Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Енергийна политика и енергийна диверсификация
 
На 18 май 2010 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса на тема “Енергийна политика и енергийна диверсификация”. По време на кръглата маса бяха обсъдени предизвикателствата пред и възможностите за енергийна диверсификация на България. Центърът за изследване на демокрацията представи анализ, който беше разработен в сътрудничество с Атлантическия съвет на САЩ.

Д-р Огнян Шентов, Председател на Центъра за изследване на демокрацията откри кръглата маса като акцентира върху факта, че това е втората публична дискусия организирана от Центъра по въпросите за енергийна диверсификация. Д-р Шентов отбеляза, че с помощта на ЕС и САЩ България трябва да разнообрази както енергийните си източници, така и транспортнте си механизми. Д-р Шентов отбеляза, че през лятото на 2009 г. в София е създаден регионален офис на американското Министерство на енергетиката покриващ 15 различни страни. Д-р Шентов посочи посещението на министър Трайков през април в САЩ като успех в затвърждаването на политическите отношения със САЩ и създаването на бизнес контакти с американски компании, които се интересуват от участие в модернизацията на българската енергетика. Според д-р Шентов, това е първото правителство, което предприема мерки по привеждане на прозрачност и диалог в енергийния сектор.

Г-н Джеймс Уорлик, Посланик на САЩ в България, подчерта, че енергийната сигурност е основен приоритет за България, региона и САЩ. Постигането на енергийна сигурност е труден и бавен процес, изискващ множество усилия и осезаеми резултати. Стъпките, предприети в тази област днес, ще имат последици за бъдещите поколения. Г-н Уорлик още отбеляза, че енергийната сигурност на една страна изисква едновременно диверсификация и прозрачност. Газовата криза през 2009 г. ясно показа, че е необходимо да има диверсификация както на доставките, така и на транспортния им механизъм. Г-н Уорлик препоръча предприемането на стъпки за отдалечаване от монополната система на доставяне на енергия в страната. Сред най-важните стъпки е изграждането на електропровода между Гърция и България – проект който може да бъде осъществен в рамките на 3 години. Нещо повече, подобен проект, както и построяването на електропроводи до Сърбия и Румъния, може да бъде потенциално финансиран от ЕС. Г-н Уорлик призова правителството на България да постави диверсификацията като основен приоритет на своята енергийна политика. България също трябва да се възползва от наличните местни ресурси с помощта на фирми, които вече са заети в областта на енергетиката. Г-н Уорлик подчерта, че пред страната ни стои възможността да революционизира системата си на енергийни доставки и по този начин да се утвърди като регионален лидер в енергийния сектор. За целта са нужни ясна визия и солиден план за диверсификация на сектора. Решенията във връзка с енергийния сектор следва да бъдат вземани чрез открит и прозрачен процес. Същото важи и за преговорите за добива на газ в страната, като в процеса бъдат използвани юридически съветници. Решението за "Белене" също трябва да се вземе с помощта на безпристрастни експерти и незаинтересовани лица. Г-н Уорлик призова министър Трайков да се възползва от контакти и партньорства изградени по време на посещението на министъра в САЩ този април.

Г-н Трайчо Трайков, Министър на икономиката, енергетиката и туризма, увери участниците във форума, че работата на министерството е фокусирана върху осъществяването на прозрачност и диверсификация в енергийния сектор. Въпреки това, България и нейните партньори ЕС и САЩ са изправени пред редица предизвикателства и възможности свързани с реформирането на енергийния сектор. Министър Трайков заяви нуждата за България да се възползва от Американските технологии и ноу-хау. По време на посещението си в САЩ, министърът е получил уверение в подкрепата на американското правителство към диверсификацията на Българския енергиен сектор. При същото посещение са обсъдени конкретни проекти, като този за регулация и съхранение на отработено ядрено гориво, както и сертифицирането на свежо ядрено гориво. Министърът се съгласи, че енергийния сектор на България отчаяно се нуждае от реформи като либерализация, оптимизиране на цените, както и от енергийна стратегия за 2020 година. Като най-основен проблем министърът посочи необходимостта от големи инвестиции и ниската покупателна способност на българското население. Трите най-важни приоритети посочени от министъра бяха: диверсификация, енергийна ефективност и увеличаване на дела на зелената енергия на приемлива цена.

Основни въпроси пред България остават също високата ни зависимост от чуждестранни енергийни доставки и високата енергийна интензивност на икономиката. Министър Трайков увери, че България работи в тясно сътрудничество със съседни страни върху разрешаването на тези въпроси. Министърът посочи като причина за сегашното състояние на Българския енергиен сектор недобрите управленчески решения в миналото и даде например с проектите АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Като основен управленчески недостатък беше посочено управлението на проектите - както в целия сектор, така и в отделните държавни фирми. Специфичните мерки предприети от правителството за справяне с този дефицит са преструктурирането на БЕХ и бъдещото участие на България в Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI). Тъй като България не разполага с голяма добивната промишленост, методологиите на EITI ще бъдат приложени в други сегменти на енергията, като транспортирането на природен газ. По този начин, България ще се очертае като лидер отбелязвайки началото на една добра практика.

Министър Трайков описа 2010-та като една важна година - от една страна България трябва да продължи приемането на трети пакет за либерализация, а от друга страната трябва да поднови договорите за доставката и превоза на газ. Министър Трайков сподели, че България има договор със Световната банка за техническа помощ в определянето на националната газова политика. Освен това, България е в процес на преструктуриране на основните си инвестиционни проекти, с цел да ги направи по-привлекателни за инвеститори от ЕС и САЩ. Министър Трайков подчерта, че сегашното време на ограничени финансови средства изисква много трудни решения от страна на правителството. Министър Трайков посочи още, че България трябва да проучи възможностите за добиване на шистов газ на територията на страната, че подобни дискусии са вече започнати със заинтересовани инвеститори по време на посещението на министъра в САЩ.

Г-н Руслан Стефанов, Директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията, подчерта че изработения съвместно с Атлантическия съвет на САЩ анализ предоставя обзор на българската енергетика и на някои от основните дисбаланси в тази сфера. Сред основните дисбаланси е външнотърговския дефицит, където търговията с енергия представлява 30%. Друг ключов въпрос остава монополизацията националния енергиен сектор, въпреки директивите на третия либерализационен пакет, който призовава към пълна либерализация на пазарите на газ и електроенергия. Г-н Стефанов също така подчерта, че България страда от силна зависимост от единствения си доставчик - Русия, като същевременно страната трябва да се съобразява с новата енергийна стратегия на ЕС за 2020. България има възможността да се справи с тази трудна позиция, но различните варианти са свързани със съответните трудности и цена.

Г-н Илиян Василев, председател на Делойт за България, отбеляза че дебата за енергийната политика е в самото си начало. До този момент, регионални и глобални контексти не са взети предвид. На България е нужно да се мери със регионалните и световни пазари. Г-н Василев подчерта, че са нужни системни усилия, лидерство и целенасочени решения. България изостава в редица енергийни аспекти. Един от тези аспекти е диверсификация на базата на местните ресурси. В продължение на години тази диверсификация се вижда като обречена. Все пак, технологията е напреднала, има нови механизми и нови играчи. Г-н Василев посъветва България да проучи и използва това, което се намира на нейна територия, шелфа и дълбоките води. Много страни в ЕС и в региона вече привличат инвеститори с тези нови технологии. Г-н Василев отбеляза, че местната диверсификация, както и енергийната ефективност, са условия, без коит България не може да мисли за външна диверсификация. Практически и бързи решения са необходими, за да не се загуби инвеститорският интерес, който вече присъства в региона. Дошъл е моментът да се премине от пътническото място към шофьорското.


Програма (Adobe PDF, 173 KB)
Презентация: Енергийна политика и енергийна диверсификация, Руслан Стефанов, Директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 2.1 MB)
CSD Brief No 22: Енергийният сектор на България (на български език)
Brief: The Energy Sector of Bulgaria (на английски език)
Медийно отразяване
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ