Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност
 
Изказване на г-н Едуард Чау, Главен експерт към Програмата за енергийна и национална сигурност на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон по време на кръгла маса: Енергийна диверсификация и енергийна сигурност, 5 октомври 2009 г.

Благодаря както на парламента, така и на Центъра за изследване на демокрацията за това, че ми дават възможност да се обърна към вас. Това е едва втората ми визита в България за две години, така че искам да съм сигурен, че всички разбирате, че аз по никакъв начин не съм експерт относно енергийната ситуация в България.

Аз работя в един аналитичен център във Вашингтон, който се занимава с проблемите на сигурността и понастоящем има голям интерес към новите разработки и събития в България. Пристигнах едва снощи, за да слушам и да уча от вас. Моят собствен професионален опит, както бе споменато, е в енергетиката и в съставянето на енергийни политики. Работил съм по целия свят, най-вече в новоразвиващи се икономики и икономики в преход.

Позволете ми някои общи констатации, преди да се включа в дискусията на кръглата маса.

Първата ми констатация е, че за едно ново правителство сега е чудесен момент да се направи общ преглед на политиката и смяна на посоката й, ако е необходимо. Никъде това твърдение не важи в по-голяма сила, отколкото в моята собствена страна – Съединените американски щати, където, както знаете, администрацията на Обама пренасочва нашата политика в областта на климата и енергетиката.

Също така от една седмица насам имаме ново правителство в Германия, което ще направи подобен преглед на своята политика в областта на ядрената енергетика. А едва снощи разбрах че има ново правителство и в Гърция, което скоро ще встъпи в длъжност. Нещо, което се случва при пътуванията през много часови пояси със самолет е, че като осъмнеш на сутринта има винаги новини. Така че без да взимам някакви партийни пристрастия, смятам, че моментът е много подходящ и за България също да преразгледа енергийната си политика.

Втората ми констатация е, че енергийната сигурност е обществено благо. Тоест, правителствата са изцяло в правата си да защитават интересите на гражданите като разглеждат по-отблизо и по-внимателно енергийната политика. И в тази част България беше особено силно засегната. Това й беше напомнено по най-груб начин през миналия януари. Важно е да се намери правилната комбинация за пазарната конкурентоспособност, както спомена и посланик Ордуей, но и регулаторните механизми за осигуряване на нуждите на гражданите.

Енергийният бизнес, в който аз работя, е един капиталоемък бизнес с много дълги периоди на икономически цикъл. Една от възможните мерки е да се предвидят съответните стимули за инвестиции, за вътрешно производство, а също и за опазване на околната среда и повишаване на ефективността. И запазването на устойчиви условия за инвестиции, които, както знаем, не би трябвало да вървят нагоре и надолу, защото това е един дългосрочен бизнес. Инвестициите са кръвоносната система на енергийния сектор. Ако сте например сте в бизнеса с фармацевтични средства, там изобретението е двигателят на индустрията. Защото, ако не поддържате инвестициите в нови проекти, в един момент енергопреносната мрежа ще пресъхне и крушката ще угасне.

Важно е също така политиката да се основава на една точна оценка на ситуацията и на реалистични опции в съответната страна. За да се формира стратегия, трябва да видите какво е менюто от опции, което има вашата страна, да се определи най-добрият енергиен микс и да се диверсифицират източниците. Това е много важна част от стратегията. Но стратегията не би вършила работа, ако няма план за действие. Защото той определя как тя ще се изпълнява. Планът за действие задава конкретни цели, задачи и приоритети – както краткосрочни, така и средносрочни и дългосрочни, както и постепенни стъпки и действия.

Другият аспект на политиката е да се определи кой ще отговаря за нейното изпълнение, кой ще бъде отговорникът на тази стратегия. От една страна това е пазарът, а от друга това е регулаторният орган. Имаме държавните или частни предприятия, а също така и съответното министерство в рамките на правителството. Или пък цялостната политическа система, която ще отговаря в своята съвкупност.

В една демократична страна е много важно политиката да се формира по един публичен и прозрачен начин. В края на краищата сигурните, надеждни и икономически рентабилни енергийни източници трябва да бъдат публични. Ако не са публични и прозрачни, те не могат да бъдат устойчиви. Давам си сметка, че се намирам в сградата на един парламент и парламентът със сигурност има достатъчно големи функции както по отношение на законодателството, така и по отношение и на парламентарния надзор, за да сме сигурни, че политиката се движи в правилната посока.

Зависимостта от вноса не е извинение за лошата държавна политика или за пропуските в нея. Още веднъж искам да се позова на примера на Съединените щати, който този път е негативен. Поколения американски политици говорят за освобождаване на Съединените щати от тази зависимостта от вноса. Особено в областта на петрола. Но въпреки това ние в Съединените щати сме нетен вносител на петрол от администрацията на Айзенхауер насам. Всички от Айзенхауерово време говорят за това освобождаване от тази зависимост, но нищо не се прави. Ние в Съединените щати имаме едно много балансирано енергийно портфолио. Имаме здраво национално производство на газ. Това, което внасяме, го внасяме от Канада. Ние сме един от най-големите износители на каменни въглища в света и един от най-големите производители. Единствено в областта на петрола имаме проблем и зависимост от експорта. Защо? Защото ние използваме изключително много петрол най-вече за личните превозни средства. Около 2/3 от всеки барел петрол в Съединените щати отива в транспортната област.

Човек би си помислил, че поставянето на данък върху транспорта, който е много нисък в Съединените щати, е една възможна опция за балансиране на ситуацията. Но за съжаление се прави малко и е трудно да се постигнат от днес за утре промени след финансовата икономическа криза.

Нека разгледаме ситуацията в Япония. Не се сещам за нито една страна в света, която да зависи повече от вноса на енергия от Япония. И въпреки това Япония успя да открие подходящата политика: производство на електроенергия от ВЕЦ-ове и от ядрена енергетика. И което е по-важно – диверсифицирано портфолио на източниците за внос на газ и петрол. И относително високи цени на енергетиката на дребно, които да осигурят необходимите инвестиции.

Някой в публиката вероятно ще си каже: Е, България не е Япония. Нито пък е Съединените щати. Но да видим Финландия. Тя е също така малка страна с малко население. Както спомена моят колега, аз бях във Финландия преди няколко седмици. Финландия, чрез ядрената енергетика, както и със съответни странични продукти на енергийния производствен цикъл, е успяла да си осигури известна пропорционалност в своята зависимост от вносни енергийни източници.

Да видим и Дания – друга малка страна, която се възползва изцяло от вятърната енергия. Шведският посланик стои до мен. Неговата страна има една много целенасочена политика на диверсификация на енергийните източници.

Има една друга поука, която Югоизточна Европа може да извлече от северните страни. Това е, че те използват силата на числата, икономията на мащаба, както се казва. Там, където имаме една обща енергийна мрежа, когато страните от Скандинавия, от Северна Европа са свързани в обща енергийна мрежа, те заедно могат да постигнат повече диверсификация, отколкото всяка една поотделно. За Дания е лесно да разчита на вятърната енергия, защото там има много вятър.

Но ако няма мрежа, при която електричеството да протича свободно между националните граници, малките страни трябва да се свържат с цел икономия от мащаба. Тоест, те трябва да обединят своите национални електропреносни мрежи. Ние не можем да разчитаме на големи решения. Големите решения сами по себе си могат да носят голям икономически ефект, но те имат и голям риск. На нас ни трябва портфолио, на нас ни трябва разнообразие от решения.

Големите проекти не могат да заместят малките политики. Защо трябва да рискуваме десетки милиарди за дадено начинание, когато има цял набор от малки решения, които струват по десетина или стотина милиона всяко едно. Успехът в бизнеса, в който аз съм от 30 години, зависи от управлението на риска и възможностите. Имам една хубава аналогия с бейзбола при енергийната политика, която едва ли ще се преведе много добре на вашия език.

Ще направя една футболна аналогия – не можете да играете футбол по стереотипния английски начин. Вратарят рита топката колкото може по-далеч напред, тя пада в полето на другата страна. Ако вие сте център нападател и Бербатов удря топката с глава и става едно меле в района на наказателното поле от другата страна, с такава стратегия можете да получите само една световна купа през 1966 г., независимо че се казвате Англия и че вие сте измислили играта. Понастоящем, в английския футбол какво имаме? Национален треньор, имаме мениджър, една мултинационална бригада – на Челси треньора е холандец, и т.н., и т.н. – най-добрите таланти от целия свят. Вярно е, че треньорът на Манчестър Юнайтед е шотландец, но той пък действително е един европейски треньор. Тоест, няма с какво да се замести професионалното познание. Дори в играта на футбол.

А какво представлява свободната игра? Каква е печелившата комбинация? Започвате с една силна защита. В този случай в енергийния сектор това означава политика в областта на конкуренцията и регулаторни мерки за пазара. Означава и надеждни и прозрачни регулаторни мерки, политика на ценообразуване, която да насърчава инвестициите и в домашното производство, опазване на околната среда, ефективно използване. Освен това въвеждане на новите зелени технологии колкото е възможно по-широко. Без сив пазар и корупция, защото сивият пазар е много чувствителен на корупция по целия свят.

Радвам се, че норвежката посланичка спомена Инициативата за прозрачност в добивната промишленост. Тя е много важна не само за страната на добиване на източниците, но също и при техния транзит. Ако не ми вярвате, можем да посетим заедно Украйна и ще се убедите на място.

Другата част от играта, ако искате една печеливша стратегия, е да овладеете топката и да не я изпускате. Трябва с поредица от кратки пасове помежду си тя да е винаги в краката ви. На езика на енергетиката това са междинните свързващи звена между националните енергийни мрежи, регионална интеграция, която дава икономия от мащаба – нещо, което е много важно в този бизнес, което дава възможност в по-дългосрочна перспектива за осъществяване на по-големи проекти и за по-големи пазари. Това е естествен растеж. При наличието на интегрирани пазари може да има обмен на места, обмен на източници за внос и износ на газ и електричество. Но не по командно-административен начин, а по един естествен начин, който възниква от естественото нарастване на регионалния пазар, а не зависи от някоя отделна страна. Това дори ви дава възможност да играете с краката на център нападателя си. Това е тактиката на Бербатов. И да увеличите максимално възможността за отбелязване на гол във вратата на противника. Не е мъдро в енергийната политика да се разчита на един чудотворен дълъг пас или някакъв финт, както ги правеше Пеле навремето – ножица. Аз съм възхитен от ножицата на господин Бербатов, но той може да постигне само изравнителен удар с подобни номера на терена. Там, където имаме една фундаментална стратегия, трябва да се работи с мозъка. Това се отнася и за енергетиката.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ