Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност
 
Изказване на г-н Илиян Василев, Председател на Deloitte - България по време на кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност, 5 октомври 2009 г.

Ваши превъзходителства, господин министър, уважаеми народни представители, дами и господа!

Ще бъда кратък, тъй като интересната част е във въпросите и отговорите. Работя от много дълги години в сферата на енергийната сигурност. Това е една дълга тема, и само ще маркирам един въпрос, че енергийната сигурност, макар и да се разбира от много хора като изключително важна тема, все още не се третира равноправно като компонент на националната сигурност. И това не касае само енергийната сигурност, касае всички невоенни аспекти на националната сигурност, включително кибер сигурността, финансовата сигурност, икономическата. Между войните огромна маса от богатство изчезва в резултат на неразпознаването на тези рискове и липсата на механизми, системи и структури за реагиране. Вие видяхте, че в последната глобална криза – един не толкова далеч от разбирането въпрос, изчезнаха буквално десетки трилиони от стойност. Дори в малка България знаете какъв е спадът на капитализацията на Българската фондова борса. Това ви дава едни пример за огромната промяна, която идва в разбирането на същността на националната сигурност и действителните заплахи. Разбира се военната сигурност си остава, военнополитическите аспекти на сигурността си остават, но енергийната сигурност също е крайно време да бъде разпозната и в доктрината на националната сигурност, и в стратегията на националната сигурност да има не просто споменаване мимоходом, а да има отделни глави и елементи. Досега, за голямо съжаление, има много малко заседания на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. А там трябваше, поне досега, да бъдат положени и инститцуионални основи на това ново разбиране. Надявам се, че това ще стане при новото правителство, тъй като това е необходимост на днешния и на вчерашния ден.

Досега стратегията за енергийна сигурност се разработваше от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а тази енергийна сигурност има и външнополитически аспекти, има финансови аспекти, има аспекти, които касаят много институции в държавата. Аз съм много окуражен и за първи път от заемането на полагащото се място на Народното събрание като място, където всички тези въпроси трябва да се разискват, защото ако сега имаме проблеми с търсенето на правия път към някои от проектите, то е защото навремето бяха спестени тези стъпки. Ако всеки един от тези проекти беше предшестван от такава дълбоко аналитична дискусия, от обществено обсъждане и от референдуми дори, не трябва да се страхуваме от референдуми, защото всеки един, който казва, че трябва да има голям или малък проект, той трябва да бъде готов да спечели умовете и сърцата на хората с личното си участие, а не да предполага, че в някакви ограничени формати решението ще бъде взето и след това ще бъде приведено за изпълнение. Това е същността на демокрацията и само тя прави гаранцията за ефективните решения.

Много е важно да бъде един информиран дебат, защото, за голямо съжаление, имаме една остатъчна нагласа от времената до 1989 г. и след това да мислим генерично. Ние имаме много малък капацитет да разпознаваме сами рисковете и възможностите, пред които сме изправени. Дори и сега, ако приемем, че Европейският съюз е платформата, на която се дефинират основните приоритети, основният микс от политика и планове за действие, то неизбежно на ниво Брюксел те ще имат осреднен характер, те ще трябва да отчитат балансите на интереси на всички участващи страни. Тоест, типичната матрица на енергийната сигурност на България съществено ще се различава от енергийната сигурност на Португалия. България е гранична държава. Поради тази причина тя има особена специфика на рисковете, които се крият зад нея. Разбира се и в ползите. Не случайно говорим за енергийни транзитни проекти.

Другият проблем е това, че ние трябва да стъпим върху изграждането на собствен капацитет за ранна диагностика на кризи, за мониторинг на околната среда – финансова, икономическа и глобална, за да намерим своя път. Той никога няма да бъде просто функция на копи-пейст политики и практики.

Второ, мисля, че е много важно да имаме дългосрочна държавническа визия за тези неща. Ще ви дам един пример. Още от 80-те години на 19 век се заговорва за първата огромна криза, пред която е изправено човечеството. Това е петролната криза. И там се прогнозира, че запасите от петрол ще стигнат за 20 години. И така до ден днешен винаги се прогнозира, че запасите от петрол и газ ще стигнат за 20-30 години. Пропуска се обикновеният факт, че така е настроена икономиката, мисленето и изобщо всички институционални механизми на разпознаването, че хоризонтът на практическо вземане и разпознаване, това са 20-30 години. Бъдете сигурни, че след 20-30 години отново ще се говори за 20-30 години недостиг на фосилните горива. Просто няма логика да се инвестира в такива дългосрочни и свръх дългосрочни проекти. Всеки си пази парите за хоризонта, в който може да управлява.

Друго, което бих искал да кажа от гледна точка на подобна стратегия за енергийна сигурност, че е особено опасно в момент на криза, защото глобалната криза, освен всичко друго, има един психологически ефект върху нас, еманентният, или поне текущият скепсис да го екстраполираме в дългосрочни решения. Кризата е временно явление.

Колкото и да е дълга, колкото и да е системна, колкото и да е структурна, тя ще свърши, а днешните решения ще имат дългосрочни последици. Затова не трябва да се страхуваме да мислим отвъд кризата. Важното е, че действително от глобалната криза икономиката и енергетиката на света ще излезне съвсем различен – с друга структура, с друг микс. Сега се опитваме да бъдем максимално достоверни в базирането на политиката си върху най-добрите прогнози на международните финансови институции, включително в дадения случай на Международната агенция по енергетика. Трябва да ви кажа, че аз от 2000 г. точно с това се занимавам – с анализ на тези прогнози. И ще видите, че всяка година – от 2001-2002 г. Международната агенция по енергетика прави своите прогнози, конкретно в случая визирам потреблението на природния газ в Европейския съюз. Нито една от тези прогнози не се е сбъднала. И тя няма да се сбъдне, защото колкото и да се мъчим да разгадаем бъдещето, то винаги ще се изплъзва. И каквито и механизми да построим за мониторинг и ранно предупреждение, много по-важно и единствената печеливша политика е да уплътним своята реакция, да усилим еластичността на икономиката, на публичните институции, на гражданите, защото енергийната сигурност в последна сметка се решава, развива и дефинира само на равнище на потребител. Няма енергийна сигурност просто за някой си. На фирмите, на корпорациите и на гражданите – там е енергийната сигурност, когато те могат да планират и осъществяват своята дейност. Тоест, напразни са опитите да познаем така наречените черни лебеди. Това е едно много ново понятие, което аз силно ви препоръчвам. Това са явленията, които, колкото и да се мъчим да опознаем, те ни убягват. Това, което можем да направим обаче, е да изградим имунната си реакция, еластичността, така че каквото и да стане и фирмите, и икономиките да могат да се справят с тези проблеми.

Последно ще завърша, защото разбирате, че тази тема много ме вълнува, много съм работил и ще продължавам да работя, тъй като стратегическият съвет в България е оставен на задно място. А това е както западните правителства ползват широко услугите на независими центрове за анализи и прогнози именно да уплътнят своята политика, така и българското правителство трябва да положи и да използва за своите решения максимално тези международни инструменти и институции.

Енергийната сигурност е неизменна и непрекъсваема обществена потребност, което прави публичните институции в последна сметка отговорни за нормалното функциониране на пазара и за наличието на достатъчно енергия за покриване не само на текущото, но и на бъдещото потребление. Нарочно чета това, тъй като е важно, и тъй като има неразбиране, че за енергетиката, именно като компонент на енергийната сигурност, в последна сметка публичните институции носят последна отговорност. Която и частна инвестиция, която гарантира базовите баланси на енергетиката, ако не функционира, в последна сметка хората ще се обърнат към публичните институции. Няма кой да ги замести.

Това е, което искам да кажа. Надявам се, че тази дискусия ще продължи, защото има още много неизговорено по тази тема и то на всяко равнище – национално, регионално и потребителско.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ