Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Oбществено-политически форум "Енергийна (не)сигурност в България: национални политики и европейски перспективи"
 
На 25 юли 2014 г. Центърът за изследване на демокрацията организира oбществено-политически форум на тема "Енергийна (не)сигурност в България: национални политики и европейски перспективи". Д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, откри дискусията. Той очерта като основен риск пред енергийната сигурност на България завладяването на държавната енергийна политика от местни корпоративни, но и чужди държавни интереси.

Г-н Мартин Цанов, анализатор в Икономическата програма на Центъра изследване на демокрацията, започна представянето на доклада на Центъра Управление на енергийния сектор и енергийна (не) сигурност в България, като обобщи резултатите за България от международния Индекс за рисковете на енергийната сигурност,разработен със съдействието на Института за енергетика на 21-ви век към Американската търговска камара. Според последния индекс, България има най-високия риск за енергийната сигурност от всички наблюдавани 75 държави. Сходни равнища на риск имат Украйна, Сърбия и Узбекистан. От съседните на България страни прави впечатление сравнително добрият резултат на Румъния. Резултатите за България показват, че независимо от наблюдаваната след 1980 година тенденция към намаляване на рисковете пред енергийната сигурност на страната, основните слабости на енергийната система се запазват. Ниската енергийна ефективност, разходите за внос на изкопаеми горива, както и високата зависимост от внос на природен газ и петрол са сред основните пречки пред подобряването на енергийната сигурност на България.

Във втората част от представянето на доклада, г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, се съсредоточи върху проблемите на лошото управление на енергийния сектор в България по отношение на големите енергийни проекти и на държавните енергийни предприятия. След газовата криза в Украйна енергийната сигурност се превръща в приоритет за икономическото развитие на Европа, заедно с конкурентноспособността и устойчивостта. Конкретни примери за липса на прозрачност при управлението на българската енергетика са проекти като Южен Поток, АЕЦ „Белене“ и изграждането на седми реактор в АЕЦ „Козлодуй“. Препоръките за подобряване на енергийната сигурност на България, включени в доклада на Центъра, са: политически консенсус около дългосрочните приоритети, участие в инициативата за Европейски енергиен съюз, ежегоден преглед на енергийната сигурност, подобряване на независимостта на енергийния регулатор и въвеждане на ЕС правилата, въвеждане на минимални стандарти за корпоративно управление, разработване на местни енергийни ресурси и диверсификация на газовите доставки, подобряване на енергийната ефективност, предварителен анализ разходи-ползи от реализирането на инфраструктурни проекти.

Г-н Делян Добрев, Министър на икономиката, енергетиката и туризма (2012 – 2013г.), обособи един допълнителен проблем за енергийната сигурност - склоността на българските правителства да следват политики, водени от политически популизъм. Той отбеляза, че един от основните проблеми пред българската енергийна сигурност е енергийната бедност. Решаването на този проблем, според него, не може да е за сметка на финансовото здраве на държавните енергийни компании. Петпроцентното намаление на цената на електроенергията за крайните потребители, което беше въведено през 2013 г., не е довело до необходимия социален ефект, но създава проблеми за стабилността на държавните финанси. Необходимо е постепенно да се либерализират цените на електроенергията, а едновременно с това да се увеличи субсидията за енергийни помощи от бюджета - от 100 милиона, на 300 милиона лева. Заедно с това следва да се разшири обхватът на подпомаганите домакинства, - от 250 на 500 хиляди.

Г-н Добрев разгледа и друг основен риск, идентифициран в доклада на Центъра - енергийната зависимост на страната. Той отбеляза, че България е на 90% зависима от един единствен доставчик и източник на природен газ. Най-добрият начин за намаляване на енергийната зависимост е насърчаването на добива на местни енергийни ресурси. В това отношение особено важни са предпроучвателните сондажи в Черно море и по специално в блок „Хан Аспарух“.По отношение на третия риск, отбелязан в доклада, ниската енергийна ефективност, трябва да продължат усилията за усвояването на европейски средства по оперативна програма „Регионално развитие“ и оперативна програма „Конкурентоспособност“, насочения към тази сфера.

Г-н Георги Кадиев, народен представител (2013-2014г.) и бивш заместник-министър на финансите отбеляза, че лошото управление на държавните енергийни дружества се дължи на корупция и зависимости. Тези фактори водят до застрашаване на финансовото състояние на държавните дружества. В българската енергетика най-голям проблем е липсата на прозрачност при управлението на големи енергийни инфраструктурни проекти, като например случая с проекта за построяване на 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй. Много трудно може да се осигури независимост на държавния енергиен регулатор, без значение коя партия е на власт.

Енергийната бедност е също критичен проблем за България - около 900 000 пенсионери са на минимална пенсия и затова трудно би могло да си позволим съществено увеличение на цените на електроенергията. Политиката за енергийни помощи трябва да бъде насочена не към намаляване на цената на електроенергията за домакинствата, а към финансово подпомагане на тези най-уязвими обществени групи.

Г-н Трайчо Трайков, Министър на икономиката, енергетиката и туризма (2009-2012г.), заяви, че констатациите на представения от Центъра за изследване на демокрацията доклад показват, че правителството, в което той е участвал е било право, че са били внимателни, но твърди в своите позиции спрямо Русия при преговорите за осъществяване на енергийни проекти и при цялостното управление на българската енергетика. Специално внимание заслужава независимостта на ДКЕВР. ДКЕВР трябва да бъде независима институция, но не по същия начин, по който е независима, например, прокуратурата в България.Държавният регулатор в енергетиката трябва да бъде както независим, така и отчетен пред парламента и гражданското общество орган. Друг основен проблем пред енергийната сигурност на страната са изключително ниските равнища на енергийна ефективност при домакинствата, които водят до парадокса, че на един кв.м. жилищна площ едно българско домакинство изразходва три пъти повече електроенергия в сравнение с Германия. Това обяснява защо проблемите в българската енергетика не са свързани с построяването на още една централа, а с ефективността на използването на енергията, която се произвежда в момента.

Г-н Ивайло Калфин, депутат в Европейския парламент (2009-2014г.) и бивш министър на външните работи (2005-2009г.) отбеляза , че България не може да разчита само на ЕС за решаването на българските проблеми. Редица европейски инициативи допълнително утежняват управлението на енергетиката в България. Такива са случаите с изискванията за дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на страната и издаването на сертификати за въглеродни емисии. Г-н Калфин подчерта, че според него рискът от проучванията и добива на шистов газ е неоправдан, независимо от възможните ползи за българската икономика. По-отношение на конкурентоспособността структурата на цените на електроенергията е обърната – те са по-ниски за домакинствата и по-високи за бизнеса, което е точно обратното на останалите европейски страни.


Д-р Константин Пенчев, Омбудсман на Република България, се спря на темата за лошото управление на българската икономика, вкл. в областта на енергетиката и ролята за това на некадърната и корумпирана администрация. Важен е проблемът за енергийната ефективност и от гледна точка на правата и интересите на гражданите. Българската енергийна политика е остаряла и неефективна, а сред причините за това са лошото управление, непрозрачността и липсата на отчетност. Увеличаването на цената на тока няма да доведе до адекватно решаване на финансовите затруднения на държавните енергийни дружества, защото допълнителните приходи отново ще бъдат използвани неефективно. В крайна сметка доброто управление на държавната енергетика преминава през значително подобряване на административния капацитет и борбата с корупцията на всички равнища.


Проф. Иван Иванов, преподавател в Нов български университет и бивш народен представител, подчерта, че докладът на Центъра се появява в един критичен за българската енергетика момент и е нужен, за да подпомогне управлението на българския енергиен сектор. Българската енергетика продължава да бъде пресечна точка на корпоративни и лични интереси и по тази причина големите държавни енергийни дружества са пред финансов колапс. България може да подобри енергийната си сигурност, ако се фокусира върху добива на природен газ от Черно море. Същевременно българските правителства изостават в усилията си да постигнат сигурност на енергийните доставки за своите граждани.

Г-н Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), призова Парламента да взима всички решения за започването на нови енергийни проекти, ако не с консенсус, то поне с квалифицирано мнозинство. Той открои като особено ефективна реформа на управлението на енергийните дружества предлаганото в доклада на Центъра въвеждане на корпоративни стандарти за управление в държавните енергийни компании по примера на стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Г-н Георги Кръстев – Секретар на Съвета за сигурност към Министерския съвет (2012-2013) подчерта, че енергийната сигурност е включена като важен проблем в Стратегията за национална сигурност, приета с консенсус от Народното събрание, като в изработката й много активно участваха представители на гражданското общество, включително Центъра за изследване на демокрацията. Необходими са и алтернативни анализи на националната сигурност от експерти на неправителствени организации, в които да бъде засилена ролята на енергийната сигурност при идентифицирането на основните заплахи за България.

Г-н Румен Петков – Министър на вътрешните работи (2005-2008) отбеляза, че проблемите в българската енергетика не трябва винаги да се търсят в зависимостта от руските държавни интереси. Според него, приоритет е да се анализират и елиминират влиянието на задкулисието в управлението на българската енергетика, илюстрирано в доклада на Центъра за изследване на демокрацията. Като пример беше посочено назначаването на осъждано лице на ръководен пост в държавна енергийна компания, въпреки знанието и вероятно със съдействието на главния прокурор на Република България и разследващите служби. Недопустимо е също забавянето на процеса за удължаване на живота на 5-ти и 6-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй“, което подлага на риск не само енергийната, но и социалната сигурност на България.



Програма (Adobe PDF, 146 KB)

Информация за медиите (Adobe PDF, 309 KB)

Съобщение до медиите (Adobe PDF, 394 KB)

Доклад: Управление на енергийния сектор и енергийна (не)сигурност в България (Adobe PDF, 2.22 MB)

Презентация на г-н Руслан Стефанов и г-н Мартин Цанов, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 552 KB)

Медийно отразяване

Галерия

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ