Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
На ръба
 
Фашисти срещу комунисти, расисти срещу роми - агресията в обществото търси алиби

"Направи едно добро - убий комунист." Надписът, надраскан с маркер върху съобщение за международен семинар в Софийския университет, се появи миналия уикенд в южното крило на Ректората.

По същото време в трамвай №20 в района на Гара Искър в София група маскирани младежи, с бухалки и счупени бирени бутилки пребиха двама свои връстници от крайната левица, които отиваха да защитават правата на чужденците в дома в Бусманци. Най-тежко пострадалият - Борис Боев, е студент в историческия факултет на Софийския университет. Там учат и представители на крайната десница (за по-големите групи - вижте инфографиката).

Чистачките в университета вече махнаха скандалния плакат, но лепенките на комунистите от движение "23 септември" и на националистите, отбелязващи годишнината от убийството на един от водачите им преди 9 септември - ген. Христо Луков, още овехтяват из коридорите и по учебните дъски в аудиториите, дори и в някои от тролеите, които минават край университета. Сблъсъци и саморазправа между двете крайни политически идеологии в университета още не е имало, но според преподаватели в обществото са неизбежни. Самите те говорят по темата, но в никакъв случай не искат да застанат с имената си.

Идеология, етническа омраза или хулиганство

"Ние сме комунисти, а те - фашисти. Ние се борим за социална справедливост, а те защитават грабежа на мутри и престъпници капиталисти. Ние разчитаме на силата на словото, а те - на терор и провокации. Въпреки всичко ние ще победим, а те са обречени да загубят", каза за "Капитал" пребитият студент Боев от болницата. Комуникацията с него е чрез sms-и, заради комоциото и спукания череп лекарите не му дават да говори по телефона. Това е вторият му жесток побой. На 6 януари т.г. на спирка в кв. "Иван Вазов" са го нападнали маскирани и бил на косъм от смъртта. Някои от побойниците са същите - членове на десните формации "Национална съпротива" или "Кръв и чест". "Причините са идеологически", категоричен е Боев, въпреки че негови познати виждат и личен конфликт с един от лидерите на "Национална съпротива" - Димитър Лазаров - Митьо Хомлеса.

"Където има едната крайност, неизбежно срещу нея ще има и другата", коментираха историци - преподаватели на Боев. Те също подкрепят версията за политически сблъсък, но отричат да познават детайлите.

Докато комунистите искат да създадат "революционна група" чрез митинги, протести и набиране на привърженици, които отричат капитализма, националистите и неофашистите изливат хейтърството си в побоища. За тях анархистите и крайните левичари са "лигльовци", "мамини синчета от стари комунистически родове". Вътрешният им мотор се задвижва от някаква експлозивна смес от омраза към политическите опоненти, недоволство от живота, ксенофобия, неофашистки теории и до голяма степен механично копиране на подобни групи в Германия или Русия и др.

На сайта на "Национална съпротива" преди дни имаше публикации с откровено расистки призиви - "...всеки, който получи български паспорт, било то негър, турчин, циганин, арабин, китаец и пр., веднага става българин. И това е капан за тези млади българчета, които наистина обичат родината си", "Според старомодните идеи на национализма и демокрацията се предполага, че аз, Митко Вълчев, би трябвало да скъпя, да се грижа и да бъда верен на едни от най-долните твари на земята - циганите, при условие че тяхната черна майка ги е родила в някоя мизерна колиба..." или пък "...аз трябва да умирам за тези нещастни и жалки полуживотни, тези мургави натрапници, наричани от демократите "сънародници", като се избиват милиони и милиони най-добри биологични образци от моята собствена раса". Коктейлът е невъобразим, но всички стигат до него най-вече когато някакво меле стане медийна тема заради пострадалите. А нещата не са безобидни.

На страницата си националистите често качват снимки на привърженици и членове на левите движения с призиви да бъдат преследвани. "Когато се оплачем в полицията, снимките временно изчезват, но сайтът не е спиран досега", твърдят близки до "23 септември".

За Димитър Марков, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), има и друго обяснение за неделния побой в трамвай 20. "Не съм склонен да приема тезата за политически скандал, не смятам, че групите са оцветени до такава степен. По-скоро вярвам, че насилието е провокирано от нетърпимостта към бежанците от друг етнически произход (настанени в дома в Бусманци - бел. ред.) и съответно прехвърлила се към хората, които по някакъв начин се застъпват за техните права." От пет години ЦИД представя на специализирана структура на ЕС редовен анализ на расистката престъпност и насилие, на етническата дискриминация в здравеопазването, жилищната политика, пазара на труда и образованието в България. И това е най-големият "видим" интерес към проблема.

За МВР само хулигани е по-добре

"Силно притеснително е, че в МВР официална статистика на такива престъпления няма", твърди Марков. А всички знаем, че побоищата в ромските махали са повече от чести. Според анализатора насилието заради етническа нетърпимост тепърва ще нараства, защото България вече е външна граница за ЕС, а това стимулира наплива на потенциални емигранти от Африка и Близкия изток. Според т.нар. Дъблинска процедура, когато един бежанец влезе в ЕС през която и да било държава, отговорност на тази държава е какво да прави с него, т.е. дори голяма част от този поток да преминава транзитно през България, в момента, в който опре до държавна институция в друга държава членка, тя трябва да ни върне чужденеца на нас.

Оправданието на МВР за липса на данни за етнически сблъсъци е, че полицаите нямат право да събират информация за произхода нито на нападателя, нито на жертвата му. Прокурорите пък предпочитат да пледират само хулигански прояви, защото побоища заради етнически произход или политически убеждения трудно се доказват, а санкциите за тях са по-големи. В Наказателния кодекс (чл.162, ал. 2) има общ текст, който се отнася както за насилие заради етническа или религиозна принадлежност, така и заради политически убеждения. Специално внимание е отделено на водачите и подбудителите на подобни групи. "Текстът е кух. На практика няма такива дела", твърди Димитър Марков. Според него полицията и прокуратурата "или не могат, или не искат да докажат насилието, когато има някаква по-специфична мотивация за него". Най-често изобщо не се стига до дело, а нападателите получават санкции по указа за борба с дребното хулиганство, с което си гарантират чисто съдебно минало.

Съществуват и по-конспиративни теории за невъзможността на МВР да се справи с подобни прояви. Федерацията на анархистите в България (ФАБ) например твърди, че "бездействието на "компетентните органи" не може да бъде тълкувано по друг начин освен като поощрение, което може да се дължи на три неща - некомпетентност, вербовка или разпънат над неонацистите политически чадър". Съмненията, че част от крайно десните съдействат на полицията за криминални истории, идват от това, че някои от тях имат по няколко регистрации в полицията, но нямат дела. "Чувството за безнаказаност е най-големият стимул за подобни прояви", категоричен е Димитър Марков.

МВР не реагира с чак такова безпокойство. Настойчивият ни опит да получим данни за подобни групи беше неуспешен. Във ведомството два дни не можеха да решат дали проблемът се следи от структурите на полицията или от ДАНС. До приключването на броя това така и не стана ясно.

Мълчанието по темата е характеристика и на "официалните" политици. Има и изключения. Евродепутатът от БСП Кристиан Вигенин две години оглавяваше работната група на европейските социалисти за борба с крайната десница. След побоя в трамвая предложи - "дойде моментът такава група да бъде създадена и в България на национално равнище". За зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки, които имат доста млади активисти, проблемът е по-широк и тръгва още от липсата на ангажимент на държавата към младeжите, които не намират начин да канализират енергията и усилията си в полезни дейности.

Но това са до голяма степен разсъждения. Кажи-речи всеки може да разкаже поне по една история - "а снощи някакви хулигани пребили детето на съседа...". След като няма официална статистика за подобен вид престъпления, нито информация за агресивните и опасни крайни групи, няма как да разберем със сигурност колко души симпатизират или са въвлечени в подобни отбори на омразата - неофициалните данни са като градските легенди - от стотина до десет пъти по толкова. Но колкото и да са, по-страшното е, че разпалват омраза, която ражда омраза. А това не решава проблемите на никого. И ако някой си мисли, че днес не е засегнат, утре той или детето му може да се качи в един трамвай с хората с бухалките.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ