Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Публична дискусия: Съдебната реформа и изпълнението на наказанията в Република България
 
На 5 април 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията организира публична дискусия на тема „Съдебната реформа и изпълнението на наказанията в Република България”. По време на дискусията беше представен докладът на Центъра „Пенитенциарната политика и система в Република България”, публикуван на български и английски език.

Събитието беше открито от д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията и д-р Марк Мейнардус, директор на бюрото на Фондация „Фридрих Еберт” в България.

Г-жа Маргарита Попова, министър на правосъдието на Република България, приветства участниците в дискусията и подчерта, че пенитенциарната система все още не е реформирана и реформите в този отрасъл се измерват главно със законодателни промени, които не се интегрират със съответните реформи в здравеопазването, социалната и образователната сфери. Тя обърна внимание на необходимостта от мерки за избягване на рецидивизма, за ресоциализация и реинтеграция на лишените от свобода. Г-жа Попова подчерта, че основните изводи и препоръки от доклада ще залегнат в бъдещата работа на министерството по конкретни програми (особено за хората в риск – наркозависимите, които попадат в затворите), за които ще се търси и подкрепата на фондация “Фридрих Еберт”. Реформата в съдебната система, въпреки съпротивата, идваща от ретрограден манталитет и неразбиране, и въпреки кризата ще продължи да се извършва с постоянство и като се отчита опитът на утвърдените демокрации.

Д-р Мария Йорданова представи първата част от доклада, посветенa на правната уредба на изпълнението на наказанието лишаване от свобода в България, степента на въвеждане на европейските стандарти и необходимостта от практическото им прилагане, състоянието и проблемите на пенитенциарните институции в България. Тя коментира някои от основните изводи, подкрепени от събраните статистически данни и емпирични проучвания: лишаването от свобода като най-често прилаганото наказание в България, наред с пробацията, делът на която окуражаващо нараства през последните години, високият процент на рецидивизма – половината от всички лишени от свобода, лошите материално-битови условия, пренаселеността, липсата на заетост, трудности в осигуряване на медицинско обслужване и др. Сред отправените препоръки в доклада бе провеждането на последователна наказателна политика за реформиране на системата от наказания и пенитенциарната система, в т.ч. законодателни промени относно сроковете на лишаването от свобода, разширяване на наказанията без лишаване от свобода и др. Като неотложни конкретни мерки за прилагане на европейските стандарти докладът посочва въвеждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността и интегрирането в нея на затворите, пробационните служби и следствените арести, разширяване на възможностите за независим граждански контрол и наблюдение на дейността по изпълнение на наказанието лишаване от свобода и на съответни задължения на държавните институции, засилване на вътрешния контрол срещу злоупотреби и закононарушения и т.н.

Г-н Димитър Марков, старши анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи състоянието и проблемите при разследването и наказването на престъпления, свързани с наркотични вещества. Той посочи статистически данни, от които става ясно, че в много голяма част от случаите на престъпления, свързани с наркотици, съдилищата постановяват условни присъди, а наложените наказанията рядко надвишават три години лишаване от свобода. Това доказва, че в затворите попадат множество хора, извършили престъпления с ниска обществена опасност, като често това са наркозависими, за които изтърпяването на наказанието поставя редица проблеми, свързани с липсата на адекватно лечение, разпространение на наркотици сред лишените от свобода и др. Сред препоръките за преодоляването на тези проблеми бяха посочени добавянето на пробацията като алтернатива на лишаването от свобода, въвеждане на повече програми за субституираща терапия в затворите и поощрения за доброволно подлагане на лечение, създаване на самостоятелни отделения за зависимите от наркотици и др.

Г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България, подчерта, че въпреки липсата на средства, спазването на човешките права е ценност, която трябва да стои над всичко друго. Той посочи необходимостта от наличието на обществен контрол върху българските институции и повишаване на доверието към тях. След предстоящото ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията от България ще трябва да се създаде национален превантивен механизъм, който да извършва проверки и наблюдение във всичките общо 300 места за задържане, включващи местата за лишаване от свобода, следствените арести, психиатричните клиники, отрезвители и други такива. Взаимодействието между Омбудсмана и неправителствените организации би могло да даде резултат в изграждането на този национален превантивен механизъм и в осъществяването на ефективен обществен контрол.

Д-р Мария Карагьозова, председател на Районен съд - Гоце Делчев, поздрави авторите на доклада за задълбоченото изследване на проблема. Тя очерта основните проблеми на местата за лишаване от свобода – лошите битови условия и необходимостта от мерки за ресоциализация на лишените от свобода, които да предпазват обществото от престъпността. Г-жа Карагьозова посочи, че действащият от 2009 г. Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража поставя едно добро начало за взаимодействие между отговорните институции и неправителствените организации. Тя сподели необходимостта от разширяване на съдебния контрол, който да обхване не само дисциплинарните наказания, налагани на лишените от свобода, но и осигуряването на трудова заетост, допълнителна творческа и интелектуална дейност. Тя подчерта, че в проекта за нов Наказателен кодекс се предвижда промяна в системата от наказания в съответствие с европейските стандарти и практиката на ЕСПЧ, сред които отпадането на нехуманното наказание доживотен затвор без замяна.

Проф. Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд, изрази подкрепата си за публичността, която докладът и дискусията дават на проблемите при изпълнение на наказанията. Той очерта три заблуди, свързани с наказателното право в България, а именно, че то е панацея за всичко, че повишаването на размера на наказанията ще помогне за намаляване на престъпността и че задържането под стража като мярка за неотклонение е единствената ефективна мярка за предотвратяване на престъпността. Според него проблемите, свързани с условията в местата за лишаване от свобода, няма да се решат, докато и законът, и съдът поставят лишаването от свобода в центъра на наказанията. Проф. Груев приведе примери от състоянието на проблема в Германия, където съотношението между двете основни за германската санкционна система наказания лишаване от свобода и глоба е в полза на второто. Той аргументира и своето виждане за пробацията като мярка за надзор, а не като наказание.

Г-н Христо Ангелов, заместник-министър на правосъдието, обясни проблемите в местата за лишаване от свобода с недостатъчното финансиране, което пречи да се прилагат европейските норми за третиране на осъдените, като подчерта усилията на Министерството на правосъдието в тази насока. Ниската трудова заетост сред лишените от свобода отразява състоянието на пазара на труда в момента и е свързана с общото икономическо положение в страната и с намаленото търсене на нискоквалифициран труд. Г-н Ангелов приветства препоръката за данъчни облекчения за фирми, наемащи на работа лишени от свобода, и се ангажира да обсъди въпроса с министъра на финансите.

Г-н Пламен Пачев, прокурор от Върховната касационна прокуратура, цитира данни от последния отчет на прокуратурата и подчерта важността на въпросите за уеднаквяване на съдебната практика и ролята на тълкувателната политика за установяване на стабилна практика.

Г-жа Иванка Иванова, ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество", възрази срещу две традиционно използвани обяснения за проблемите в дискутираната област – липсата на пари и народопсихологията. Тя подчерта, че трите поредни предишни правителства са работили в условията на бюджетен излишък, но въпреки това не са отделяни средства за затворите. И макар че сегашното правителство работи в условията на бюджетен дефицит, според г-жа Иванова приоритетите трябва да се преориентират както в посока към засилване на инвестициите за изпълнение на наказанията, така и към засилено разследване и налагане на ефективни наказания за престъпленията на т. нар. „престъпници с бели якички” за сметка на най-масово разследваните и наказваните сега дребни престъпления, извършвани от бедни, неграмотни и маргинализирани лица.

Доклад „Пенитенциарната политика и система в Република България"

Програма (Adobe PDF, 117 KB)

Медиите за публичната дискусия
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ