Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Ядрената енергетика в България след Фукушима
 
На 31 май 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса с професор Булат Искандерович Нигматулин, бивш заместник-министър на енергетиката на Русия с ресор ядрена енергетика и настоящ първи заместник - генерален директор на Института по проблемите на естествените монополи в Москва.

Професор Нигматулин отбеляза, че в международен план е много трудно да се говори за ренесанс на ядрената енергетика, предвид началната фаза на използването на този тип енергетика в развиващите се пазари, като Китай и възникналите силни фобии срещу нея в развити индустриални страни като Германия. Според него ядрената енергетика е изключително скъпа за страните от бившия съветски блок, още повече, че ръстът на икономиките им се покрива изцяло от спестявания на енергия следствие от използваните по-модерни технологии, което води до много минимално увеличение на търсенето на нови енергийни мощности. Оттук следва че основният проблем в Русия и в Източна Европа и в частност в България за ядрената енергетика е дали ще бъдат достатъчно потребителите на този тип енергия.
 
Професор Нигматулин подчерта, че цената на киловат-час електроенергия от ядрени мощности в Русия в момента е разхитително висока, пред вид наличието на много по-евтини алтернативи, като газовите централи, например. Той отбeляза, че ако се вземе под внимание паритетът на покупателната способност в Русия и САЩ и се отбележи фактът, че всички енергоизточници в Русия са местни, то ще се окаже, че руските граждани плащат по-висока цена от американските. Вероятно подобно би било положението и с България. Очакванията са, че с намаляването на приходите от износ на горива в Русия, ще бъде преразгледана и руската енергийна стратегия към оттегляне от ново строителство на ядрени мощности или най-малкото към търсене на технологични възможности за съкращаване на разходите за строителството на реактори с поне 50% от сегашните равнища. Последното ще се наложи от вероятната конкуренция на Китай, който се очаква да подобри така или иначе по-добрите характеристики на американските реактори AP-1000, когато започнат серийно производство след няколко години.
 
Според професор Нигматулин 4 ГВт ядрени мощности могат да се окажат прекалено много за българската енергетика, тъй като трудно ще се балансира пазарът, особено в моментите извън пиково потребление. Основна заплаха за страната е строежът на нова ядрена централа да засегне съдбата на старата в негативен аспект – да бъде закрита. Според него основният проблем на тази централа е не цената, а намирането на потребители в околните страни и изграждането на мрежа, за да бъдат достигнати нови потребители. Ако допуснем, че Турция построи също ядрени мощности и разшири газовите си доставки, то за България като пазар ще останат Гърция и Западните Балкани, което ще изисква допълнителни инвестиции в електрическата мрежа за връзка с пазарите на тези страни. Като друг важен риск Нигматулин отбеляза, че Русия е направила прекалено много отстъпки по проекта Белене, че го субсидира, и че е много вероятно в бъдеще, използвайки по-голямата си геополитическа и икономическа тежест да започне да търси ревизиране на вече постигнатите договорености.
 
Г-н Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва благодари на професор Нигматулин и обърна внимание на участниците в срещата върху някои важни проблеми на руската енергетика изведени от професор Нигматулин в специално писмо до руския министър на енергетиката:
  • цената на ядрената енергия е прекалено висока на фона на други местни ресурси;
  • в ядрената енергетика на Русия съществува безпрецедентно равнище на корупцията;
  • връзката между практиката и фундаменталните изследвания е била напълно прекъсната;
  • завършването на строежа на ядрени реактори никога не влиза в договорените срокове;
  • липсват достатъчно на брой квалифицирани строители;
  • отсъстват каквито и да било контролни механизми;
  • в руската ядрена промишленост са прекъснати връзките между ключови звена – наука, финансиране и т.н.
Тези и други проблеми на вътрешната политика на Русия, пречат на страната да реализира своята продукция на външни пазари на конкурентни цени, което ги кара да прибягват до бюджетно финансиране.
 

Медийно отразяване
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ