Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Обсъждане на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
 
Кръгла маса
1 октомври 2002 г.
Център за изследване на демокрацията


Мнения и предложения по представения законопроект

Светла Цачева
Съдия, Върховен касационен съд

В чл. 3 ал. 4 са уредени случаите извън изчерпателно изброените в ал. 3. Не е ясно дали се имат предвид всички случаи, в които не може да бъде възбудено и проведено наказателно преследване, поради ограниченията, въведени в Наказателния кодекс, или извън тях всички случаи, в които имущество не може да бъде отнето чрез Наказателния кодекс. В ал. 3 изчерпателно са изброени съставите, в които задължително се започва гражданско производство успоредно с наказателното. В ал. 4 е даден един по-общ обхват в случаите, когато ще се започва особеното производство без да е ясно кои точно случаи се имат предвид в ал. 4.

Изхождайки от редакцията на закона е безсъмнено, че съставителите са имали предвид, че съдебното производство по граждански ред ще започва, ще се налагат мерките по обезпечаване и след влизане в сила на присъдата, с която ще се определя извършено ли е деянието, съставомерно ли е, кой е деецът и виновно ли го е извършил, едва тогава гражданският съд ще се произнася да се отнеме ли имуществото, придобито чрез престъпна дейност. За мен това е безсъмнено и мисля, че с всеки един граждански съдия, който работи по този закон, няма да има съмнение по този въпрос. Т.е. тук бързина не може да се постигне, защото гражданският съд ще бъде обвързан с присъдата на наказателния. Как обаче ще се процедира в случаите, когато наказателният съд е постановил конфискация и то не конфискация като наказание, а конфискация по чл. 53 от НК, който предвижда, че имуществото придобито по престъпен начин се отнема, а ако то не съществува, присъжда се неговата равностойност. Тази успоредност в режима помислено ли е за нея?

Не е ясно как е определен размерът от 30 хиляди лева - дали е свързан по някакъв начин със съществуващото законодателство или с практиката на съдилищата или пък е изхождано от това кога престъплението е в големи размери или в особено големи размери, или тежък случай, т.е. не е ясно по какъв начин съставителите на проекта са се спрели на тази сума. В нашата съдебна практика в момента се е наложило, че за престъпления в големи размери се счита размер, който отговаря на 10 минимални работни заплати, и два пъти по 10 минимални работни заплати - за особено големи размери. Както обаче и да се изчислява сумата от 30 хиляди лева по никакъв начин не може да бъде обяснена.

Освен това е много смущаваща идеята за публикация в Държавен вестник на предложението на прокурора. Така, както е формулиран текста на закона, това предложение се публикува с внасянето му в съда. Т.е. преди извършването на преценка от съда има ли връзка между извършена престъпна дейност и придобито имущество, т.е. съдът пристъпва веднага към една публикация само на база постановлението на прокурора. Това е най-малкото опасно, ако не е и противоконституционно. Да се публикуват данни, че едно лице е придобило имущество чрез престъпна дейност при съществуващата презумпция за невинност до влязлата в сила наказателна присъда трябва да се обмисли това. По всяка вероятност то е въведено с оглед защита на трети лица, но не би ли могъл да бъде защитен интересът на третите лица, върху чието имущество е посегнато, по друг ред.

Защо е въведено при отговорността на държавата това различие между физически и юридически лица. Такова вече по нашата практика не съществува. По закона за отговорността на държавата, по чл. 1 - за вреди от администрацията, този иск може да бъде проведен успешно и от юридическите лица, за които са произлезли вреди от неправомерни действия на администрацията. Но това не е толкова съществено. По-същественото е, че не е ясно какво има предвид съставителят по държавен орган. Ако той има предвид само администрацията, то тази отговорност си е уредена и то без изричното й прогласяване в този закон администрацията ще си отговаря за вреди. А ако пък се касае за правоприлагащите органи, ако се касае за съд и прокуратура, то в такъв случай в закона за отговорността на държавата, чл. 2 където регламентацията е съвсем изрична, такъв състав няма. Ако пък съставителят на проекта счита, че такава отговорност би следвало да съществува и много ясно, че следва да съществува по закона за отговорността, в самия закон би могъл да се въведе съставът, при който тези органи ще отговарят за причинени вреди. Примерно при едно започнало особено производство, което е прекратено от прокурора, или пък с решение е отхвърлено искането за конфискуване на средства, тъй като не е установено, че са придобити по престъпен начин и въобще би могло да се регламентира в самия закон. Така както е, е неясно.

Борислав Белазелков
Съдия, Върховен касационен съд

Идеята, която прозира, но въобще не следва от текстовете, така както са написани, е добра. Начинът, по който е изложена в текстовете, едва ли е най-ясният, но това може да се поправи. Би трябвало да стане ясно, че целта на този закон е да се отнеме едно имущество, когато то не може или не е отнето по наказателен ред. И ако тази цел се заяви, тогава никой няма да се разсърди, че има припокриване на хипотези, защото припокриване на хипотези действително има. Това, което може да се отнеме по наказателен ред, може да се отнеме и по този закон. Действително ще има някакъв проблем дотолкова, доколкото в наказателното производство е имало искане за отнемане и такова искане не е уважено. Значи един граждански съд би се притеснил значително да преразгледа този въпрос. Това е проблемът, който трябва да се изчисти.

Първо, откровено трябва да се заяви, че става въпрос за отнемане на имущества, които не могат да се отнемат или не са отнети по наказателния закон. А ако целта е друга, то тогава тя трябва да се каже каква е, защото не е ясна.

Второ, има принципи, които не могат да бъдат нарушавани, има принципи, които търпят ограничения, които се борят с някакви други принципи, всичко това е възможно. Но има принципи, които не могат да бъдат нарушавани просто защото на континента нещата стоят така и в конституцията пише такива неща. Не може да се засегне правната сфера на един човек, без той да е страна в производството. Става дума за тези трети лица, за които има различни презумпции, имущество, което формално се води тяхно да бъде засегнато. Без съдът да изслуша тези лица в процедурата за отнемането на континента това не може да се случи. Т.е. това е по-лошо от инквизиционен процес в съзнанието на европееца. Не може съдът да постанови мярка по отношение на някой, без да го е изслушал в процедурата, в която постановява мярката. Разбира се, че когато имуществото на този, който е извършил престъпление е пръснато в различни лица, разбира се, че то трябва да бъде преследвано в тези лица, защото когато наказателният съд отменя равностойността, той нищо не прави, защото тази равностойност я няма. Но би трябвало, за да може този съдебен акт да има ефект за тези трети лица, те трябва да бъдат страни в това гражданско производство. Те в наказателното не могат да бъдат страни и затова наказателният закон постановява, че когато вещта не се намира в дееца, тогава се отнема равностойността й, просто защото в наказателния процес тези хора не могат да влязат, но в гражданския процес, ако те не влязат, съдебното решение няма да има ефект за тях. Защото едно съдебно решение на континента по гражданско дело има действие само за този, който е участвал в делото. Този, който не е участвал в делото, просто това решение за него е непостановено. Това са субективните предели на сила на присъдено нещо. Те не могат да бъдат разпрострени, ако това лице не участва.

Във връзка със защитата на трети лица. Законът се е опитал да каже, че тези лица могат да се защитават по някакъв начин, но първо, той не е казал този начин, т.е. напълно излишно го е казал. Действително гражданският процесуален ред защитава третите лица и пътищата са два и те са известни. Единият път е обжалване на мярката, която е наложена, или пък на действията на съдия-изпълнител, когато чрез негови действия се налага мярката - това е в случая, в който имуществото, върху което е насочена съответната мярка се намира в държане на третото лице, и другият начин е исковият път, когато това имущество не се намира в държане на трето лице. Това са двата пътя. Трети няма и не може да бъде измислен. Така че да се казва в този закон, че третото лице може да се защити по някакъв си ред, е безсмислено. Това е начинът на третите лица да се защитават. И с оглед на това нищо по-излишно от тази публикация в Държавен вестник. Тя никого не защитава. Не може една публикация в Държавен вестник да преклудира права на неучастник в производството. По принцип в гражданския процес е възможно една публикация в Държавен вестник да преклудира права, това е възможно, но само на лице, което участва в производството. На лице, което не участва в производството как ще му се ликвидират правата. Ако става въпрос за недвижими имоти, просто трябва да бъде забравено, че може да се посегне на недвижим имот, който е собственост на трето лице. Това е изключено. Няма правна техника, по която това да стане, без този, който формално е собственик да стане страна в производството. Това не може да стане, просто защото едно вписване, което не е по персоналната партида на действителния собственик е правно нищо. Например, ако бъде вписано в службата по вписванията на нечие име запор върху чужд апартамент, това все едно не съществува. Това е някакъв правен абсурд. Така че, този, който формално е собственик, той трябва да бъде участник в процедурата и трябва да бъде обвързан от тази обезпечителна мярка. Тъй като ние нямаме реални партиди, вписванията по реалните партиди нямат абсолютно никакво правно значение, те се извършват само в тези съдилища, в които има електронна система за поземлените книги. В другите съдилища въобще реални партиди не се водят и те нямат никакво правно значение. Когато става дума за движими вещи, единствено правно значение има държането на движимата вещ. Гражданската процедура въобще не се интересува от това кой е собственик на вещта. Гражданската процедура се интересува от това в чие държане е вещта. Когато вещта е в държане на дееца, върху нея може да бъдат наложени абсолютно всякакви мерки без значение кой претендира да е собственик. А вече проблем на дееца е да защити правата на действителния собственик и да уведоми, че така или иначе държавата е посегнала върху тази вещ. Така че тези публикации в Държавен вестник са най-излишното нещо. Те показват неразбиране на гражданската процедура, когато се посяга върху имущество.

Има и някакво неразбиране в данъчната материя. Когато едно лице укрива данъци, това е престъпление. Но имуществото, придобито от престъплението е спестеният данък. Това имущество се придобива чрез престъпление. Не заявеният доход, той не е предмет на престъпление. Когато някой е укрил данъци, той е извършил престъплението и трябва да му се отнеме имуществото, което е придобил чрез престъплението. Да се прати след това делото на данъчната администрация, която да му състави данъчно-облагателен акт, това е най-безсмисленото нещо. Нали там където е много по-важното място всичко е доказано и имуществото е отнето?

Нели Куцкова
Председател, Софийски окръжен съд

Първо, в резултат на възможността, предвиждана в закона, че лицата, които имат претенции към това имущество, могат да си заявят претенциите, както и че това имущество се отделя от масата по несъстоятелността ще се получи едно двойно производство и, от една страна, в масата по несъстоятелността ще има кредитори, а от друга страна в това конфискационно производство също ще има кредитори. Ако си представим един случай на финансова пирамида пострадалият ще бъде затруднен къде да си предяви вземането: дали в наказателния процес да се включи като граждански ищец, дали ако има производство по несъстоятелност, да се заяви като присъединен кредитор, дали в това производство. Може би трябва да се помисли за някаква координация между законите.

На второ място е предвиждането за разрешение за данъчни тайни, за банкови тайни. В момента и в данъчно-процесуалния кодекс, в чл. 12 има уредена процедура. В закона за банките също има процедура. Възможно е да се стигне до някакви противоречиви законодателни разрешения, които ще блокират приложението на закона.

На следващо място е чл. 30, където третите лица имат право да предявят установителен иск пред същия съд. Най-вероятно тук се има предвид инцидентен установителен иск в същото производство. Би могло да се прецизира с оглед действащия гражданско-процесуален кодекс.

В чл. 38 се предвиждат два различни режима за отговорността, когато са причинени вреди. Не е ясно защо за юридическите лица ще се прилага Законът за задълженията и договорите. Може би се има предвид, когато на една фирма се причинят вреди да може да се претендират пропуснатите ползи. Но все пак един такъв двоен режим е неоправдан и ще бъде атакуван дори да се приеме законът.

По чл. 37, ал. 3 съдът по искане на прокурора постановява решение, с което отнема в полза на държавата имуществото. Това също би създало затруднения при прилагането му на практика.

В този закон би трябвало да се уреди и хипотезата, в която прокурор или съдия е обект на производството по този закон. Ако окръжният прокурор в даден окръг е забогатял от корупция, кой ще образува производството и при положение, че той има имунитет, ако срещу него не бъде образувано наказателно производство, защото примерно главният прокурор не иска да направи предложение, как ще се действа тогава. Същото се отнася и за депутатите, в периода, в който имат имунитет.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ