Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Доклад върху резултатите от социологическо проучване сред журналисти на тема
 

Изследването е проведено сред много широк кръг от журналисти (77), електронни, печатни и интернет издания, включващи широка палитра от столични медии и около 20% от провинциални издания. Над 70% от интервюираните са от специализирани икономически издания с много високо ниво на образование, преобладаващо хуманитарно, но не малка част - над 1/3 са с икономическо образование, като още по-голяма част от тях (43%) са посещавали икономически курсове и специализации.

В изследването преобладават силно печатните издания два пъти повече от електронните; като специализираните са равномерно разпръснати сред двете групи; радостното е че са анкетирани и два специализирани интернет сайта, с бързо нарастваща обществена популярност. Необходимо е да се отбележат заеманите от анкетираните постове за да се допълни картината на отговарящите - над 20% са топ мениджъри и главни редактори и по около 30% са водещите/редакторите и репортерите. Тези характеристики на респондентите ни дават основание да приемем че представените от тях виждания за степента и начина на отразяване на корпоративния контрол отразяват в много голяма точност действителната картина на процеса.

Въпросите могат да се разделят условно на три групи - такива които отразяват представите на респондентите за състоянието на анализирания проблем въобще, включително и самооценката им, въпроси които отразяват повече или по-малко обективно тяхното ниво на знание и интерес по-проблема и група въпроси разкриващи изискванията на журналистите за повишаване на тяхната квалификация и практическа реализация в проблема.

Първата група въпроси представя една картина на доста добра информираност на анкетираните по проблема. С висока доза на общност на мненията (55.8%) те посочват средна степен на отразяване на проблемите в тяхната медия; над една четвърт посочват дори висока степен, като този процент е сред софийските издания, но има и издания от страната, които също считат че проблематиката на корпоративния контрол е силно застъпена при тях.

Основания да приемем, че оценката за общото състояние на проблема за корпоративния контрол е обективна във висока степен ни дава и отговора на въпроса за водещите медии по темата (възможни три отговора) - почти 70% посочват в-к Капитал, висок дял на съвпадане на мненията бележат и двете издания конкуриращи се за второто място - "Пари" и "Банкеръ" - 40 и 53% съответно. Много назад са останалите - сред които само Кеш, Дневник и Канал1 дават някакви по-значими стойности, отговорите събрани от останалите са под бройката на неотговорилите. Не противоречи на посочената тенденция за обективност и оценката, за общата подготовка на журналистите в България по темата - около 50% от анкетираните я считат под средното равнище, като още 10% я намират откровено за слаба.

В същото време анкетираните декларират висока (43% претендират за над средната) и продължителна (86% година и повече) лична заинтересованост от темата. На фона на умерената оценка за страната това звучи интригуващо, но и малко изненадващо. Част от изненадата се стопява, когато видим броя публикации по темата посочен от тях - само една трета признават че не са писали въобще; над 21% посочват над сто публикации, а някой дори над 200, което трудно може да се приеме за реално, за което говорят и трите пика в отговорите на кръглите числа - 10, 20 и 100. Очевидно е, че в понятието корпоративно управление част от анкетираните влагат съдържание което е значително по-широко от действителното.

Това се вижда много добре от въпрос №8 при който се предлага да се изброят до 5 различни теми на въпросните публикации. Най-голям брой почти 70% (почти два пъти повече от най-цитираната следваща тема) са в областта на мениджмънта в корпорациите, вкл. иновационна политика, конкурентност и пр. Това е очевидно най-честата плоскост на смесване на проблемите - оперативно управление с управлението на фирмата. Втория по значимост брой отговори се свързва с публикации по конкретни обекти, което макар и не съвсем прецизно ни насочва към конкретни фирми с управленски проблеми.

На трето място почти 30% отговори са посочени публикации за "корпоративното управление като такова" без конкретизация. Валидността на този отговор се разбира като се съпостави с другите възможни отговори - защита на акционерите и регулиране на отношенията между мажоритарни и миноритарни; нормативна уредба; прозрачност и достъп до информация и пр. Очевидно е че публикации въобще вън от посочените общоприети теми трудно се вписват в концепцията за корпоративно управление.

Затова сме склонни да дадем най-голяма валидност на отговорите, касаещи недвусмислено проблематиката на корпоративния контрол. Сред тях най-висок дял заемат въпросите за управление на приватизираните фирми - 28%, почти идентичен резултат дава и проблемът за отношенията между големи и малки акционери, акционери менаджери и защита правата на акционерите. Останалите са по-надолу като резултат, но се изкушавам да цитирам "публичност, прозрачност" - 16% и "корупция и управление" 12%.

Контролният въпрос "вие лично в каква степен сте запознат с проблемите на КУ" елиминира, част от най-ентусиазираните отговори за личната заинтересованост, като посочва доста реалните според мен 13% високо запознати и потвърждава доминацията (52%) на запознатите в средна степен.

Сериозно внимание заслужават отговорите на въпроса, който експлицитно се интересува от информираността на респондентите по различни проблеми на корпоративното управление. Той е така да се каже позитивно поставен, и се опитва да ранжира много широк кръг от вътрешно присъщи на изследвания проблем въпроси. Сред тези 14 проблема на първо място ясно изпъква кръга от проблеми касаещ достъпа до информация, който журналистите посочват като най-познат - 48%. След него се нарежда също аспектът касаещ структурата и функциите на управленските бордове въпреки че не е сигурно дали наистина става дума за разпределението на функции вътре в борда, тук са и аспектите за правата и задълженията на ръководителите, за формирането на различни комитети от топ-менаджерите - като този за заплатите и пр. най-актуални въпроси на корпоративното управление или по-скоро общата проблематика касаеща правата и субординацията между тях. Така или иначе това са въпросите по-които журналистите се чувстват най-подготвени; следват аспектите за корупция и корпоративно управление и възможност на акционерите да упражняват правата си.

Всички останали аспекти възможни отговори на този въпрос са получили превес на отговорите "в малка степен" което е под средното по скалата възприета в анкетата и означава, че при една обучаваща програма трябва да се обърне много съществено внимание върху тях. Тук са защита на правата на акционерите, равнопоставеност между различните групи акционери, законодателна уредба и разбира се, отношения между вътрешни и външни директори. (Междупрочем това е par excelance проблем на структурата и функциите на бордовете и фактът, че последният е получил 44% отговори "под средно равнище" а първия - 44% "на средно равнище" говори много красноречиво за недостатъчна степен на различаване на собствено-проблемите на корпоративното управление).

От въпросите, които цитират директно някои въпроси на корпоративното управление, се откроява този за регламента на търговите предложения в ЗППЦК. Много високият дял неотговорили - почти 35%, плюс над 40% отговори фиксирани върху цените на търговите предложения и пренебрегване на въпроса за високите прагове на задействане на механизма са ясна индикация за липса на специфични познания в един силно "корпоративно-управленски" проблем.

В същото време журналистите доста добре идентифицират начините по които се извършват главните злоупотреби с правата на миноритарите, макар, че може би малко позакъсняло поставят акцента върху вдигането на капитала под условие. Така или иначе той е решен със сегашното законодателство във висока степен.

Правилно е идентифициран проблема с "кодексите на добрата практика" в областта на корпоративния контрол макар, че и тук като цяло верните отговори са под половината - 48%.

Най-съществена индикация за полезността и насоките на едно обучение в тази проблематика ни дава последната група от въпроси - насочени към техните предпочитания. Огромния дял отговори - над 92% желаещи да бъдат допълнително осветлени по въпроса, се допълва от темите, които искат да слушат - възможност на акционерите да упражняват правата си и да контролират директорите е на първо място с фамозните 56%; информация за връзката между корпоративно управление и корупция очакват да получат също над 50% от участниците в анкетата; следва защитата на правата на акционерите 49%; много високи са и интересите за ролята на държавата и законодателната уредба.
Анкетираните се насочват към най-активните форми на обучение почти една трета (най-нисък дял отговори) предпочитание за семинари и почти толкова за срещи със специалисти, като са се спрели на оптималния срок до една седмица. Разбира се, не малко са се хванали на провокацията и са посочили специализации в чужбина (15.5%), но очевидно е че това не може да бъде избегнато напълно.
Ако трябва да се направи обобщение необходимо да се обърне внимание върху няколко момента:


1. Налице е добра обща нагласа и задоволителна обща подготовка у преобладаващата част от анкетираните за третиране на проблемите на корпоративното управление;
2. Репортерите и редакторите във водещите икономически издания, а също и сред останалите анкетирани относително добре идентифицират наличието на кръг от проблеми касаещи отношенията между акционери и менаджери, както и между различните групи акционери;
3. В същото време може да се твърди, че не малка част от тях не правят съществена разлика между проблемите на корпоративното и оперативното управление;
4. Особено характерно е това по отношение на структурата и отговорностите в управленските бордове - проблематика която журналистите мислят че познават добре, но всъщност се концентрират върху проблеми, които не са в тесния кръг на нашето изследване.
5. В същото време анкетираните доста точно определят сравнително ниската си подготвеност във ключови за корпоративното управление въпроси като защита правата на акционерите, равнопоставеност между тях, законодателната рамка и пр.
6. Особено драстично е разминаването при някой доста специфични въпроси като - търговите предложения (за съжаление не е намерил място в анкетата изключително актуалния въпрос за търгуемите права при увеличение на капитала, но няма основание да предполагаме различна картина и в тази специфична област.)
7. Прави впечатление наличието на специфичен силен интерес към въпроси, които имат известен криминален нюанс, корупцията и корпоративното управление, начините за злоупотреба с миноритарните - очевидно този аспект е свързан с привличането на широка публика към публикациите и затова той не бива да бъде пренебрегван при определяне на проблематиката на обучението с тях.
8. Определено обучените трябва да се състои в специфичните въпроси на корпоративното управление:


- права на акционерите; защита на миноритарите
- правна уредба на целия процес и най-вече последните промени
- специфично-корпоративни проблеми на структурирането на бордовете, т.е. създаване на специални комисии по възнагражденията, по вътрешната етика и инсайдерска информация и пр.
- механизми за по-висока ликвидност и по-добра оценка на акциите, т.е. търгови предложения
- емитиране на търгуеми права при вдигане на капитала
- значение на борсата в цялостното функциониране на пазарната икономика и специално за корпоративното управление.
- не е зле да се включат и въпроси за алтернативни механизми за контрол като участие на банките.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ