Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Шефовете на съдилища се избират публично, но не и прозрачно
 
Липсата на прозрачност пречи на гражданите да си изградят мнение, посочи директорът на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията.

Преди две седмици група неправителствени организации изпратихте писмо до Висшия съдебен съвет, в което настоявате да се свика Гражданския експертен съвет към комисията "Борба с корупцията и професионална етика", за да се обсъдят проблемите при назначаването на административни ръководители и при цялостната кадрова политика на ВСС.Ще има ли среща на гражданския сектор с магистратите?
Не съм информирана да има отговор от ВСС, макар че Центърът.за изследване на демокрацията е една от малкото организации, поканени за членове на този граждански съвет. Получаваме периодично покани за някои заседания, но те, общо взето, са встрани от горещите теми на обществения дневен ред. За съжаление, както и на други места през последните години, граждански организации се канят главно за да се отчете формално съществуването на партньорство с тях. Понякога дори да се легитимират някои решения на държавни институции под претекст, че те са одобрени или че са изработени съвместно с граждански организации. А това не само обезсмисля истинското партньорство, но е и знак за много тревожната тенденция, на която центърът вече обърна внимание - а именно процесът на "завладяване" на гражданското общество от институции на държавата.

Кои са всъщност темите, които гражданският сектор държи даобсъди с Висшия съдебен съвет? Какви проблеми искате да поставите?
На дневен ред е темата за назначаване на административни ръководители. Трябва да се обсъди как да се гарантира по-голяма прозрачност на издигане на кандидатурите, на изслушването на самите кандидати, реалната съпоставка на качествата им и обосновката на решенията на ВСС по назначенията. Защото иначе е много лесно гражданското мнение да бъде заблудено или манипулирано. Точно липсата на прозрачност пречи на гражданите да си изградят мнение. Защото за обективно мнение трябва да разполагаш с информация, с резултатите от едно реално атестиране, а не да казваш - "този кандидат е лош, защото много протестират срещу него, а другите бяха по-добри".
Предстоящият избор на председател на Софийския градски съд даде повод за пореден път да се постави въпросът за процедурата, за гласността, за публичността, за конкуренцията на позиции. Не само защото става дума за най-големия съд в страната, съдът, разполагащ с изключителна компетентност по регистрирането на политическите партии, а и защото предстоящият избор е предшестван от оспорвания на избори на административни ръководители в други съдилища. Също и защото личността на досегашния председател и кандидат за нов мандат нееднократно попада във фокуса на критики, съмнения в политическа обвързаност и дори обвинения в корупция, което най-малкото се нуждае от обективна проверка и оценка. Необходими са прозрачност, обективност и яснота по отношение на професионалните и моралните качества на кандидатите.

Отговорът на ВСС обаче е, че прозрачност има, защото заседанията му са публични и всеки може да чуе концепциите на кандидатите.
Само публичност не е достатъчна. Историята познава немалко примери на публичност без прозрачност и демократични стандарти. Проблемът в случая е и че няма реални, съдържателни дебати. Няма такива както между позициите на отделните кандидати, така и на тези, които ги изслушват и това е, което хвърля сянка и съмнение върху правилността, донякъде и почтеността на даден избор. Затова са много важни правилата за атестиране на магистратите, от които зависи израстването им в кариерата. Виждала съм атестация на стажант-съдия в Австрия - там ръководителят дава подробна и мотивирана оценка не само на работата по всяко дело, но и на професионалните и личностните качества, включително поведение, взаимоотношения с колеги, психологическа устойчивост. При това става дума за стажант! Имаше толкова туининг проекти за българската съдебна система, множество европейски съветници, а като че ли никакви добри практики не бяха предложени и възприети в тази важна сфера.

В писмото си до ВСС повдигате и един сериозен проблем, по който на практика не се говори в съдебната власт - конфликтът на интереси и роднинските връзки. Позовавате се и на такива зависимости във връзка с избора на шеф на Софийския градски съд, които бяха изнесени от медиите. Например, че децата на членовете на ВСС Цветанка Табанджова и Мая Кипринска бяха избрани за младши магистрати в същия съд?
Темата за конфликта на интереси е много важна. Преди около половин година най-накрая се прие закон, чието приложение доста закъсня. Трябва да се подчертае обаче, че конфликтът на интереси много трудно се поддава на изчерпателно законодателно регламентиране. Извън законовите текстове остават въпроси с изключително морални измерения.
А за съдебната власт и за членовете на ВСС индивидуалният морал е особено важен. Моралът на членовете на ВСС трябва да е изключително висок, за да им позволи да вземат решения за конфликт на интереси в гранични ситуации - да могат да се произнесат справедливо, дори и когато по закон няма пряк конфликт на интереси, но в морален смисъл има. И това се отнася както за съдиите, прокурорите и следователите, така и за самите членове на ВСС. Немаловажен пример е участието на членове на ВСС в неправителствени организации. Макар да няма пряка забрана, не е морално допустимо член на Висшия съдебен съвет да е в ръководството на организация с правна дейност, която изпълнява проекти в тази сфера. А що се отнася до роднинските връзки, за които споменахте и за които вече имаше изнесена информация в други медии, комисията за борба с корупцията и професионална етика на ВСС трябва да провери всяко съмнение за конфликт на интереси и при наличието на такъв, дори и само в морално отношение, да предприеме всички необходими мерки за предотвратяването му. Неправителствените организации сигнализират за случаи, които са станали известни, но работа на ВСС е да ги провери.

Има случаи, в които председател на съд е женен за адвокатка. Формално тя не нарушава процесуалните закони, защото не се явява по дела пред съпруга си, но всъщност кариерното развитие на всички съдии в този съд зависи от нейния мъж и се стига дотам, че тя няма загубено дело там.
Такива случаи са неизбежни, особено типични и видими в по-малките градове - няма как всички житейски хипотези да се обхванат от закона, но именно тук е ролята на ВСС. Такива зависимости лесно могат да се разкрият и е въпрос на морал, воля и желание да се избегнат. По-обезпокоително обаче е съществуването на друг вид обвързаности - политически и икономически, прокарвани чрез различни форми на корупционно влияние върху представители на съдебната власт. За това вече открито говорят и висши представители на съдебната власт. ВСС, разбира се, не може да осъществява наказателно преследване, но трябва да предприема съответни мерки чрез решенията си за атестиране, за кариерно израстване, чрез дисциплинарни наказания.

Всичко това повдига въпроса за това какви хора и как се избират във ВСС.
Точно това е изключително важно, особено след като съдебният съвет вече е постоянно действащ, и то в такъв голям състав - 25 души. Това са хората с най-големи отговорности за състоянието и бъдещето на съдебната власт и към тях изискванията трябва да са много високи от гледна точка на професионализъм и на морал. Проблемът е, че и изборът на членове на ВСС мина без сериозни дискусии. Нито съдиите, нито прокурорите, нито следователите, нито народните представители дебатираха публично при избора на своята квота във ВСС. Още по-големият проблем е в установения политически модел, позволяващ при определяне на състава на ВСС (както и на други органи, формирани на квотен и групов принцип) да се налагат доминиращи политически и олигархически интереси. Така че съдебната реформа не е и не може да бъде изолирана от политическия процес.

За тази реформа при избора се говори от години, но все не се случва, защо?
Поправките в конституцията и в законите от последно време открехнаха вратата за малко повече публичност, за малко повече отчетност, но само за малко повече, не и достатъчно много. Ако искаме сериозна съдебна реформа, трябва да се ангажира отговорността както на политиците, така и на представителите на самата съдебна власт и особено на тези от тях, които я управляват. Необходимо е и разширяване на основите за консенсусни решения по отношение на принципните въпроси на съдебната власт - организация, структура и управление.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ