Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Шести обществено-политически форум срещу корупцията
 
Изказване на г-жа Татяна Дончева, Народен представител, Коалиция за България, Комисия по правни въпроси

Уважаеми дами и господа! Тази конференция, която е традиционна, дава възможност за лансиране на някои нови идеи. И аз ще използвам присъствието си днес тук и възможността, която организаторите ми дават, за да направя няколко разсъждения на глас и няколко предложения, които, надявам се, поне ще провокират размисъл и търсене на нови решения.

Знаете, че най-трудно у нас е съдебната система да признае корупцията в своите среди. Ние всички сме единодушни, че корупцията е проблем в последното десетилетие, че е проблем на всички властимащи и общо взето като че ли всички институции, било от изпълнителната, било от законодателната власт, било от контролната система, избягват да твърдят, че корупцията е нещо изключено за тях. Без, разбира се, това да съдържа констатация, че всички са такива или че повечето са такива. Но най-големият проблем се оказа способността на съдебната система да види този проблем в самата себе си.

Ясно е, че без изчистване от корупция на Министерството на вътрешните работи и съдебната система ние не можем да отбележим съществен напредък в това отношение. И не само по отношение на корупцията в останалата част, а по отношение на престъпления и правонарушения, които се извършват там.

Вземам повод от това, което чух от моя колега Христо Манчев, и това, което е написано в доклада, където всяка магистратска институция казва, че проблемът е извън нея и вероятно е в останалите звена, но смятам, че всички ще се съгласят, също и в една практика, която се натрапва и която не виждам да създава на никого радост. Оказа се, че организираната престъпност по никакъв начин не може да намери противодействие в съдебната система и от години наред ние се въртим в омагьосан кръг: Министерството на вътрешните работи да твърди, че хваща престъпниците, а съдът ги пуска. Митьо Очите е последният пример. Ще си позволя да наруша научния тон на днешните изявления, но, извинете ме, какво означава това n-ско по ред отлагане, в което съдът няма вяра на експертизи на МВР, праща ги в отбраната, където никога не са пращани, а оттам не знам къде ще бъдат пратени? Има проблеми дори с наркодела. Вижте последния случай в Гърция срещу българската барета, която за няколко месеца беше просто осъдена на доживотен затвор. Аз съм сигурна, че тази барета е упражнил всичките си възможности за защитни версии, но не виждам това да е повлияло на гръцкото правосъдие. Не искам да генерализирам, но смятам, че българската съдебната система с това безконечно проверяване на най-екзотични защитни версии не прави нещо по правото на защита на обвиняемия, а прави нещо по отношение правото на защита на обществото и гражданите.

Разбирам, че влизам в една деликатна тема и Нели Куцкова, разбира се, ще има възможност след това да ме коригира и апострофира. Но след като до мен като народен представител идват сигнали, изпратени най-напред на Висшия съдебен съвет, а аз по никакъв начин не съм чувала за проверки по тези сигнали и за резултати от тези проверки, какво мога да си мисля аз и какво могат да си мислят гражданите? Смятам, че съдебната система, за да има ефективно приложно поле днес, трябва да признае проблема и да постави в един от първите си приоритети изчистване на корупцията в своите редици. И считам, че това няма да бъде нито проява на слабост, нито проява на самопризнание, че, виждате ли, ние всички сме в тинята. Не сме. Но е много лошо, когато по този проблем се мълчи, защото това слага знак на равенство между честни и трудолюбиви магистрати и такива, които си позволяват да си правят бизнеса, стоейки в системата.

За мен последните няколко години бяха сериозен знак за съмнение в състояние ли е съдебната система сама да намери противодействие. Миналия път говорихме за това какви възможности може да даде една конституционна промяна. Както винаги, в политиката става нещо, което е реално, а не онова, което е необходимо. Конституционната промяна беше сравнително малка и тя не съдържа бог знае какви възможности за противодействие на корупцията. Аз съм един от народните представители, който смята, че въпросът за конституционни промени не следва да бъде закриван и не следва да ги търсим само в посока на присъединяването ни към НАТО и Евросъюза и някои други козметики, които са наложили промени в Конституцията.Ние трябва да продължим да търсим конституционни промени по отношение на конструкцията на съдебната система, която да даде възможност за по-ефективно функциониране на принципа на разделение на властите при запазване несъмнено правото на всеки магистрат да бъде независим при произнасяне на решението. Но това е независимост при разглеждане и решаване на конкретни дела, а не независимост от държавата, която при това трябва да плаща заплати.

Какво според мен трябва да се помисли в тази връзка извън мислите за конституционна промяна?

Смятам, че поставянето на проблема като приоритетен ще изисква от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието един анализ на чувствителните за корупция дела и преглед на практиката по тях, без тя да се гледа като това дело е решено неправилно и вероятно неговият автор е взел подкуп. Кои са тези дела? По отношение на гражданския процес – обезпечителните мерки. Смятам, че законодателна промяна също е необходима, но сегашният режим на постановяване на обезпечителни мерки в районните съдилища е изключително тревожен и корупционно зареден. Делата по несъстоятелност, регистърното производство, което дава възможност за кражби на фирми. А когато откраднете фирмата и получите достъп до банковите сметки, нататък няма проблеми. След това горните инстанции и да отменят и вие да постигнете някакви други съдебни резултати след няколко години, това няма да има никакво практическо значение. Мерките за задържане под стража. Смятам, че проблемът е по-мек, отколкото беше, когато прокуратурата съдържаше, но той не е окончателно решен и има върху какво да се работи. При прокуратурата това са делата за колите, подлежащи на връщане, и висящите дела без следствени действия. Само миналата седмица ни даде поредния пример, да ме извини г-н Манчев, когато един важен при предишното правителство господин се оказа, че 14 месеца не бил уведомен, че наказателното производство срещу него е прекратено и 14 месеца му се задържа гаранцията от 10 хиляди лева. Нищо лично и нищо персонално! Смятам, че това са недопустими неща.

Въвеждането от парламента на изискването да има краен срок, в който да тече едно наказателно производство, срещна голяма съпротива, обаче не виждам друго ефикасно противодействие. Има обвинения срещу съдебната система, че съдилища се използват за промяна на идентификационните белези на гражданите, които позволяват издаването на нови документи за самоличност, след като те са получили забрана за престой и пребиваване примерно в Западна Европа. Има няколко такива решения на няколко съдилища и се оказа, че Висшия съдебен съвет не е провери и установил кой знае какво. Такова примиренско отношение рискува да постави държавата в много грозна международна ситуация. Тези разправии между министри и членове на Висшия съдебен съвет, в които се разменят преписки с доказателства, при това писмени, са нещо, което налага много спешни мерки.

Признавам, че г-н Манчев ме убеди със статистика, но ние знаем, че следващият проблем, освен тези организационни мерки, е статистическият. Проблемът възникна при старото правителство, възникна защото дълги години имаше една стиковка на статистиката между онова, което отчита Министерството на вътрешните работи, онова, което отчита следствието, онова, което отчитат прокуратурата и съдът, което позволяваше един обективен анализ на реалната криминогенна обстановка. След като по време на предишното правителство стана конфликт, приеха, че най-доброто решение е да се премести проблемът в статистиката, където никой не разбира произхода на числата. При което сега в статистиката се подават числа от Министерството на вътрешните работи и ние предварително знаем, че там се крият и преписки и че общо взето работата е сериозно напудрена и много далеч от реалността. Или ще се върнем на старите картони – нещо, за което говорихме с главния прокурор миналата седмица в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, когато се отчита за разкрито престъпление предаденото де факто с обвинително заключение престъпление, или ще продължим да се въртим в омагьосан кръг.

Битката срещу корупцията в магистратурата изисква преосмисляне на режима на ползване на специални разузнавателни средства. Сегашният ред от една страна е атакуван като тромав, но това не е най-голямата беда. Беда е, че започва изтичане на информация от съдилищата и че някъде, особено в областните центрове, където са в прекрасни отношения окръжният прокурор, председателят на окръжния съд и окръжният началник, може да разцъфти всичко. Не само ефективна борба с престъпността при условията на добра координация, а може да процъфти едно прекрасно партниране на организирана престъпност. Има идеи и аз мисля, че в това отношение Министерството на правосъдието трябва да се позабърза, защото не е допустимо три месеца да прави комисия по проектозакона и да се налага парламентът да вика комисията на изслушване, за да се структурират и съберат за първи път, за да разделим режима на две: онова, което ще върви за нормалното правосъдие, което ще бъде вероятно близко до сегашното и което ще може да се използва в наказателен процес и като доказателство при сериозни гаранции за ефективност; и другото, което ще бъде във връзка с националната сигурност, което няма да може да се използва като пряко доказателство, но ще съдържа по-сериозни оперативни възможности и то ще бъде извън съда. Смятам, че корупцията трябва да се бори по този начин – преди всичко с оперативни средства, без да се използва като пряко доказателство събраният материал, но при по-сериозни оперативни възможности. В това отношение може да свърши сериозна работа и проектозаконът на Министерството на вътрешните работи за незаконните доходи, който среща неистова съпротива пред очите ми вече година и половина. И първият аргумент, който започва да се върти, е как с него ще бъде злоупотребявано. Имам чувството, че сме като тези, които отказват да се качат в автомобил, защото могат да загинат при катастрофа или да използват електричество, защото може да ги удари ток. Щом имаме проблем, трябва някак да го решаваме ефективно. Не можем изначално да се съпротивляваме. Ясно е, че има излишни магистрати, които имат толкова задоволително финансово състояние, което няма никаква връзка с държавните заплати. И не си струва това да става пред очите на техните колеги, които със същите заплати знаят, че понякога се затрудняват да си платят зимните сметки за тока.

В заключение бих искала да кажа следното: Мисля, че следващата година трябва да я посветим на изчистване на Министерството на вътрешните работи и съдебната система от корупция. Няма да станем по-велики, ако замазваме проблема. Много е хубаво да има ефективна система за решаване и тази система очевидно не може да бъде вътрешноведомствена, нито само с вътрешноведомствени звена. Аз знам, че един началник, който си разбира от работата, може много лесно да хване подчинените си. Може много лесно да организира системата на разпределяне на дела. И, извинете ме, когато съм хванала един висш прокурор, че взема подкупи, ако нищо друго не мога да направя и нищо да докажа, и нямам нищо друго като инструмент, мога да го пратя примерно в наказателно-съдебния надзор два пъти седмично да дава становища по 30-тина дела на заседание, но при положение че ги решава съдът. Приемам този корупционен риск, че някой пак може да се опита да го натиска за становище. Същото мога да направя с един съдия, който от отделението по несъстоятелност очевидно взема пари, но да го пратя в трудовата колегия да гледа трудови спорове. Нека иска от безработните подкупи, само че няма кой да му ги даде.

Проблемът на съдебната система днес е не че има толкова много корумпирани магистрати, колкото че има една стройничка организация, с много висока ефективност, която обхваща различните инстанции, прекрасно си текат от първа до последна, през дирижирано разпределяне на дела и през дирижирано раздаване на пари от адвокатите. Ако искате, колеги от Висшия съдебен съвет, справка за конкретни имена, персони и дела, аз бих ви предложила да не ме вкарвате в грях, просто тези чувствително корупционни дела да ги прегледате в рамките на вашите съдилища и да видите какъв ще бъде резултатът. Особено ако тръгнете от апелативно ниво.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ