Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Обществено-политически форум на Инициативата за съдебна реформа
 
Обществено-политически форум
18 май 2000 г.
Резиденция Бояна


Резюме на дискусията

Форумът беше открит от Мария Йорданова, ръководител на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията и координатор на Инициативата за съдебна реформа. В своето изложение тя подчерта, че в началото на 1999 година осем неправителствени организации и сдружения съвместно с представители на държавни институции, на чуждестранни и международни организации се обединиха около идеята да подпомогнат по-нататъшното развитие на съдебната реформа в България - един продължителен процес, който не се изчерпва и не приключва напълно с приемането на новата конституция и основаващото се на нея законодателство. Общото им становище е, че укрепването на независимостта на съдебната власт, отварянето й към обществеността, изграждането на професионално подготвени и обучени магистрати, автоматизирането и модернизирането на съдебната администрация действително могат да бъдат реализирани с обединените усилия на правителствения и неправителствения сектор, с помощта на експерти от страната, на чуждестранни и международни организации. Конкретната цел, която си постави Инициативата на този етап от своето развитие беше да се разработи Програма за развитие на съдебната реформа, като консенсусен документ по основните приоритети на съдебната реформа в България, така че в бъдеще да продължи специализирана дейност, да се развият отделни инициативи и конкретни проекти във всеки един от очертаните приоритети.

Г-жа Йорданова отбеляза, че в процеса на нейното развитие Инициативата е подкрепена от Делегацията на Европейската комисия в София, от Световната банка и нейната мисия в София, както и от други организации за двустранна и многостранна помощ.

В заключение М.Йорданова изрази надеждата на участващите в Инициативата организации, че с този Форум приключва само един етап от работата на Инициативата, и се поставя началото на следващ етап, а именно - осъществяване на Програмата и нейното конкретизиране

В своето изказване Димитър Абаджиев, член на комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и заместник председател на Алианс за правно взаимодействие подчерта, че Инициативата за съдебна реформа е изключително полезна от гледна точка на систематизирането на всички идеи за развитие на съдебната реформа в България. Той отбеляза, че усилията и на изпълнителната, и на законодателната власт са насочени и се развиват именно по логиката, залегнала в Програмата, а именно утвърждаване на независимостта на съдебната власт, повишаване на професионалното ниво на магистратите, осъвременяване на организацията на работа и осъществяване на всички законодателни промени, свързани с процесуалните и материалните закони, свързани с работата на самата съдебна власт. Г-н Абаджиев изрази удовлетворение от възприетия в Програмата подход, свързан и с началото на преговорите за членство на България в Европейския съюз. Според него една от основните предпоставки за нормалния ход на тези преговори е повишаването и подобряването на административния капацитет, част от който естествено е и доброто функциониране на самата съдебна система. Според г-н Абаджиев подобряването на качеството на подбора на магистратите и въвеждането на конкурсното начало при техния избор трябва да бъде подкрепено и от промяна на Закона за съдебната власт. Той увери присъстващите, че изпълнителната и законодателната власт поддържат Инициативата и разработената от нея Програма и в частност предложението за въвеждане на Омбудсман или Народен защитник и граждански посредници в България, като част от развитието на съдебната реформа.

Нели Куцкова, координатор на работните групи изготвили програмата, представи разработената програма - документ в който са отразени вижданията за това какво може да се промени в съдебната система по пътя на присъединяването ни към Европейския съюз и демократизирането на обществото. Във всеки раздел са залегнали много професионални идеи, които биха могли да бъдат развити по-детайлно, допълнени и обогатени с нови виждания за законодателни и организационни промени в съдебната система

“За мен е много показателно, -отбеляза г-жа Куцкова, това, че в една толкова консервативна система, каквато е съдебната, голяма роля и много ентусиазъм проявиха неправителствените организации. За мене това е признак за развитие на нашето гражданско общество, което активно иска да допринесе за подобряване на ефективността на правораздаването.”

Тя спря вниманието на участниците на основните приоритети, залегнали в програмата: 1. издигане професионализма на магистратите; и 2. подобряване организацията на работа. Високият професионализъм на работещите в съдебната система гарантира не само качеството на правораздаването и законосъобразността на изготвените актове, но и утвърждава независимостта на съдебната система. По отношение на реформирането на съдебната администрация най-важно е въвеждането на автоматизирана информационна система и модерна организация на работа. Нели Куцкова подчерта, че в тази насока много активно работи Министерство на правосъдието в тясно сътрудничество със съдебната система, като се подготвят нови подзаконови нормативни актове за организацията на работа

Особено внимание съдия Куцкова отдели на залегналите в Програмата предложения, които биха могли да облекчат гражданите в контакта им с администрацията при разрешаването на спорове. Едно от тях е т.нар. Омбудсман, човекът, който може да бъде използван за разрешаване на обществени конфликти, да защитава редовия гражданин срещу произвола на държавната администрация и който до голяма степен може да контролира нейната дейност именно по силата на високото си положение.

Другото се отнася за въвеждане на алтернативни форми за разрешаване на спорове, които се прилагат широко в САЩ и Европа, и освен, че намаляват напрежението между спорещите, до голяма степен облекчават съдебната система като намаляват броя на съдебните спорове.

Томас О’Брайън, постоянен представител на Световната банка в България наблегна на добрия потенциал и качествата на българската съдебната система. Той подчерта настъпилите положителни промени - сближаването на българското законодателство с правото на Европейския съюз, повишаване качеството на нормативната уредба и създаване на ново законодателство в икономическата и финансовата сфери. Той също наблегна на необходимостта от подобряване на качеството на обучението, както и на качеството на изготвяните съдебни решения. Представителят на Световната Банка в София препоръча да се повиши ефективността на надзора върху работата в съдебната система.

Според г-н О’Брайън много важно е да се създадат условия за извънсъдебно решаване на спорове и подобряване на работата по администрирането на делата, да се разработи и внедри единна информационна система и категоризация на документите. Г-н О’Брайън посочи ниското ниво на заплащане като проблем при привличането на специалисти с висок професионализъм - както магистрати, така и сътрудници, подпомагащи дейността на съда. Специално внимание той отдели на въпроса за арбитража и неговото прилагане на практика. Г-н О’Брайън изрази подкрепата на Световната банка за съдебната реформа у нас и препоръча програмата да се представи като график на дейностите, по който да се осъществява финансирането.

Уйлям Фоердърър, изпълняващ директор на USAID/България, оцени високо извършеното до този момент и подчерта, че Американската агенция за развитие ще продължи да подпомага България в осъществяване на целите и на задачите, залегнали в тази Програма – подобряване на администрацията в съдебната система, разработване на единна информационна система и обвързването на съдилищата в мрежа, въвеждане на алтернативни способи за решаване на спорове чрез създаване на адекватна правна рамка. Като много важно той определи процесът на реформа да бъде прозрачен и добре координиран между донорите, държавната администрация и неправителствените организации. Г-н Фоердърър отбеляза необходимостта от промяна на някои от наредбите с цел те да станат по-реалистични и приложими на практика.

Според Владислав Славов, председател на Върховния административен съд, съдебната реформа не приключва с привеждането на нейната организационна структура в съответствие с Конституцията на България, т.е. със създаването на Апелативните съдилища, възстановяването на върховните Касационен и Административен съд и въвеждането на триинстанционното производство. Той посочи, че проблемите са твърде много и в това отношение Инициативата е част от една последователна дейност за продължителен период от време, която може да бъде осъществена само с подкрепата на изпълнителната и законодателната власт. Както и говорилите преди него, г-н Славов счита за много важно да се подобри обучението на магистратите и да се въведе единна квалификационна система, валидна за всички магистрати, включително и в началната сфера на обучение. Подобен проект е разработен от ПИОР – Правна инициатива за обучение и развитие Варна и от няколко години е на разположение на Министерство на правосъдието. Г-н Славов предложи да бъде съкратена процедурата по дисциплинарната отговорност на магистратите, защото само приложена в кратки срокове тя има смисъл. Той подчерта, че един от първите проблеми, който в скоро време предстои да бъде решен е въвеждането в съдилищата на единна автоматизирана информационна система, по проект разработен от Американската агенция за международно развитие и група консултанти, който след тестване на различни места и нива ще бъде внедрен.

Румен Янков, председател на Върховния касационен съд в своето изказване постави акцента върху ролята на магистратите. Кой трябва да бъде магистрат? Магистратът трябва да бъде здрав, магистратът трябва да бъде почтен, магистратът трябва да има чувство за хумор и магистратът, на последно място, трябва да знае законите. Според него усилията трябва да бъдат съсредоточени в обучението на магистратите и съдебната система трябва да поеме допълнителен товар за тяхното обучение. И дотолкова доколкото идват помощи и средства те трябва да се насочат към обучението на магистратите

Вторият фундаментален въпрос е наличието на основен устройствен закон, отговарящ на съвременните изисквания, защото Законът за съдебната власт не е нищо друго освен място за политически набези и се изменя с оглед на определени личности и посочи за пример последното скандално изменение, което вързва ръцете на Висшия съдебен съвет, позволява да се покровителстват юридически протежета, и фактически представлява публично изразено недоверие по отношение на съдебната власт. Устройствен закон, съставен от законодателната власт, по отношение на който точка по точка да вземат становище магистратите, защото без да бъдат изслушани магистратите законът просто няма да работи.

Третото важно нещо, според него е качеството на съдебното решение, тъй като законите не са нищо друго освен писани правила, които без съдебното постановление, без акта на следователя, без акта на прокурора не представляват нищо. И затова условията на работа на магистратите са от особено значение.

Мария Серкеджиева, заместник-министър на правосъдието, в своето изказване подчерта, че реформата може да бъде осъществявана само с общите усилия на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в сътрудничество с неправителствения сектор. Важно е да се намери най-подходящата форма на сътрудничество. В някои случаи водеща ще бъде ролята на неправителствена организация; в други – например когато говорим за провеждането на политиката в определена сфера, водеща роля може да има изпълнителната власт; в трети, когато трябва да се постигне консенсус при гласуването на законите, повече от ясно е, че водеща ще бъде законодателната власт.

В своето изказване г-н Димитър Тончев, заместник министър на правосъдието отбеляза разпадането на съдебната власт като система от връзки и подчерта че според него реформата в съдебната система преди всичко трябва да възстанови съществуването й именно като система от връзки: външни – връзките между различните системи на държавната власт, и вътрешни – връзките в самата система на съдебната власт. Според него в представената Програма са набелязани пътищата за изграждане на тези връзки и възстановяването на съдебната власт именно като система.

Той се присъедини към вече изказаните становища и подчерта особеното значение на въвеждането на конкурсно начало и по-строг подбор на хората, работещи в тази система, по ясно изработени правила и пълна прозрачност. Най-важното изискване към реформата, според зам.-министър Тончев, е бързото й провеждане, пък дори и с риска от някои грешки. Нейното бързо провеждане е въпросът, по който все още няма единно мнение с някои от донорите, желаещи да окажат помощ при провеждането на съдебната реформа у нас.

Капка Костова, председател на Софийския районен съди и на Съюза на съдиите в България се спря на необходимостта от промяна в механизма на достъп до съдебната система, като статута на съдебните кандидати се обвърже с тяхното начално обучение в съдийското училище.

Друг важен проблем е създаването на механизъм за вътрешен контрол в самото съдийско съсловия.

Третият важен проблем е реформирането на съдебната администрация и нейното значение за добрата работа на съдилищата. В това отношение е много важно изграждането на автоматизирана информационна система и създаване на нови форми на статистическа отчетност, които да предоставят точна и коректна информация. Като част от цялата тази дейност, г-жа Костова посочи и изграждането на помощните за съдебната система институции – охрана, съответни структури, които да бъдат на разположение на съдилищата, техническо оборудване, сграден фонд, и т.н.

Енрико Грило Паскуарели от Европейската комисия подчерта ролята на Инициативата за развитие на съдебната реформа в изграждането на доверие и консенсус в обществото. Той посочи някои недостатъци на правната система в България – слабост на съдебната система, проблеми с нейната прозрачност и с независимостта на магистратите, проблеми с инфраструктурата, с материалната база, с компютъризацията, с ресурсите и с бюджета, с помощта, която трябва да бъде оказана на съдиите. Съдебната система не е само въпрос на законодателна инициатива, тя е и въпрос на прилагане на законите, изграждане на административни структури и правораздавателен капацитет и възможности, счита г-н Паскуарели. Съдебната система трябва да може да правораздава от формална гледна точка, но ако тя не е правилно организирана, няма да може да функционира. Според него е много важен въпросът за устройствените правилници на ВСС като гаранция за неговата независимост. Също така важен е и въпросът за ролята на председателя на ВСС, какъвто засега е Министърът на правосъдието, който макар и да не е негов член и да няма право на глас, поставя под въпрос независимостта на ВСС и на отделните магистрати. Не по-малко важни са и въпросите за подбора на съдиите или по-точно отсъствието на процедури за подбор на магистрати в национален мащаб, за управлението на правната система в България, за необходимостта от специализирано обучение и квалификация на младите юристи, които започват стажа си в съдебната система, за компютъризация на администрацията.

Подборът на съдиите според г-н Паскуарели следва да се прави на базата на национална селекция по едни и същи критерии и за тях следва да се предвиди допълнително обучение.

Румен Георгиев, заместник директор на Специализираната следствена служба, изказа мнение, че реформата трябва да се ускори и апелира за по-тясно сътрудничество със законодателната власт.

Божидар Божинов, председател на БТПП, изрази съжаление, че у нас не е достатъчно популярен Арбитражния съд, който е с много стари традиции и препоръча по-широкото му прилагане при решаване на спорове. Той напомни, че България се е присъединила към Ньойската конвенция за признаване на чуждестранни решения и че имаме специален закон за международен арбитраж. Г-н Божинов подчерта, че от 50 години към Българска търговско-промишлена палата съществува арбитраж и този арбитраж действа и правораздава с едни много либерални правила, които допускат участието на чужди арбитри у нас и съответно на наши арбитри в други страни.

Според Александър Караминков, председател на Висшия адвокатски съвет, съдебната реформа не само все още не е започнала в истинския смисъл на думата, но върви трудно и няма да бъде осъществена, докато не бъде реформирана Конституцията по отношение на съдебната власт. Той подчерта и необходимостта от подобряване условията на работа на магистратите като важна предпоставка за реализиране на съдебната реформа. Г-н Караминков повдигна въпроса за твърде либералния характер на Закона за адвокатурата, който дава възможност на хора без морални и професионални качества да стават адвокати. Той информира присъстващите, че Софийският адвокатски съвет е изготвил проект за неговото изменение в тази насока.

Никола Карадимов, национален координатор по Пакта за стабилност подчерта значението на финансовата обезпеченост, за да бъдат реализирани приоритетите в Програмата. Той подкрепи мнението на Д.Тончев – зам.- министър на правосъдието, за изграждането на съдебната власт именно като система. Съдебната система не може, макар съдебната власт да е независима, да функционира изолирано от другите системи, и особено от системата на законодателната и системата на изпълнителната власт, както и от системата на адвокатурата, нотариата, затворите и пр. и пр.

Елиана Масева увери че започва една много широка и отговорна кампания на правителството и преди всичко на Министерството на правосъдието по дебатиране на позициите, по темите и главите, по които България води преговорите за присъединявате, в която присъстващите са най-важният партньор, тъй като могат да подпомогнат осъществяването на този процес.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ