Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност
 
Изказване на г-н Трайчо Трайков, Министър на икономиката, енергетиката и туризма по време на кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност, 5 октомври 2009 г.

Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представителите, драги гости, представители на медиите. Благодаря за възможността да говоря на днешния форум, който е една от много подходящите стъпки в цялостната стратегия на този парламент и това правителство – въпросите от изключителна обществена важност, каквито несъмнено са тези, свързани с енергетиката, да бъдат поставени на вниманието на обществото и на възможно най-широко обществено обсъждане.

Ако мога да продължа футболната аналогия на господин Чау, действително българската енергетика традиционно прилича малко на стария английски футбол – с много енергия, много тичане по полето и сравнително малка ефективност при постигане на целите.

Убеден съм, че въпросите, свързани с развитието на енергетиката като приоритетен отрасъл, в това число и реализирането на мащабни международни проекти, трябва да бъдат също така вземани при чуването на гледните точки на всички възможни стейкхолдери, включително и неправителствените организации. Те са особено ефективни за енергийната сигурност и енергийната диверсификация, актуални и приоритетни, както във вътрешен план, така и в контекста на новата енергийна политика на Европейския съюз, и присъстват като тема в почти всяка регионална и международна конференция или друг форум.

Сигурността и енергийната диверсификация са от решаващо значение за развитието на икономиката и за постигането на устойчив растеж в дългосрочен план. Условията и темповете, в които се развива енергийният сектор, предопределят и нивото на развитие на конкурентоспособността на цялата ни икономика. Стратегическото развитие на енергийната политика поставя редица проблеми и предизвикателства.

Ще започна с очертаване на рамката на бъдещата енергийна стратегия на България, която е в процес на разработване и която ще бъде обсъдена и приета до края на 2009 г. Първоначалната ни амбиция и план беше дори това да се случи до края на октомври. Бихме искали при представянето на окончателния вариант на проект да вземем предвид и резултатите от обсъжданията в Копенхаген. Затова мисля, че е целесъобразно да забавим още малко.

Стратегията следва приоритетите и целите на Европейската енергийна стратегия, обхващайки период до 2020 г. и ще даде отговор за начините и средствата да постигнем важните за нас цели – създаване на ефективно работещ електроенергиен и газов пазар, трансформиране на съществуващата система в система, която позволява екологично енергийно развитие, тоест използване на по-малко енергия и използване на чиста енергия, развитие на иновации и нови технологии, особено на възобновяеми енергийни източници и въглищни централи, гарантиране на енергийната сигурност. Приоритетно за България е осигуряването на диверсификацията на вида ресурси, диверсификация на източниците, на доставчиците и на маршрутите за доставка.

Националните цели са обвързани с дългосрочните количествени показатели, приети на европейско ниво. Националните усилия на страните-членки на Европейския съюз, отчитат нивото на икономическо развитие, очаквания икономически ръст и текущото състояние на показателите в страните. В съответствие с общоевропейските цели към 2020 г. тези, които сме поставили за България, са достигане на нива от 16% от възобновяеми енергийни източници за крайното потребление, намаляване на въглеродните емисии с 20% и подобряване с 50% на енергийната ефективност.

Основните предизвикателства, свързани с развитието на ефективно работещ електроенергиен и газов пазар, са следните. Към края на 2007 г. е постигната юридическа либерализация на електроенергийния и газов пазар в България. Фактическата либерализация обаче е ниска и липсва реална конкуренция на вътрешния пазар. Ето защо е необходимо да доразвием съществуващия пазарен модел, да прилагаме прозрачни и пазарни правила за ценообразуване, да създадем ясни правила за управление на енергийните дружества. И не на последно място – в ускорени срокове да приключим работата по избора на модел за създаване на електроенергийна борса, която да действа в сътрудничество със съществуващите борси в Югоизточна Европа и Европейския съюз, като тук се разглеждат три варианта.

По отношение на газовия пазар, освен спецификата, свързана със зависимостта от един доставчик – от Русия през Украйна, и наличие само на едно хранилище с относително малък капацитет (това в Чирен), основно предизвикателство е развитието на по-широка по мащаб мрежа за разпределение на природен газ на територията на страната.

Като член на Европейския съюз, България прие и трябва да приложи в националното си законодателство мерките от така наречения трети либерализационен пакет, което означава осигуряване на независимост на системните оператори. България, наред с други страни-членки, избра подхода на така наречения трети независим оператор, който няма да налага отделяне по собственост.

На второ място, в областта на регулирането е необходимо да се засили независимостта на националния регулатор, неговите правомощия и задължения, както и да се осигури партнирането в рамките на бъдещата Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори МАСЕР. Трето, част от общите усилия за създаване на европейска мрежа на преносните системни оператори с осигуряване и коопериране между системните регулатори, хармонизиране на правилата и стандартите, и прилагане на десетгодишен европейски инвестиционен план за развитие на мрежата.

След това – осигуряване на достъп до хранилища и терминали на страните-членки, чрез изграждане на нови хранилища, поддържане на запаси от природен газ и т.н.

И естествено, следва да се въведат ефективни правила за информираност и защита интересите на потребителите, включително прозрачни правила за търговия.

По отношение на енергийната ефективност, България предприе конкретни стъпки за нейното подобряване през последните години, но с много бавни темпове. Налице е ниска ефикасност на енергийния сектор и широко използване на електроенергия за отопление. От друга страна, относително ниските цени на електроенергията не насърчават енергоспестяването, а старите технологии водят до големи енергийни загуби. Ето защо основните предизвикателства днес са свързани с ефективни мерки от страна на правителството, и много важно – осигуряване на значими финансови инструменти за насърчаване на енергоспестяващи производства и технологии, както и към създаването на прозрачни и ясни принципи за интегрирането на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система на страната и премахване на административните бариери.

От изключително значение за България ще е осигуряването от страна на Европейския съюз на финансиране за дейността на Международен фонд „Козлодуй” за периода 2010-2013 г. Такова решение бе подкрепено принципно от Европейската комисия и президента Барозу и очакваме съгласието на всички страни-членки на Европейския съюз, за продължаване на финансирането за приключване на дейностите по извеждане от експлоатация на затворените реактори и за продължаване на стартиралите проекти за преструктуриране, рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия.

Важен приоритет за нас е и повишаването на енергийната ефективност. Това са основно проектите в неядрения прозорец. В резултат на подписаните споразумения и меморандуми за безвъзмездна помощ, са изпълнени или са в процес на изпълнение проекти на обща стойност над 200 млн. евро, като в това число влизат проекти за енергийна ефективност, за обществени сгради и улично осветление, за рехабилитация на топлопреносните системи на София и Перник, за екологични и рехабилитационни мерки в ТЕЦ „Марица изток 2”, за рехабилитация и разширение на националната електроразпределителна мрежа. Тук бих искал да добавя и проекти за рехабилитация на мрежи за електроразпределение и топлоснабдяване, за газоснабдяване и пренос на газ, за мерки, свързани с изпълнение на екологични изисквания, за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници и други.

Стартирани са и три успешни кредитни линии. Първо тази за енергийна ефективност и ВЕИ-та, за малки проекти с ползватели частни дружества, създадена през 2004 г. Кредитен ресурс от ЕБВР се предоставя на кредитоискателите, представители на частния сектор, чрез седем български банки. До момента са финансирани 107 проекта на обща стойност 116 млн. евро, с предоставени кредити – 73 млн. евро и безвъзмездно финансиране – над 12 млн. евро.

Втората кредитна линия е за проекти за енергийна ефективност в жилищни сгради, създадена през 2007 г. за енергоефективни мерки в жилищни сгради с бенефициенти физически лица и домакинства. Кредитният ресурс от ЕБВР се предоставя на заемополучателите чрез шест български банки. До момента са одобрени над 19 хиляди проекта, за които са предоставени заеми на обща стойност 29 млн. лв. и безвъзмездна помощ от Международната финансова корпорация от 5 млн. лв.

И третата кредитна линия – на Европейската инвестиционна банка за енергийна ефективност в България, създадена в края на 2006 г. за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници с ползватели общини и други ползватели в обществения или частния сектор. Администрира се от ЕИБ, като финансирането се осигурява чрез безвъзмездни средства от МФК и кредитен ресурс от Европейската инвестиционна банка. Кредитният ресурс от банката се предоставя на заемополучателите чрез четири български банки.

Какъв е ефектът от изпълнението на всички проекти в неядрения сектор? Това са 1 млн. и 100 хил. тона спестени емисии въглероден двуокис годишно и общ ефект, който се равнява на новопростроена 455-мегаватова генерираща мощност.

Сега бих искал да се спра и на друг основен въпрос – какво е необходимо за осигуряване на енергийната сигурност и диверсификацията на видовете ресурси, източниците и маршрутите. Предизвикателствата тук се свързват с въпроси, които е необходимо да решим, а именно: от една срана, в международен план има теми, които изискват съвместни действия и ангажираност на страните, участници по веригата – производители, транзитьори и потребители на енергийни ресурси. И от друга, във вътрешен план трябва да решим въпросите, свързани с начина на реализиране на мащабните проекти и поставянето им на здрава икономическа основа.

България участва в енергийната общност, която обхваща пазар от над 500 млн. потребители и която е изградена на общи и единни правила. Именно необходимостта от ясни международни правила, регламентиращи правата и задълженията на доставчиците в транзитните страни и потребителите, определят основните предизвикателства пред нас днес. Едно от възможните направления за осигуряване на тези връзка между националните и регионалните пазари е постепенното интегриране в общ пазар. Подобно виждане вече е прието със стратегическите насоки за създаване на Евросредиземноморска енергийна общност и би могло да се мисли за по-тясно интегриране и на страните от Залива, от Каспийския регион и други основни доставчици. След оттеглянето на Русия от енергийната харта трябва да търсим възможности да продължим обсъжданията за запазването на единен правен инструмент.

Друг основен въпрос в международен план е отвореността на пазарите и на достъпа до инвестиции и инфраструктура в областта на енергетиката, което, както господин Чау вече спомена, е основният фактор за дългосрочна устойчивост в този бранш. В условията на икономическа криза е налице спад в потреблението в резултат на намаленото производство. След периода на възстановяване обаче можем да очакваме ръст на потреблението. И това поставя въпроса за адекватността на наличната инфраструктура. Този въпрос е важен за България, за да гарантираме постоянство и непрекъсваемост на доставките. Януарската газова криза през тази година показа необходимостта от осигуряване на свързаност на газовата ни система с тази на Гърция, Турция и Румъния, от друга страна, както и разширяване капацитета за съхранение на газа.

Изграждането на междусистемни връзки с газопроводната мрежа на Румъния при Русе-Гюргево, и на връзка с Гърция по трасето Димитровград-Комотини и свързване с междусистемната връзка Турция-Гърция-Италия, са заложени и ще се финансират по плана за икономическо възпитание на Европейския съюз. Всъщност оптимистично очакваме през м. октомври Европейската комисия да одобри стартирането на проектите.

Приоритетни национални мерки оставят също разширяване на капацитета на Чирен и на изграждане на второ хранилище евентуално в Галата. Ще продължим обсъжданията за изграждане на регионален регазификационен терминал с Гърция, както и на възможностите за ползване на съществуващите терминали в наши съседни страни като Гърция и Турция. Отчитайки стратегическото си географско положение и нуждите на страната, България стартира в последните години и редица стратегически проекти, които имат значение не само за националната енергийна сигурност, но и за сигурността на региона и на Европейския съюз. Това са проектите за изграждане на газопроводите Набуко и Южен поток, втората атомна централа Белене и проектът за нефтопровод Бургас-Александруполис.

Набуко е приоритетен за Европейския съюз и за България, тъй като с него се решават всички въпроси на диверсификацията, източниците и маршрутите чрез изграждане на нова система, даваща възможност за осигуряване на доставки от Каспийския регион и Близкия изток. Южен поток осигурява нов маршрут за доставка на газ от Русия и ще задоволява нуждите и на други европейски страни. Проектът е все още в начален етап, но основното е ясното виждане на всички участници в него, че трябва да бъде структуриран на проектен принцип.

За Белене говорихме достатъчно много. Това беше един от най-широко обсъжданите енергийни проекти през последните месеци. И не защото подобен проект не би имал своята икономическа значимост, а поради това, че начинът на реализирането му до момента и очакванията за финансиране с бюджетен ресурс не дава гаранции за икономическата му целесъобразност и жизнеспособност. Разработването на проектните фази и съгласуването на ясна финансова структура, ще ни позволи да определим условията за привличане на инвеститори по проекта, за да може той да бъде продължен.

С това бих искал да завърша представянето и да дам възможност и на другите участници в дискусията да представят своите виждания.

Благодаря ви.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ