Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Икономически и правни условия за развитието на малките и средни предприятия в България, януари 1997 г.
 
януари 1997 г.
София



УВОД

1. Общи положения

Целта на настоящия доклад е да изложи основните проблеми и предложи конкретни препоръки за развитието на гръбнака на частния сектор в България - малките и средни предприятия (МСП).

Докладът с препоръки бе обсъден на два етапа: първо на работна среща в Центъра за изследване на демокрацията с участието на правителствени експерти, представители на бизнес асоциации и на МСП и след това на форум с участието на новоизбрания президент на Република България, депутати, министри, управителя на БНБ, ръководители на бизнес асоциации, представители на профсъюзи и неправителствени организации. Обсъждането в рамките на проведения форум уточни и разшири съдържанието на препоръките, за да станат те основа на конкретна работна програма, насочена към насърчаване на този ключов сектор на икономиката.

2. Структура на доклада

Докладът е разделен на три части. Първата част съдържа препоръки към икономическата политика за създаване на по-благоприятни условия за развитието на МСП. Втората част съдържа препоръки към институционалната рамка и правната уредба на МСП. В третата част се предлага система за мониторинг на резултатите от изпълнението на препоръките по първите две части. Тъй като докладът има за основна цел да формулира конкретна програма за действие, всяка част е разделена на "Насоки на действие" със съответни подточки. За всяка "Насока" са дадени "Общи положения", които представят контекста и предисторията на проблема. По-нататък са формулирани "Цели" в дадената област и съответно "Дейности" за тяхното постигане.

3. Значението на МСП

Успешното развитие на МСП е от ключово значение за икономиката като цяло. Преди всичко тези предприятия предлагат възможности за създаване на нови работни места при ниски
социални разходи. Тези работни места ще са необходими за преодоляване на безработицата, възникваща при преструктурирането на икономиката. В допълнение, МСП изпълняват редица важни функции за икономиката на страната:

- МСП предоставят услуги, улесняващи развитието на бизнеса. МСП могат да изпълняват ролята на доставчици на големите предприятия, като по този начин допринасят за тяхната международна конкурентноспособност;
- МСП са източник на иновационни методи, тъй като са по гъвкави, по-динамични и по-лесно реагират на промени в търсенето от големите предприятия;
- МСП могат да изпълняват ролята на "инкубатор" за крупни предприятия;
- МСП ще създадат допълнителен пазар за втора употреба на оборудването на приватизираните държавни предприятия;
- МСП са база за подготовка на управленски кадри и предприемачи за развитието на частния сектор и инвестициите.

Имайки предвид тези фактори може да се каже, че колкото по-голям и развит е секторът на МСП, толкова по-голям принос ще имат те за развитието на икономиката като цяло. По тази причина, отделянето от страна на изпълнителната и законодателната власт на приоритетно внимание на развитието на този сектор е от изключително значение.

ПЪРВА НАСОКА НА ДЕЙСТВИЕ:
ПОДОБРЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ КЛИМАТ, ПОЛИТИКА И ПОДКРЕПА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНОГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ

1.1. ИКОНОМИЧЕСКО СТАБИЛИЗИРАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ДЕЛОВИЯ КЛИМАТ

1.1.1. Общи положения

Развитието на малките и средни предприятия (МСП) е сериозно засегнато от икономическата дестабилизация и влошаването на деловите отношения в България. Тази сфера не само че никога не е била обект на правителствено внимание, а напротив, преминала е през целенасочено засилващо се потискане в резултат на различни държавни политики, в това число и разрушителната практика на субсидиране на държавния сектор. Макроикономически недостатъци от този вид засягат всички частни предприятия, но въздействието им върху сектора на малките и средни предприятия е цялостно и сложно, главно поради трудния им достъп до капитал и информация.

1.1.2. Цели

Целта на тази насока на действие е да свърже развитието на сектора на малките и средни предприятия с цялостното стабилизиране и развитие на българската икономика. По-важното е, че тази насока набляга на значимостта от включването на специфични програми и мерки в макроикономическата дейност, насочени към специфичните проблеми и потребности на сектора на малките и средни предприятия. Целта не е да се предложат конкретни макроикономически действия, необходими за икономическото стабилизиране, а по-скоро да се осъзнаят съществените условия за развитието на сектора на МСП и да се подчертае важността от поставянето му в такива макроикономически действия. Тези действия се разглеждат като функция с няколко параметри, а именно, ускоряването и разширяването на икономическите реформи, антикризисни мерки и стимулиране, отварянето на страната към чуждестранни инвеститори и партньори.

1.1.3. ДЕЙНОСТИ

Дейностите предвиждат:

- Разработване на антикризисна програма, в която ясно и отговорно да се определят мястото и ролята на малките и средните предприятия (АНТИКРИЗИСНЛ ПРОГРАМА);
- Разработване на стратегия за ускорена, цялостна приватизация, с максимално прилагане на използваните приватизационни методи (УСКОРЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС);
- Разработване на национална стратегия за привличане на местни инвестиции и чуждестранен капитал, включваща решителни мерки за подобряване на общия делови климат в страната (СТРАТЕГИЯ ЗА МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ);
- Осъществяване на мерки, предназначени да увеличат способността на страната за усвояване на международните програми за предоставяне на финансова помощ и подкрепа за развитието на МСП (СПОСОБНОСТ ЗА УСВОЯВАНЕ);
- Предприемане на решителни мерки (законодателни и организационно-административни) за създаване на стабилна данъчна политика и практика (ДАНЪЧНИ МЕРКИ);
- Предприемане на мерки за свиване на периметъра на действие и влиянието икономиката в сянка и създаване на конкурентна среда без деформации (ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ИКОНОМИКАТА В СЯНКА И КРИМИНАЛНИТЕ ПРОЯВИ).

АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА

Общи положения

От започването на реформите през 1989 г. до този момент не съществува постоянна и дългосрочна стратегия за разработване на икономическите приоритети. Правителството все още не може да посочи кои сектори смята за приоритетни, а в същото време непрекъснато декларира необходимостта от структурни реформи. Всичко това лишава частния сектор, особено сектора на МСП, от възможността да разработи своя собствена стратегия в съответствие с националната политика. Освен това, диалогът между упълномощените държавни институции и частния сектор бе нарушен, което лишава предприемачите от възможността да влияят върху националните икономически приоритети.

Препоръки

Структурните реформи в България широко се коментират през последните месеци. Въпреки че дискусия за предложения валутен борд не е предвидена в настоящия доклад, секторът на МСП ще се сблъска със сериозни последствия в резултат от въвеждането или невъвеждането на валутен борд. Освен това, бордът и споменатите различни други мерки за структурна реформа са само част от основните елементи на антикризисната програма.

По отношение на тези мерки, успешното развитие на сектора на МСП зависи от това до каква степен антикризисните действия взимат под внимание решаващата роля на сектора на МСП. Въпреки че една антикризисна програма, която успешно стабилизира икономиката, безусловно ще допринесе и за развитието на сектора на МСП, такъв процес, без конкретно отношение към малките и средни предприятия, би пропуснал възможността своевременно да изгради стабилна основа за подкрепа и развитие на малките и средни предприятия в стратегическите производства в България.

За създаването на благоприятен работен климат, в който секторът на МСП може да преуспява, е нужно програмата да съдържа няколко основни компонента, които конкретно разглеждат специфичните потребности на сектора на МСП: фискални и парични действия за понижаване на лихвените проценти, инфлация и данъци (особено данък върху печалба); мерки за стабилизиране и поощряване развитието на банковата система; провеждане на политика в подкрепа на стратегическите индустриални сектори; програми за износ, които включват финансова подкрепа и осигуровка; и стратегии за чуждестранни инвестиции, които спомагат за цялостното реализиране на целите на антикризисната програма.
В рамките на основните мерки, разработването на реален и целесъобразен пакет структурни реформи е от изключителна важност. За да се осъществи все пак реформата, която през всичките тези години оставаше в сферата на обещанията и политическите спекулации, е необходима ясна, практическа и прозрачна програма за нейното изпълнение.

УСКОРЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Общи положения

Експертите посочват, че процентът на държавна собственост е все още доста над 90 процента. Начинът на работа на неконкурентните държавни предприятия изолира сектора на МСП от техните основни производства. Освен това държавните предприятия затрудняват сектора на МСП да развива производството, като създават дефицит на конкурентни доставчици, дистрибутори и индустриални потребители. Освен това бавният приватизационен процес е намалил международния интерес към сектора на МСП и българския пазар като цяло. Неспособността да се прилагат приватизационните програми е допринесла за все по-слабото търсене на български фирми за създаване на смесени дружества. Това е и причина за създаването на неблагоприятен инвестиционен климат, след като поддържането на такава значима държавна собственост противоречи на разбирането за свободна пазарна икономика.

В допълнение бюджетните загуби продължават да се натрупват от заплатите на служителите от държавния сектор и от непостъпили данъчни приходи. Също така поддържането на държавните фирми продължава да обезценява стойността на активите им и тяхната конкурентноспособност. По този начин, колкото по-дълго се запазват държавните предприятия, толкова по-висока ще бъде цената за икономиката като цяло и толкова по-ниска ще бъде цената на тяхната продажба.

Препоръки

Освен ускоряването на приватизационния процес с цел съживяване на българската икономика, приватизацията на малките и средни предприятия трябва да има приоритет в този процес. При все че се обръща особено внимание на "бисерите" на българската икономика, приватизацията на повечето държавни предприятия в сектора на МСП е пренебрегната. В рамките на икономиката, относително малка част от националните активи се заема от "големи" предприятия (статистически, тези фирми представляваха само 10-15% от предприятията в страните с централно планирана икономика). Секторът на МСП трябва да се приватизира бързо и изгодно. Това не само ще допринесе за развитието на МСП, но и ще улесни приватизацията на големите държавни предприятия.

Опростена програма за незабавна продажба на сектора на МСП и друга дребна собственост е нужна да се въведе от съответните органи на властта. Особено необходимо е създаването на ускорена система за продажба подобна на приложените в повечето източноевропейски страни. Тя включва изравняване на финансовите резултати и минимална продажна цена за предприятие. След това, спазвайки безпристрастна тръжна процедура, трябва да се създаде ситуация на конкурентно наддаване, което ще доведе поне до цени надвишаващи нулевото ниво. Нулевата цена може да се изчисли като се определи ликвидната стойност на фирмените активи и се извадят разходите свързани с подържането на предприятието като държавна собственост, като социални разходи за служителите, финансиране и други административни разходи. В допълнение трябва да бъдат приложени и алтернативни форми на раздържавяване, като мениджърска приватизация. В много приватизационни програми в Източна Европа на мениджмънта беше дадена възможност да купи предприятието срещу разработването на стабилен бизнес план и дългосрочен ангажимент към предприятието.

Все пак, необходимостта от специално внимание към приватизацията на малките и средни предприятия не трябва да бъде за сметка на ускоряването на приватизация като цяло. Необходимостта от цялостно функционираща пазарна икономика е важна не само за развитието на малките и средни предприятия, но е задължителна и за успеха на българската икономика като цяло.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

Общи положения

След като помощите за развитие и формиране на капитал, предприети от правителството, се оказаха трудно достъпни, основният капитал за развитие на МСП, както и за развитието на икономиката като цяло, трябва да се натрупа от частния сектор, както от местни, така и от чужди инвеститори.

В страната беше създаден недостиг на кредит в резултат на проблеми в ликвидността на търговските банки, недостатъчен опит при даване на заеми на МСП и неблагоприятните икономически условия като цяло. МСП не само страдат от липса на начален капитал и капитал за развитие, но и техните капиталови потребности в момента са пренебрегнати в полза на големите предприятия. Собствениците на МСП обикновено разчитат на капитал, осигурен от собствени източници, чрез семейства или приятели. Предприятията не могат да имат дългосрочна, стабилна финансова основа само от спестяванията на собственика, нито пък самофинансирането може да осигури достатъчна степен на натрупване.

Поради това, че България в момента разполага с малък или никакъв рисков капитал, необходимо е привличане на такъв от чужбина. Българската банковата система в момента не е способна да подкрепи развитието на пазара на средните и малки предприятия. Други източници на средства - например Фонд "Малки предприятия" към Министерството на промишлеността, създаден през 1991 г., са все още недостатъчно използвани. Чужда инвестиция, с ефективен управленски контрол, също ще помогне за привличане на така необходимите технологии и управленски методи за сектора на МСП. За съжаление, предоставената информация от БНБ показва, че чуждите инвестиции за първата половина на Т'996 год. са в размер на 49 милиона щатски долара, което е с 27.6 милиона щатски долара по-малко от първата половина на 1995 год.

Препоръки

Три области трябва да бъдат определени като приоритетни за развитието на структурата на местните инвестиции:

- пенсионни и осигурителни фондове;
- развитие на капиталовите пазари;
- мобилизиране на спестяванията.

Пенсионните и осигурителни фондове притежават голям капиталов излишък, който трябва да бъде инвестиран. Той често представлява голям процент от инвестиционния потенциал в развитите и развиващите се страни. Без адекватни инвестиционни инструменти, обаче, този капитал ще остане пасивен или ще бъде инвестиран в чужбина. При все че е малко вероятно пенсионните и осигурителни фондове да разполагат с експертиза за директно инвестиране в развитието на МСП, създаването на финансова инфраструктура в страната ще насочи голяма част неинвестирани активи към финансови посредници.

Освен ускоряване на приватизацията, трябва да се обърне особено внимание на създаването на ликвиден и прозрачен капиталов пазар, за да се създаде механизъм, чрез който държавни и частни предприятия могат да привличат капитал за инвестиране в различни проекти.

Ликвидни и прозрачни капиталови пазари трябва да бъдат създадени в следните области:

- пазар на държавните ценни книжа;
- пазар на акции и облигации на приватизираните предприятия;
- пазар на ценни книжа, емитирани от търговски банки;
- пазар на облигации;
- пазар на ценни книжа, емитирани от частни небанкови предприятия, инвестиционни фондове и други.

Това развитие изисква да се отдели специално внимание на следните области, много от които са разгледани по-подробно в този доклад:


1. Развитие на правната рамка
- закон за ценните книжа и проблеми по приложението му;
- регулиране на пазара на ценни книжа (държавно регулиране и саморегулиране чрез асоциации, ясно определяне на правомощията и кадрово осигуряване);
- данъчно облагане.

2. Развитие на предприятията
- приватизация (прекратяване на държавния контрол и субсидии, отделяне на субектите на собственост и управление, установяване на вътрешнофирмени правила за дейност, определяне на ролята на управителните съвети и на счетоводни правила);

3. Развитие на капиталовия пазар
- предоставяне на информация и публичност (достъпност, високо качество и навременност на информацията);
- закони, регулиращи търговията с ценни книжа (изисквания за капиталова адекватност, управленски умения и отговорност);
- роля на банките (универсални, холдингови или дъщерни компании);
- структура на пазара (посредници, фондови борси, регистрация, клиринг и сетълмънт, ценова политика).

4. Кадрово осигуряване
- подготовка на кадри;
- инфраструктура на сектора (адвокати, счетоводители и алтернативно разрешаване на спорове).
Развитието на капиталовите пазари в България ще намали риска от разширяването на и без това слабата банкова система в страната. По-специално, търговските банки не могат да отговорят на търсенето на кредит поради ниските спестявания в страната. Изисквания за обема на резервите, държавно или частно застраховане на вложенията и други мерки за повишаване на спестяванията трябва да бъдат преразгледани и, където е необходимо, приложени.

От изключителна важност е подобряването на институционалните условия, които позволяват улеснен достъп на МСП до капиталовите пазари. Въпреки това, търговските банки ще останат най-големия източник на финансиране на МСП. Както показва очевидната взаимозависимост между търговските банки, капиталовите пазари и пенсионните и инвестиционните фондове, за финансирането и кредитирането на МСП е необходимо да се развиват едновременно всички сектори.

За привличане на чуждестранни инвестиции, българските законодатели трябва да превърнат България в привлекателен обект за чуждите инвеститори. Успехът на това начинание зависи изключително от стабилизирането на икономиката и политическата система, от приватизирането на държавния сектор, от намаляване на инфлацията и принципното създаване по-добър икономически климат за инвестиране. Политическите и икономически събития в последно време насочиха вниманието на чуждите инвеститори към други страни от Централна и Източна Европа и чужди пазари. В условията на силна конкуренция с другите развиващи се икономики за чужди инвестиции, привличането на големи капитали за подпомагане на малките и средни предприятия е трудно постижимо. Следователно, необходимо е примането на конкретни мерки, които да са част от една обща национална икономическа програма.

Освен върху привличането на чужди инвестиции, вниманието трябва да се фокусира и върху условията за реализацията им. Печалбата, към която се стремят инвеститорите, може да бъде сериозно подкопана от сложните и непознати процедури за инвестиране. Обемът на пазара и икономическият и политически климат са фактори, които се отчитат при вземане на инвестиционни решения. Правителства, които пренебрегват нуждите на инвеститорите и губят тяхното доверие, рискуват да лишат МСП от тяхната привлекателност за чужди инвестиции. Инвеститорите търсят добре развити капиталови пазари, включително стабилна банкова система, в която търговските банки са в състояние да правят оценка на риска и да предоставят капитал. Освен това, наличието на алтернативни форми на финансиране, качествената информация, ликвидността, защитните инструменти и цялостната стабилност на икономиката увеличават привлекателността на даден пазар. Инвеститорите също така търсят пазари, в които фискалната и парична политика създават стабилност, а правителствата са в добри отношения с международните организации, предоставящи помощ и с чуждите банки.

Стабилните икономически индикатори са признак за стабилно правителство и държавна политика. Инвеститорите искат да са убедени, че правителствата са истински заинтересовани от благосъстоянието на страната. Опасенията от експроприиране, промяна на правното регламентиране и липсата на подкрепа за развитието на частния сектор се увеличават пропорционално на намаляването на стабилността на държавното управление, без значение какво е формалното съдържание на законите. Сигнали от типа на честата смяна на членовете на кабинета, отговорни за чуждите инвестиции в МСП дават основание на инвеститорите да преоценяват съществуващите възможности.

СПОСОБНОСТ ЗА УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРОГРАМИ

Общи положения

В светлината на последните промени в интереса от чужбина към развитието на МСП и ролята им в процеса на развитие на страната, специално внимание трябва да бъде отделено на програмите, насочени към увеличаване на способността на страната за усвояване. Например, Европейската инвестиционна банка неотдавна съобщи, че ще отделя 25% от инвестиционния си капитал за развитието на МСП в страните с развиваща се икономика. Досегашната помощ за българските МСП, обаче, не беше предоставяна ефективно и навременно. За съжаление, липсата на съответна институционална рамка, честите промени в правителството и кризата в банковата система доведоха до неадекватно използване на тези ресурси. По-специално, осъществяването на програмата за регионално развитие на Програмата ФАР, на стойност 22.5 милиона екю, създадена през 1992 (до днес единствената програма за развитие на МСП, финансирана от ЕС) беше сериозно забавено, като повечето от ресурсите бяха пренасочени към други проекти в България. От сумата, останала за развитие на МСП, 7 милиона екю, предназначени за директно подпомагане на фирми (заемът трябваше да бъде предоставен на БНБ на два транша: първи транш от 4 милиона екю в средата на 1995 г. и втори транш, обвързан с предоставянето на МСП на първия транш до края на 1996 г.), само 900 хиляди екю са предоставени досега.

Препоръки

Няколко урока могат да бъдат извлечени от примера на Програмата ФАР за увеличаване на способността за усвояване. Първо, трябва да се търси участието на компетентни и заинтересовани банки. Неспособността на банките правилно да определят кредитния потенциал на МСП не само води до лоши кредити, но става и причина за прекалено предпазливото отпускане на заеми, което пък води до неизползвано на ресурсите. Въпреки че банките, които администрираха разпределението на кредити за МСП под надзора на БНБ, може и да са били достатъчно компетентни, появиха се критики, че те са били прекалено предпазливи при отпускането на кредит, въпреки че са били застраховани сещу допускане на грешки. Второ, трябва да има съответно търсене на кредит при условията, поставени от кредитиращите банки. Проблемът с твърде предпазливите банки се усложнява и от неподходящите кандидати за заеми. Фирмите, които нямат кредитния потенциал да приемат сегашните условия на заемане, създават задръствания от молби и увеличават разходите на банките. Молбите трябва да включват тестове за самостоятелна оценка и минимални цени за обработка, които да се изплащат при даването на заемите за да се намали броя на неприемливите молби. Трето, банките трябва да са гъвкави и да могат да определят лихвите така, че те да отразяват пазарните рискове и да покриват разходите. Четвърто, трябва да се даде достатъчно време за правилното разработване на такава програма. Що се касае за програмата ФАР, по-голямата част от заема от 900 000 екю е била разпределена през последните два месеца на 1996 г., вероятно отразявайки наближаващата крайна дата и натрупания опит.

Новите тенденции показват, че международните организации, предоставящи помощ, като Американската агенция за международно развитие, все по-често се обръщат към неправителствени организации (НПО) за управлението на финансовата помощ за развитието на МСП. Подобни инициативи бяха последвани от Световната банка, от ЕС и от някои от неговите страни-членки. В Гърция, например, способността за усвояване на програмите на ЕС бе значително увеличена благодарение на приемането на закон и президентски указ, според които на неправителствените организации се разрешава да управляват такива програми.

Ясно е, че за да увеличи степента на усвояване на международната финансова помощ, включително тази по двустранни споразумения, правителството трябва да разработи механизъм за включване на НПО. Осъществяването на такъв механизъм е въпрос, който трябва да бъде решен от изпълнителната, а не толкова от законодателната власт. По-конкретно, механизмът може да бъде въведен чрез акт на Министерския съвет, който урежда участието на неправителствените организации в управлението на подобни програми. При липсата на подходяща инфраструктура от неправителствени организации, българският бизнес ще пропусне много възможности за финансиране от чуждестранни източници.

ДАНЪЧНИ МЕРКИ

Общи положения

Най-характерното за масово възприетата практика за реализиране на държавни приходи (данъци, акцизи, тарифи, митнически такси и други мита) е нейната хаотична същност. Непоследователната държавна политика в тази сфера и действията на администрацията водят по-скоро до данъчен нихилизъм, отколкото до необходимата данъчна култура и дисциплина.

Препоръки

За увеличаване на бюджетните приходи, приоритетна реформа в данъчната политика е създаването на стабилна данъчна среда. Задължително трябва да се преустановят практики като събиране на данъци със задна дата и постоянните промени в данъчната политика. Навременни и решителни мерки трябва да се приемат за стягане на финансовата дисциплина, особено подобряване на работата на данъчната администрация и други отговорни финансови органи. В заключение, както беше споменато по отношение на приватизацията на държавните предприятия, своевременни и решителни съкращения на загубите в държавния сектор са постижими чрез масовата приватизация.

Конкретни действия трябва да се предприемат по отношение на проблемите, с които сектора на малките и средни предприятия се сблъсква, поради действащата данъчна политика:

Правилникът за годишния данъчен резултат (облагаеми и необлагаеми разходи) е въведен с решение на Министерския съвет, което позволява лесното му и непрекъснато преразглеждане;

Списъкът от разходи, които намаляват годишната облагаема сума, постоянно се съкращава;

Практиката за отрицателни резултати от предходни години' вече не се прилага за формирането на положителни финансови резултати за текущата година;

Амортизационните схеми са проблематични и трябва да включват ускорена амортизация на дълготрайните активи;
Широко възприета е практиката да се въвеждат ограничения със задна дата;

Едва 10% от разходите за обучение са приети за необлагаеми с данъци разходи. Това е сериозна пречка за малките и средните предприятия, за които обучението е от изключителна важност за тяхното оцеляване и стабилизиране;

Обичайните за малките и средни предприятия разходи като ремонти, офис оборудване и други подобрения не се приспадат;

Механизмът на авансово плащане на данъците трябва да се разработи и стабилизира;

Изключително бавна е процедурата по възстановяване на ДДС, като не се' начисляват лихви върху така блокираните средства.

Дейността на малките и средни предприятия допълнително се затруднява от неефективната и непоследователна работа на данъчните власти. В тази връзка нужно е да се разгледат следните проблеми:

Произволно тълкувание на закони и други нормативни актове от страна на държавните служители;

Липса на контролни механизми за структурата на данъчната администрация, които да се използват от Министерството на финансите за защита на интересите на икономическите субекти.

В много случаи данъчните инспектори са недружелюбни и агресивни. Тенденциозно се търсят грешки и за всяка "сгрешена сума" се получава процент.

ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ИКОНОМИКАТА В СЯНКА И КРИМИНАЛНИТЕ ПРОЯВИ

Общи положения

През последните няколко години икономиката в сянка и престъпността оказват силно влияние на икономиката. Един от многото проблеми е, че неадекватната данъчна политика принуди малките и средни предприятия да отидат в обсега на икономика в сянка и предприемачите са притиснати между така наречените "силови организации" и корумпирани институции на високо ниво. По този начин псевдо-пазарните условия убиват предприемаческия дух. Тези фактори изключително затрудняват и дейността на чуждите инвеститори. Федералните закони срещу корупцията на Съединените щати, например не позволяват на американски юридически и физически лица да участват в даването на подкупи извън Съединените щати. Следователно, ако местната делова практика включва подобни дейности като част от действащата система, американските партньори са ефективно изключени от пазара.

Препоръки

Необходимо е да се отпуснат ресурси за защита на законния бизнес. Проблемът с корупцията трябва да се разглежда както от държавни, така и от местни организации на малките и средни предприятия. В рамките на асоциациите на малките и средни предприятия трябва да се въведат просветни програми, които да информират фирмите-членки за икономическите предимства на бизнес среда, в която се държи на почтеността и взаимното доверие в отношенията между членовете. По-специално, законосъобразната бизнес практика създава възможности за достъп до допълнителни източници за дълготрайно финансиране.

1.1.4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Тази насока на действие ще доведе до признаване от страна на правителството на важната роля на сектора на МСП за развитието на икономиката, ще очертае необходимите макроикономически условия за развитие на този сектор и ще подчертае важността от включването на мерки, които се отнасят конкретно до потребностите на малките и средни предприятия, независимо от предприетите макроикономически действия. Стабилизирането на икономиката чрез антикризисна и ускорена приватизационна програма ще положи основите на развитие на сектора на малките и средни предприятия в България. Допълнителни подобрения на бизнес климата ще могат да се постигнат чрез финансови постъпления от чуждестранни източници, последователни и прилагани на практика данъчни закони, а също така честна и законосъобразна делова практика. Несъмнено, секторът на малките и средни предприятия ще се превърне в основен участник в икономическия растеж на страната.

Създаването на подходящи условия за нормално функциониране на сектора на МСП, ще доведе до откриване на нови работни места, така необходими при безработицата, възникваща в следствие на реформите в държавния сектор. Секторът на МСП ще осигури допълнителен пазар на използваното оборудване на държавните предприятия . МСП също така ще допринесат за успеха и ефективността на големите предприятия като предлагат услуги, улесняващи бизнеса. В резултат от тези фактори, колкото по-голям и развит е секторът на МСП, толкова по-голям е приносът им към икономическия растеж.

1.2. ПРОГРАМА ЗА ПООЩРЯВАНЕ И ПОДКРЕПА НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

1.2.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Държавната администрация няма последователна и дългосрочна стратегия за създаване на подходящи условия за поощряване развитието на МСП, за постигане на конкурентноспособност и европейски стандарти. Напротив, политиката в момента директно спира развитието на МСП. Крайният ефект се изразява в непрекъснатия растеж на корупцията и в понижаване на легитимните предприемачески цели.

1.2.2. ЦЕЛИ
Целта на тази насока на действие е да заздрави сектора на МСП, като се създадат институции и условия за осигуряване на пряка подкрепа и информация, които в момента са недостъпни за МСП. Предвид съществуващите икономически условия, потребностите на МСП стават все по-очевидни, което определя спешната нужда от установяване на конкурентна среда, съответстваща на европейските стандарти и норми.

1.2.3. ДЕЙНОСТИ

Дейностите предвиждат:

- Приемане на точна и ясна дефиниция за МСП, основаваща се на предложената от Европейския съюз, на която да се базира съответната рамка за подпомагане на МСП (ДЕФИНИРАНЕ НА МСП);
Създаване на институционална инфраструктура за насърчаване и подкрепа на МСП (ИНСТИТУЦИОНАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА);
- Провеждане на последователна политика за подпомагане и облекчаване на МСП (МЕХАНИЗЪМ ЗА ПОДКРЕПА);
- Разработване на програма за финансова помощ и облекчения за МСП в съответствие с общите икономически условия в страната {ФИНАНСОВА ПОМОЩ И ОБЛЕКЧЕНИЯ);
- Разработването на външноикономическа политика за привличане на правителствена подкрепа за МСП (ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА).

ДЕФИНИРАНЕ НА МСП

Общи положения

Определението за МСП според раздел 1.1 от Закона за националната банка за инвестиции и развитие е следното: за малки предприятия се смятат тези предприятия, в които работят не повече от 50 души и балансовата стойност на дългосрочните материални активи не надвишава 5 000 пъти средната работна заплата за страната. Средноголеми са предприятията с не повече от 100 служители и балансовата стойност на дългосрочните им материални активи не надвишава 10 000 пъти средната работна заплата в страната.

Определението, възприето от Европейската комисия е следното: МСП са тези предприятия, в които са заети по-малко от 250 души и чиито годишен оборот или не надвишава 40 милиона екю, или годишният отчетен баланс не превишава 27 милиона екю. Когато е нужно да се разграничат малките от средноголемите предприятия, за малки се приемат тези, в които работят под 50 души и имат или годишен оборот под 7 млн. екю, или годишният им баланс е под 5 млн. екю. Освен това, за да бъде квалифицирано като малко или средноголямо, едно предприятие трябва да отговаря на критериите за независимост, според които независимо е предприятие, в което не повече от 25% от капитала или гласовете се притежават от друго предприятие/предприятия, оставащо извън определението за МСП.

Препоръки


Разработването на ясна и подходяща правна дефиниция за българските МСП е необходимо за изграждането на съответна рамка за подкрепа на МСП. Тази дефиниция е нужно да включва до голяма степен приетите определения от международните институции. Такава дефиниция е важна поради две причини. Първо, от вътрешна гледна точка, нужно е ясно да се определи сектора на МСП, за да могат програмите, политиката и законите за МСП да се прилагат с ясни адресати. Второ, от международна гледна точка значително признание и интерес се забелязва от страна на международните институции към подпомагане на МСП като средство за по-нататъшно развитие. Следователно, без определение на МСП, което да включва международна дефиниция, българските малки и средни предприятия могат да се лишат от достъп до капитала и помощта, предназначени за развитие на МСП, от международни източници.

По силата на Европейското споразумение за асоцииране и последващите го задължения, българското законодателството трябва да бъде хармонизирано с това на ЕС. Поради това е необходимо в българското определение за МСП да се включи критерия за независимост. Липсата на този критерий създава ситуация, в която български холдингови компании или други икономически сдружения да могат да бъдат създавани като МСП и да се облагодетелстват от този статут.

ИНСТИТУЦИОНАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Общи положения

Налице е остра нужда от институционална инфраструктура, която да подкрепя и насърчава развитието на МСП в страната. Малко държавни институции, натоварени с изпълнението на икономически функции, имат специална политика за МСП. Държавните и политически усилия са насочени към създаване на официални правителствени съюзи, като подкопават по този начин мотивацията за създаване на независими съюзи и сдружения. Лобирането е или разпокъсано или е сведено до обслужването на лични и тесни политически интереси.

Препоръки

В сегашната ситуация, най-приемливото действие за създаване на институционална инфраструктура е това, което изисква минимални финансови средства, но има широка правителствена подкрепа. Решаването на проблема е въпрос на политическа воля. Ролята на държавните и на частните институции трябва да се разгледа в контекста на цялостната формулировка на институционална инфраструктура.

Централизираната структура изисква правителството да създаде допълнително агенция или комисия, която да разглежда потребностите на МСП. Основното предимство на този подход е събирането на информация и ресурси на един "адрес", към който предприемачи и чужди инвеститори могат да се обръщат. От друга страна, големият брой агенции значително е намалил ефикасността на специализираните организации. Тези проблеми са резултат от конкуренция между самите агенции, липса на синхронизирани усилия и като цяло неадекватното регламентиране на тяхната дейност. Трябва да се отбележи, че въпреки някои предимства на правителствените институции, като финансови средства, достъп до информация и законодателна подкрепа, те са често обект на значителен политически натиск. Политически съображения често затрудняват достъпа до информация и ресурси от страна на бизнеса под формата на липса на финансиране, ограничителна политика и политика насърчаваща или дискриминираща определени сектори на икономиката.

В резултат на това все по-важно става създаването на асоциации, институции и съюзи от самите МСП, които да предоставят помощ като тази от държавните агенции. Независимостта създава възможности за упражняване на натиск върху държавата и им позволява да функционират по-ефективно. Със създаването на такива организации ще е необходимо да се установи ясна политика за отношенията с държавните институции, формите на диалог с тях и използването на тяхната експертиза. Освен това, трябва да се формулират критерии за легитимност на бизнес асоциациите и да се гарантира тяхната независимост.

МЕХАНИЗЪМ ЗА ПОДКРЕПА

Общи положения

От гледна точка на процеса на интеграция на България в европейските икономически структури и важната роля на МСП в развитите демокрации, създаването на конкурентни условия трябва да бъде стратегически приоритет на държавата. Това е важна предпоставка за сближаване с европейските стандарти. За съжаление, незаинтересоваността на държавата към частния бизнес е очевидна не само в неспособността й да създаде адекватна и добре координирана система за подкрепа на МСП, но и в принципно негативното политическо отношение и липсващото желание за диалог.
Независимо от това, в случаите, когато се прилагат, програмите за МСП се оказват успешни. Две подобни програми, финансирани от програмата ФАР, се провеждат от Министерството на промишлеността. Министерството е организирало местни агенции за развитие в Бургас и Смолян, които провеждат семинари, програми за обучение, консултантска дейност, информационно обслужване и финансиране на проекти, като например проекта за развитие на туризма в Бургас. Още два бизнес центъра бяха създадени в Русе (в областта на транспорта) и Пловдив (в областта на хранителната промишленост) с цел подпомагане на тези отрасли. Други програми на Министерството на промишлеността включват финансова подкрепа за предприемачите при участието им в международни делови срещи, както и осигуряване на експертна помощ за фирмите в области като пазарно проучване и бизнес планиране.

Препоръки

С приемането на антикризисна програма и конкретното изпълнение на структурната реформа ще е необходимо да се очертаят сферите, в които МСП ще могат да ползват известни привилегии, предимства и концесии. Този подход трябва да бъде предвиден в Закона за държавните поръчки.

Трябва да се приемат обща система за концесиите и стимулиращи мерки за МСП, които да включват и създаването на "бизнес инкубатори" за ползване на търговска, финансова и технологична информация;опростени процедури за регистрация; лицензиране и административно обслужване; облекчения при наемане на офиси и работни помещения; подкрепа за образователни проекти; помощ при създаването на асоциации и "рационализаторски мостове" за обмяна на технологии и да изпълняват посредническа роля между изследователските центрове и МСП. Приложение # 1 изброява алтернативни форми на правителствена помощ и подпомагащи структури използвани в различни страни за развитието на МСП.

Основната цел на подпомаганите от държавата центрове за бизнес развитие и технологичен трансфер е използването на синергичните ефекти чрез хоризонтално и вертикално сътрудничество между фирмите. Групирането на фирмите и създаването на мрежа помежду им може да допринесе за намаляване на разходите на отделните предприятия чрез разделение на труда и чрез използването на общи бизнес инфраструктури.

Институциите, оказващи подкрепа, би трябвало да са свързани с международни програми със същата насоченост, като например американската ПАС. ПАС представлява консорциум от седем организации, които предоставят доброволни консултанти, експерти, инструктори, както и пътувания за обучение в САЩ. Трябва да се обърне внимание върху развитието на взаимно изгодни отношения между българските институции и международните програми чрез създаване на връзки между предприятията, нуждаещи се от техническа подкрепа и организациите, предоставящи такава. Подобни усилия биха увеличили ефективността и разширяването на дейността на вече успешни програми от типа на ПАС.

Достъпът до нови технологии и ноу-хау е съществен компонент на икономическата конкурентноспособност, което се отнася най-вече за МСП. В този смисъл съществуването на адекватна информационна инфраструктура за разпространение на резултатите от технологичните изследвания на национално и международно ниво е от много голямо значение. Добър пример за такава инфраструктура е създадената мрежа от 52 иновационни центрове в страните-членки на Европейския съюз, както и изграждащата се верига от подобни центрове в асоциираните страни, включително България. Тези центрове поощряват иновационния процес като предоставят на различни предприятия, и особено на МСП, достъп до изследвания и технологии и насърчават участието на други индустриални и изследователски звена в програмите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност. В България започва работа такъв център с подкрепата на програмата 1МСО-СОРЕКМ1СЦ5 на ЕС. Европейският иновационен център в България (ЕИЦБ) е създаден съвместно от Фондация "Приложни изследвания и комуникации", Българската академия на науките и Българската стопанска камара, Министерството на промишлеността и Агенцията за икономическо програмиране и развитие. Чрез ЕИЦБ, българските МСП могат да получават информация и помощ по програмите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, а също така и консултации за възможностите за финансиране, разработването на конкретни проекти и директна помощ в търсенето на партньори. ЕИЦБ предоставя и техническа помощ, включваща намирането на чуждестранни доставчици на технологии и усвояването на нови технологии.

ФИНАНСОВА ПОМОЩ И ОБЛЕКЧЕНИЯ

Общи положения

Въпреки че се в момента се осъществява програма за развитие на финансов ия застрахователен сектор, липсва последователна и съгласувана стратегия за подпомагане на сектора на МСП. Развитието му все така отчайващо ще изостава при несъществуващи нормални източници на капитал, кредитни гаранции, застраховане и други основни финансови методи. От принципна важност е наличието на банкова система, застрахователен сектор и сектор на ценните книжа, които са в състояние да посрещнат финансовите и кредитни потребности на МСП.

Препоръки

В съответствие със споменатите в точка 1.1. основни процедури за финансово стабилизиране, необходимо е следването на дългосрочна политика на финансови облекчения от самото създаване до укрепването на МСП, съобразена с ясна програма на структурна реформа.

Освен основното преструктуриране на финансовите институции, което трябва да включва стратегия за посрещане на потребностите на МСП, трябва да се създаде специализиран фонд, който, освен всичко друго, трябва да осигури кредитни гаранции за МСП, застраховки и гаранции за износ, частично финансиране на "бизнес инкубаторите", частично финансиране на иновационните центрове за МСП, пряка и косвена финансова помощ за обучение и развитие.

В съответствие с вече изложените принципи за гарантиране на независимостта на МСП, този фонд трябва да е със смесено държавно и частно участие. Финансирането на този фонд би могло да дойде от държавата, а управлението му да бъде предоставено чрез договор на частни организации. В случай че се привлекат частни капитали за фонда, това би помогнало да се облекчи политическият натиск, който намалява ефективността на такъв фонд. Освен това, една активна политика по отношение на чуждите инвестиции би могла частично да фокусира вниманието си върху международните източници на капитали за този фонд. Ясно определени политика, цели и насоки за предоставяне на кредити от фонда биха спомогнали за привличане на така необходимите капитали за развитие.

Фондът трябва да се структурира на регионален принцип, като се предостави известна независимост на регионалните структури. По този начин ще се създаде конкурентна среда на междурегионално ниво и ще се насърчат местните власти за подкрепа на МСП. Местните социални и бизнес структури също ще са мотивирани да участват в набирането на средства за фонда.

Други механизми за финансова подкрепа на МСП, които е нужно да се включат в националната програма за икономическо развитие, са конкретната държавна помощ за МСП в развиващите се или бедни региони;финансови и данъчни концесии при въвеждането на нови технологии, откриването на нови работни места и подобряване квалификацията на работниците; система за стимулиране и гарантиране на рисковите предприятия; нормализиране на застрахователната система и въвеждането на специализирани застрахователни методики за МСП; система за кредитни гаранции; данъчни облекчения за подкрепа на големи предприятия, които изпълняват ролята на "моментни кредитни банки" за МСП. Накрая, особено важно е да се премахнат законодателните пречки, които затрудняват образуването на местни и чуждестранни фондове, предоставящи допълнително финансиране за МСП.

ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Общи положения

Друг елемент на държавната политика, който спира развитието на МСП, е неадекватното й сътрудничество с международните финансови институции. Европейската банка за възстановяване и развитие, например, е предоставила 90% от средствата си за помощ на държавния сектор и само 10% на частния, въпреки че банката беше създадена да подпомага двата сектора в съотношение 40% към 60%, съответно за държавния и частния сектор. Европейският съюз също преразгледа своите стратегии за подпомагане на развиващите се икономики и отбеляза важността от разпределение на ресурсите за развитието на сектора на МСП. Особено внимание се обръща на липсата на такава политика при разглеждането на регионалното сътрудничество. МСП могат да играят важна роля в международното сътрудничество.

Препоръки

Трябва да се наблегне на подкрепата на МСП във външноикономическата политика на страната. Специално внимание трябва да се обърне на следното:

Привличането на техническа и финансова помощ за МСП е нужно да се осъществява на двустранен и многостранен принцип, и с ориентация към международните организации и финансови институции;
МСП в общата система за стимулиране на износа (ако такива приоритети съществуват в държавата);

Да създадат възможности за предоставяне на информация, като например използване на търговските съветници при дипломатическите мисии;

Да се създадат за включването на МСП в схемите за международни гаранции;

Да се наблегне на приоритетната роля на МСП за развитието на регионалното и международно сътрудничество.

1.2.4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Очакваните резултати от тези препоръки ще се изразяват в създаването на широка мрежа за подкрепа и отстраняването на пречките, с които се сблъсква частният бизнес и особено МСП. Създаването на действащи правителствени и частни структури за подпомагане, осигурява подходяща представителност и признание на МСП, което може да сложи началото на други подобни стратегии за насърчаване. Центрове за обединяване на ресурсите, били те бизнес инкубатори или рационализаторски мостове, ще осигурят информационно обслужване и координация. Създаването на мрежи от подпомагащи институции, стратегии и програми, които ще направят българските МСП конкурентноспособни както на вътрешния, така и на външния пазар.

2. ВТОРА НАСОКА НА ДЕЙСТВИЕ:
ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА И ПРАВНА СРЕДА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

2.1. ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА РАМКА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ:

2.1.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Изграждането на институционалната рамка за прилагане на законите, уреждащи дейността на малките и средни предприятия като цяло е завършило. Някои институции съществуват отпреди 1989 г., а други, като Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Комисията за защита на конкуренцията, бяха създадени през последните години. Все още, обаче, има институционални непълноти в области, пряко свързани с МСП.

2.1.2. ЦЕЛИ

Целите на тази насока са да се подпомогне изграждането и дейността на институциите, така че колкото може по-скоро да се създаде добра институционална основа за МСП. Липсата на напълно изградена съдебна система, на ефективна нотариална система и на национални регистри, свързани с търговската дейност, имат значително отрицателно влияние върху функционирането на МСП.

2.1.3. ДЕЙНОСТИ:

Предлагат се следните дейности:

- доизграждане на съдебната система (СЪДЕБНА СИСТЕМА);
- създаване на частна нотариална система (НОТАРИАЛНА СИСТЕМА);
- създаване на национални регистри, свързани с търговската дейност (СИСТЕМА НА ТЪРГОВСКИ РЕГИСТРИ);
- подобряване ефективността на Комисията за защита на конкуренцията (ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦЯТА).

СЪДЕБНА СИСТЕМА

Общи положения

През 1994 г. бе приет Законът за съдебната власт. Според този закон, трябва да се създаде съдебна система, съставена от четири степени съдилища, действащи в рамките на триинстанционно производство (т.е. има четири степени съдилища, които гарантират на всяко лице правото на процес и две обжалвания). Според Конституцията на Република България, апелативните съдилища трябваше да бъдат създадени до юли 1992 г.

Препоръки

Създаването на апелативни съдилища трябва да стане възможно по-скоро, тъй като МСП страдат повече от неефикасната съдебна система в сравнение с големите компании. Създаването на съдилищата трябва да се предхожда от приемането на процесуални закони (административни, граждански и наказателни), които да отговарят на нуждите на новата система. Експерти от университетската система и научните звена, от МСП и неправителствените организации, както и практикуващи съдии и адвокати могат да подпомогнат съдебната власт в създаването на процесуалните закони.

НОТАРИАЛНА СИСТЕМА

Общи положения

Както в други страни, българското законодателство изисква сделките с недвижими имоти и автомобили, учредяването на ипотеки, както и други сделки, да се извършват с участието на нотариус. Законът често поставя изискване за нотариална заверка на подписи, дати и съдържание на документи, както и на преписи от тях. Сделките, за които се изисква нотариална заверка, обикновено са недействителни, ако липсва заверка.

Докато в повечето страни действат частни нотариални системи, в България се разчита на ограничен брой нотариуси, които са държавни служители. Обичайно е да се чака със седмици за учредяване на ипотека или закупуване на недвижим имот, като дори обикновената заверка на подпис обикновено отнема повече от час. Неефективната и нотариална система има значителен отрицателен ефект върху МСП поради разноските, загубата на време и присъщата несигурност.

За да поправи тези недостатъци, Народното събрание наскоро прие Закона за нотариусите. Той следва модела на Австрия, Германия и други европейски страни и предвижда изграждане на система от частни нотариуси.

Препоръки

Частната нотариална система ще доведе до намаляване на разходите по сделките, до освобождаване на държавата от обременителната нотариална дейност и до по-нататъшно развитие на способите за недържавно администриране. Правителството, заедно с представители на научните звена, сектора на МСП, с нестопанските организации и с практикуващи нотариуси и юристи, трябва да ускори прилагането на закона и обучението на нотариусите за работа в условията на частна нотариална система.

СИСТЕМА НА ТЪРГОВСКИ РЕГИСТРИ

Общи положения

Имуществените регистри се създават с цел да се знае кой каква собственост притежава, нейният вид, размер и дали е обременена с тежести, както и за улесняване на достъпа на обществеността до тези данни. Както в повечето държави, българското законодателство изисква регистриране на собствеността и на информацията за нея. В България съществуват регистри, но няма централна регистърна система.

Информация за недвижимо имущество, например, може да бъде намерена в над стоте регистри, съществуващи в страната. За да се събере информация за цялото имущество на един несъстоятелен длъжник или за цялото обременено с тежести имущество на бъдещ кредитополучател, кредиторите - за да могат да си свършат работата - трябва да проверят всеки регистър, като посетят всяко място.

Съществуват също така и 29 регистри на търговски дружества. За да положи необходимата грижа и да провери правното състояние на един бъдещ партньор или купувач, от съответното лице се иска да посети регистъра във Варна, Благоевград, Русе или другаде. Това неудобство е неоправдано за държава с размерите на България и за модерното време на компютърни технологии.

Наскоро Парламентът прие Закон за особените залози, който предвижда създаване на централен регистър за залозите към Министерството на правосъдието. Създаването на регистърна институция е решаващо за приложението на новия закон. Чрез централния регистър както длъжниците, така и кредиторите ще могат да дадат гласност на правата си във връзка с обезпеченията, ще се създаде сигурност относно поредността на залозите и ще се създадат гаранции срещу залагане на имущество, върху което вече тежат права на трети лица.

Получаването на информация от регистрите е трудно. Държавните служители не разбират концепциите за свобода на информацията и често създават (съзнателно или не) пречки за свободен достъп до нея. Тези пречки затрудняват сериозно МСП, които често нямат възможност да наемат юристи и консултанти и трябва сами да се преборват с бюрократични препятствия.

Препоръки

В България трябва да бъде създадена система от компютъризирани централни регистри. На първо място усилията трябва да се съсредоточат върху създаването на централен, напълно компютъризиран, разполагащ с множество терминали и действащ по опростена административна процедура регистър за особените залози. Опитът от създаването и действието на този регистър трябва да се изучи внимателно и да се приложи към други съществуващи или бъдещи регистри.

В краткосрочен план могат да бъдат създадени единни формуляри за бъдещите национални компютърни бази данни. Те могат да се предоставят на местните регистри, които да започнат записването на информацията в съответствие със стандартизираните национални изисквания. Когато бъде изградена национална компютърна система, събраната по места информация лесно би могла да се прехвърли в националната система.

Като цяло, свободният достъп до информация трябва да бъде законово регламентиран, така че търсенето и намирането на обществено достъпна информация да бъде бързо и лесно. Трябва да се има предвид и Първата директива на Съвета на министрите на Европейския съюз от 9 март 1968 г. относно публичната достъпност на информацията в търговските регистри.

ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Общи положения

Комисията за защита на конкуренцията действа вече пет години. За съжаление, предоставените по закон правомощия са недостатъчни, за да се справи тя с проблеми като търговия с фалшиви стоки, монополно положение, накърняване на интелектуалната собственост и др.

Препоръки

На Комисията за защита на конкуренцията трябва да бъдат предоставени ясно очертани правомощия, които да й дадат възможност да предприема преки действия срещу нарушители на лоялната конкуренция. Сегашният подход, според който Комисията е само овластена да завежда дела срещу нарушителите, трябва да се изостави и да се замени с упражняването на преки административни правомощия. По този начин МСП ще бъдат по-добре защитени срещу силните монополи, останали още от времето на социалистическата икономика, както и срещу производителите и вносителите на фалшиви стоки.

2.1.4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Осъществяването на институционална реформа ще подпомогне развитието на МСП. Разходите по осъществяването на стопанска дейност съществено ще се намалят чрез съкращаване на времето и усилията, необходими за разрешаване на правни спорове или за осъществяване на рутинни действия като нотариални заверки и справки в регистрите.

2.2. ПРИЛАГАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ ЗАКОНИ, КОИТО ИМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЙ НОСТТА НА МАЛКИТЕ И СРЕДН И ПРЕДПРИЯТИЯ

2.2.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Народното събрание прие редица закони, които имат отношение към дейността на МСП и които досега не се прилагат ефективно. Понякога това се дължи на липса на съответен опит у служителите, които прилагат законите и у представителите на МСП (например, при несъстоятелността); на липсата на институционална структура (например, при особените залози); на процедури, които забавят правоприлагането (например, при приватизацията). При всички тези случаи потърпевши са МСП поради неефективността на институциите и невъзможността на частния сектор да прилага или да действа в съответствие със законите, които вече са приети като резултат от съществуващ политически консенсус в обществото. Такива закони представляват национален капитал, който се губи поради неизползването му, а хиляди възможности за развитието на МСП се пропускат.

2.2.2. ЦЕЛИ

Трябва да се предприемат необходимите действия за прилагане на съществуващото законодателство. Частният и общественият сектор трябва да изминат своя път и да се научат как действат новите закони, за да се постигнат желаните резултати. Необходимо е да се извърши съвместна работа за осъществяване взаимодействие между МСП и държавните институции и да се създадат нови социални механизми и функции.

2.2.3. ДЕЙНОСТИ

Предлагат се следните дейности:

- прилагане на законодателството по несъстоятелността (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА);
- прилагане на законодателството за особените залози (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ);
- прилагане на законодателството във връзка с приватизацията (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ПРИВАТИЗАЦИЯТА);
- прилагане на законодателството за защита на интелектуалната собственост (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ);
- прилагане на законодателството относно ценните книжа (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО ЦЕННИТЕ КНИЖА).
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Общи положения

Процедурите по ликвидация и реорганизация на предприятията в рамките на несъстоятелността са обща характеристики на развитите пазарни стопанства и са съществени за функционирането на ефективната икономика. Такива процедури могат да се използват и като методи за приватизация. От август 1994 г. е в сила законодателство по несъстоятелността. Законът предвижда реорганизация и ликвидация на неплатежоспособните дружества. По-късно, поради сериозната банкова криза, бе прието законодателство за несъстоятелността на банките и особения надзор.

Въпреки че съдилищата и практикуващите юристи имат известен опит в областта на несъстоятелността, те не винаги добре разбират институциите на оздравителния план, несъстоятелността и особения надзор. Има малко на брой заведени дела по реорганизацията на банки, обявени в несъстоятелност (каквито старият закон не предвиждаше) и съдилищата, практикуващите юристи, кредиторите и длъжниците вероятно ще бъдат затруднени поради липсата на опит.

Прилагането на закона често се затруднява и от опитите на правителството да спаси някои големи предприятия, чиято ликвидация или реорганизация би предизвикала социално недоволство и безработица.

Препоръки

Съдилищата по несъстоятелността и практикуващите юристи трябва да бъдат обучени в процедурата на производството по реорганизация и несъстоятелност на банки. Това обучение може да се осъществи чрез семинари и участие в пробни дела по реорганизация. Трябва да се избере подходящо дружество или банка, които да преминат през такъв процес с участието на обучаващи екипи от съдии, практикуващи юристи, синдици, квестори, кредитори и длъжници.

Голям брой очаквани банкрути вероятно ще залеят "прохождащата" по делата по несъстоятелност съдебна система. За да се предотврати претоварването на системата и последващото от това забавяне, трябва да се предприемат стъпки за създаване на съдебна технология, включваща бази данни, които да дават информация на съда, практикуващите юристи и обществеността за състоянието на висящите производства. Ако такава информация е налице, съдилищата и практикуващите юристи ще могат по-добре да действат, като общественото противопоставяне срещу несъстоятелността би могло да намалее, след като преимуществата на този процес станат очевидни.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ

Общи положения


В началото на ноември 1996 г. Народното събрание прие Закон за особените залози. Без съмнение, този закон в голяма степен ще подпомогне развитието на кредита, което, от своя страна, ще се отрази положително на МСП. Прилагането на този закон изисква много и интензивна предварителна работа: създаване на регистърна институция, създаване на напълно компютъризирана регистърна система, използване на надеждна телекомуникационна система, свързваща централната база данни с локалните терминали, обучение на служителите в регистъра. В тези свои усилия правителството до голяма степен трябва да разчита на частния бизнес в областта на телекомуникациите, компютрите, информационните технологии, управлението на персонала и други. Успешното функциониране на централния регистър за залозите не само ще направи възможно приложението на Закона за особените залози, но и ще послужи като модел за изграждане на други регистри в бъдеще и за реформиране на съществуващите. Централният регистър за залозите може да стане основната част на бъдещ единен регистър за сделките с недвижими имоти и на търговските дружества.

Препоръки

Правителството, в лицето на Министерството на правосъдието, трябва да покани за мнения и предложения експерти от стопанските и научните среди, за да се изгради модерен и работещ регистър, който да послужи и за модел в реформирането на регистърната система. Юристите, които ще изготвят подзаконовите актове по дейността на регистърната институция, трябва да работят в тясно сътрудничество с технически експерти. След като са налице техническите средства и подходящата правна уредба, бъдещите служители в регистъра трябва да бъдат обучени. Трябва да бъдат обучени и представители на МСП, банките и други частни институции, чиято дейност вероятно ще бъде повлияна от дейността на новата система. Необходимо е да бъдат координирани усилията на правителството, на сектора на МСП и на нестопанските организации за постигане на максимален ефект от обучението.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ПРИВАТИЗАЦИЯТА


Общи положения

През юни 1994 г. бе приет механизъм за масова приватизация, който допълни механизма за касова приватизация, приет през април 1992 г. За съжаление, има малък напредък в приватизацията на индустрията. Очевидно е, че една ефективна система за приватизация би увеличила възможностите за създаване и развитие на МСП. Провеждащият се сега първи кръг от масовата приватизация демонстрира потенциала, който съдържа превръщането на съществуващите държавни МСП в частни МСП. Касовата приватизация съдържа същия потенциал. Успешното прилагане на законодателството относно приватизацията ще доведе до голяма крачка напред в създаването на силен сектор на МСП.

Препоръки

Както бе посочено в точка 1.1., трябва да се прилагат всички методи за приватизация, включително масова, касова, съчетание от тях, както и други методи .като ликвидация в несъстоятелността. Освен това, особено внимание трябва да се обърне на прилагането на подзаконовите актове, които често водят до спъване на приватизационния процес. Трябва да се създадат специални правила за скъсяване на сроковете относно договарянето и сключването на приватизационните сделки. Трябва да се започне открит обществен диалог, в който представители на МСП, юристи и икономисти от частния сектор да обсъдят с правителството техники за постигане на по-голяма експедитивност.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Общи положения

В миналото България стана международно известна с липсата на подкрепа и закрила на интелектуалната собственост. Правителството, обаче, предприе бързи и адекватни мерки и днес България е сред страните с най-модерна и завършена правна система за закрила на интелектуалната собственост. Въпреки това нивото на посегателства върху интелектуалната собственост все още остава високо.

Препоръки

Необходимо е последователно прилагане на законодателството относно интелектуалната собственост. Служителите в правоприлагащите органи трябва да бъдат обучени как по-ефективно да противодействат на нарушителите. Притежателите на права върху интелектуална собственост трябва да бъдат обучени как да прилагат мерки за защита срещу нарушителите. По-добрата закрила на интелектуалната собственост ще подпомогне сектора на МСП по два начина: по-добра закрила ще получат МСП, притежатели на интелектуална собственост, като така ще се създадат стимули за иновационната дейност, а от друга страна радикално ще се подобри иначе недобрия образ на създаващия се сектор на МСП като проводник на нарушения срещу интелектуалната собственост.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО ЦЕННИТЕ КНИЖА

Общи положения

Първата година от прилагането на новото законодателство относно ценните книжа показва, че най-големите трудности идват от липсата на подходяща инфраструктура на капиталовия пазар.

Препоръки

Както бе посочено в точка 1.1., трябва да се работи за създаването на подходяща инфраструктура на капиталовия пазар. От решаващо значение е създаването и подходящото регулиране на централен депозита? по сделките с ценни книжа. Един добре развит капиталов пазар, който включва действащи фондови борси, значително ще благоприятства развитието на сектора на МСП.

2.2.4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Много време обществена енергия и капитал бяха инвестирани за създаване на ново законодателство. Тази "инвестиция" продължава да е в латентно състояние, докато в същото време секторът на МСП страда от липсата на подходяща правна уредба. Това води до мултиплициране на загубите за обществото като цяло. Възможно най-скорошното прилагане на новоприетото законодателство ще доведе до използване на значителна част от инвестициите, направени от българското общество. Рязко ще се подобрят нормативните условия и в резултат ще се увеличат обемът и жизнеспособността на формиращия се сектор на МСП.

2.3. РАЗРАБОТВАНЕ НА ЗАКОНИ, КОИТО ИМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ


2.3.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Множество стъпки бяха предприети за създаване на благоприятна среда за МСП. Някои от тези стъпки са завършени, а завършването на други предстои. Има редица закони, обаче, които трябва да бъдат изработени в близко бъдеще. При изработването на тези закони трябва да се обърне внимание на два фактора.Първо, стабилността на правната система трябва да се запази доколкото е възможно в един процес, който съдържа елемент на промяна и движение. Една нестабилна система от закони е равносилна на липса на правна система. Второ, специално внимание трябва да бъде отделено на предотвратяване на приемането на законодателство с обратно действие, което представлява най-лошата форма на правна нестабилност. Неспазването на тези два принципа ще застраши осъществяването на правната реформа като цяло и ще навреди на МСП вместо да им помогне. Освен това, новото законодателство трябва да вземе предвид асоциирания статут на България към Европейския съюз и официалната молба за членство. В резултат на това, страната е приела да осъществява политика на сближаване на своето законодателство с това на ЕС, така че трябва да бъдат взети всички мерки за осигуряване на необходимата хармонизация.

2.3.2. ЦЕЛИ

Тази разработка няма за цел да предложи изчерпателен списък от закони, които трябва да бъдат изработени с цел цялостно изграждане на правната среда за МСП. Тя само предлага определени нормативни области, които се необходими за развитието и укрепването на сектора на МСП.

2.3.3. ДЕЙСТВИЯ

Предлагат се следните действия:

- изработване на съвременна правна уредба на принудителното изпълнение (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ);

- изработване на изменения в правната уредба на лизинга (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО ЛИЗИНГА);

- изработване на нормативни актове за защита на потребителите (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ);

- изработване на законодателство относно електронната търговия (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ);

- изработване на съвременно законодателство за валутния режим (ЗАКОНОДАТЕЛСВО ОТНОСНО ВАЛУТНИЯ РЕЖИМ);

- изработване на съвременно законодателство за търговките марки (ЗАКОНОДАТЕЛСВО ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ);

- изработване на законодателство за държавните поръчки (ЗАКОНОДАТЕЛСВО ОТНОСНО ДЪРЖАВНИТЕ ПОРЪЧКИ)

- изработване на специализирано законодателство относно МСП (ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО МСП).

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ


Общи положения

Принудителното изпълнение е труден и неефективен процес. Ниско е доверието в правния механизъм за реализирането на права, поради което процъфтяват частното "изпълнение" и рекетът. Като резултат от трудното принудително изпълнение се забавя търговският оборот. Представителите на бизнеса се стараят да избягват ситуации, в които им се дължат пари, от страх, че паричните задължения няма да бъдат уважени и изпълнени.

Съществуващата правна уредба на принудителното изпълнение не допуска извънсъдебни методи за изпълнение (с изключение на новоприетия Закон за особените залози, който разрешава извънсъдебно изпълнение само върху заложени движими вещи). Всеки кредитор, дори и когато е обезпечен и е получил изпълнителен лист, трябва да премине през продължителна съдебна процедура. Продажба на имущество на длъжника се осъществява чрез организиран от съда търг. Първоначалната продажна цена се определя от вещо лице,назначено от съда. Ако един кредитор има изпълнителен лист за движимо и недвижимо имущество, изпълнението се извършва по две различни процедури, които не винаги протичат едновременно. Длъжниците не могат да наддават, а правата на кредиторите да наддават са ограничени. Изпълнение върху банкови сметки на практика не се осъществява. Необходимо е да бъдат предприети мерки, така че законодателството да дава възможност на кредиторите да получат без затруднения информация относно съществуването на банкови сметки и къде са открити.

Процедурата по принудително изпълнение облагодетелства длъжника. Той има множество възможности да отлага. Глобите за нарушаване на процесуалните правила са остарели и ниски и не предотвратяват извършването на нарушения. Дори когато след продължителен процес съдът обяви началото на публичната Продан, длъжникът, чието имущество даже надхвърля размера на иска на кредитора може да отложи изпълнението за още две години. Ако преди принудителната Продан длъжникът плати 20 процента от размера на иска и се задължи да плаща 10 процента от него всяко следващо тримесечие, принудителното изпълнение се спира. В резултат един беден кредитор се оказва принуден да приеме разсрочване на плащането от страна на богатия длъжник за срок от две години.

Създаден през 1952 г., за да обслужва плановата икономика, законът, уреждащ принудителното изпълнение, не отговаря на днешните условия. Макар че МСП съставляват значителна част от длъжниците в икономиката и една ефективната процедура по принудително изпълнение може да не им донесе незабавна изгода, те в крайна сметка ще спечелят от по-стриктната правна уредба, прилагана към тях, тъй като тя ще поощри кредитирането.

Препоръки

Да се създаде работна група, която да разработи и да съдейства за приемането на съвремененно законодателство за принудителното изпълнение. Правителството ще постигне по-добри резултати при разработването на ефективно законодателство по принудителното изпълнение, ако работи в тясна връзка с банки и други представители на частния бизнес. Безспорно частният сектор страда най-много от действащата система на принудително изпълнение и би могъл да предложи подходящи решения за повечето от съществуващите проблеми. По този начин също ще се гарантира, че няма да останат нерешени проблеми.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА ЛИЗИНГА

Лизинговите сделки са регламентирани с наскоро приета нова глава в Търговския закон. Все още обаче остават проблеми, които затрудняват развитието на лизинга като способ за финансиране. Съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), финансовите сделки са освободени от този данък. Сделките по финансов лизинг обаче (при които, казано накратко, се заемат средства за финансиране закупуването на оборудване) не са финансови сделки по ЗДДС. В резултат на това, финансовият лизинг не може да се конкурира със заема.

Търсенето на финансов лизинг би било голямо за условията на България, преди всичко защото (1) в страната има недостиг на финансови средства за започване на стопанска дейност, (2) трудно е да се получи подходящо финансиране чрез българските банки и (3) процедурата за получаване на банкови кредити обикновено е дълга и тежка.

Препоръки

Трябва да се измени ЗДДС, така че да се даде възможност на финансовия лизинг да се конкурира с другите форми на финансиране. Необходимо е да се защитят интересите на лизингодателя, когато лизингополучателят не е изправен по отношение плащането на лизинговите вноски. Сега действащото законодателство в България не признава правото на лизингодателя да получи обратно владението върху дадените на лизинг стоки. Добре би било правителството да съдейства за разработването на ново законодателство в диалог с лизинговите компании и МСП, които ще са най-вероятните потребители на финансовия лизинг.

Общи положения

Лизингът се използва в западните икономики като ефективно средство за текущо финансиране. Той е особено привлекателен за МСП. България има повече от десетгодишна традиция в прилагане на лизинга, близка до тази в нейните централноевропейски съседи.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Общи положения

България все още не е приела законодателство за защита на потребителите, което сериозно се отразява на бизнеса на МСП, тъй като потребителите са по-голямата част от тяхната клиентелата. Ето защо приемането на законодателство за защита на потребителите в голяма степен ще се отрази върху обема на стопанска дейност на МСП. Законодателството за защита на потребителите би имало дисциплиниращ ефект върху МСП, позволявайки да се постигне по-голямо доверие между потребителите и тях. Ще се подпомогне потребителският кредит като форма на финансиране от страна на продавача. Това, от своя страна, ще увеличи оборота на МСП, които произвеждат и търгуват с потребителски стоки.

Препоръки

Необходимо е изготвянето на законодателство за защита на потребителите. То трябва да урежда както продажбата на стоки, така и потребителския кредит. Организациите на потребителите, нестопанските организации и МСП имат решаваща роля за провеждането на обществен диалог, който да предшества разработването на законопроектите на компютъризирани регистри увеличава общата цена за поддържането на регистъра.

Препоръки

Необходимо е да се разработи и приеме законодателство, въвеждащо надеждност в електронната търговия. Докато по силата на действащото право не съществува пречка за сключване на сделки с електронни средства, използването на телекомуникационните технологии е почти невъзможно, тъй като за подобни договори не съществува правна защита. Затова новото законодателство трябва да регламентира сигурността и достъпа до електронната бизнес информация. Норми относно електронния подпис са от решаващо значение за удостоверяване автентичността на подписа и за гарантиране автентичността на информацията. Такива норми биха позволили електронното въвеждане на информация в компютъризираните регистри. Правилата относно доказването трябва да бъдат променени, така че да държат сметка за електронните документи, които не са уредени от действащото законодателство.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

Общи положения

В България започва да си пробива път електронната търговия. Аналоговите телефонни линии прогресивно се заменят с висококачествени цифрови линии. Електронната поща и Интернет мрежата стават все по-популярни, а се създават и компютъризирани регистри. Въпреки значителните подобрения в българката електронна бизнесструктура, съществуващото законодателство все още засяга само сферата на бизнеса, опиращ се върху книжен документ. Договор, сключен устно по телефона, по факс или по телекс, често може да се окаже недействителен или, ако е действителен, ще бъде трудно или невъзможно да бъде доказан в съда. Попълването на книжа при използването

ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Общи положения

Действащото валутно законодателство е в сила от 1966 г. и е създадено като основа на валутния режим в условията на социалистическа икономика, съществуваща в изолация спрямо международните пазари и при валутен монопол от страна на държавата. Най-характерните особености на този валутен режим са неговата прекомерна рестриктивност и големите възможности на администрацията по свое усмотрение да предоставя валутни разрешения. Тъй като действащото валутно законодателство не отговаря на изискванията на пазарната икономика, валутният обмен в голяма степен се регламентира от подзаконови нормативни актове. Това води до нестабилност на правната среда и има затормозяващ ефект върху дейността на МСП. Доколкото българската икономика в голяма степен е зависима от вноса, износа и чуждестранните инвестиции, задушаващият ефект на остарялото законодателство става все по-голям.

Препоръки

Необходимо е да се изработи ново валутно законодателство. При разработването му правителството трябва да изучи опита на чуждестранните инвеститори и на чуждестранните и местни търговски партньори. Също така, важно е да се изучи и опитът на банките както в България, така и в чужбина. Новото законодателство трябва ясно да посочи какво е забранено и какво е позволено. Въвеждането на яснота и стабилност в правната уредба в изключителна степен ще подобри климата за дейността на МСП.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ

Общи положения

Съществуващото законодателство за търговските марки е явно остаряло и неефективно в сегашната пазарна среда. Законодателството, отнасящо се до търговските марки, е създадено през 1967 година и е пригодено за регламентиране поведението на лицата п,ри централизирана планова икономика. Приемането на България в ГАТТ/СТО поставя нови изисквания за закон за търговските марки, съответстващ на съвременните международни концепции.

Препоръки

Новото законодателство за търговските марки трябва да бъде изработено в съответствие със съвременните международно приети стандарти за защита на търговските марки. Усилията на Патентното ведомство за създаване на нов закон трябва да бъдат подкрепени от неправителствените организации . (НПО), практикуващите юристи и МСП както в етапа на подготовката, така и в етапа на приемането на закона. След като бъде приет, юристите и специалистите по търговски марки ще трябва да се обучат по неговото прилагане. Влизането в сила на този закон ще завърши процеса на реформиране на законодателство за правата върху интелектуалната собственост.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОРЪЧКИ

Общи положения

В България не съществува законодателство за държавните поръчки. Това оставя разпореждането с държавната собственост и фондове, както и сключването на договори за държавни поръчки напълно нерегламентирани. МСП са сред потенциалните контрактори и се нуждаят от ясни процедури за предоставяне на такива поръчки. Без подобни закони, МСП несъмнено ще изгубят много държавни поръчки за сметка на мощните и влиятелни икономически субекти.

Препоръки

Подготвяне и приемане на закон за държавните поръчки, като МСП и НПО трябва да участват в процеса на тяхната разработка и лобиране. Само по този начин регламентирането на държавните поръчки ще вземе под внимание интересите на МСП и да се осигури благоприятна правна уредба за тях.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО МСП

Общи положения

Дейността на МСП се регулира от законите и органите, които регулират дейността на всички стопански субекти. Правна среда, благоприятна за стопанството като цяло, е достатъчна за^ доброто състояние на сектора на МСП. През последните години, обаче, МСП все повече привличат вниманието на регулиращите органи на национално и международно равнище. Комисията на Европейския съюз е приела на З април 1996 г. Регламент, с който се дефинира понятието "малко и средно предприятие". Този и други нормативни актове разкриват, че на международно равнище МСП привличат специалното внимание на законодателите и институциите. Поради това прохождащият сектор на МСП в България заслужава още по-голяма подкрепа и внимание от страна на държавата.

Препоръки

Необходимо е да се приеме специално законодателство относно МСП. Независимо дали под формата на специален закон, или като допълнения към различни закони, това законодателство трябва да предвижда следното:

- преференциално данъчно третиране на МСП в областта на преките данъци;

- даване на възможност на МСП да избират начина на водене на счетоводството си и данъчния си статут (измежду счетоводното и данъчното третиране на физическите и юридическите лица);

- преференциално данъчно облагане при прехвърляне на МСП между роднини, включително чрез наследяване;

- преференциално митническо третиране на внос и износ от МСП (тази мярка, обаче, трябва да се съобрази с факта, че това би могло да противоречи на задълженията на България като член на СТО, както и на други двустранни международни споразумения);

- преференциално третиране на МСП като работодатели и осигурители; - опростена процедура за регистриране;

- създаване на Агенция за МСП, която ще има за задача да наблюдава икономическия и правен климат за МСП, да поддържа отношенията между МСП и правителството и да формулира държавната политика по отношение на МСП.

2.3.4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Със създаването на предложеното ново законодателство ще бъде почти завършена правната уредба на МСП. Участието на представители на МСП в процеса на изработване на законодателството ще им даде знания и опит в осъществяването на обществен диалог по въпроси на политиката. МСП също така ще имат възможността да повлияят процеса по създаване' на законодателство, което регламентира тяхната дейност.

2.4. ЕФЕКТИВНОСТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ

2.4.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Ефективността на институциите е толкова важна, колкото и наличието или липсата им. Един начин да се засили институционалната ефективност в страната е да се разработят единна система от вътрешни правила за работа във всички институции.

2.4.2. ЦЕЛИ

Често пъти добро действащо законодателство не успява да повлияе в положителна посока на отношенията, които регламентира. Това в най-голяма степен се дължи на неефективното и нееднаквото му прилагане от страна на компетентните органи. Една от целите, към които правителството трябва да се стреми, е въвеждане на еднообразие и качество при прилагането на законите.

2.4.3. ДЕЙСТВИЯ

Общи положения

Въпреки че България е малка страна, тя често страда от липсата на единство и последователност на правната система. Например, ако един инвеститор има работа с недвижими имоти, може изненадан да установи, че нотариусите в различни части на страната тълкуват един и същи закон по различни начини. Този инвеститор също така ще установи, че видът и броят на документите, които се изискват на различни места за една и съща сделка, може да бъде доста различен. Подобна ситуация съществува в 29-те окръжни съдилища в България, където инвеститорът трябва да регистрира своето дружество.

Това, разбира се, води до неефективност на пазара и на участниците в него. Няма орган, който да разработи стандартни процедури за действие при стандартни видове сделки. Процеси, които са рутинни, трябва да бъдат научавани отново всеки път, когато се прибегне до друг местен компетентен орган.

Институциите на централната държавна част често трябва да изпълняват административни функции, свързани с търговската дейност. Те издават лицензи за внос/износ и търговия, дават разрешения, осигуряват информация и упражняват други форми на контрол. Тези правомощия могат да бъдат или да не бъдат въпрос на оперативна самостоятелност Понякога инвеститорът може да бъде изненадан от това, че обръщайки се към един и същи орган по една и съща причина, но на различни дати, изискванията са се променили. Промяната настъпва не защото се е променила политиката или пък защото държавните служители са недобронамерени, а защото няма ясен стандарт за някои административни изисквания. Очевидният резултат от това е умножаване на усилията на даденото лице и на ресурсите, изразходвани за получаване на необходимото одобрение от страна на централните държавни органи.

Препоръки

Един възможен начин за преодоляване на вътрешноведомствената и междуведомствената институционална неефективност е създаването на стандартни процедури за действие, включващи създаването на стандартни формуляри. В резултат съществено ще се намали неефективността, дължаща се на различната практика на институциите, осъществяващи сходни функции в рамките на различна местна компетентност. Също така, практиката на различните институции ще стане последователна и предсказуема. Крайният резултат ще бъде, че участниците на пазара ще могат да приемат стандартни процедури за действие, еднакво работещи по всяко време и на всяко място. Ще се намали и социалната цена на стопанската дейност.

Въвеждането на стандартни формуляри и списъци ще даде възможност и на институциите да повишат вътрешноведомствената си ефективност. На служителите от едно централно ведомство ще им бъде необходимо много по-малко време да обработят документи, когато са запознати със стандартни формуляри. Стандартизирането също така ще доведе до опростяване и на вътрешноведомствените процедури.

2.4.4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Очакваните резултати са свързани с подобряване на климата за осъществяване на стопанска дейност, от което ще се възползват главно МСП. Повишаването на ефективността на институциите ще доведе и до намаляване на разходите по стопанската дейност.

3. ТРЕТА НАСОКА НА ДЕЙСТВИЕ:

МОНИТОРИНГ НА ПРОМЕНИТЕ В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ПРАВНИ УСЛОВИЯ ЗА МСП

3.1. РАЗРАБОТВАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ

3.1.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

В светлината на предложените препоръки, особено важно за успеха на тяхното приложение е внедряването на система за мониторинг. Такава система би изпълнявала две основни функции:

- да проследи прякото въздействие на взетите политически решения и да оцени ефективността на мерките за промяна на политиката към МСП;

- да осигури на вземащите решения адекватни инструменти (основани на данни и анализи), които да ги информират за развитието в областта на МСП и да служат като аргумент в подкрепа на промените в политиката.

През последните години значително нарасна важността и значението на различните типове мониторингови системи. Те се използват все по-често от бизнеса и политическите среди при вземането на решения. Подобни мониторингови системи са например "Индекс на икономическата свобода", разработван от Фондация Херитидж, Международната класация на корупцията, разработван съвместно от Гьотингенския университет и Трансперанси Интернешънъл, както и други индекси на Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Ефективните системи за мониторинг обикновено се основават на надеждна информация, анализи и доклади от една страна и от друга, на разработени на тази основа политически препоръки, одобрени от съответни политически и/или бизнес кръгове.

3.1.2. ЦЕЛИ

Главната цел на тази насока на действие е да се разработи и внедри една ефективна система за мониторинг, която да оцени доколко определени политически мерки реално се прилагат и дали в крайна сметка е постигнато определено равнище на успех. Предлаганата система за мониторинг е разработена на основата на опита на социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 1990 г. Центърът, като независима изследователска организация, е натрупал значителен опит в изучаването на обществените нагласи, отношението към икономическите реформи и приватизацията, медиите и слушателското поведение.

3.1.3. ДЕЙНОСТИ

Предвижданите дейности са следните:

1. Разработване и внедряване на мониторингова система (РАЗРАБОТКА И ВНЕДРЯВАНЕ);

2. Разгръщане на най-малко две нива на мониторинг: първо, макро равнище и второ, равнището на осъществяване на дейностите, предложени в този доклад (РАВНИЩА НА МОНИЮРИНГ);

3. Набиране на данни и информация свързани с прилагането на програмите на 1РС. Това ще се основава на система от количествени и качествени изследвания МЕТОДИ НА МОНИТОРИНГ И ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ).

РАЗРАБОТКА И ВНЕДРЯВАНЕ

Главният продукт на мониторинговата система е Изследователският доклад, който ще се разработва на всеки 6 месеца. Изводите и обобщенията в този Доклад ще бъдат обсъждани периодично, т.е. на цикли от 6 месеца на работна група и политически форум. Целта на дискусията в работната група е да се обсъдят на експертно равнище адекватността и обективността на направените изводи. Одобреният от експертите Доклад ще служи за основа на дискусиите на политическия форум. Целта на политическия форум е да даде обществено одобрение на Доклада и да обсъди евентуалните бъдещи дейности.

Работната група и политическия форум ще дават препоръки за разработването и прилагането на мониторинговата система. По-специално става дума за детайлното очертаване на методите и равнищата на мониторинг, за прецизирането на нуждите от данни и анализи и за одобрение на конкретните индикатори, по който ще се набира информация.

РАВНИЩА НА МОНИТОРИНГ

Системата за мониторинг следва да обхване най-малко две равнища: макро равнище и равнище на осъществяване на дейностите, предложени в този доклад.

На макро равнище системата ще следи параметрите на икономическото развитие на страната като се основава на надеждна система от индикатори. По принцип това може да се осъществи като се използват десетте групи индикатори на "Индекса на икономическа свобода" и чрез модифициране на използуваните скали и начин на интерпретация. Тези групи индикатори са:

1. Търговска политика

2. Данъчна политика

3. Държавно потребление на националния продукт

4. Валутна политика

5. Капиталови потоци и чужди инвестиции

6. Банкова политика

7. Контрол върху доходите и цените

8. Право на собственост

9. Политика на държавно регулиране

10. Черен пазар

Равнището на мониторинг на осъществяване на дейностите, предложени в този доклад следва да се очертае допълнително, тъй като е пряко зависимо от конкретната програма по осъществяването им.

МЕТОДИ НА МОНИТОРИНГ И ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ

Част от основната информация по очертаните две равнища на мониторинг може да бъде получена от Националния статистически институт и като се използува натрупаната от Центъра за изследване на демокрацията изследователска база данни. Последната обхваща емпирични изследвания по проблемите на икономическите реформи и приватизацията.

Останалата част от информацията ще бъде набрана чрез комбинация от емпирични изследвания. Основните инструменти, които ще се използват са следните типове количествени и качествени изследвания:

Фокус групи с експерти

Фокус групите могат да се използват в първоначалната фаза на проекта при определяне на основните групи индикатори, които ще включва мониторинговата система. В следващите фази фокусните групи ще се използват за качествена оценка на правната и икономическата среда в областта на ДСБ.

Предлаган брой на групите: 2-4

Количествени изследвания на експерти

Този тип изследвания ще се използват за получаване на експертни количествени оценки за протичащите и/или предвижданите промени в законодателството и икономическата среда.

Извадка: непредставителна извадка обхващаща 70-100 експерти.

Количествени изследвания на стопански ръководители

Този тип изследвания ще се използват за получаване на оценка за въздействието на протичащите и/или предвижданите промени върху ДСБ. Извадка: моделът на извадката ще зависи от типа въздействие, което се следи и би могъл да отразява както настъпващите в резултат от дейностите по този доклад промени, така и общите промени в икономическата среда.

Количествени изследвания на населението

Тези изследвания ще дават информация за отношението на обществеността към извършваните промени, към провежданата икономическа политика и пр.

Извадка: изследването ще се основава на представителна извадка на населението над 18 год. с размер около 1000 души.

Всеки шестмесечен цикъл на мониторинга ще предполага комбиниране на статистическа информация с описаните по-горе 4 типа изследвания. Включването на четирите типа изследвания е необходимо за пълноценното отразяване на различните типове въздействия и техните аспекти. В зависимост от конкретните приоритети в даден момент и от информационните нужди композицията на всеки цикъл може да бъде променяна.

Приложение # 1

АЛТЕРНАТИВНИ ФОРМИ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПОМОЩ И ПОДКРЕПА ЗА МСП

Азербайджан: Печалбите, реинвестирани в оборудване, технологии и обучение са освободени от данъци. Малките и средните предприятия от най-ефективните производствени сфери не се облагат с данъци през първите две години от началото на дейността си, с1 малките фирми - първите три години. Малките смесени дружества, които внасят хранителни продукти от чужбина са освободени от митнически такси.

Беларус: Начинаещи фирми се освобождават от данъци за период от 3 години, а също така и 50, % от печалбата, ако тя се реинвестира. Подкрепа им се осигурява от Бизнес Услуги и Фонд на предприемачите, които са организации с държавно участие.

Хърватска: Отдел към Министерството на икономическите връзки се занимава със стимулирането на сектора на малкия бизнес и занаятчийството, като координира дейността си с другите министерства. Финансова подкрепа на малкия бизнес (фирми и организации с по-малко от 100 заети) се предоставя от търговските банки в сътрудничество с Гаранционна агенция за частните МСП на Република Хърватска. Достъп до местни помощни програми се осигурява от кметствата.

Чехия: Подкрепа на МСП, финансирана от Чешкия национален съвет, със закон от 28 април 1992, е предоставена в областта на обучението, кредитните субсидии, консултациите и приложната изследователска дейност, като приоритет е даден на производството на основни стоки и изоставащите области. През 1994 г. са въведени нови мерки за подпомагане на МСП, в това число гаранции за поддържане на цените, участие в плащането на лихви по банкови кредити и безлихвени заеми за проекти, които изискват внасянето на специални технологии (финансовата подкрепа се осигурява съвместно от програмата ФАР и Чешкото правителство).

Естония: Правителствените организации, които съдействат на МСП са Служба МСП към Министерството на икономиката и Отдел местно управление и регионално развитие към Министерство на вътрешните работи. Неправителствените организации за подпомагане на малкия и среден бизнес включват Естонската асоциация на малкия бизнес, Камарата на търговията и индустрията и Бизнес консултантския център, създаден от програмата ФАР. Финансовата подкрепа се предоставя чрез няколко обществени фонда, а фонд МСП е създаден през януари 1995 год.

Унгария: Множество специализирани държавни фондове задоволяват финансовите потребности на предприятия с по-малко от 150 души персонал, чрез широк диапазон дейности. Субсидиран кредит е възможен както от национални, така и от международни източници (двустранни и многостранни), често опосредствани от местни фондации. За малките предприятия са възможни също кредитни гаранции и схеми за застраховане при износ. Техническа помощ за малките предприятия се осигурява от национални частни фондации, често финансирани от държавата и програмата ФАР.

Латвия: Предоставена е възможност на МСП да не се регистрират по ДДС, ако оборотът им е под 10 000 ЛАТ. Облекчения за данък печалба (80% отстъпка върху данък печалба), както и опростени счетоводни и одит стандарти се предлагат на МСП. Субсидирани заеми (4.5% месечна лихва) и образователни програми са изградени от дарители, в това число и програмата ФАР.

Литва: Специална Програма за развитие на малките и средните предприятия (приета на 9 март 1995 г.), осигурява широк диапазон от услуги. Шест центъра със съвместното участие на ФАР за бизнес услуги осигуряват консултации и обучение на начинаещите МСП.

Молдова: Държавната политика към малките и средните предприятия е регламентирана със Закон за подпомагане и защита на малкия бизнес, приет на 20 май 1994 г. През 1994 г. е одобрена програма за подпомагане на малките и средните предприятия за периода 1994-1997 г. През 1993 г. е основан Фонд за подпомагане на малкия бизнес, който през 1994 г. е отпуснал 128 500 леи. Налице са много данъчни облекчения.

Полша: През 1995 г. е приет документ "Малките и средните предприятия в националната икономика". Документът предвижда изменения и допълнения в законодателството в полза на МСП. Създадена е мрежа за гарантирани кредитни средства. В процес на създаване е и Полска фондация за подпомагане и развитие на МСП.

Румъния: Румънската агенция за развитие, със сътрудничеството на неправителствени институции и често с международна подкрепа, е подготвила специални мерки за подпомагане на МСП, които включват опростено изчисляване на данък върху печалбата, освобождаване от ДДС, намаляване на инвестиционни разходи, кредити за МСП с 50% по-ниска лихва и техническа подкрепа чрез центровете за развитие на МСП.

Словения: Центърът за развитие на малкия бизнес към Министерство на икономиката е правителствената агенция, която подкрепя МСП и координира международното сътрудничество. За въвеждането на стратегически мерки в подкрепа на МСП е отговорна Мрежата за развитие на малкия бизнес, създадена с участието на Министерство на икономиката, труда и технологиите и независимата Камара на търговията и занаятчийството.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ