Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
 

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

АЛИАНС ЗА ПРАВНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
















ПУБЛИЧНО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТОЗАКОНА

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ









София

17 ноември 2000 г.








МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

АЛИАНС ЗА ПРАВНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ



На 17 ноември 2000 г. в заседателната зала на Съюза на юристите в България се проведе публично обсъждане на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Обсъждането бе открито в 9,10 ч. и председателствано от господин Александър Манолов - директор на дирекция “Съдебна дейност” в Министерството на правосъдието.

 

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Уважаеми колеги, позволете ми да ви поздравя с “Добре дошли!” от името на Министерството на правосъдието!

Организирахме тази работна среща с единствената цел да чуем вашето становище, да дискутираме така важните проблеми в Закона за съдебната власт.

Кратки експозета ще изнесат пред вас инспектори от дирекция “Съдебна дейност” и държавни експерти от Съвета по законодателството.

Позволете ми преди да започнем тази работна среща да поканя господин Тончев, заместник-министър на правосъдието, ръководител на работната група, подготвила промените, господин Иван Димов, наш уважаван колега, председател на Алианса за правно взаимодействие, и госпожа Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията. Благодарение на тяхната помощ организирахме тази работна среща.

Давам думата на господин Тончев - заместник-министър на правосъдието, да представи проекта, който е изготвила работната група.

ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Добре дошли, колеги! Аз се радвам, че мога да се видя отново с вас.

Искам да започна с това, че нямам намерение да представям целия проект. Доколкото ми е известно, той беше изпратен на всички окръжни съдилища, на окръжните прокуратури и следствия, така че нашата задача днес ще бъде не да ви запознаваме с този проект. Ние сме със съзнанието, че нещо може да сме сбъркали в работната група, че нещо може да не е точно, че нещо може да сме пропуснали и затова с тази среща искаме да попълним тези празноти, да отстраним грешките. Разчитаме именно на вас, хората, които трябва да работят в средата, която създава Законът за съдебната власт. Защото един магистрат не може да бъде добър магистрат, ако на първо място законът не му позволява той да работи в една добра обстановка.

Казах, че няма да представям закона, по-скоро бих искал да представя причините, поради които се наложи да бъдат предприети изменения в този закон. Наистина законът е създаден само преди 6 години, преди 2 години беше променян, и то доста основно. Може да се възрази веднага какво му е лошото на закона, че трябва да го изменяме и да го променяме. През тези две години обаче България вече не е такава, каквато беше до 1998 г. България започна преговори за присъединяване към Европейския съюз. Стартът на тези преговори и всички действия във връзка с присъединяването непосредствено опират до съдебната система. Тя е под особено наблюдение при тези преговори и изискванията към нея са от особена важност.

Трябва да ви кажа, че по инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Европейската комисия, на работна група “Сигма” бе възложено извършване на задълбочен преглед на българската съдебна система. Резултатите от този преглед, докладите и препоръките се намират както в Министерството на правосъдието, така и във Висшия съдебен съвет. И те бяха налице още през м. май т.г. Трябва да се има предвид това, че тези препоръки се отнасят не само за изискванията, които трябва да се изпълнят във връзка с приемането на България в Европейския съюз, но те са от значение и в една друга насока. Изпълнението на тези препоръки се поставя и като условие за финансова подкрепа на българската съдебна система по програмите ФАР. Така че тук става въпрос не само по някакъв начин да пригаждаме системата заради някакви имагинерни изисквания, но и за една пряка помощ на системата от страна на Европейския съюз.

От друга страна, в Министерството на правосъдието е представена програмата на инициативата за развитие на съдебната реформа, която бе организирана от Центъра за изследване на демокрацията и обедини усилията на много държавни институции, представители на влиятелни неправителствени организации, експерти в изготвяне на една задълбочена и продължителна програма за етапите, през които трябва да премине съдебната реформа. Тази програма съдържаше конкретни и преки изисквания към законодателството, очертаващо статута на магистратите. И ние не можем да отречем, че тя беше полезна в голяма степен при изготвянето на тези промени.

На трето място, знаем, че с приемането на Закона за държавния служител се получи известен дисбаланс между статута на държавния служител и статута на магистратите. Така във Висшия съдебен съвет назря идеята за предприемане на законодателни промени, които трябваше да доведат до едно унифициране на статута, доколкото е възможно. Висшият съдебен съвет също изготви свой проект, който беше представен в Министерството на правосъдието, поради това че съветът не разполага със законодателна инициатива.

Така че можем да кажем, че за тези промени имаше една обща воля на изпълнителната власт и на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет.

Нашите усилия се концентрираха именно върху тези насоки, които бяха предложени както от Европейската комисия за промени в съдебната власт, така и от Програмата за развитие на съдебната реформа, която подготви инициативата на Центъра за изследване на демокрацията, така и от предложенията на Висшия съдебен съвет. Мога да кажа, че работата на групата беше много сложна. Много сложна, защото всеки магистрат има собствено виждане върху необходимите промени, всеки излага собствено становище. Много трудно е да се обединят становищата и да се намери компромисно становище. От друга страна, ние трябваше да действаме и много дипломатично, защото този проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт би трябвало да се съгласува и с останалите органи и институции на изпълнителната власт преди да влезе като проект на Министерския съвет. Много лесно е да се каже понякога, че примерно трябва да се осигурят такива и такива средства за съдебната власт, но оттук нататък този проект подлежи на контрол, на утвърждаване и от страна на Министерството на финансите, и от Министерския съвет след това. Така че не всичко, което ни се иска, би могло да залегне едно към едно в проекта.

В проекта, който ви е раздаден, вие сте видели основните насоки. Пак казвам, това са все насоки, които са продиктувани от изискванията на Европейската комисия и насоките, представени от инициативата за съдебна реформа в България.

На първо място, това е подборът на магистратите. Излишно е да ви чета тук изричните препоръки в тази насока. Те са ясни и категорични - прозрачност и въвеждане на конкурсно начало. Точно такива са и моментите, залегнали в програмата за съдебна реформа и от групата към Центъра за изследване на демокрацията. Смятам, че малко са колегите, които не поддържат такова виждане. Мога да ви кажа, при една моя обиколка, предприета през пролетта на тази година из някои съдилища, аз чух най-различни мнения за въвеждането на конкурсното начало - от пълно конкурсно начало за всички длъжности до ограничено само за някои и то най-нисшите длъжности. А имаше и становища, които бяха против. Но пак казвам, много трудно е да отстоявам становище, което се противопоставя на конкурсното начало. Няма да се спирам повече на този въпрос, защото в хода на дискусията ние ще го обсъждаме задълбочено.

Втората насока, за която имаше изрични изисквания както в докладите на Европейската комисия, така и в програмата за съдебна реформа, е за квалификацията на магистратите. Вие знаете, че стартира един център за обучение на магистрати, който до този момент функционира като неправителствена организация. Трябваше да се намери подходящата форма от една страна това задължение да е действително задължение само на Министерството на правосъдието, но от друга страна да се използват и всякакви възможни гъвкави форми за обучение на магистратите, които позволяват финансиране не само от страна на държавния бюджет, от бюджета на съдебната власт, от бюджета на Министерството на правосъдието, но да се използват и всички други възможни форми на финансиране. За тази форма ще говорим също по-нататък.

Друга съществена насока, в която се предлага промяна на закона, е начинът на придобиване на юридическа правоспособност. Говорим за съдебните кандидати. Тук очакваме да чуем най-много ваши предложения, защото точният ред за провеждане на стажа и за придобиване на юридическа правоспособност ще се уреди в една допълнителна наредба, правата за издаването на която законът делегира на министъра на правосъдието. Очевидно е, че там регламентацията ще бъде по-подробна и по-ясна.

Като изискване от страна на европейските организации и от страна на неправителствените организации, които подпомагат съдебната реформа, бе необходимостта от въвеждането на ясни критерии и процедури при повишаване на магистратите в ранг, при придобиване на статут на несменяемост. В тази насока смятам, че намерихме необходимото разсъждение и това, което трябва да се направи на този етап, тъй като естествено то е свързано и с възможностите на Висшия съдебен съвет, и с ограничените правомощия на министерството и министъра на правосъдието като негов ръководител.

И ако прескочим някои други промени, които са свързани с отстраняване на несполучлива уредба в сега действащия закон или пък в законодателен израз на възприета практика от страна на Висшия съдебен съвет, то ние трябва да стигнем до последната стъпка, която може би е най-трудна практически - създаването на съдебна полиция. Знаем, че този въпрос има дългогодишна история. Създаването на съдебна полиция и статутът на съдебната полиция бе залегнал още в първоначалния вариант на Закона за съдебната власт, който се обсъждаше в 1992 и 1993 г. След това по неясни причини тази глава като цяло отпадна. Оттам нататък се предприеха действия за създаване на едно смесено звено, което е и към МВР, и към съдебната власт, ще се финансира и от двете власти едва ли не, ще изпълнява функции и на двете власти. Въпреки доброто желание очевидно е, че тази формула не можа да просъществува и да намери реализация. И аз мисля, че ако ние искаме все пак да създадем съдебна полиция, трябва да се нагърбим и да я създадем сами, да не чакаме друг орган на изпълнителната власт да създава такова звено, да ни предоставя един вид като услуга свои служители, които да изпълняват разпореждания и на органите на съдебната власт. Още повече, че от тези други звена вече бе изоставена изцяло идеята да работят в тази насока. С последните промени в Закона за МВР отпаднаха всякакви охранителни функции като тяхно задължение. Естествено това е продиктувано и от европейските стандарти относно значението на Министерството на вътрешните работи, на Полицията - че тя не трябва да извършва охранителни функции, а тези функции трябва да се поемат или от специализирани органи на институцията, която има нужда от охрана, или пък от други специални организации, които е занимават единствено с охрана, но са извън системата на Министерството на вътрешните работи.

Затова ние предприехме тези действия. Съзнавам, че това е трудно осъществимо, защото е свързано и със значителни бюджетни средства, но все пак мисля, че това е осъществимо, на първо място, защото бюджетни средства и сега се разходват за охрана, а охраната сега е неефективна. Създавайки това звено, ние можем да обединим тези средства, да се добавят бюджетни средства и да се създаде постепенно едно действително работещо звено, което да е в помощ на съдебната власт, на съдебната полиция, от което непрекъснато имаме нужда. Защото фактите, защото животът, защото работата на магистратите показват и доказват, че не може без такова специализирано звено.

Това е накратко. Няма да ви занимавам повече. Искам да благодаря на всички членове на работната група, да им благодаря най-вече за положените усилия, за проявения интерес и съдействие. Работата беше напрегната, защото трябваше в много къси срокове да приключим с проекта. Мисля, че всички са доволни от конструктивната работа на групата. Повечето от членовете на работната група са тук и смятам, че в дискусията, която ще започне, ще вземат участие. Надявам се на една ползотворна дискусия. Аз и всички членове на работната група сме тук, за да чуем какво се приема и какво се отхвърля, да разменим мнения, да получим аргументи и ние да представим нашите аргументи защо е прието едно или друго в този проект.

Още веднъж благодаря. Благодаря и за сътрудничеството, което имахме през цялото време от страна на Алианса за правно взаимодействие, на Центъра за изследване на демокрацията, които участваха в работната група със свои представители.

Искам да благодаря и на Американската агенция за международно развитие, която чрез проекта за развитие на съдебната система също взе дейно участие в работата на групата и мога да кажа, че благодарение на техните съвети ние не тръгнахме в някои насоки, които биха затруднили работата. И за да предваря някои въпроси, бих искал да кажа, че по техен съвет ние решихме, че статутът на съдебната администрация е необходимо да се уреди със специален закон, където да намерят място както задълженията на администрацията, така и взаимоотношенията между администрациите от различните звена на съдебната власт, така и особеният статут. Защото тези служители не могат автоматично, пряко да се прехвърлят и статутът на някои от съдебните служители да се приравни със статута на държавния служител. Ние трябва да сме наясно, че има няколко статута, които са на служители. На първо място, това е статутът по Кодекса на труда, на второ място, това е статутът по Закона за държавния служител и оттук нататък особени статути, какъвто е статутът на магистратите. По този начин би могло да се уреди и статутът на административните служители. Надявам се, че с приемането на промените в Закона за съдебната власт Министерството на правосъдието ще има възможност да подбере състав от експерти, които да започнат работа по нов закон, уреждащ статута на служителите в съдебната власт.

Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Давам думата на колежката Жана Шаранкова, инспектор в дирекция “Съдебна дейност”, след което, колеги, ще дискутираме темата “Правна рамка на статута на магистратите като специална категория държавни служители”.

ЖАНА ШАРАНКОВА: Уважаеми колеги, разбира се, никой от нас смятам, че не се съмнява в това, че магистратите трябва да имат един специален статут и в рамките на този специален статут и един специален статут на служебни правоотношения. Както знаем, още Конституцията на нашата страна очертава статута на магистратите, посочва, че единствено те заедно с народните представители и съдиите в Конституционния съд се ползват с особен имунитет и само по определен начин може да бъде снет този имунитет. По този начин на равнище на основния закон се отграничава и по отношение на особените права, задължения и привилегии тази власт и нейните служители от изпълнителната власт.

Освен това в Конституцията е посочено, че именно статусът на съдиите, прокурорите и следователите и цялата съдебна система ще се уреди в специален закон - Закона за съдебната власт.

На второ място, Законът за администрацията, който определя, че е един общ закон за администрацията на изпълнителната власт, изрично посочва, че ще се прилага, доколкото няма специални закони, а специален закон по отношение на изпълнителната власт, както знаем, е Законът за държавния служител, той посочва, че може да се прилага, дотолкова доколкото в други специални закони не е уреден специалният статус на другите органи на държавна власт. И всъщност Законът за съдебната власт, който урежда статута, правата и задълженията на магистратите, имаше нужда от някои допълнения, от детайлна уредба на служебни правоотношения, на реда на назначаване, подбора, начина, по който се прекратяват трудовите правоотношения, особени привилегии, които се предложиха сега в законопроекта.

Фактът например, че един държавен служител, който има договор за неограничено време, безсрочен, който е в безсрочни служебни правоотношения, не може да стане магистрат направо, несменяем, а трябва да измине този тригодишен период, както всеки току що назначен, сам по себе си вече показва, че магистратите са специална категория на държавната власт и те не могат да имат просто статуса на държавни служители. Всъщност това разграничаване на няколко категории служители е един общ стандарт на всички демократични държави. Във всички конституции на демократичните държави се посочва особеният статус, който имат магистратите.

Освен това всички тези държави имат специални закони за съдебната власт, които основно се спират именно върху реда на назначаване и освобождаване от длъжност, върху особените привилегии, върху обучението, подбора и особените изисквания, разбира се, магистратите.

Ние направихме един преглед върху всички въпроси на законодателствата на европейските страни и могат да се очертаят три основни групи държавни служители: цивилни служители, тоест това са обикновените държавни служители на изпълнителната власт; другата група са магистратите; третата група са войници, офицери, свързани с отбраната и органите на вътрешния ред. Така че ние имаме достатъчно аргументи относно това, че статутът на магистратите трябва да е специален статут, един по-особен статут, който трябва да уреди и особените правомощия на съдебната власт и нейните привилегии.

На първо място, в законопроекта ние предлагаме изменения във връзка с особения служебен статут, като предлагаме някои привилегии. Например това е привилегията, че задължителното обществено осигуряване ще става за сметка на бюджета на съдебната власт; по отношение на несменяемите магистрати - че прекратяването на трудовото правоотношение е свързано с получаване на парично обезщетение; по отношение на обезщетението, което се дава при възстановяване на незаконно уволнен съдия, прокурор и следовател; при преназначаване - също от бюджета на съдебната власт; при командироване, при работа в изпълнение на служебни задължения в почивни дни и т.н.

Вие сте забелязали в законопроекта, че още по-ясно е разграничено съдиите, прокурорите и следователите, които току що са започнали работа и тези, които вече са станали несменяеми. Именно несменяемият магистрат всъщност има този наистина специален статут. Така е и по международните стандарти.

Тук трябва да посочим и някои други детайли, които имат значение, които дават по-голямо разширяване на защитата на магистратите. Така например в предвидената възможност да се освобождава от длъжност магистрат при липса на професионални качества тя вече не може да бъде обвързана със субективни фактори, това вече може да стане само въз основа на комплексна оценка по реда, по който се прави комплексна оценка преди да се придобие статут на несменяемост.

Разбира се, по-голямата защита предполага и по-големи изисквания към магистратите. Поради това и тази по-голяма защита се обвързва с всичко това, за което вече стана дума - конкурсното начало при подбора, несъвместимостта с други професии, други служебни правоотношения, задължителната първоначална квалификация в комплексната оценка преди магистратът да добие статут на несменяемост.

Сходна регламентация на статута на магистратите получават и съдиите-изпълнители и съдиите по вписванията. Макар и те да не са магистрати, техният служебен статус е много близък до този на магистратите, още повече, че все пак това са органи, които прилагат преди всичко закона, те не са обикновени изпълнители в съдебните органи и те трябва да имат статут, близък до този на магистратите. И сумата за облекло, и задължителното осигуряване, и привилегиите при прекратяване на трудовото правоотношение са точно такива, каквито са на магистратите.

Усъвършенстването на тази защита и на цялостното очертаване на статуса на магистратите, на служителите в съдебната власт всъщност започва още от момента, в който съдебният кандидат, този, който ще иска да стане съдия и е започнал своя практически стаж и ще стигне до това, което вече каза господин Тончев - че се обсъжда идеята да се създаде специален закон за съдебната администрация, чрез който да се регламентира статутът на служебните служители. По този начин ще се очертае и цялостната правна рамка на този особен статут, който имат магистратите и който ние предлагаме в законопроекта. Всъщност аз не вярвам по време на дискусията в тази зала да се изкажат възражения по това, че магистратите трябва да имат специален статут и този специален статут трябва да бъде действително регламентиран в детайли. Но може би нещо сме пропуснали, може би нещо не е казано както трябва и именно затова всъщност разчитаме на вашите предложения и това е целта на днешната дискусия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Колеги, моля за вашите мнения, становища.

Ако не възразявате, предлагам ви да продължим по втората тема и след това да обединим дискусиите.

Давам думата на колежката Стефка Генкова, инспектор при дирекция “Съдебна дейност”. Темата е “Конкурсното начало като основен принцип при назначаване на магистрати”.

СТЕФКА ГЕНКОВА: Уважаеми госпожи и господа! Институционализирането на конкурсното начало е необходимост, предизвикана от усъвършенстването на съдебната система при упражняването на съдебната власт. Въвеждането на конкурсното начало като основен принцип при назначаването на съдии, прокурори и следователи е един от начините за осигуряване на съдебната система с кадри, притежаващи висока професионална квалификация и с призвание за прилагането й в тези професии.

В проекта, който имате пред себе си, е разработено конкурсното начало като допълнение към Закона за съдебната власт, като един нов раздел в този закон относно изискването при назначаването на съдиите, прокурорите и следователите да се извършва чрез конкурс. Това, което е предвидено в проекта от този раздел, който започва с чл. 127а и приключва с разпоредбата, която е в допълнение на чл. 127ж и които вие имате пред себе си, накратко това са принципите за провеждането на самия конкурс. Предвижда се извършването на конкурс да се осъществи, на първо място, тогава, когато се касае за назначаването на младши съдии, младши прокурори, районни съдии, прокурори в районните прокуратури и следователи в окръжните следствени служби. Това са магистрати от първото стъпало, тоест началото на пътя по йерархията на съдебната система.

Организацията по насрочването на конкурса, назначаването на комисията, определянето на нейния състав, условията за участие в конкурса и изпълнението на процедурата на провеждане на конкурса е възложено, както сте забелязали от текста на предложените разпоредби, на Министерството на правосъдието. За да се осъществи изискването за публичност и прозрачност на самото извършване и процедурата на конкурса, предвидено е това да става и чрез обнародване в “Държавен вестник”.

Предвиденият контрол по законосъобразността на провеждане на конкурса е санкциониран чрез разпоредбата, която дава възможност за обжалване процедурата на провеждане на конкурса пред Висшия съдебен съвет, като решението на Висшия съдебен съвет е окончателно и не подлежи на обжалване.

С разпоредбата на допълнителния текст към чл. 127, буква “е” се предвижда възможността по решение на Висшия съдебен съвет да се насрочва конкурс и за други длъжности. Тук се предвижда тези длъжности да не са от кръга на тези, които са в началото на йерархията, а се има предвид и по решение на Висшия съдебен съвет да се осъществи конкурс и за заемане на длъжности в магистратурата, които са от по-висока степен.

Най-сериозен тук е въпросът, който всъщност не касае самата процедура на конкурса, а въпросът за определяне на критериите, по които ще се извършва този конкурс, които според изискванията на Европейската комисия, а и с оглед изпълнение и осъществяване на целта за усъвършенстване на съдебната система те трябва да бъдат основани на обективност, която да бъде в такава степен, че максимално да изключва субективизма, тоест да се осъществява на една обективна преценка, изключваща възможността от субективния елемент. Тези критерии трябва да са ясни, точни и обективни, но ние приехме, че те не трябва да се съдържат като изисквания в самия Закон за съдебната власт, тъй като това е функция на основния кадрови орган на съдебната система - Висшия съдебен съвет.

Това е като институционална рамка на предложеното допълнение в Закона за съдебната власт относно конкурсното начало.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Колеги, започваме дискусията. Моля ви за активност.

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ, директор на Окръжна следствена служба в Смолян: Уважаеми колеги, искам да предложа две неща във връзка с измененията и допълненията на Закона за съдебната власт. Първо, тези изменения, които се предлагат в последната редакция, са добри, могат да допринесат за подобряване на работата на съдебната система, но те са на парче. Работната група, която е подготвила тези изменения и допълнения, е положила много усилия, но е усъвършенствала само две неща - става въпрос за конкурсното начало и за парите - колко пари ще получи магистратът, ако доживее до пенсия. Ако доживее и ако държавата има пари, ще ги плати. Не се усмихвайте, колеги, с този Закон за съдебната власт трябва да бъде осигурено спокойствието на магистратите, за да работят. Ако не му бъде осигурено спокойствие, колкото и пари да му се дават, това е без всякакво значение.

От години се говори за тази несменяемост. Да, несменяем, съгласен съм, но по политически причини да бъде несменяем. А за некадърност? Много ви моля, моето становище е, че некадърникът трябва да си отива. Тази система не може да го огради с някаква несменяемост, някакъв конституционен статут, а той цял ден да си върти синджира и за пет лева работа да не свърши. Такива ръководителят по чл. 30 трябва да има права да предложи и да бъдат освободени.

Аз мога да ви говоря много неща, тук има колеги, които ме познават, бил съм член на Висшия съдебен съвет. Но по въпроса за несменяемостта категорично заявявам: в закона да бъде записано несменяем по политически причини. А да бъде освобождаван за некадърност. Защото иначе той може да върши безобразия, престъпления, а ние да си го държим.

И по другия въпрос - срока за придобиване на статут на несменяемост да бъде пет години, а не три години. След пет години да придобива статут на несменяемост. Той за три години още не знае къде се намира, не може да разбере с какви закони работи.

И последното ми предложение е тази комисия, която аз уважавам за труда, всички са полагали усилия, преписвали са оттук оттам, от американски, англичански, френски, италиански, испански и т.н., тази комисия да положи усилия да изработи през 2001 г. един нов закон за съдебната власт. В този закон водещото да бъде Висшия съдебен съвет. Това е органът, който трябва да бъде на върха на пирамидата. С най-голямо уважение към Министерството на правосъдието, но то е в изпълнителната власт, а ние имаме разделение на властите. Заедно ще работят магистратите във всички институции, но Висшият съдебен съвет ще решава съдбата на 4 хил. души магистрати. За 4 хил. човека Висшия съдебен съвет ще назначава комисии за конкурси, ще провежда конкурси, ще вика в съдебния съвет, за да види кандидатът кой ПУЦ е завършил. Защото в България има юридически ПУЦ-ове! Когато го попитат с две приказки какво разбира той от следствен експеримент или какво е оглед на местопроизшествие и той не може да отговори, ясно къде е получил дипломата си.

Затова предлагам комисията да поработи за един нов закон за съдебната власт. Предполагам, че през 2001 г. такъв закон може да се изработи и през 2002 г. да влезе в сила. Защото в нашата страна законите се правят на парчета - изменения, допълнения, виж този закон, виж онзи закон и т.н. Да се направи закон за съдебната власт, който да укрепи България наистина да стане правова държава. Защото в момента не е правова държава, в момента има анархия, гърми се всеки ден.

Последно - за съдебната полиция. Много отдавна се говори. Основното е пари. За пари - има пари. Става въпрос Народното събрание да реши откъде да ги вземе. А без съдебна полиция магистратурата не може да работи. Например сега следствието трябва да се моли на полицията да конвоира, за охрана трябва да се моли на полицията, трябва да плаща. Вчера получавам писма от различни поделения в страната да превеждам пари. Какво да преведа, когато нямам пари? Така че да си създадем съдебната полиция, която да бъде подчинена на магистратурата.

И, колеги, обръщам се към вас, познавам ви почти всички: кажете си болката! Защото знам, че извън залата си говорим за болките в съдебната система. Кажете си болката, тук е заместник-министърът, той ще предаде на министъра, господин Димов си отиде, но парламентът трябва да си отвори очите към магистратурата. А не да казва, че не работела съдебната власт. Няма такова нещо! Най-нещастни са съдиите, прокурорите и следователите. Абсолютни нещастници!

Желая ви успех, колеги! Аз съм човек, който е работил най-много от всички вас в съдебната система.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Има думата господин Шопов.

ГЕОРГИ ШОПОВ, председател на Окръжния съд в Пазарджик: Здравейте колеги! Ще се опитам да бъда съвсем кратък и да се съобразя с представената ни програма. Но в крайна сметка, ако правилно съм разбрал, става дума за конкурсното начало и статута. Аз ще групирам изказването си по всички въпроси, по които искам да взема отношение.

За конкурсното начало. Явно, че не става въпрос само дори за този натиск, който се оказва върху нас, но не е измислено по-добро от това да бъдат назначавани хората чрез конкурс. Просто по-добро нещо не е измислено. Може би ще останете с впечатлението, че говоря като председател на окръжен съд. Но може би в тази комисия трябваше да има и един председател, един администратор. Искам да се разберем, аз съм преди всичко съдия и временно съм председател на окръжен съд. Конкурсът е нещо, което много ще затрудни работата на председателите, имам предвид органите по чл. 30, не само председателите. Моите уважения към комисията, идеите са чудесни, но процедурата е прекалено тромава. Ако направим една сметка: срокът е 30 дни, после обнародването в “Държавен вестник”, после се обявява датата, после може да се обжалва решението. Но това обжалване спира ли изпълнението на взетата заповед за решение или не спира? После пък председателят, ако рече да не даде предложението, ще се намеси министърът. Както и да го изчисляваме, в най-добрия вариант това е месец - месец и половина. Е, добре, през това време какво ще стане?

Второ. Имам чувството, че в този конкурс, който се прави в тези срокове, ние си мислим, че сме решили тотално въпроса с кадрите. Това просто не е истина. Може да засегна някого, но в България има два университета. И едва ли са толкова много кадрите, колкото на пръв поглед изглежда.

Първата ми препоръка към предложения проект е да се измисли някаква съкратена процедура. Тази процедура, най-меко казано, е тромава. Дано да не съм лош пророк, но още отсега ви казвам, че тази процедура няма да задейства нещата. Представете си какво ще стане: пишат се писма, разпращат се и т.н. Нарочно може би сгъстявам краските, но това е за да стана по-ясен.

Трето. Моля много правилно да ме разберете, не че говоря като председател на съд. Но във всяко общество, още повече в съда трябва да има някаква организираност и трябва да има хора, които да я създават. Функциите на лицата по чл. 30 са определени, но лично аз не съм съгласен председателят на съда или ръководителят на съда да бъде една пощенска кутия. Той сега е една пощенска кутия. Единственото му участие е, че определя съдията, който ще участва в тази комисия. И какво се получава? Пристига инспекторът от София, съответният ръководител по чл. 30 определя човека, умува се нещо, пишат се оценки. Какво значи оценка 4”? Може би това трябва да залегне и в закона - да се определят точно критериите. Защото тук е дадена само процедурата, дадени са срокове и т.н. Но какво означава “не по-малко от 4”? Дайте да се разберем, това са съдии. Този с 3,50 е десет пъти по-добър от този с 5,50. Но ние сме сложили критерий 4. Комисията решава, всичко е чудесно и казва: ето, председателю, пращай писмото. Добре, поне поискайте становището му. Никакво становище. Това е принципът на махалото - по сега действащия закон цялата власт е в ръцете на тези ръководители. Значи вариантите са два:или те не са се справили с тези неща и не им се вярва, нямат доверието, което за мен не е точно, но аз съм категорично за това този човек, независимо кой е, който отговаря за цялостната организация на съда, да няма дори право на становище по съответната кандидатура, за мен е неправилно!

По състава на комисиите. В 90 на сто от случаите в Х съдебен район се явяват кандидати, които са от този район. Хората се познават. Добре, нека да има представител и на Министерството на правосъдието, нека да има представител и на Апелативния съд и т.н. Но защо тази комисия, която ще оценява тези кандидати, не е от съответния окръжен съд? Самия окръжен съд създава една комисия, кандидатите така или иначе се познават, някои от съдиите са им били патрони. А иначе какво се получава? - Двама-трима души, които нямат никаква представа, казват: този ще бъде!

Не разбирайте, че аз съм от хората, които казват: това няма да стане! Не е това мисълта ми. Трябва да се положат всички усилия, за да стане. Но това, което аз говоря, цели да предизвика да помислим в тази насока. Ще го кажа много просто: имаме вакантни места, председателят примерно е задължен да организира комисия за провеждане на конкурса и на тази база се провежда конкурс със задължение да се уреди инспекторатът на Министерството на правосъдието да изпрати представител да участва с оглед на прозрачността, да не е ограничено със срокове, защото всеки е притиснат от това да има кандидати. Това е съвсем просто: вакантно място, заповед, провежда се конкурсът, изпраща се на Висшия съдебен съвет и въпросът се решава. Без държавни вестници, без 3 месеца, 4 месеца и т.н.

Тук ми прави впечатление нещо - несменяемост, рангове и т.н. Същата процедура! Значи пак се изпращат тези комисии и пак тези хора, които са работили с този човек, включително и лицата по чл. 30, те пак са господин никой. Аз така го виждам в чл. 129 - комисии, проверки и т.н. и комисията благоволява, изготвя и представя на органите по чл. 30. Представя ни се, че това е положението! Как ще стане това? Значи този човек е работил 2 години и 7 месеца и идва комисията и казва: това е положението, този човек си отива. Не съм съгласен!

За ранговете. Имаше някакво изследване, че сме щели да живеем 1200 години. Да, но ние живеем сега до 100 години. Ако правилно съм разбрал, за първи ранг - 5 години, за втори ранг - след 10 години. Много са 5 години! Може би да се измисли първият ранг да е на 5 години, а другите малко да се скъсят. Нямаме чак толкова много кадри, не се заблуждавайте. За мен този наплив, който съществува при нас, е временно явление. Но ранг 5 години, предвидени в другите системи, дори и в частната сфера … Много са 5 години! И за ранговете същата тромава процедура. Пак комисии, пак се пише и пак хората, които имат най-пряко впечатление, пак са отстрани. Органите по чл. 30 пак ще дават някакво становище.

По тези три неща това е моето мнение. И сега последното, приключвам, защото се опасявам, че ще ви отегча. В чл. 139 се казват чудесни неща, съдебна полиция и т.н. Това е хубаво. Ако съм разбрал внимателно господин Тончев, всеки закон, който се прави, трябва да има финансово обезпечение. Моят въпрос е тези изменения, които се предлагат в момента, финансово обезпечени ли са? Защото съдебна полиция - това са много пари!

Благодаря ви за търпението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Колега Марков, заповядайте.

Г-Н МАРКОВ, председател на Софийски градски съд: Искам да взема становище по повдигнатия въпрос за въвеждането на конкурсното начало при подбора на кадрите в съдебната система и в частност провеждането на конкурс за назначаване на младши съдии и районни съдии.

Споделям казаното от колегата Шопов, дотолкова доколкото в предложения проект се съдържа като чели един елемент на недоверие към председателите на окръжните съдилища, които досега така или иначе са решавали кадровата политика в съответния съдебен окръг. Имам предвид, че разпоредбата, която предвижда уведомяване на министъра и след това негово задължение е той да обяви конкурс в 7-дневен срок, създава наистина изключително забавяне. И понеже колегата от Смолян говореше за спокойствието на магистратите, аз мога да ви кажа, с риск също да не уважа някого, че спокойствието на магистратите не е еднакво навсякъде в България. Не искам да ви се хваля колко инфарктна е работата в двата големи софийски съда - Софийски районен и Софийски градски, колко нещата са взаимно свързани по отношение на кадровата политика, как се налага да се пишат предложения за разместване на кадри в системата в посока Апелативен съд, младши съдии и съдии в районен съд и че ако тази работа би трябвало да бъде поставена както трябва примерно в Благоевград, несъмнено тежките резултати ще настъпят бързо точно тук. По никакъв начин не искам да изглежда това като някакво придърпване на чергата.

Искам да разгледате и въпроса за статута на младши съдията, който веднъж се е явил вече на конкурс. Обичайната практика в софийските съдилища е младшият съдия да не изкарва 2-годишния си мандат, а още на първата година, заради това че той има и стаж като съдебен кандидат, да бъде придвижен на работа като районен съдия, забележете, като районен съдия, командирован младши съдия да изпълнява с младши съдийската заплата задълженията на районния. И този човек в един момент, когато трябва да се отправи към титулярната съдийска длъжност, отново да бъде поставен в условия на конкуренция с районни съдии, които идват от другаде и да участва наравно с тях във втори поред конкурс само за една година стаж. Считам, че това е крайно несправедливо разрешение за тези млади и амбициозни хора, на които ние гледаме с особено доверие.

Ще завърша изложението си с една известна мисъл на Монтескьо от знаменитата му книга “В света на законите”: “Разумните хора могат да имат закони, които сами са създали, но също така и закони, които никога не са създавали.”

Така или иначе, и без конкурсното начало тогава, когато ние сме имали повишено предлагане на кадри, сме се ориентирали към провеждането на конкурси. Един конкурс, за да бъде подведен към мащаба на Софийски градски съд, означава, че обикновено се явяват 120-130 души. И те трябва някъде да седнат. За щастие ние имаме една 15-а, тържествена зала, която всички познавате. Тези хора след това минават през софийската комисия, в която участва и директорът на центъра за обучение на магистрати. И виждате, че по отношение на прозрачност, поне по моите представи за прозрачност, нещата не предизвикват съмнение. За да бъдат изпитани тези 120 души, да бъдат проверени работите им и след това да се стигне до събеседване, това отнема технологично време от порядъка на една седмица.

По повод разпоредбата за събеседване с кандидатите, които имат успех над 4 за решаване на казус, забележете, казус под формата на съдебен акт, те подготвят някаква присъда или някакво съдебно решение по граждански казус. Хората, така или иначе минали през един стаж на съдебен кандидат, сигурно са писалисъдебни актове. Но в един момент те се нуждаят във връзка с тези съдебни актове от това да бъде събеседвано с тях. Те не са непременно убедени, че не са решили правилно задачата. И тогава, когато на събеседването само хората с успех над 4 са поканени, а останалите с успех, както каза Шопов, 3,50 и т.н. се чудят защо не са поканени, защото те не си знаят оценката. И се получава нескончаема процедура на обжалване на конкурса. Аз искам да ви припомня, че оценяването на този момент, тогава, когато беше проведен конкурс за нотариуси от страна на министерството, по моя оценка доведе до катаклизми. Но така или иначе, вие не сте чули да са станали катаклизми, когато сме имали изпити в течение на три години по 120 души всяка година.

С това отклонение приключвам. Надявам се да подходите наистина сериозно по въпроса за конкурсното начало. И ако може, министърът да не влиза в нашите отношения, когато се касае за кадрова политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Госпожа Капка Костова има думата.

КАПКА КОСТОВА: Добър ден, колеги! В рамките сме на темата достъп до съдебната професия и конкурсно начало. Преди това обаче ще се опитам с три изречения да споделя нещо, което мен лично много ме притеснява. Аз бих нарекла този закон Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и за правомощията на министъра. Могат да се коментират ред по ред и бих могла да го направя, но може би няма време за това. Няма област на дейност, включително работата на Висшия съдебен съвет, включително кадровия подход, включително оценката за несменяемост, включително квалификацията, където да не се намесва министърът на правосъдието. Това не е взаимният контрол между властите, това е престо намеса. Аз нямам обяснения за това. Добре би било да се чуят и други становища.

По отношение на конкурса. Идеята е чудесна. Всъщност тя на практика работи. В София около 7-8 години. Много е трудоемко, много е тежко, но е работещо. Позволява подбор на качествени кадри. Проблемът стои обаче там, където няма по 120 кандидати. А това са болшинството от случаите.

Искам да споделя нещо, което каза и колегата Шопов. Аз си направих труда да изчисля при най-добро стечение на обстоятелствата, при положение че се спазват абсолютно всички срокове, които са тук в закона и че не се отклонява по никакъв начин процедурата от тези срокове, минималното време, за което може да бъде назначен един съдия на едно овакантено място, е 65 дни. Всеки от нас може да си представи какво значи два месеца и половина празен съдебен състав. Какво означава това за ежедневния доклад, за съдебните заседания, за извънредните заседания и т.н.

Не разбирам защо тази дейност трябва да се централизира, защо трябва да бъде провеждана някъде централно в София в една институция. Аз мисля, че ако това се възложи примерно на апелативните съдилища да организират конкурси за региона и за съдилищата в Апелативния съд, би било едно доста работещо решение. Разбира се, би могло да има и други идеи. Малко вероятно е да предположим, че един колега, който живее в Сандански, ще отиде да кандидатства в бургаския регион за съдия. Но дори и да иска да го направи, той има възможност, защото по същия начин конкурсът би могъл да бъде обнародван в “Държавен вестник”. Но не по тази централизирана и безкрайно сложна процедура.

Третото, което не разбирам, е защо ако някой е решил, че трябва да централизира тази дейност, тя трябва да се централизира в Министерството на правосъдието. Ами ние се връщаме 20 години назад! Подборът на кадрите, заедно с финансирането и още три други неща, са най-съществените елементи на едно самоуправление на една независима съдебна власт. Това са констатациите на всички международни експерти, това са констатациите и на Европейската комисия в прословутия й доклад. И ако в някакво отношение съдебната система е зависима, те поставят на първо място финансирането. Но това не е тема на сегашния ни разговор. А след това идва подборът на кадрите. Това не е взаимният контрол, това е откровена намеса.

По отношение на повишенията, ранговете, статута и т.н., много неща има да се коментират. Това ще е проблем на следващото заседание. Но аз искам да кажа само още едно нещо, защото то касае пак кадрите.

Квалификацията. Всяко изречение в този раздел, като по принцип идеята да се легализира тази дейност е великолепна е как Министерството на правосъдието организира и контролира. Изобщо не разбирам как това би могло да стане и защо изобщо трябва да става. Дори в държави и в съдебни системи, каквато е примерно френската съдебна система, където е много тясна връзката между магистратурата, която се състои от съдии и прокурори, и Министерството на правосъдието съдийското училище е абсолютно автономна структура. Единствената функция на Министерството на правосъдието по отношение на съдийското училище е да му предоставя бюджет. И то много солиден, много сериозен бюджет. Оттам нататък съдийското училище се управлява от борд на директорите и то само си определя кадрите, програмите, системите на обучение, само си контактува със съдиите и т.н. Какво ще организира и контролира в квалификацията министерството?

Много исках да си кажем този път нещо хубаво, много бих искала да дойде един момент, в който да кажем: какъв чудесен закон сме си направили! Наистина съжалявам, че отново трябва да си говорим негативистично и без особен оптимизъм за бъдещето. Но тези поредни промени съдържат една тенденция, която е много тревожна. И аз мисля, че трябва да си говорим откровено за нея. Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Колегата Румен Ненков има думата. Той е член на работната група, представен от Съюза на съдиите.

РУМЕН НЕНКОВ: Така е. Сигурно обаче изказването ми няма да бъде прието радушно от всички колеги.

Да се представя: Румен Ненков, временно на административна функция - председател на отделение, иначе съдия. Казвам не случайно това. В изказванията досега ми прави впечатление, че се изказват повече хора, които упражняват административни функции в съдебната система, органи по чл. 30 и председателят на най-големия районен съд в страната.

Първо, за статута, понеже темата ни е за статута на съдията и на магистрата по принцип, следовател и прокурор. В този закон не може за всички нормално мислещи юристи да се изменят конституционни принципи. Статутът на магистрата е уреден в Конституцията. Добре или зле, аз смятам, че зле, но той е уреден там.

Какво казва Конституцията? - Имунитет,, включително и пълен имунитет, за не тежки престъпления, което е абсолютно излишно, между нас казано, и несменяемост след навършване на 3 години на съответната длъжност. Обаче при всички запазени възможности да бъде сменен. В края на краищата всяка демокрация се гради на три пилона, така поне казват други, не съм го казал аз: плуралистичната политическа система със стълкновението между управляващи и опозиция; свободата на словото, печата, медиите; и накрая независимата съдебна власт. Въпросът обаче е какво разбираме под независимост и какви са гаранциите за тази независимост. Законодателят е писал за имунитет, писал е за несменяемост, но какви са простичките гаранции за независимост? Те са: икономическа сигурност на съдията, на неговото семейство, дори физическа сигурност на съдията, на прокурора и следователя. Икономическа сигурност. В някои конституции в това отношение дори е записано, че не може да бъде намалена заплатата на съдията, докато той е на съответната длъжност. Това в нашата Конституция него пише. И, от друга страна, правни гаранции за това, че съдията няма да бъде отстранен от работа, уволнен от работа, махнат от работа поради политически, съображения, групови и корпоративни интереси, дори и лични интереси, каквито са обикновените ходатайства. И там вече Конституцията предвижда несменяемост и имунитет. И затова оставям конституционната рамка.

Какво прави законопроектът? Законопроектът се мъчи да гарантира някакъв по-добър икономически статус на магистрата, заимствайки текстове от Закона за държавния служител. Ако стане, още по-добре! Защо трябва да изказваме негативистично мнение, че това не ни трябва. Ами ако стане? Нямало финансова обосновка! Нека да го приемем, пък тогава Народното събрание ще се задължи да предвиди и средства, за да се обезпечи това нещо. Значи не трябва да отричаме всичко, което се прави. Въпреки че ние друго не можем да искаме, не можем да искаме друго освен да бъдем на съответните нива на другите три власти, след като сме им равнопоставени да получаваме това, което получават и те. Държавата ни е бедна, държавата ни има икономически трудности, а ние сме нормални граждани на тази държава. Ние трябва да получаваме съответно на нивото на законодателна власт, изпълнителна власт и т.н. Трябва да има съответствие, това сме го говорили винаги.

Това е едното, което мисля, че все пак законопроектът прави.

За сигурността. Тук действително ще критикувам малко законопроекта, защото той не предвижда нищо ново. Виждам, че аз като член на тази работна група съм пропуснал да го предложа като възможност. Забележете, има процедура, други правни системи казват: магистратът може да бъде отстранен не само за извършено престъпление, ами за проява, която уронва авторитета и морала на правосъдието и за неизпълнение на работата. Въпросът е този магистрат да бъде освободен, пък после който иска да го съди. Той вече няма имунитет, той вече не е магистрат. Обаче въпросът е на този магистрат да бъде осигурен справедлив процес, както изисква чл. 6 от Европейската конвенция. Какво значи справедлив процес? Това значи да бъде изслушан, процесът да бъде публичен, да има право на адвокатска защита и този, който ще съди кой е крив и кой е прав, да бъде независим от изпълнителната власт и от страната, която прави предложението. Това се изисква.

Прави ми впечатление, че сме пропуснали и може би не е късно да се въведе, че докато има някаква процедура за дисциплинарните наказания, понеже не е честна Конституцията, не е честен и съдебният съвет, когато примерно понижава или когато намалява трудовото възнаграждение. Но това го дава самият закон - той, за да се освободи от някой некадърник, го понижава от апелативен съдия в районен съдия. И му дава заплата на чистачка. Ами как ще стои той? И за каква несменяемост говорим? Нека си го пише в Конституцията! Той е несменяем, понижихме го, дадохме му 150 лв. заплата, отиде в по-долната инстанция. И тук ми се струва, в 99 на сто от случаите съдебният съвет сигурно е прав, когато е взел тези решения, на мен ми се струва, че трябва да се предвиди една поне аналогична на дисциплинарните нарушения процедура за вземане на тези решения. Тоест те да имат право на някаква защита. Защото ако в 99 на сто от случаите е прав, в един процент може пък някой предложител да иска да постигне друга, не правна цел. А вярно е, че това е един идеален заместител, след като може да понижава в ранг, длъжност и в заплата, на всичко това, което пише в Конституцията. Вятър несменяемост! Но това го дава и самата Конституция.

Това е, което считам, че трябва да се допълни. Не че е лош законопроектът, аз като участник в тази група го защитавам.

По въпросите, които се поставиха.

За конкурсите. Вярно е, че има някакъв опит в конкурсите, вярно е, че технологичното време е някъде около два месеца провеждането на един конкурс. Първият срок е само за предложителя, той въобще не трябва да го спазва. А за младши съдии има възможност, както виждате, и преди да се оваканти мястото, да се проведе конкурсът и веднага да има готов младши съдия към момента на овакантяване на мястото. Това зависи от самия орган по чл. 30. За районни съдии, мислихме го много. Знаете ли, не можем да отграничим достъпа да конкурса, да кажем, че младшите съдии са с привилегии. Младшите съдии имат привилегията, че при събеседването се преценяват техните професионални качества. Ако сте прочели по-внимателно законопроекта, ще видите, че при преценката на професионалните качества се вземат предвид и курсовете за квалификация, включително и тези, които ще провежда Центъра за обучение на магистрати, а именно младши съдии да имат тази възможност. Защото тези, които идват отвън, няма да имат тази възможност и трябва ли да се затвори системата? След като нямаме институционализирано съдийско училище, трябва ли да се затвори системата? Трябва ли да не допуснем примерно един кандидат от другия край на страната да се яви? Или един адвокат дори да се яви на конкурс за районен съдия? Това е конкурсът, това е състезанието. Не може да има някой с привилегии.

За ролята на министъра. Тя и сега е никаква тук, защото той е длъжен само да издаде заповед в 7-дневен срок, която да се обнародва в “Държавен вестник” с датата за насрочване на конкурса. Но в края на краищата искам да ви кажа, че другият вариант, който беше първоначално обсъждан, беше всички председатели на съдилища в 28 района да обявяват, както се прави обявление по чл. 100 по ГПК, в съответния съд, че еди къде си има конкурс. И аз лично казах, че ако има бърза процедура за обявление чрез “Държавен вестник”, по-добре е това, защото иначе някъде няма да има обявление и това на формално основание. Защото конкурсът може да бъде обжалван само на формално основание, само за неспазване на тази процедура, която е по преценка за целесъобразност на комисията в края на краищата и тя не може да бъде контролирана, така че на формално основание ще падат конкурси. Аз смятам, че е естествено младши съдиите да се преборят. Но ако пък не сте ги подготвили добре, защо да им дадем някаква привилегия само за това, че са били при вас младши съдии? Разбирам, че председателите на окръжните съдилища имат ангажимент към тези хора, но в края на краищата и в комисиите участва представител на окръжния съд, участва представител на Апелативен съд. А че ще има и представител на Министерството на правосъдието, какво лошо има в това? Не искайте да се затваряме, в наша вреда е да се затваряме.

Другият въпрос, който се постави, е въпросът за комплексните оценки. Ами няма прости неща! Първо, органът по чл. 30 си дава становището. Решаващ е Висшият съдебен съвет. Същото е и при конкурсите. Бай Петър каза,, въпреки че неговите предложения бяха извън рамките на Конституцията, той каза на върха да бъде съдебният съвет. Но съдебният съвет може просто да не назначи, там се гласува тайно, всички, които са били членове и сега са членове на съдебния съвет, знаят, гласува се тайно и може да не назначи този, който е спечелил конкурса. Той е просто морално обвързан само. Същото се отнася и до една комплексна оценка. Няма пречка, системата е отворена, съдебният съвет е на върха на системата и определя когото си иска. Може и трима съдии от окръжния съд да определи, никъде не е казано какъв ще бъде съставът на тази комисия, която ще изготви комплексната оценка. Говорим да се засилят функциите на съдебният съвет, той е на върха. Така че аз не виждам какви притеснения може да има тук. Е, че трябва технологично време! Трябва, защото иначе в системата се промъкнаха хора, които въобще не заслужават да бъдат в тази система.

Темата за правомощията на министъра е определена за след обяд за дискусия, но понеже много патетично се засегна въпросът, ще взема отношение. Аз не съм съгласен с Капка Костова. Знам, че някой в съдебния съвет е казал, че съм искал да се докарам на Министерството на правосъдието, но това може само да ме разсмее. Ще ви кажа защо. Съдебният съвет се държи малко като ощипана булка. Все едно съдът да каже: дайте да ограничим правото на жалба, за да не си развалим отношенията с адвокатурата, защото можем и да им отхвърлим жалбата. Положението е идентично. Няма държава, в която селекцията на магистратите да не минава донякъде през мнението на другите власти и през мнението на изпълнителната власт - пряко през мнението на министъра като представител на изпълнителната власт и косвено чрез квотата на Народното събрание в съдебния съвет. Процесът на селекция е политически процес. Ако искаме поне малко да се издигне авторитетът на съдебната власт, ние ще им дадем възможност да правят всякакви предложения. Ние ще ги лишим само от право да решават. Това, че прави предложение на министърът, че съдебният съвет щял да се притесни, защото все пак това е министър… Напротив, чест прави на този съдебен съвет, че има случаи, в които, доколкото знам, три кадрови предложения на министъра са се конкурирали с три кадрови предложения на органи по чл. 30. И съдебният съвет е предпочел предложението на органа по чл. 30. В това има нещо нормално, защо трябва да си развалят отношенията, аз това не мога да го разбера. Аз не съм си развалил отношенията с нито един колега, мой приятел адвокат, чиято касационна жалба е оставена без уважение.

Така че това, че някой ще прави предложение, и ако бъда съвсем честен, понеже аз казах, че нямам намерение на никого да се докарвам, това вече е политическо решение, законопроектът трябва още повече да се отвори. Защото действително последното изменение беше абсурдно. Някога, когато започнаха промените Блага Димитрова беше казала:: нека да върнем на думите истинското им съдържание! Последното изменение беше абсурдно именно защото се говореше едно - уж да се укрепи съдебната система, уж да не се създава възможност за търкания и т.н. Само по едно заявление, че може някой да внесе предложение срещу някого за дисциплинарно наказание, да се ограничи правото на съдебния съвет да прави такива предложения. Напротив, всяко ограничение на правото някой да сезира органа води до затваряне на системата и до падане на нейния авторитет. Така че недейте да мислите, че аз съм съгласен и с последното изменение, как беше наречен законът, всички ние знаем.

Това са моите скромни разбирания по въпроса. Възможно е да има грешки, доколкото виждам, има и технически грешки, дори в препращането по отношение на правомощията на министъра има по чл. 27, т. 1, което е невъзможно технически. Но това нещо може да се огледа. Аз смятам, че мога да се направят и много ценни предложения. Моето предложение е поне да има някаква аналогична процедура на дисциплинарните производства по отношение на понижаването на заплатата и понижаването в длъжност и в ранг. Защото това е действителната защита на независимостта на магистратите.Оставете всички други приказки за несменяемост и за имунитет, това са само институти, които обслужват едно: независимостта на магистрата при вземането на решения по вътрешно убеждение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Има думата господин Шопов.

ГЕОРГИ ШОПОВ: Колеги, извинявайте, че вземам за втори път думата, но пропуснах да задам един въпрос. Понеже сега темата е конкурс, оценка и т.н., бих искал работната група да каже какво има предвид с изменението на чл. 35, ал. 3 - “След извършване на проверките по ал. 1, т. 1 и 2, както и при установяване на очевидна некомпетентност при разглеждане и решаване на съдебни, прокурорски и следствени дела, инспекторатът внася информация за констатациите си във Висшия съдебен съвет, който взема решение за необходимите мерки”. Интересува ме какво се разбира под термина “очевидна некомпетентност”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ: Има думата господин Ангелов.

АНГЕЛ АНГЕЛОВ, завеждащ отдел “Административно-съдебен” във Върховна административна прокуратура”: Уважаеми колеги, трудно се взема думата след такъв сладкодумник като господин Ненков. Но аз ще се опитам да дам едно заключение по този интересен проект за мен. Получих го в сряда и с голяма надежда го разлистих, за да видя дали има някаква промяна по прословутия чл. 27, т. 4 от Закона за съдебната власт. Господин Ненков срамежливо каза, че трябва да се предвиди някаква процедура във ваша защита срещу това, което би могло да загрози вашия статут. И това е било основен момент, когато вие от районен съдия, районен прокурор или следовател в окръжна следствена служба, трудейки се упорито, четейки по различни конференции, публикувайки в бюлетини ваши блестящи решения, стигате до венеца на вашата кариера, примерно Върховен съд, Административен, Касационен, Апелативен съд. И в един момент някой казва: на основание чл. 27, т. 4 от Закона за съдебната в

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ