Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Дискусия относно трудовата миграция от България с делегация на Комисията по труд и социални въпроси на Германския Бундестаг
 
На 19 юни 2014 г. делегация на Комисията по труд и социални въпроси на Германския Бундестаг се срещна с експерти от Програма Сигурност и Социологическата програма на Център за изследване на демокрацията. Целта на срещата бе да бъдат обсъдени причините и влиянието на трудовата миграция от България към Германия с оглед предприемането на политически действия от страна на немския парламент.


Г-жа Катя Маст, ръководител на делегацията разясни, че интерес за тях представляват проблемите, свързани с миграцията на ромското население и по-специално мерките от страна на българското правителство за тяхната интеграция, както и за защита на трудовите и социални права на българските граждани, работещи в страни на ЕС. Изразено бе притеснение, че в дългосрочен план че напускането на България от висококвалифицирани специалисти ще има негативен ефект върху икономическото и социално развитие на страната.

Г-жа Мила Манчева, научен сътрудник към Социологическата програма, направи кратък обзор на емиграционните процеси в България в последните 24 години. Статистическите изследвания сочат, че процентът на напусналите страната българи в трудоспособна възраст преди 2007 г. е почти два пъти по-голям от този на напусналите след присъединяването на България към ЕС.

Г-н Тихомир Безлов, старши анализатор в Програма Сигурност добави, че в годините на прехода могат да се очертаят 2 по-големи емигрантски вълни – в началото на 90-те години и през 2001-2003 г., след премахването на визовите ограничения за страните от Шенгенската зона. До преди началото на кризата основните страни на дестинация са били Испания и Гърция, но в условията на икономическа криза след 2008 г. българските граждани са се ориентирали към Северна Европа. Пътуващите български граждани от ромски произход успяват да намерят работа основно в сектори от сивата икономика.

Относно причините за емиграцията на висококвалифицирани кадри, г-жа Манчева поясни, че в западните държави българите виждат повече възможности за професионално развитие и по-добро заплащане. Г-н Безлов добави, че липсва официална статистика относно броя на образованите български емигранти, но добър ориентир е значителният брой на български студенти в западни университети.

Г-жа Бригите Потмер, член на немската делегация се заинтересува как напускането на високообразованите българи се е отразило на демократичните процеси в страната и развитието на гражданското общество. Според г-жа Манчева в резултат на засилените емиграционни процеси след 1989 г. част от най-активното и граждански будно население не е в страната, за да оказва по-сериозен натиск и контрол върху институциите на изпълнителната и законодателна власт. В този смисъл възможно е да се дискутира тезата, че отворените граници и възможностите за реализация извън страната са един от факторите повлияли забавянето на демократичния преход в страната. Г-жа Ива Александрова, старши анализатор в Социологическата програма, отбеляза, че не бива да се пропуска, че миграцията не е еднопосочен и окончателен феномен и че част от българите се завръщат. Придобили нови умения и натрупали трудов стаж в западни компании, те носят нова динамика на развитие на българското общество.

Г-жа Даниела Колбе, член на делегацията на Германски Бундестаг се върна към темата за ромската миграция и по-специално към това какви са мерките на национално равнище за интеграция на това малцинство и каква стратегия се следва. b>Г-н Филип Гунев, директор на Програма Сигурност разясни, че стратегии съществуват, но те рядко са подкрепени от конкретно начертани действия за постигане на поставените интеграционни цели. В по-голяма част от случаите се предприемат отделни спорадични действия на местно ниво.

На въпрос дали все пак няма добри примери за успешна интеграция, г-жа Александрова поясни, че основният проблем е, че ниското социално-икономическо състояние на държавата има негативно влияния най-вече върху маргинализираната част от обществото и пречи на неговата интеграция. Когато има работещо местно производство и съществуват работни места за нискоквалифицирани кадри, тогава интеграционните мерки постигат успех. В рамките на проект, целящ приобщаването на ромската общност в изследването и превенцията на нови форми на трафик на деца, имахме възможност да видим, че на практика съществуват много примери за успешна работа с общността, когато нейни представители са адекватно включени в изпълнението на проекти.

Презентация на г-жа Мила Манчева, Емиграционни процеси в България
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ