Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Очаквано развитие на процеса по сближаване на социалната политика и законодателството между България и ЕС
 

3.1. Общи ориентири за развитие на социалната интеграция в ЕС и опит за портрет на "Социална Европа" в периода на подготовка на България за пълноправно членство в Съюза.

Процесът по сближаване на социалната политика и законодателство между България и страните от ЕС предполага и изисква съобразяване не само с текущото западноевропейско законодателство, но и с очакваното му развитие в бъдеще. Това от една страна дава възможност да се съкрати част от пътя за сметка на прякото придвижване към едни бъдещи (за ЕС) измерения, но от друга страна означава, че България трбява да визира една движеща се "мишена".

Първо, целта на социалната политика в рамките на ЕО е ускоряване развитието на страните с по- ниско равнище на социална защита, като не се ограничава напредъкът в развитите страни. Постигането на високо равнище на социална защита, както се посочва и в "Бялата книга на Комисията" е от фундаменталните цели на ЕС. На свой ред вътрешният пазар на общността не е самоцел, а включва серия от цели: постигане на балансиран и устойчив растеж, който осигурява високо равнище на заетост и социална защита и по- добри стандарти на живот.

Изграждането на Единния вътрешен пазар обаче (както показва и практиката) не може да реши автоматично проблемите на заетостта и безработицата, нито които и да било други общи социални проблеми.

Второ, договорите и вътрешните структури на ЕО налагат членството в нея да бъде ограничено до страни с демократични структури и социални тенденции, ориентирани към свободния избор.

Трето, ефективността на социалната политика се свързва с икономическото положение. Поради това първата задача (и условие пред евентуалното бъдещо членство) е да се смекчават значителните икономически различия между страните.

Четвърто, идеята за изграждане на европейска социална общност не означава стремеж към унификация на всички социални условия и придобивки. Един от характерните белези на досегашната практика на сътрудничеството в социална област е, че всяка страна се стеми да запази собствено поле за свободни маневри. Решението на социалните въпроси става предимно на принципа на единодушието (чл.118а от Римския договор за ЕИО).

Пето, липсва ясна правна основа за обща социална политика. Споразумението за социална политика (ССП) към договора от Маастрихт урежда някои от въпросите на наемния труд, но е не/?/пълно. Социалната харта е формална декларация за общите принципи, създаващи основата на социалната политика, но тя няма правна сила.

Шесто, няма общовалиден модел, към който да се придържат единодушно страните- членки при изграждането на социалната политика на ЕО. Моделът, който се съдържа в Социалната харта например е неприемлив за Кралство Великобритания и Северна Ирландия (което не е подписало и ССП), както и за европейската организация на работодателите.

Седмо, изоставена е идеята за рамкова директива, която да обединява принципите на Социалната харта на Съвета на Европа от 1961 г. и на съответните конвенции на МОТ. Договорът от Маастрих не предвижда системите за социална защита да бъдат хармонизирани, но съгласно чл.51 те би следвало да бъдат координирани, за да не бъдат лишени работниците от придобитите права в резултат от мобилността на работната сила.

Осмо, Комисията на ЕО разполага с много по- малко средства за въздействие в социалната област, отколкото в други сфери.

Политиката на ЕС в областта на социалното осигуряване още от самото му създаване и понастящем се основава на разбирането за разходите за социално осигуряване (здравно, обезщетения при безработица, пенсии, семейни помощи и т.н.) като съществена част от производствените разходи. Това на практика означава, че в условията на единния пазар някои страни биха били по-конкурентноспособни от други поради по-ниските си разходи за социално осигуряване. В крайна сметка в ЕС се е наложило разбирането, че разликите в разходите за социално осигуряване между страните-членки ще се компенсират от общите условия на търговия и по-специално чрез механизма на валутния курс. Оттук се извежда и досега действуващият принцип, според който не е възможно, а и не е необходимо да се предприемат специфични общи действия за преодоляването им. Следователно няма да се търси хармонизация , а само сътрудничество между страните-членки. Съгласуване на политиката ще е необходимо само за някои категории работници.

Бъдещето на социалното осигуряване в ЕС засяга и въпроса за общите разходи на държавите-членки за социално осигуряване. Всеобщо е мнението, че сега действуващите режими на социално осигуряване са подложени на силен демографски натиск и изпитват сериозни финансови затруднения. Вероятно те ще се променят в посока към по-голяма гъвкавост и възможности за преструктуриране с цел финансово оздравяване.

Както и по-рано правителствата на държавите-членки на ЕС не считат за необходимо да се отива към по-висока степен на хармонизация на социално-осигурителните режими. Запазва основното си значение принципът на субсидиарността - т.е. към общи действия в рамките на ЕС да се пристъпва само в случаите на значим за всички страни-членки проблем.

Представа за общите принципи и критерии за взаимно сближаване на социалните политики в страните-членки на ЕС може да се получи и от съдържанието на следните два документа:

-Препоръка на Съвета от 24 юни 1992 г. относно общите критерии за достатъчни ресурси и социална помощ в системите за социална защита;

-Препоръка на Съвета от 27 юли 1992 г. относно сближаване на социалните политики и целите на социалната защита.

В тях официално се декларират намеренията на страните-членки да гарантират правата на своите граждани на адекватна социална защита и адекватно равнище на социалните плащания. В документите специално се подчертава, че това не следва да зависи от социалния статут на инвидивида или вида заетост. Съгласуването на общите цели и приемането им с тези документи цели те да служат като ръководно начало при разработването и прилагането на съответните национални политики. В крайна сметка по този начин се облекчава паралелното приложение на силно различаващите се помежду си системи за социално осигуряване, за които се предполага че така по-хармонично ще се доразвиват в бъдеще.

Макар и формулирани пределно общо, някои от принципите и критериите могат да служат като отправна точка за България с оглед на предстоящите промени в системата на социалното осигуряване, както и за ориентир за сравнение с постиженията на ЕС.

В случай, че лицето, което претендира за обезщетение отговаря на условията за получаването му, не бива да се допускат случаи на дискриминация на основа национална принадлежност, раса, пол, религия, политически убеждения или обичаи. Всеки бенефициент на социална защита има право на справедлив дял от повишаването на жизненото равнище като се отчитат и националните приоритети.

Системата за социална защита следва да се стреми към по-висока административна ефективност като се зачитат правата и потребностите на тези, които тя обслужва.

В горепосочените документи се разглеждат и множество други въпроси, свързани със здравеопазването, проблемите на инвалидите и възрастните хора, обезщетенията по безработица и политиката на пазара на труда, пенсиите и семейните добавки. Макар и в тях да се съдържат само най-общи пожелания, появата на такъв тип документи е значителна крачка напред, а принципите заложени в тях чертаят бъдещето на обединена социална Европа. Основният извод, които следва от краткия им анализ е, че на този етап могат да се съгласуват под формата на препоръки някои общи принципи и критерии, но изцяло се запазват правата на държавите-членки да конкретизират своите национални социални политики в съответствие с икономическите си възможности, националните традиции и демографските тенденции.

По- важните цели, ориентири и изисквания за страните от ЕС в областта на социалната защита са изведени в "Бялата книга за подготовката на асоциираните СЦИЕ за интегриране във вътрешния пазар на общността" (вж ++2.11.- 2.14, 2.24., 3.3. и сл., както и приложението за социалната политика - координирането на схемите за социална сигурност):

- акцентирането само върху чистите икономически или пазарни аспекти на интегрирането се оценява, че би довело до създаването на небалансирана Общност, неприемлива за повечето страни- членки;

- уеднаквяване (хармонизиране) на националните правила с оглед създаването на единни правила за Общността (single set of Community rules), или да бъдат сближени до степен, че страните- членки да са готови да прилагат принципа на взаимното признаване;

- хармонизирането на националното законодателство в областта на социалната защита на населението се очаква да бъде съобразно предложения, подготвяни от Комисията (без това да премахва възможността и правото на страните- членки да поддържат по- високи национални стандарти след хармонизацията);

- въвеждането на общи социални стандарти заедно със защитата на общественото здраве се предпоставят като основни цели пред ЕС;

- свободното движение на работниците в рамките на ЕС да бъде придружвано с пълна защита и гаранции на социалните права;

- координиране_ на системите за социална защита, с оглед гарантиране социалните права (парични и в областта на здравеопазването и образованието) на работниците- мигранти в Общността.

Изводи за България. При подготовката на България за пълноправно членство и адаптирането на нейното социално законодателство е необходимо да се има предвид следното.

Първо, общият подход не цели хармонизиране (уеднаквяване) на системите за социална защита в страните- членки, но - съгласно чл.51 от Договора, да постигне ефективна координация на тези системи в рамките на Общността.

Второ, Правилник (Council Regulation) 1408/71 от 14.6.1971г. за прилагането на схемите за социална защита за заетите лица, самонаетите лица и за членовете на техните семейства, движещи се в рамките на Общността, оставя на страните- членки пълната свобода да определят и развиват своите системи за социална защита съобразно собствените им виждания и нужди. Общи правила и инструменти на Общността се прилагат само по отношение на някои категории лица, като основната цел е да ги предпази от загуба на социалните права при придвижването от една страна-членка в друга.

Трето, осигуряването на социална защита в Общността се базира на следните четири принципа:

1) Само едно законодателство може да бъде прилагано. Това предпазва работниците-мигранти от задължението да плащат социалноосигурителни вноски в повече от една страна- членка, както и им гарантира, че те ще са осигурени някъде.

2) Равнопоставеност на третирането. Това означава, че мигрантите- работници имат същите права и задължения като гражданите и работниците на страната, където се намират (липса на дискриминациа базирана на признака националност).

3) Запазване на придобитите права. Пенсиите, придобити по законодателството на страна- членка се изплащат на бенефициента, даже и ако той живее в друга страна- членка.

4) Сумиране (агрегиране) на периодите на осигуряване или местоживеене.

На базата на изведените общи ориентири и цели, може да се обобщи следното:

1. Социалната интеграция се разглежда като абсолютно необходим елемент в създаването на балансирана Общност. Подготовката на България за икономическото и пазарното интегриране трябва да се съпровожда с мерки и в социалната област, които да осигурят пълни гаранции за социалните права на работниците. Акцентирането само върху икономическите мерки и политики (каквато в общи черти е досегашната практика), поддържането на досегашното "подчинено" значение на социалната защита и политики би се оказало в разрез с утвърждаващата се през последните десетилетия европейска практика.

2. Мерките и развитието на системата за социална защита трябва да визират достигането на минималните социални стандарти, които се очаква да бъдат установени в Общността, както и изискванията, залегнали в Директивите и Правилниците на Общността, касаещи различните области на социалната политика.

3. Реструктурирането на националната ни система за социална защита трябва (най- малкото) да води към нейното адаптиране, координиране и сближаване с действащите в страните от ЕС механизми за защита социалните права на работниците. В по- далечна перспектива може да се търси и постига хармонизиране (уеднаквяване) на социалното законодателство в съответствие с общия процес на "стандартизиране" в ЕС.

4. В хода на подготовка за пълноправно членство и адаптиране на социалното законодателство, страната е свободна да избира най- подходящи за нея технически решения и времевия хоризонт за въвеждане на промените.

3.2. Необходими общосоциологически и икономически условия за съгласуване на социалната политика и законодателството на България

Общосоциологически условия. Фундаментално условие е създаването на устойчиво демократично общество с ясно изразени и независими един от друг сегменти - държава, политическо и гражданско общество. Процесите на проникване, срастване и/или контролиране на някои от тези сегмени от другите (най- вече на гражданското общество от държавата и политическото общество, проникването и срастването на част от политическото общество с държавата) могат ще се окажат непреодолима преграда пред стремежа за "влизане в Европа"._ В един такъв контекст ясното поддържане на оформени и обособени държава, политическо и гражданско общество (в т.ч. особено недържавните организации, синдикатите, гражданските обединения) придобиват особена важност на абсолютно задължително предварително условие.

Във връзка с това особено внимание заслужава пълното използване на възможностите, предоставяни от програмите PHARE DEMOCRATY и LIEN за развитие на "третия сектор".

Икономически условия. Те могат да се обобщят като постигането на стабилна и отворена национална икономика, функционираща на пазарни принципи. Тръгвайки от постановката, че икономиките на страните от Централна и Източна Европа са развити в различна степен, но всички имат да решават важни задачи на прехода към пазарно стопанство може да се даде следната препоръка: при разработването и утвърждаването на законите, създаващи икономическите правила (например търговския закон, законите в областта на собствеността, закона за банкрутите и други) трябва да се включват и социални клаузи или параграфи (макар и с преходен характер). По този начин мерките на социалната политика ще бъдат изнесени напред и социалната цена на прехода ще бъде снижена. В противен случай специалните социални закони ще бъдат натоварени да неутрализират последствията от прехода и ще се отдалечат по съдържание и цели от аналогичните закони в страните - членки на ЕС.


Top of page

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ