Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
В търсене на механизми за по-добър корпоративен контрол
 

Виж целия текст на книгата (PDF, 906 kb)

Основни положения, принципи и кодекси за добра практика,
изследвания на случаи, ресурси

Преходът към пазарна икономика в голяма степен е белязан от проблема за осигуряване на ефективно работеща система от икономически субекти - индустриални предприятия, банки, финасови институции, фирми за услуги и пр. Нещо повече, една от най-интимните причини за краха на централно-плановите икономики бе точно невъзможността им да изградят мрежа от стимули и мотиви за автономна работа и саморазвитие на производствените единици, нито да им осигурят независимост и автономност адекватна на съвременния етап на развитие на технологиите и поне отчасти наподобяваща могъщия двигателен механизъм на свободния пазар, функциониращ в условията на неограничавано развитие на частната собственост. Може би точно генетичната връзка на централноплановите предприятия с държавната собственост доведе и до заблудата, че е достатъчно те да се приватизират, по какъвто и да е начин, за да възникнат от само себе си механизмите за ефективното им функциониране. Като че ли беше необходимо да се случи поредицата от неуспехи в приватизацията у нас и в другите страни с преходни икономики и особено негатавните резултати от масовата приватизация, от приватизацията чрез фамозните работническо-менаджерски дружества, за да преоткрием проблема за корпоративния контрол поставен за пръв път преди повече от 70 години от Адолф Бърнс и Гардинър Мийнс.

Изглежда, ентусиазмът и дори лекомислието на полисимейкърите в Източна Европа през 90-те години на миналия век се оказаха заразителни и едва ли не същото лекомислие и ентусиазъм обхванаха и много от генералите на бизнеса и икономическата политика и на Запад, защото едва ли можем да намерим друго обяснение на огромното по своите мащаби загърбване на същия проблем, демонстрирано при вълната от съвсем скорошни фалити в Америка и Европа, при които всеки следващ сякаш се мъчи да надмине мащабите и последиците на mредишните и открива пред широката публика все по-голям кръг от игнорирани проблеми на корпоративния контрол, включващи нарушени принципи за разкриване на информация, изкривени счетоводни практики и пр.

Като добавим и факта, че и двата процеса се развиха на фона на все още неотшумялата поредица от финансови кризи в Азия, Русия и Аржентина, които също нерядко демонстрираха липсата на достатъчно механизми за добър корпоративен контрол, ще разберем защо мнозина считат този въпрос за ключов в условията на глобализиращата се световна икономика. Защо все повече големи световни оргинизации като Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, все повече професионални саморегулиращи се организации като Международната организация на фондовите борси, както и много неправителствени организации се насочват към създаване на принципи, кодове и правила за добрите практики за корпоративен контрол.

Защото става все по-ясно с всеки изминал ден, че добрият корпоративен контрол е отговорен не само за доброто съгласуване на интересите на собственици и менаджери, не само за разширяване и удължаване на хоризонтите на планиране на фирмената стратегия, но и за поддържане на висока степен на доверие и отговорност в системата от връзки както между отделните бизнес агенти, така и между бизнеса и обществото като цяло.

Едновременно с този чисто икономически аспект, корпоративният контрол има и много по-широко цялостно влияние върху бизнес- и социалната среда; той съдържа дълбок антикорупционен заряд. На първо място, подобреният контрол и ограничените и канализирани конфликти на интереси ограничават възможностите за източване на компаниите и злоупотреба с интереса на по-дребните и индивидуалните акционери. Така, от една страна, се намалява потока на финансови източници с неясен произход, който е основния двигател на корупцията и като средство, и като цел.

На второ място, добрият контрол чрез увеличената прозрачност при вземане на решения и завишените изисквания за разкриване на информация се ограничава полето на прилагане на корупционни практики. Третото и може би най-силно антикорупционно влияние на подобрения контрол и управление в съвременните фирми е снижаването на изгодата, да се стои в сенчестата икономика и оттам намаляването на нейния дял в съвкупната национална икономика.

Посочените аспекти на корпоративния контрол се проектират пряко и върху реалностите на българската икономика. У нас има силна концентрация на собствеността, което е сред най-силните предпоставки за корпоративен контрол, осъществяван пряко от водещите собственици, но едновременно с това и за злоупотреби с интересите на миноритарните акционери. Макар и не единствените, тези черти на нашия корпоративен контрол влияят върху незавидното състояние на бългаския фондов пазар с неговата ниска ликвидност и подценни активи.

От друга страна, наблюдава се едно продължително изоставане на регулативната база в тази област, което едва в последно време е на път да бъде компенсирано, поне що се отнася до публичните предприятия. Измина повече от година откакто бяха приети поправки към ЗППЦК, които наложиха една нова и съвременна мрежа на разкриваната информация от важни факти, обстоятелства и събития, свързани със стойността на корпоративния капитал. А още по-наскоро бяха приети и редица важни регулации за избягване на злоупотребите с вдигането на капитала под условие, с провеждането на общото събрание на акционерите; развити бяха положенията, свързани с гласуването чрез пълномощия. Най-важни сред тези промени може би са регулациите, свързани с избягването и/или решаването на конфликтите на интереси, защото се очаква да подобрят силно имиджа на публичните ни компании като съвременни бизнес единици, управлявани в интерес на всички собственици.

Тези значимост и актуалност за съвременните пазарни икономики, в това число и особено и за нашата, на целия кръг от въпроси свързани с ефективия и действен надзор и мониторинг на поведението на съвременните корпорации, мотивираха нашето желание да подготвим настоящия сборник. Въпреки, че проблематиката на корпоративния контрол (corporate governance) не е непозната на българската публика, тя е белязана с известна специфика.

Първият момент на тази специфика се отнася до терминологията. В различни български икономически текстове терминът corporate governance се среща и като корпоративно управление, и като корпоративен контрол. За съжаление и двата превода имат определени недостатъци: първият превод позволява смесване със значения, свързани с функции по оперативното управление, каквито оригиналият термин определено не носи в себе си; вторият - известно подценяване на активната роля на мениджърите при спазването или нарушаването на практиките за добър корпоративен контрол. Все пак като че ли втората транскрипция е по-близо до оригиналния смисъл в английския и затова тя бе предпочетена в този сборник. Там където governance се среща самостоятелно или в други съчетания, като political governance напр., смисълът е предеден на български с двата термина - политически контрол и управление.

Втората специфика касае обхвата на въпросите - традиционното разбиране на корпоративния контрол, което е познато у нас, се заключава в регламентиране по най-добър начин на интересите на собствениците и мениджърите в големите корпорации с дифузна собственост. В настоящия сборник освен тези проблеми се предлагат и въпросите, свързани с т.н. други заинтересовани лица (stakeholders) - един широк кръг от лица, влизащи в отношения с корпорацията, който в съвременната западна литертура включва не само доставчиците и клиентите й, но и нейните работници и дори цели локални общности, зависими от функционирането на фирмата. Другата посока на разширяване на предложената проблематика е по пътя на включване на теми, свързани с глобалната социална отговорност на съвременния бизнес, която предполага разкриване на информация и следене на социални, етични и екологични фактори при вземането на решения.

Така, чрез включването на най-съвременните тенденции в корпоративния контрол, настоящия сборник цели да отговори на интересите на една нарастващата необходимост за информация в тази област от страна на взискателната професионална публика. В същото време сборникът отделя съществено внимание и на материали, касаещи основни положения и принципи на корпоративния контрол като различните системи за упражняването му, структурата и организцията на корпоративните бордове, конфликтите на интереси и пр.

Източниците на текстовете са много разнообразни - те включват материали от утвърдени в световен мащаб автори като Марек Хесел, изследвания върху различните политики за реализиция на корпоративния контрол, като тези на Световната банка, и разбира се, основополагащи документи на големи международни организиции, като OECD, за принципите, върху които трябва да се изграждат кодексите за добра корпоративна практика. Материалите са групирани в четири раздела, с всички условности на едно такова разделяне - първият включва текстове посветени на най-фундаменталните положения свързани с корпоративния контрол, вторият е посветен на реформирането на системата за корпоративен контрол, третият предла регионални и национални стратегии. Тук специално трябва да се отбележи един наръчник на CIPE - Центъра за международно частно предприемачество към Търговската камара на САЩ, който преминава като свързващо звено и през трите раздела. Четвъртият раздел предлага под формата на приложения оригинални документи на водещи организации в разработването на проблемите на корпоративния контрол. Важен момент е включването в сборника на доста разширен списък с източници, от които читателите могат да си осигурят допълнителна информация по проблема.

Сборникът се явява едно нова инициатива в усилията на Центъра за изследване на демокрацията да създава условия за повече информация и по-широко прилагане на най-добрите практики на корпоративния контрол. Той се публикива в рамките на антикорупционната поредица, излизаща под егидата на Коалиция 2000, разкриваща и популяризираща широко механизмите и практиките за ограничаване и противодействие на корупцията. В по-широк план сборникът е продължение на Инициативата за корпоративно управление, която се реализира в продължение на няколко години и в рамките на която бяха подготвени Програма за действие, съдържаща много препоръки за правни и прктически мерки в областта на корпоративния контрол и Доклад за оценка на корпоративния контрол, в който на основата на множество индикатори се направи опит за количествената му оценка.

Продължаваайки тази традиция и предлагайки широка подборка на текстове и автори, засягащи не само проблемите на преходните икономики, а и по-универсалните проблеми на всяка пазарна икономика, настоящият сборник се стреми да разшири хоризонта на възприемане на проблемите за утвърждаване на добри практики за корпоративен контрол у нас и да ги постави в контекста на интегрирането ни в европейските икономически структури. С това се надяваме и да достигнем една по-широка аудитория, включваща студенти, икономисти, бизнесмени, професионалисти в областта на икономическата политика и държавното управление.

Пламен Д. Чипев
Доктор по икономика

Съдържание

Основни положения

Защо е важен Корпоративният контрол?
Корпоративните бордове: Контрол чрез представителство
Глобална корпортивна отговорност. Европейският отговор на обществените потребности

Реформиране на системата за корпоративен контрол

Откъде да се започнем с реформирането?
Политики за корпоративен контрол и прозрачност на нововъзникващите пазари
Развитие на практиките за ефективен корпоративен контрол

Регионални и национални стратегии за корпоративен контрол

Eдин подход не върши работа
Корпоративен контрол в Полша
Препоръки за корпоративния контрол в Румъния

Приложения

Принципи на OECD за корпоративен контрол
Матрица на Световната банка за оценка на корпоративния контрол
Цели и принципи на регулацията на ценните книжа на IOSCO


Указател към полезни източници на информация по проблемите на корпоративния контрол


 


 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ