти по отношение на противодействието на корупцията, но очевидно нишката между законодателството и крайния продукт на наказателното право, не просто се е скъсала, а напълно липсва. В заключение г-н Янкулов отбеляза, че проблемите, пред които сме изправени по отношение на противодействието на корупцията, са много и не могат да бъдат решени с еднократен акт, а са нужни системни решения.

Г-н Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание, говори за сериозните проблеми в сектор енергетика. Той окачестви процедурата по обявяването на търговете за „Южен поток“ като фрапантна. Г-н Добрев наблегна и на цялостното оскъпяване на проекта, като заяви, че той е бил пример за лошо управление. Г-н Добрев дискутира и темата за обществените поръчки и по-специално „Мини Марица-изток“ като възложител по Закона за обществените поръчки. Той даде като пример за корупционна практика възлагането на обществени поръчки за превоза на работниците до рудниците. Според г-н Добрев са нужни промени в законодателството, ежегоден одит върху държавните и частните компании в енергийния сектор, както и разширяване на състава в инспектората на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

По време на дискусията, г-н Илиян Василев, почетен председател на Българския икономически форум посочи, че е нужна база за сравнение на цените и разходите, когато става въпрос за големи проекти като „Южен поток“. Според него всяко повишаване в цената на даден проект или продукт трябва да бъде обосновано. Той също потвърди тезата, че в България има завладяване на държавата и даде за пример непрозрачното и неконтролирано формиране на цената на бензина, природния газ и дизела.

Г-н Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи отбеляза, че капацитетът на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) и Министерството на вътрешните роботи (МВР) е толкова нисък, че само един от посочените по време на дискусията случаи ще го запълни. При липсата на достатъчно кадри и финансиране, местните власти, например кметовете, остават недосегаеми. Проблемът е задълбочен и от обвързването на властите с местните олигархични обръчи, което им дава малко възможности за разследвания. Според него са нужни масивни и дългосрочни инвестиции в хора и време, както и по-добро приоритизиране върху критичните области. Като пример той посочи, че в ДАНС има повече хора, които разследват наркотици, отколкото разследващи корупция. Г-н Гунев заключи с уверението, че в МВР има политическа воля и се планира увеличаване на капацитета на Инспектората.

Г-н Методи Митев, представител на гражданска организация предложи да се въведе практиката за прилагане на антикорупционни стратегии във всички институции и общини. Г-н Стамен Тасев, управител на сдружение „Българска тренировъчна централа“, представи своята дейност по обучение на предприемачи в бизнес умения и социална корпоративна отговорност. Той посочи, че по време на събитието е идентифицирал и нуждата от обучение на бъдещите предприемачи по антикорупция.




Доц. Кристиан Таков, преподавател по право в Софийския университет и председател на Арбитражния съд при БТПП посочи, че проблемите в съдебната сфера са много и за тях няма единно решение. Според него трябва да се очертаят отделните корупционни ядра на различните нива, както и да се приложат специфични практики, пригодени към нуждите на всяка институция. Доц. Таков подчерта, че няма да се постигне съществен резултат, ако се чака голяма конституционна промяна от Велико Народно Събрание. Той препоръча да се използват гражданско-правни средства срещу корупцията, например да се поиска връщане на държавата на онова, което е отнето чрез корупционни практики.

Г-жа Павлина Панова, заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателната колегия на съда, отбеляза, че е налице съвременен Наказателен кодекс, който отговаря на изискванията на Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО). Сериозен проблем обаче е несъвършената наказателна процедура, която се прилага при разследването и доказването на тези престъпления. При настоящите наказателно-процесуални способи, с които се работи, прецизното и бързо доказване на корупционните престъпления е много трудно. Заподозрените не правят самопризнания, а основните лица, които могат да дават показания, обикновено се намират в зависимост от тези, привлечени под наказателна отговорност. Според нея пример за успешна практика е използването на специални разузнавателни средства, а в по-дългосрочен план доказване следва да се постига с по-леки способи.

Г-жа Нели Куцкова, съдия в Софийския апелативен съд, посочи, че в администрацията, както и в съдебната система, работят и почтени хора и тези служители трябва да бъдат подкрепяни и защитавани. Има случаи обаче, в които те биват наказвани или целенасочено компрометирани, защото са поели отговорност да изпълнят професионалния си дълг и да изобличат корупционни практики. Г-жа Куцкова подчерта, че наказателни мерки срещу корупцията са нужни, но е необходима и паралелна рамка, която да стимулира свободата за гражданска инициативност.




Програма (Adobe PDF, 299 KB)
Съобщение до медиите (Adobe PDF, 655 KB)
Доклад за оценка на корупцията: антикорупционни политики срещу завладяването на държавата
Презентация на г-н Руслан Стефанов, Директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 746 KB)

Предишните обществено-политически форуми
Предишните доклади за оценка на корупцията

Медийно отразяване

Галерия

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ