Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Предстоящото въвеждане на институцията омбудсман в България
 
Публична дискусия
8 октомври 2003 г.
Център за изследване на демокрацията



Изказване на д-р Пламен Панайотов, заместник-председател на Министерския съвет


Уважаеми г-н председател,
Уважаеми г-н генерален секретар на Съвета на Европа,
Уважаеми госпожи и господа,

Днешната среща и открито обсъждане са посветени на предстоящото въвеждане на институцията "омбудсман" или "застъпник за гражданските права" в България.

Съгласно Закона за омбудсмана, приет от Народното събрание на 8 май 2003 г., новата институция официално ще започне дейността си в началото на 2004 г. - т.е. З години преди присъединяването на България към Европейския съюз. В тази връзка, предвид предстоящата поява на нов вид законово установена парламентарна и административна практика и започналото постепенно утвърждаване на все още нова понастоящем за страната ни правна и гражданска традиция, бих искал отново да се спра на значимостта на новата институция и да отбележа нейните функции и главни достойнства за издигането на демократичните процеси и развитието и укрепването като цяло на гражданското общество у нас.

Известно е, че омбудсманът, или както още се наименува в някои страни - парламентарен защитник на правата, застъпник/защитник за правата на гражданите, парламентарен посредник за администрацията, обществен посредник, адвокат на народа - е форма и характерна институция на препоръчителна държавна власт.

Следва да се отбележи, че в Договора от Маастрихт от 1992 г. се предвижда създаване на Европейски омбудсман. През 1994 г. Европейският парламент приема решение за правното положение и условията за дейността на институцията, а през септември 1995 г. е назначен първият в историята на Европейския съюз омбудсман - г-н Якоб Сьодерман.

Омбудсманът е държавен орган със самостоятелни цели, правомощия и дейност. Той се избира предимно от парламентите на страните с идеята да има надпартиен характер. Основната политическа цел на институцията е да спомага за решаване на проблемите при непряката (представителната) демокрация. Нейните основни задачи са както да помага на гражданите пред държавната администрация за осъществяването на правата им и да отправя общи и принципни препоръки към законодателната власт за по-доброто им законово уреждане и защита, така и да се застъпва за правата на гражданите пред лицата, предоставящи обществени услуги.

Главното значение на институцията е в препоръчителната й власт - тя е държавен орган с особени правомощия. Омбудсманът не заменя органите, отговарящи за осъществяването и защитата на правата на гражданите. Съществуващите съдебни процедури за такава защита не предполагат юридическа намеса на омбудсмана под каквато и да е форма - т.е. неговата препоръчителната власт засяга единствено политическата и административната държавна власт, а не юридическата власт на съдилищата.

Ще се очаква омбудсманът да има висок обществен авторитет, а подкрепата на Народното събрание за дейността му и неговото осезаемо посредничество между гражданите и държавната администрация - да доведат до по-добро осъществяване и защита на гражданските права. Облекченото и небюрократично отправяне на жалби към омбудсмана и осигуряването на гласност по важни въпроси чрез публично изразяване на мнения и становища от омбудсмана ще водят до по-лесно преодоляване на различни трудности за удовлетворяване на правата на гражданите и юридическите лица.

Главната цел на омбудсмана е чрез него да се преодолее или сведе до минимум необходимостта гражданите да се обръщат към съдебната власт, което винаги е по-формализирана и строга, по-бавна и по-скъпа процедура. Дейността на омбудсмана ще улеснява и ускорява административни процедури за издаване или промяна на съответни административени актове от органи на изпълнителната власт, ако е позволено от закона, или за действително осъществяване на права.

В отговор на жалбите омбудсманът ще събира сведения и данни, ще провежда разследвания, ще отправя препоръки до държавната администрация и в много случаи чрез него ще се стига до решение на поставени въпроси. Практиката в някои страни показва, че жалбите до него в определени случаи са единственото средство, което гражданите имат за защита на правата си.

Въпреки че правомощията на омбудсмана ще са насочени към действията на държавната и общинската администрация, т.е. към част от изпълнителната власт, в известен смисъл той ще разполага с възможност за непряко въздействие върху цялата изпълнителна власт, защото тя се ръководи от министерствата. По принцип изискванията и препоръките на омбудсмана могат да бъдат и към законосъобразността и целесъобразността на административните актове. Той не може да налага волята си но следва да има действени и достатъчни средства за разследване и да може да използва правото си да убеждава. От друга страна най-голямата трудност в дейността му е заложена в особеността на институцията, че в определена степен повтаря работата на държавната администрация. Омбудсманът няма собствена императивна власт и това е известна възможност за нерезултатност. За да се избегне повтарянето и да се увеличат резултатите от неговата дейност, омбудсманът следва да се намесва само там, където гражданите нямат достатъчно законови средства да защитават правата и интересите си пред администрацията.

Не на последно място, едни от най-важните въпроси в правомощията на омбудсмана са тези, свързани с предоставянето на обществени услуги на гражданите. Той следва максимално да съдейства за осъществяване и защита на социалните им права в области като здравеопазване, образование, финансови услуги и др., и с цел намаляване и премахване на възможни злоупотреби особено при монополното положение на организации и фирми, предоставящи обществени услуги като телекомуникации, водоснабдяване, топлофикация, строителство, и т.н. Омбудсман също така подпомага социално слаби граждани да осъществят правата си.

Необходимо е особено да се подчертае, че успехът на омбудсмана да съдейства за осъществяване на правата на гражданите зависи от самата уредба на институцията, от обществено-политическата среда и правната култура на обществото, но в много голяма степен - от личните нравствени качества на лицето, назначено на тази длъжност.

В навечерието на въвеждането на институцията омбудсман в България следва да се имат предвид отбелязаните по-горе обстоятелства и особености, характерните трудности в дейността й и условията, при които тя ще работи в страната.

От всичко изложено тук уверено може да се направят следните изводи:

1. Най-важната цел с въвеждането на институцията омбудсман всъщност е да се създаде съзнанието в държавната администрация за нейното задължение към гражданите въобще, като разбира се за това ще са нужни време и усилия;

2. България въвежда такава институция много скоро след официалното назначаване на Европейски омбудсман през 1995 г., което е доказателство за нейната последователна политика на укрепване на независимите институции за защита на правата на гражданите и на присъединяване и хармонизация с практиките в Европейския съюз;

3. Въвеждането на институцията ще създаде възможности за катализиране на започналата реформа в съдебната система у нас;

4. Имайки предвид един от най-важните показатели за членство в Европейския съюз - а именно създаването на действени държавни органи за гарантиране на правата на гражданите, с въвеждането на институцията омбудсман, България прави важна и отговорна крачка напред в процеса на приближаването си към пълноправно членство в Европейския съюз през 2007 г.

Благодаря Ви за вниманието!
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ