Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Гражданското общество в обръчите на властта
 
На 15 юли 2010 г. Центърът за изследване на демокрацията с подкрепата на Balkan Trust for Democracy, организира кръгла маса на тема „Гражданското общество в обръчите на властта”. Дискусията е продължение на обсъждането на внесения законопроект за промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и на семинара, посветен на необходимите промени в правната рамка за дейността на юридическите лица с нестопанска цел.

Д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията откри дискусията като изтъкна, че част от изводите, направени при последните анализи на гражданския сектор потвърждават заключенията от доклада Престъпление без наказание. Това доказва необходимостта от промени в законодателството и саморегулацията на неправителствените организации (НПО), които да доведат до по-ефективни и прозрачни взаимоотношения между третия сектор и изпълнителната и законодателна власт.

Г-н Тодор Ялъмов, старши анализатор към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията посочи, че броят на НПО продължава да расте през последните десет години, като през 2009 г. има малко над 8000 активни организации в обществена полза, което е увеличение около седем пъти спрямо 2000 г. За същия период общите приходи на НПО са нараснали около три пъти, като една част от тях - приходите от дарения под условие (проектни грантове), почти не са се променили. Увеличението на общите приходи се формира най-вече от приходите от стопанска дейност на НПО, които бележат най-висок ръст. Това показва променения характер на НПО, които все повече предприемат търговска дейност и все повече се доближават по характер до бизнес предприятия. В някои случаи статутът на юридическо лице с нестопанска цел се използва за заобикаляне на забрани за извършване на търговска дейност от лица на публични длъжности.

Тази тенденция поставя сериозни проблеми пред взаимоотношенията между гражданското общество и властта. В малките населени места много от активните граждани добронамерено участват както в граждански сдружения, така и в органите на местната власт. Но съществуват много случаи на лица на публична длъжност, които целенасочено злоупотребяват с тази възможност. Това се дължи до голяма степен на непрозрачността, в която работят НПО, като в много случаи тази непрозрачност е и законодателно регламентирана. Така например юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) за частна полза нямат задължение да публикуват публично информация за своите обороти, докато търговските дружества са задължени да подават публичен финансов отчет, който е лесно проверим в системата на Търговския регистър. Симптоматични са примерите, станали известни от проведените търгове по Оперативна програма Административен капацитет за развитие на гражданското общество, където според различни оценки, между 50% и 75% от спечелилите НПО, са специално създадени, за да вземат тези средства и в техните управителни съвети участват представители на местната, централната и дори съдебната власт.

Г-н Димитър Марков, старши анализатор към Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията и модератор на дискусията, отбеляза, че проблемите за взаимодействията между гражданското общество и държавните институции са особено важни, като народното събрание има една от централните роли в тези процеси, особено при липсата на правна регламентация на лобистката дейност.

Г-жа Даниела Петрова, Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии в 41-во Народно събрание представи дейността на парламента във взаимоотношенията му с НПО, като акцентира върху пълната прозрачност на тази дейност. Доказателство е възможността за гледане „на живо” в интернет на всички заседания на НС. По инициатива на комисията, достъпът до откритите заседания на постоянните парламентарни комисии също е свободен за гражданите и техните организации, при спазване на съответните правила за достъп, като техни представители могат по собствена инициатива да представят въпроси, мнения и писмени становища по обсъжданите теми.

Г-жа Петрова представи дейността на комисията в рамките на различни инициативи, организирани съвместно с граждански организации. Наскоро комисията е участвала в обсъждане на въпроса за участието на деца в телевизионни реалити шоу програми като Биг Брадър, инициирано от Националната мрежа за децата, като дискусията е завършила с формулиране на препоръки за регулация на този тип телевизионни програми. Комисията е участвала и в обсъждане на проблемите за авторските права с организации, защитаващи колективни авторски права, обсъждане на проблемите на библиотечния сектор с Българската библиотечно-информационна асоциация и други. Част от областите, в които комисията активно работи са законодателни промени и подпомагане на саморегулацията на граждански организации на групи със специални нужди, занимаващи се със защита на човешките права и околната среда. Г-жа Петрова посочи, че в някои случаи гражданският активизъм, намиращ израз в петиции, открити писма и публични протести, е довел до промени в законодателството – както напр. промените в законодателството относно генно-модифицираните организми. Основният извод, който може да се направи е, че НС работи максимално открито, в активен диалог с гражданите и техните организации.

Г-н Димитър Марков изтъкна, че НС е въвело като добра практика създаването на консултативни съвети към парламентарните комисии. Участващите в тези съвети НПО могат да участват в законодателния процес като предлагат на обсъждане своите идеи по време на заседанията на тези комисии. Един от проблемите, който обаче остава нерешен е механизмът за разпределяна не средствата от държавния бюджет, които са предвидени за насърчаване дейността на НПО. Особено що се отнася до тези 26 организации, които са определени със закон, трябва да съществуват по-ясни и по-прозрачни правила, по които да се осъществява тяхното финансиране. Прозрачността в дейността на НПО зависи изключително много от нормативната уредба и нейното изпълнение. За съжаление, към момента Централният регистър на ЮЛНЦ за обществено полезна дейност не работи достатъчно добре и това се посочва като съществена слабост от всички експерти в областта. Центърът за изследване на демокрацията от години подчертава необходимостта от реформа както в общата регистърна система на страната, така и в частност в начина, по който се регистрират организациите с нестопанска цел. Освен проблемите в дейността на регистъра на ЮЛНЦ, неговото съществуване води до дублиране на работата по регистрация на тези организации, които веднъж са регистрирани в съответния съд и втори път – в Министерство на правосъдието, като всяка следваща промяна в данните трябва да бъде отразена и на двете места.

Г-жа Стефка Соловьова, директор на Дирекция „Регистри” към Министерство на правосъдието сподели, че регулацията на дейността на НПО се подчинява на общите принципи на регистърното производство, което не може да се води без да съществува специализиран закон, който определя правилата и обхвата на вписваната информация. Министерство на правосъдието приема цялостната концепция за регистърната реформа чрез изграждане на единен регистърен център, както тя е разработена от Центъра за изследване на демокрацията още през 2001-2003 г.. Още тогава Центърът е направил анализ на съществуващата тогава регистърна система и благодарение на резултатите от това изследване е създадена правната рамка на регистъра на особените залози, на електронните документи и електронния подпис. Според г-жа Соловьова създаването на единен регистърен център би било правилна стъпка, защото той ще улесни обслужването на гражданите и юридическите лица и същевременно ще създаде единна база данни, съдържаща информация от множество източници, което ще позволи осъществяването на ефективен контрол и използване на информацията. Що се отнася до Централния регистър на ЮЛНЦ, от създаването си до момента той работи без никакви такси, но за съжаление разполага с морално остаряла технологична система, която създава доста проблеми. Към 14 юли 2010 г. в него са вписани 7973 юридически лица за обществено полезна дейност, като има постъпили и очакващи вписване още 249 юридически лица.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който се поддържа регистъра е влязъл в сила през 2001 г., но към момента той не отчита настъпилите оттогава промени в цялостната нормативна база, вкл. факта на приемането на България в ЕС и съществуващата европейска практика по въпроса. В дирекция „Регистри” отчитат засиления интерес към вписване на ЮЛНЦ за обществено полезна дейност в точно определена област, свързана с осъществяването на проекти, финансирани от европейките фондове. Отчита се също преминаването на значителен дял на ЮЛНЦ от дейност в частна полза към дейност в обществена полза. Но за съжаление съществуващия ЗЮЛНЦ не може вече да обслужва достатъчно добре организациите на гражданското общество. От тази гледна точка Министерство на правосъдието приветства дискусията по тази тема, тъй като е необходимо с общи усилия на всички заинтересовани страни, този закон да бъде променен. Една от основните промени, които Министерство на правосъдието предвижда е регламентацията на стопанската дейност на НПО, тъй като отчита тенденция към явно заобикаляне на закона и несъответствие на приетите принципи и цели на едно ЮЛНЦ, което извършва стопанска дейност в големи размери. Като резултат от отчитането на тези противоречия, Министерство на правосъдието е започнало вече да постановява откази за вписване. В тези случаи обаче се получава противоречие със съдебните органи, които вече са регистрирали съответното юридическо лице. Министерство на правосъдието осъществява независим административен контрол, но не може да указва на съда как да процедира, въпреки че в министерството са успели да идентифицират съдебна практика още от самото начало на действие на ЗЮЛНЦ, когато съдът е отказвал вписване поради наличие на стопанска дейност в големи размери. Като мотивите са били същите, с които сега министерството отказва вписване – че това е явно противоречие със ЗЮЛНЦ и заобикаляне на Търговския закон. Затова, от министерството смятат, че в чл. 3 от ЗЮЛНЦ трябва да отпадне понятието за „допълнителна” стопанска дейност, като остане само понятието „стопанската дейност”, за да я по-ясно на самите организации, как точно да осъществяват дейността си. Според г-жа Соловьова, ако се премине към обединяване на съществуващите в момента регистри на ЮЛНЦ, придружено с тяхното прехвърляне към Агенция по вписванията, то текущия и последващ контрол трябва да остане в правомощията на друг орган. Необходимо е този текущ контрол да бъде уточнен в закона, да се създаде контролен орган, който може да прави контрол „на място” в самите ЮЛНЦ, с възможности за санкциониране на нерегламентирана дейност.

Г-н Николай Ценков, председател на Гражданския консултативен съвет към район Средец на Столична община поднесе извинения от името на г-жа Маргарита Ангелова-Гутева, кмет на района, поради невъзможността да присъства на дискусията. Той посочи, че г-жа Гутева смята темата на кръглата маса за изключително важна, което се потвърждава от нейната ангажираност за създаването и функционирането на Гражданския консултативен съвет. Той е създаден през март 2010 г. и представлява неформално сдружение с участието на единадесет НПО, които работят напълно доброволно за подпомагане на дейността на районната администрация. Основната цел на съвета е да играе ролята на експертен съвет, обединяващ експерти в различни области, които могат да подпомагат дейността на кмета на общината. До момента Гражданският консултативен съвет е организирал обществена дискусия относно паркирането в центъра на столицата, предстои обсъждане през м. септември на концепцията за бул. Витошка като изцяло пешеходна зона с отпадане на трафика на трамвайте по нея, а през м. октомври – обсъждане на концепция за центъра на София като маркетингов и туристически продукт.

Г-н Павел Антонов, член на УС на електронната информационна мрежа „Блулинк”, сподели техния десетгодишен опит за саморегулация и осмисляне на саморегулацията на гражданските инициативи в областта на опазване на околната среда. Според него един от основните въпроси е фактът, че все още всички мерки, вкл. законодателни, са насочени към регулация на формално регистрираните НПО, докато гражданските инициативи, които се осъществяват без зад тях да стоят юридически лица, остават извън интереса на повечето заинтересовани институции. Затова със създаването на „Блулинк” те са си поставили за цел да дадат възможност за саморегулация именно на тези автентични граждански инициативи. Още повече, те също забелязват тенденцията, че голяма част от регистрираните НПО започват да се превръщат в нещо близко до търговските дружества. Поради това, те се стремят да подкрепят именно гражданските инициативи, като за последните години съществуват няколко случая, в които именно тези инициативи изиграха решаваща роля в постигането на определени цели, вкл. с промени в законодателството по отношение на опазване на околната среда.

Развитието на информационната мрежа е довело до отварянето й към регистрирани НПО, което е свързано с разработването на интернет платформа за представителство в работни групи, комисии или консултативни съвети към някоя институция, работеща върху въпроси, свързани с околната среда. Посредством интернет платформата „Гражданско е-Представителство” НПО могат да номинират кандидати, да гласуват, да се информират за действащите представители в различните комисии и работни групи и да се запознаят с техните отчети. Към момента има 37 институции с над 50 действащи НПО представители, избрани с помощта на тази инициатива. В скорошна дискусия, 15 от най-активните организации и граждански инициативи са обсъждали възможността за разширяване на този механизъм, което да позволи неговото прилагане като инструмент за саморегулация на представителството на НПО и в други области.

Г-жа Добринка Вълкова, мениджър комуникации и информация на „Работилница за граждански инициативи”, описа проекта „Стандарти за добро управление на гражданска организация”. Той е започнал преди година по гражданска инициатива с цел саморегулацията на третия сектор. Госпожа Вълкова разказа за опита си с ред инициативи за унифициране на кодекса и стандартите за управление на гражданските организации, както и за достигане на стандарти за добро управление. Идеята на проекта е действащите неправителствени организации в България да се обединят около единни критерии и да спазват базови стандарти за управление. Такива стандарти са: прозрачност и достъп до информация (както и предоставяне на възможността за гражданското общество активно да участва във вземането на решения); съвместна работа и взаимопомощ между отделните неправителствени организации; да не се финансират политически партии, като по този начин се запазва политическата независимост на организациите; нулева толерантност към корупционни практики и пране на пари; и т.н.

Г-жа Павлета Алексиева, Програмен директор към Българския център за нестопанско право, който в момента изпълнява проект за наблюдение и оценка на дейността на Централния регистър на ЮЛНЦ, подкрепи идеята за осъвременяване на законодателството, касаещо неправителствения сектор, най-вече от гледна точка на засилване на принципа на прозрачност в управлението на сектора. Госпожа Алексиева определи като наложително участието на неправителствените организации във вземането на решения, свързани с промените в ЗЮЛНЦ и взаимната работа между властта и неправителствените организации.

Г-н Емил Коен, член на ОС на Българският хелзинкски комитет изрази спорното мнение, че изразходването на средства от неправителствени организации за дейности, които се финансират от държавата е неприемливо. От комитета смятат, че поради по-всеобхватния си мащаб, държавата е в по-добра позиция да извършва подобни дейности. Според него нарастването на броя на регистрираните НПО е свързано пряко с нарастването на възможностите за финансиране чрез оперативните програми и еврофондовете. Това изисква правилата за получаване на финансиране да се прецизират, а на представители на местната и централна власт трябва да бъде забранено да участват в неправителствени организации и особено в такива, които извършват стопанска дейност. Тази забрана трябва да важи както за настоящи, така и за бивши представители на властта.

Г-н Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата изрази притеснение, че сред национално представителните организации, които автоматично получават държавни субсидии, много често липсва публичност и прозрачност на тяхната дейност за това как се изразходват държавните средства. Той потвърди, че действително заявената готовност на парламента да води диалог и да работи съвместно с неправителствения сектор е действителна.

Г-жа Диана Даскалова от Фондация Център за правна помощ „Глас в България” подкрепи идеята за редовни дискусии между неправителствени организации с различни сфери на дейност, както и между представители на третия сектор и властта. Тя изтъкна разликите във финансирането на неправителствени организации на запад и у нас. Неправителствените организации в България разчитат предимно на институционализирани фондове, каквито са европейските и национлани фондове. В западноевропейските страни и особено в САЩ неправителствените организации разчитат предимно на финансиране от частни организации. В България обаче липсват стимули за този тип финансиране – напр. данъчните стимули към момента са незначителни. Според г-жа Даскалова това е една от основните спънки за развитието и работата на неправителствения сектор и предложиха промени в данъчното законодателство.

Г-жа Елена Дянкова от Гражданска инициатива „Справедливост – 21”, подчерта, че оперативните програми не предполагат подкрепа на развитието на неправителствения сектор като такъв. Подчертана беше и зависимостта на НПО от донора и неговите приоритети, които до голяма степен определят и дейността на неправителствения сектор в България. От друга страна, даренията като средство за финансиране са слабо развити в България, а именно подобен вид финансиране осигурява политическата и икономическа независимост на една неправителствена организация. От инициативата също се обявиха в подкрепа на данъчното облекчаване на потенциални донори.

Г-жа Елеонора Николова, експерт към Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси, акцентира върху необходимостта от актуализирана, пълна, и лесно достъпна електронна база данни и информация за ЮЛНЦ. Необходимо е освен това да се усъвършенства процеса за пререгистриране на тези организации като средство за разграничаване на активните от неактивни организации.

Програма на кръглата маса (Adobe PDF, 171 KB)

Презентация: Развитие на гражданското общество: тенденции и рискове (Adobe PDF, 316 KB)

Събитието във Фейсбук
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ