Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност
 
Изказване на г-н Мартин Димитров, Председател на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Парламента по време на кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност, 5 октомври 2009 г.

Господин министър, ваши превъзходителства, уважаеми гости! Само за последните десет дена това е втората кръгла маса по енергийни въпроси, която се случва с участието на Икономическата комисия и аз смятам, че това е само началото.

Много интересна беше презентацията на господин Чау. Без всякакво съмнение всички българи смятаме, че разбираме много от футбол, така че тези сравнения са особено подходящи за нас.

Във връзка с това особено опасно е, че в България нещата се случват в обратен ред, а именно – купуват се играчите, без да има стратегия за футболния отбор. Тоест, говорим за проекти като Белене, Бургас – Александруполис, Южен поток, а няма енергийна стратегия. Ако по подобен начин се движеше и Манчестър Юнайтед, със сигурност нямаше да е шампион без значение с или без Бербатов. Тоест, най-спешното нещо за България е да имаме национална стратегия. И аз се радвам, че Министерството на икономиката започна да работи по този въпрос. Проблемът е, че предишното и по-предишното правителство не си е изпълнило ангажимента в тази посока. Икономическата комисия с удоволствие ще обсъди тази стратегия, когато тя е готова в някакъв работен порядък. Хубаво е тя първо да бъде обсъдена от максимално широк формат и с гражданското общество, преди да бъде одобрена.

Но има един още по-голям въпрос. Слушах внимателно и съм впечатлен от господин Чау, но той пропусна едно нещо – има ли възможност, има ли някой качествата, знанието да предвижда какво ще стане 30 години напред. Аз смятам, че такива хора няма и не може да има. Ако има такива хора, особено с власт, те са опасни и за себе си, и за държавата. Кой преди 30 години можеше да предвиди компютърната епоха и интернет епохата? Някой можеше ли да го предвиди това нещо? – Не. И когато сега идват хора, които ни обясняват как знаят какво ще бъде потреблението на България 30 години напред, и въз основа на това как трябва да се случат някакви проекти, аз съм много притеснен. Защото няма как някой да знае след 30 години какво ще бъде потреблението на ток в България.

Затова и преждеговорящите казаха нещо много важно – трябва да има портфейл от мощности в България, който да позволява гъвкавост. Основният критерий за мен в бъдещата енергийна стратегия, която ще бъде изработена, е да има гъвкавост, което включва и понятието диверсификация. Защото потреблението на ток, както може да нараства, така може и да намалява. Отсега никой не може да каже какво ще става. Няма да ви давам футболен пример, ще ви дам пример с един български финансов министър, който в 2004 г. каза така: „Правя една сделка с външния дълг, защото курсът на долара ще нараства и лихвените проценти ще се вдигат”. А то стана точно обратното. И това беше само преди пет години. А искам да ви кажа, че личните качества на този човек като икономист са извън всякакво съмнение. Но не позна.

Тоест, трябва ли държавата да поема бизнес риск в този смисъл? Подобен бизнес риск, който е характерен за частния сектор. Частният сектор е нормално да заема подобна позиция. Ако познае – печели. Ако не – губи. Но когато става въпрос за държава и за енергийна политика на държавата, наистина е важно да има гъвкавост и да има подсигуряване. Защото, който знае какво се случва оттук нататък, отсега е ясно, че греши. Аз затова съм и много внимателен, когато става въпрос за проекта Белене. Не го изключвам в никакъв случай, но поставям въпроса: защо не стане с частни капитали? Тъй като много хора казват, че той бил най-печелившият в България, нямало по-печеливш проект в България и т.н. Обаче не виждам група от частни инвеститори, които да тичат на тълпи да финансират този проект. И ако той наистина е най-печелившият в България, това е странно. Би трябвало да има огромна група частни инвеститори, които наистина в момента да са окупирали господин Трайков и той да е притеснен кой точно от тях да участва при финансирането на проекта, което до момента го няма. Аз се надявам да се случи. Това ще бъде един прекрасен знак. Но наистина остава въпросът е кой поема риска? Това е следващият въпрос – доколко държавата и доколко частни инвеститори? Тъй като, говорейки за несигурността в бъдеще, искам да добавя и още нещо – либерализацията, която предстои, която още не се е случила в България, това беше признато и от министър Трайков – юридически я има, на практика тепърва ще се случва в България и не знам до какво ще доведе. Със сигурност ще има промяна на цените, със сигурност това ще доведе до по-голяма свързаност със съседни мощности в съседни страни. Със сигурност ще има по-голяма интеграция в рамките на Европейския съюз, на енергийните системи, през следващите години. До какво ще доведе това?– никой не е наясно, няма отговор на тези въпроси.

Иначе има някои посоки на работа, за които със сигурност има полза да се хвърлят усилия и ресурси. Енергийната ефективност на Европейския съюз е основна такава област. И в Европейския съюз България е може би най-неефективната енергийно страна. Така че, като говорим за бъдеща стратегия, е логично освен гъвкавостта и диверсификацията, за която говорих, енергийната ефективност да бъде основна част, тъй като се вижда, че могат да бъдат спестени към 1000 мегавата мощности само от енергийна ефективност, което означава не само на сградите, но и на цялата верига по производство и пренос на електроенергия в България. Това показват енергийните експерти. Това е много сериозен въпрос. Бих казал, че нещата са до такава степен сериозни, че ние трябва да изберем ограничените ресурси, с които разполагаме, дали да отидат в едната или в другата посока. Това е другото, което се изпуска в енергетиката – човек не може да свърши всичко едновременно, винаги има избор между алтернативи. Няма как едновременно да финансираме всички тези обети, които в момента се слагат на масата, колкото и частни капитали да дойдат в България. Тоест, ще трябва да се направи избор между алтернативи.

И затова трябва да си зададем въпроса: дали случването на един проект не означава по-малко инвестиции в енергийна ефективност? Това е много важен въпрос и така трябва да разсъждаваме алтернативно. Продължавайки духовития тон от колегите пред имен, ще ви кажа, че имаше една шега: Една дама получила седем предложения за брак, от които приела пет. Но в реалния живот това няма как да стане. Затова въпросът е реализирането на Белене, особено с голямо участие на държавата – нещо, което мен лично ме притеснява и го казвам директно – доколко ще намали възможните инвестиции в енергийна ефективност в България.

И между другото, понеже вече се каза, че има усилие в обследване на държавни и общински сгради, до момента има отчет на Сметната палата и аз препоръчвам всички, които се интересуват от него, да се запознаят. Тези над 300 сгради са обследвани, но не са предприети конкретни действия по тяхната енергийна ефективност. Това касае Агенцията за енергийна ефективност. Доста пари са хвърлени, но няма краен резултат.

Говорейки за резултати, другото нещо, което ми се иска да бъде включено в тази енергийна уредба, е да има ориентация към постигане на резултати. Примерно, изразходвани определени пари за енергийна ефективност и на въпроса „Какъв е крайният резултат?” - Ами, една голяма папка е крайният резултат. Тоест, готови са проектите да се случат, но няма случили се проекти, няма готова сграда със сертификат, що се касае до Агенцията за енергийна ефективност. Няма краен резултат.

Другото нещо, което трябва да включим, освен отговорниците, за които някой спомена, са и резултатите. Да е ясно срещу парите, които даваме, какъв точно резултат ще бъде постигнат? Какъв точно ще бъде ефектът от тази работа. И да бъдем много внимателни с проекти, за които се казва, че се дават пари, но резултатите били неясни и те били в неясното бъдеще. Такива неща не ни вършат работа.

По отношение на диверсификацията. Мисля, че е ясно и не знам защо това не се казва в България, че едновременно всички тези проекти, за които се говори – Набуко, АМБО, Южен поток, Бургас – Александруполис, едва ли всичките заедно ще се случат. Едва ли, защото ви казах, че става въпрос за алтернативи, разходи, огромни инвестиции. Едва ли ще има пари за всички проекти. Теоретично може би е възможно. Това е горе-долу като Манчестър Юнайтед да печели всяка година титлата. Възможно е теоретично, но вероятно едва ли ще се случи. И затова ни трябва енергийна стратегия, за да изберем част от тези проекти и в тях да хвърлим усилия, ресурси, дипломация, посещения на наши отговорни фактори в чужди страни, контакти и т.н.

Тоест, ясно е, че част от тези проекти трябва да станат приоритетни. И ако това не стане като енергийна стратегия, който и да е министър ще бъде обвиняван, че е лобист. Вече се чу обвинение от президента към министър Трайков за случването на един проект, че това било лобизъм. За да няма такива обвинения трябва да има енергийна стратегия, в която да е ясно кои от тези обекти става приоритетни и защо. И да се постигне национален консенсус. Защото като дойде утре друго правителство, знаете енергетиката не е за една, не е за две, не е за четири години. Трябва да има предвидимост и като дойде следващото правителство, с удоволствие да припознае тази енергийна стратегия и да продължи да работи в тази посока. Затова е важно да бъде достигнат и обществен консенсус по основните въпроси, доколкото е възможно, за да вървим напред, а не всеки да започва от началото.

В момента аз не завиждам на министър Трайков, който е поставен пред много тежки условия – няма договор за Белене, а има изхарчени 1 млрд. лв. Всички питат: Какво правим сега? И той няма отговор. Какво да ви отговори? Казва: Търся най-евтиния, най-разумния изход, и аз не знам кой е. Това е истинският отговор. И за да не сме в това положение и в следващото правителство, и в по-следващото правителство, трябва наистина да се разработи стратегия, да е ясно какво искаме да постигнем и какво правим. И да го правим заедно!

Благодаря за вниманието.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ