Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Втора годишна международна конференция "НАТО, Европейският съюз и новите рискове: перспективата на Югоизточна Европа"
 
29-30 октомври, 2004 г.
София

Изказване на Аню Ангелов, председател на фондация "Център за изследване на националната сигурност"

Взаимоотношенията на неправителствения сектор в областта на сигурността с държавните институции


Уважаеми госпожи и господа,

Позволете ми най-напред да благодаря на Центъра за изследване на демокрацията за поканата да участвам в работата на годишната международна конференция по сигурността, както и за възможността да споделя свои мисли по темата на третия панел.

В своето изказване ще се опитам да привлека вашето внимание към взаимоотношенията между неправителствения сектор, изследващ процесите в сферата на сигурността и българската държава.

Най-напред ще се опитам да очертая моята лична преценка за състоянието на тези взаимоотношения и за възникващите проблеми, след което ще се помъча да споделя мнението си как тези взаимоотношения да се развиват в бъдеще, за да бъдат на висотата на новите рискове и предизвикателства.

Мисля, че ще бъде погрешно да кажем, че държавните институции не обръщат достатъчно внимание на неправителствените организации. Напротив. Почти винаги на различни наши форуми висши представители на властта ги откриват и ги закриват. Макар,че, откровено казано, на нас, експертите, би ни се искало те да не напускат форума след откриването му, а да вземат участие в същинската дискусия. Като правило това не се случва. И днешната конференция е доказателство за верността на древната сентенция, че изключението, каквото несъмнено представлява днес присъствието тук на министъра и на зам. министъра на вътрешните работи, само потвърждават правилото.

Ако някой се опита да направи анализ и да ни покаже с пръсти какъв процент от изводите, идеите, предложенията в нашите разработки, в безбройните конференции и кръгли маси, са били реално използвани от държавата, едва ли биха му били необходими повече от две ръце. Както е известно, неправителствените организации в България, които не са елемент от образователната система на страната, не са синдикати, не са фирми и нямат политически характер, към настоящия момент могат да се регистрират единствено по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По този закон подобни организации могат да бъдат или сдружения, разбирай, съюзи на единомишленици, обединени от най- различни по характер признаци, или фондации. И едните, и другите, могат свободно да се самоопределят, че ще развиват дейност в обществена полза или в частна полза. Редица бюрократически процедури,по-тежки дори от тези за бюджетните организации, натоварват финансово, организационно и икономически неправителствените организации. Мнозинството от тях, особено онези, които не разполагат с мощни чуждестранни и местни спонсори, се самоопределят като извършващи дейност в частна полза. Това те правят с ясното съзнание, че всъщност тяхната дейност е общественополезна. Че те няма да могат да ползват привилегиите, определени в чл.4 цитирам "Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в Централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони." Край на цитата. В същото време е пределно ясно, че не можеш да бъдеш истински независим в своите изследвания и в резултатите от тях, ако твоето финансово състояние зависи от волята на държавата.

Нещо повече. Оказва се, че неправителствените организации, създадени в частна полза, не се споменават въобще в главата "Взаимоотношения с държавата" на този закон. Т.е. те не могат да имат взаимоотношения с държавата. Дори и да искат да работят за своята държава. Дори и когато не искат никакви финансови и икономически облекчения. Дори когато искат само да им бъдат заплатени труда и вложените материали, ако резултатите от този труд по един или друг начин се използват от правителствените институции.

Какво по-конкретно им остава на онези неправителствени сдружения и фондации, които са обявили за своя основна цел да подпомагат българската държава, съответните нейни институции и българските граждани в дейността им по укрепване на националната сигурност? Едни от тях остават на т.н. "апартаментно" ниво, не развиват дейност и постепенно изчезват от общественото пространство духовно, ако не и като юридически лица.

Други центрове и институти се опитват, по-малко или повече успешно, да се привържат към най-често парламентарно представени политически сили, достатъчно мощни финансово със своите фондации, за да могат да провеждат научни изследвания, да публикуват резултатите и да организират конференции с широко международно участие. Но за тях е трудно да се каже, че не са политически придатъци на съответната партия.

Трети имат изключително тесни връзки с чуждестранни фондации, които спонсорират тяхната дейност. По този начин те запазват своята независимост от българската държава, но не е сигурно доколко са независими от целите на фондацията, която ги спонсорира. И, още по-важно, доколко тези цели съвпадат с целите на българската държава. А е и общоизвестна тайна, че някои от тези фондации са се ориентирали към определени политически партии от самото начало на прехода и продължават да се придържат към тази ориентация вече 14 години след неговото начало.
Тук бих искал обезателно да отбележа, че говоря теоретично и не визирам, още по-малко осъждам, която и да е неправителствена организация. Получава се много интересен парадокс. Българската държава априори се отказва от независима, външна за правителството, парламента и другите държавни институции, експертиза, защото не иска, а, както видяхме и от цитирания по-горе закон, не може да плаща за тази експертиза. Оказва се, че тя е далеч по-незаинтересована от такава експертиза от някои посолства, акредитирани в София, които са намерили начини и процедури, утвърдени от техните правителства, за финансиране на проекти, разработвани от неправителствения сектор, които са в интерес на незаинтересованата българска държава. Като доказателство нека да припомня един доклад на Сметната палата, в който се отбелязваше, че администрацията на Народното събрание е сключила неправомерно договор с определена неправителствена организация за разработване на даден проект, защото в бюджета на НС имало перо за заплати на собствени експерти. А всички знаем, че едно от малките неща, с които не разполага Народното събрание, е висококвалифициран експертен потенциал. Благодарение на тази липса на експертиза беше претупано без широк обществен дебат и приемането на откъслечни резултати от толкова важния за бъдещето на отбранителната ни политика стратегически преглед на отбраната. Сега същото се повтаря и с новата стратегия за национална сигурност. Точно си помислихме ние, представителите на някои неправителствени организации, че чипът ни е започнал да се оправя от само себе си, когато получихме покана за участие в разработването на тази стратегия, в която се твърдеше, че ще можем да изкажем своите експертни мнения в края на септември и началото на октомври. Очаквахме с нетърпение това да се случи, когато онзи ден случайно разбрах, че проектът на стратегия вече е готов и циркулира за одобрение в държавните органи. Вероятно същото ще се повтори и при разработването на националната военна стратегия.

Не би трябвало да обръщаме такова внимание на проявяваната от време на време незаинтересованост от страна на държавата от взаимодействието с неправителствения сектор, ако тя имаше свой надведомствен център за стратегически анализи, нека да го наречем един държавен think tank, който като основно звено на една нова администрация на Съвета за сигурност, на основата на обобщена разузнавателна информация от всички възможни източници, би могъл да прогнозира развитието на средата за сигурност във всичките й основни аспекти - индивидуална, външнополитическа, вътрешнополитическа, икономическа, военна , социална и т.н, и да подготвя добре обосновани проекти на решения. Добрата координация и организация не е панацея, но тя може и трябва да осигури бърз и ефективен път на всички проблеми до съответното ниво на вземане на решения, като балансира евентуални конфликти по този път между различните ведомства, между политици и експерти, между бързината на вземане на решение и необходимостта от широко обсъждане на различни възгледи, между гъвкавостта на тактическите решения и относителната устойчивост на стратегическите цели.

Тези проекти на решения трябва да се слагат на заседателната маса на един нов Съвет за сигурност, институциализиран и оправомощен с Конституцията да взема и провежда решения като оперативен орган за координация и управление на всички институции от сектора за сигурност.

Но, дами и господа, България е и продължава да бъде, може би, единствената страна в демократичния свят, която си позволява лукса да няма такъв център. Продължаваме да тичаме след вече случилите се събития, създавайки ad hoc безброй кризисни щабове. Всеки от тези щабове прави противоречащи си едно на друго изявления и предприема несъгласувани стъпки за разрешаване на дадената ситуация. Тогава почват да се търсят и викат експерти, от които най-често няма голяма полза, защото те не са разполагали с цялата информация и техния анализ в такива екстремни срокове неминуемо би бил непълен и неточен, понякога водещ до погрешни изводи.

Час по-скоро правителството трябва да си направи труда да създаде такъв център. Просто е задължително това да стане преди формирането на каквито и да са национални центрове по отделни направления на политиката за сигурност. Независимо дали става дума за предложения през септември 2004 от президента национален център за борба с тероризма или обсъждания тук национален център за превенция на престъпността.

Според мен именно центърът за стратегически анализи по национална сигурност е липсващото звено и във веригата на взаимотношенията държава - неправителствен сектор в областта на сигурността. Този център задължително не трябва да разчита само на своята вътрешна експертиза. Той трябва да има правото да използва целия висококвалифициран експертен капацитет на страната като сключва договори с неправителствени организации и с отделни експерти и финансира разработката от тях на проекти за независим, по отношение на резултатите от изследванията, стратегически анализ в различни области на сигурността.

За да се осъществи това, обаче, най-напред е необходимо да се уредят със закон обществените отношения, свързани с националната сигурност. Тук става въпрос за изключителната необходимост от приемането на закон за националната сигурност, в който освен правата, задълженията, функциите, взаимовръзките и взаимозависимостите между Народно събрание, Президент, изпълнителна власт, съдебна власт и всички елементи на сектора за сигурност, трябва да се регламентират нормативно и взаимоотношенията на тези органи и институции с неправителствените организации, осъществяващи дейност в тази област. С други думи, най сетне да създадем реална система за национална сигурност, а не само да говорим за нея.

Необходими са и промени в самия закон за юридическите лица с нестопанска цел, в частност за постигане на баланс между частния и обществения интерес и възможност държавата да строи взаимоотношенията си с тях без дискриминация на едни за сметка на други.

Не бих искал да поучавам чуждестранните фондации, които оперират на българска територия, най-малкото защото ценя техния изключителен принос в промяната на ценностната система и в начина ни на мислене. Бих ги призовал само по-пълно да отчитат, че ние, българите сме в 2004 г., а не в 1989 г., че не съществува предишното яростно противопоставяне на две антагонистични политически сили, сменящи се една след друга в креслата на властта. Едва ли вече има необходимост от лекуване на определени родилни петна по нежната кожа на бебето, наречено български демократичен преход. Макар и още далеч от своята зрелост, то порасна и укрепна. И доказателство за това е гражданското съзнание за общност на интересите, гражданската непримиримост към недостатъците, стремежът към консенсус в обществото. С други думи наличието на гражданско общество. А то е факт, защото го има неправителствения сектор, има я свободата на словото, има ги независимите медии, има го и българският гражданин в истинския смисъл на думата гражданин.

Благодаря за вниманието.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ