Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
а) осигуряването на подходящи рамки за политически диалог между Страните, което да позволи развитието на тесни политически отношения (Чл. 2 - 5 на ЕСА)
 

Същество на проблема

С влизането в сила на Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА), с осигуряването на подходящи рамки за политически диалог, пред държавните органи на Република България и пред съответните органи на Европейския съюз се поставят следните задачи по отношение на транспорта:

- поетапно осигуряване на ефективно транспортно обслужване между България и Общността, като основна предпоставка на успешното създаване и функциониране на зоната за свободна търговия, чието създаване е една от главните цели на асоциирането;

- поетапно решаване на конкретните задачи, свързани с правата за достъп до и за ползване на транзитната транспортна инфраструктура, за установяването на транспортните юридически лица, за упражняване на професията на транспортен оператор, за извършване на каботажни превози и други мерки за насърчаване разширяването на търговията и хармоничните икономически взаимоотношения между страните, за стимулиране динамичното икономическо развитие и благоденствието на България;

- осъществяване на координирани съвместни инициативи за развитие на транзитната и наземната транспортна инфраструктура, чийто параметри да удовлетворяват стандартите за сигурността на движението, комфорта, безаварийността и ограничаване отрицателното въздействие върху природната среда, в постигане на друга главна цел на асоциирането - подкрепа на усилията на България за развитие на стопанството й и за завършване прехода към пазарна икономика;

- постепенно да се създадат, в съответствие с пазарните механизми, взаимноприемливи законодателни, технико-експлоатационни и процедурни условия за възможно най-изгодното за транспортните оператори и за клиентите на транспортните услуги функциониране и регулиране на транспортен пазар , за целите на осигуряването на подходящи рамки за постепенното интегриране на България в Общността;

- настъпателно да се усъвършенства и обогатява работата на структурните звена по европейска интеграция в Министерството на транспорта, в тясна координация с Министерството на външните работи и органите на Правителствения комитет по европейска интеграция на Република България и техните работни взаимоотношения с Европейската комисия - Смесения подкомитет по транспорта, Генералните дирекции по транспорта и по външни икономически отношения, Работна група “Транспорт” на Г-24 и др. п., а така също Смесения комитет по асоциирането България - Европейски съюз и Съвета по асоцииране, за постигане на още една от целите на асоциирането - да се създадат институции, които да направят асоциирането ефективно.

Съгласно Общите принципи на ЕСА, асоциирането включва преходен период с максимална продължителност от 10 години, разделен на два последователни етапа от по 5 години, като първият от тях вече тече, считано от 1.02.1995 г. В течение на последните 12 месеца на първия етап предстои да се вземе решение, дали да се премине към втория етап на асоциирането. За успешното осъществяване на асоциирането и встъпването в Европейския съюз, е необходимо да се реализира от компетентните държавни органи на Република България, в координация с Европейската комисия, система от редица практически стъпки с оглед на:

- цялостно обхващане на проблемите в областта на интеграцията в транспорта, от гледна точка на поетите от държавата ангажименти пред Европейския съюз, които следва да се решат поетапно;

- препотвърждаване и отстояване по подходящ начин на националните интереси в транспорта - пазарно присъствие, дългосрочен икономически интерес в привличането на потоците транзитни превози, реализация на предимствата на ключовото географско местоположение на страната и т.н.

- доизграждане и ускоряване функционирането на механизма за координация и изпълнение на задълженията ни в областта на транспорта по ЕСА с оглед постигането на пълноправно членство в Европейския съюз, какъвто механизъм е предвиден с Постановление No. 66 на Министерския съвет от 22 март 1995 г. и допълнението с ПМС No. 97 от 8 май 1995 г.;

За цялостното обхващане на проблемите в областта на интеграцията в транспорта, от гледна точка на поетите от държавата ангажименти пред Европейския съюз, е целесъобразно да се направи систематично изложение на подцелите така, както са фиксирани в ЕСА:

(i) редовният политически диалог съпътства и затвърждава сближаването между Общността и България, като подкрепя протичащите у нас политическите и икономическите промени и допринася за установяване на нови отношения на солидарност и нови форми на сътрудничество - Част I “Политически диалог”, Чл. 2 - 5.

Осигурените до момента рамки са достатъчни за активна и системна работа за постигането на останалите цели, поставени със Споразумението по отношение на интеграцията в областта на транспорта. Още от м. декември 1993 г. се установява практиката, министърът на транспорта на Република България да бъде канен на срещи по време на редовни заседания на Транспортния съвет на Общността, заедно с министрите на транспорта на Полша, Румъния, Словашката република, Унгария и Чешката република. през м. март 1994 г. започна работа Смесения подкомитет по транспорта между България и Европейския съюз, преминава се постепенно към преки работни взаимоотношения между генералните дирекции на Европейската комисия и Министерството на транспорта.

б) създаване и функциониране на зоната за свободна търговия

(i) трябва да се предложат мерки за решаване на проблемите, произтичащи от Чл. 52 (1) на ЕСА.

Съгласно последния, разпоредбите на Част IV “Движение на работници. Установяване. Предоставяне на услуги”, Раздел II “Установяване” - не се отнасят за услуги, свързани с въздушния транспорт, транспорта във вътрешни води и морския каботаж.
Същевременно, с ал. (2) на същия член се дава право на Съвета за асоцииране да направи препоръки за подобряване установяването и дейността в посочените по-горе области;

(ii) по отношение на транспорта, с Чл. 57 на същата част на ЕСА - Раздел III “Предоставяне на услуги между Общността и България” - се въвеждат особени условия, които регламентират частично този клас пазарни взаимоотношения за отделните видове транспорт.

По отношение на международния морски транспорт, двете страни по договора препотвърждават готовността си да следват и прилагат принципите на неограничен достъп до пазара и транспортирането на търговска основа съгласно Чл. 57 (1) и (2).

От друга страна, с разпоредбата на Чл. 57 (3) се поставя задачата за уреждане на условията за взаимен пазарен достъп във въздушния и сухопътния транспорт чрез специални транспортни споразумения между България и Общността.

В изпълнение на Чл. 57 (5), през двата етапа на преходния период България трябва прогресивно да приспособява своето законодателство, включително административни, технически и други подзаконови нормативни актове, към законодателството на Общността.

Тук съществува уговорката относно критериите, по които следва да се преценява пригодността на конкретните нормативни актове на Общността да послужат за еталон при това приспособяване - само дотолкова, доколкото те са в съответствие с целите на либерализацията и взаимния достъп до пазарите на страните по ЕСА и улесняват движението на пътници и стоки.

С Чл. 57 (6) на Съвета за асоцииране се възлага да обсъжда начини за създаване на условия, необходими за подобряване свободата да се предоставят въздушни и сухопътни транспортни услуги.

(iii) трябва да се преценят възможните позиции на нашата страна във връзка с разработването на правила за прилагане на Чл. 64 (1) и (2) от Част V “Плащания. Капиталови операции. Конкуренция и други икономически разпоредби, сближаване на законодателствата” на ЕСА по отношение конкуренцията на подпомаганите от държавата транспортни дружества и компании с преобладаващо държавно участие.

В изпълнение на Чл. 64 (3) на ЕСА, Съветът за асоцииране трябва да приеме през първите 3 години от влизането на Споразумението в сила необходимите правила за прилане на разпоредбите на Чл. 64 (1) и (2), като бъдат отчетени и интересите на Република България по отношение на национални превозвачи, които не се предвижда да останат без бюджетно подпомагане.

Държавните субсидии за такива български транспортни фирми, които по правило имат големи финансови задължения към Държавния бюджет или имат необслужвани от 2-3 години кредитни задължения към държавни и частни банки, по силата на разпоредбите на Чл. 64 (4/а/), в течение на първия етап на асоциирането подлежат на разглеждане и оценка от Съвета по асоцииране.

в) насърчаване разширяването на търговията и хармоничните икономически взаимоотношения между страните, за стимулиране динамичното икономическо развитие и благоденствието на България

(i) предвид на взаимнопризнатия интерес към развитието на транспортната инфраструктура като приоритет, финансовата помощ от страна на Общността ще бъде оценявана в светлината на нуждите, които възникват и с отчитане на способността на българската икономика да усвои средствата и способността й да изплаща заемите ( Чл. 103-104 на ЕСА);

Република България има изключителен интерес за постигане на пълно признаване на издигнатите приоритети за развитие на транспортната инфраструктура на страната, която представлява интегрални компоненти на транзитните участъци от трансевропейските мрежи по основните транспортни коридори. Тези приоритетни проекти, обхванати и следователно потвърдени от решенията на Втората общоевропейска конференция на министрите на транспорта, състояла се през м. март 1994 г. на о. Крит, са представени официално и пред органите на Г-24 за отчитане и обработка в съответствие с процедурите на международните финансови институции и Европейската комисия като основен донор по Програма “ФАР”.

В Приложение 2 към настоящия доклад са отразени съществени моменти от работата на международните организации и работните органи на Европейската комисия и Работна група “Транспорт на Г-24 по въпроса. Представена е и подробна справка за осъществените проучвания, финансирани от донори към Г-24, за преструктуриране на транспортния отрасъл у нас. Цитирани са и основните проекти за развитие на националната ни транспортна инфраструктура, както и принципни положения от процедурата за вземане на решения по доказване приоритетността на проектите съобразно издигнатите критерии за подбора на същите за предимствено финансиране;

(ii) предвижда се проучването на съвместен подход и предприемането на съвместни действия за развитието на региони, намиращи се на границата на България с Общността (Чл. 88 (2) на ЕСА).

В областта на регионалното развитие особен интерес представлява транспортната инфраструктура на граничните преходи и цялостното подобряване на транзитните транспортни комуникации между България и Гърция.

(iii) в комплекса от политика и други мерки, насочен към социалното и икономическото развитие на България и основан на принципа на устойчивото развитие, във връзка с транспортния отрасъл трябва още в самото начало да се отчитат и съображенията за защита на околната среда Общите мерки трябва безусловно да отразяват изискванията за хармонично социално развитие на страната - Чл. 72 (2) на Раздел VI “Икономическо сътрудничество” на Част V на ЕСА.

При усъвършенстване на регламента на пазарните отношения на българския транспортен пазар и в контекста на развитието на транспортната инфраструктура на страната, с предимство да се отчитат екологичните аспекти на транспортната инфраструктура, въздействието на отделните видове транспорт върху околната среда и да се въвеждат нормативно икономически регулатори за балансирано динамично развитие на отрасъла;

г) подкрепа на усилията на България за развитие на стопанството й и за завършване прехода към пазарна икономика 

(i) икономическото сътрудничеството между Общността и България следва да се съсредоточи в частност върху политика и мерки, свързани с транспорта - Чл. 72 (3) на ЕСА.

Задачите в тази област покриват широк спектър от дейности, които се развиват детайлно в отделните целеви направления на интеграционния процес. Подчертава се ролята на сътрудничеството в областта на транспорта за България при постигането на преструктуриране и модернизация, премахване на административни и други препятствия за подобряване на превозите на пътници и товари и на достъпа до транспортния пазар, облекчаване транзита от Общността през България чрез шосеен, железопътен, вътрешен воден и комбиниран транспорт, както и за постигането на функционални стандарти, сравними с тези в Общността - Чл. 82 (1);

(ii) сътрудничеството в транспорта ще включва като приоритетна област и насърчаването на съвместни технически и изследователски програми, съгласно Чл. 82 (3);

(iii) за подкрепа на активната работа по сближаване на съществуващото и бъдещо законодателство на България с Общността, Европейският съюз ще предостави на България широкообхватна техническа помощ, съгл. Чл. 71 на ЕСА;

Задължението, поето от Общността, включва обмяна на експерти, предоставяне на своевременна информация за транспортната законодателство, включително и организиране на семинари, обучение и финансова помощ за превеждане на законодателството в транспортния отрасъл.

д) осигуряване на подходящи рамки за постепенното интегриране на България в Общността, като за целта, в съответствие с пазарните механизми, ще бъдат изработени нови правила, политика и действия и България ще работи за изпълнение на необходимите изисквания в това отношение

(I) В изпълнение на разпоредбите на Раздел III “Сближаване на законодателствата”, България поема задължението да положи всички усилия за осигуряване постепенното съответствие на своето законодателство с това на Общността (Чл. 69), в частност и в областта на транспорта (Чл. 70 и Чл. 82).

(II) Особен интерес за нашата страна представлява заявената готовност за предимствено стимулиране на сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа, с оглед хармоничното развитие нарегиона - Чл.72 (4).

е) да се създадат институции, които да направят асоциирането ефективно

(i) всички важни въпроси по транспорта в рамките на ЕСА, както ивсякакви други двустранни или международни въпроси от взаимен интерес в областта на транспорта, по силата и във връзка с Чл. 105-110 на част IХ “Институционни, общи и заключителни разпоредби” на Споразумението могат да бъдат отнасяни до специализиран работен орган (Чл. 109 (2);

Поради тясната професионална тематика, като такъв орган се явява Смесения подкомитет по транспорта между България и Европейския съюз.

В началото на 1995 г. е утвърден статут на Смесен подкомтет по транспорта между България и Европейския съюз, създаден през м. март 1994 г. в изпълнение на Временното споразумение по митата и търговията и свързаните с тях въпроси.

Основните въпроси, които подлежат на разглеждане в Подкомитета, са транспортната политика и развитието на транспортната инфраструктура в съответствие с ЕСА. Особено място се отделя и на транзитната инфраструктура, развитието и експлоатация на транспортния отрасъл, предлагането на транспортни услуги, цялостното сътрудничество в транспортната област.

В примерния списък на темите, които ще се разглеждат в Подкомитета, са включени привеждането на българското законодателство, вкючително административните, технически и други наредби към тези на законодателството на ЕС в областта на транспорта и изготвянето на работна програма.

В работната програма ще бъде включено и разглеждането на следните теми:

- хармонизация на наредбите и правилниците, отнасящи се до достъпа на професията превозвач и лицензирането на предприятията, социалните условия, условията на безопасността и околната среда, отстраняването на пречки от административно и техническо естество;

- условията на съвместен достъп до пазара, що се отнася до осигуряването на транспортни услуги за вътрешния и въздушен транспорт между ЕС и България. Същите ще бъдат предмет на специални транспортни съглашения между двете Страни;

- учредяване на последователна транспортна политика, съответствуваща на транспортната политика на Общността;

- развитие и модернизация на главните маршрути от по основните коридори на трансевропейските мрежи, вътрешните водни пътища, железопътната инфраструктура и инфраструктурата на пристанищата и летищата.

Ще бъде отразен консенсусът, постигнат на Втората Пан-Европейска транспортна конференция и ще се продължи работата по даване на приеоритет на отделните проекти в съответствие със съгласуваните критерии. Ще бъде разгледана възможността за финансова подкрепа от страна на ЕС на програмата за развитие на инфраструктурата в България и премахването на задръстванията в зоните на граничните пунктове. Ще се потърси най-ефективен начин за използуване на съществуващите и бъдещи финансови инструменти (Програма “ФАР”, схемата за съвместно финансиране одобрена на Заседанието на Европейския съвет в Копенхаген през м. юни 1993 г., и други схеми), отнасящи се до финансирането на транспортната инфраструктура:

- подобряване на техническото оборудване в съответствие със стандартите на ЕС, трансфер на технологии при приемливи условия, оказване на техническа помощ, обмен на информация (Клауза 82);

- други важни текущи въпроси, по преценка на Смесения комитет по асоцииране България - Европейски съюз и на Подкомитета по транспорта към него.

3.1. От гледна точка на поетите от Република България ангажименти и на поставяните към страната изисквания във връзка с пълноправното членство

Проблемът е в намирането на фокуса на адекватните действия, които да се насочат предимно в сферата на транспортната политика, транспортното законодателство и постепенното обхващане на политическо и стопанско равнище на формиращия се либерализиран транспортен пазар у нас. Съществен елемент от този комплексен проблем е и подобряването и развитието на транспортната инфраструктура на Република България.

Особено внимание трябва да се отдели на бързото организационно укрепване на Министерството на транспорта за решаване на приоритетната задача за институционално развитие във връзка с експлоатацията в транспортния отрасъл в пазарни условия.

Етапността на работата по изпълнението на условията за пълно членство, съгласно ЕСА, предполага още през текущите първи две години на I етап да се осигури изпълнението на юридическите предпоставки за встъпване във вътрешния пазар на Общността на максимално ясна правна основа, като се сключат транзитни транспортни съглашения по автомобилен и въздушен транспорт, като първи етап на бъдещо транспортно споразумение.

Целесъобразно е Министерството на транспорта и Министерството на външните работи да преценят позиция на страната във връзка с предложението на Европейската комисия по този въпрос. Фактът, че за сключване на договори за транзитните превози Комисията предвижда да се водят преговори поотделно с Унгария, Румъния и нашата страна, показва, че се между другото се цели и облегчаване на условията за транспортните комуникации на централните райони на Общността с Гърция. Логично е да се проучи, дали е възможно в определена степен да се премине към водене на преговорите в пакет, т. е. едновременно и заедно между всички заинтересовани страни - особено по отношение на международните товарни автомобилни превози, където нашата страна е изложена на мерки, в които могат да се обособят и протекционистични действия в ущърб на българските автомобилни превозвачи.

3.2. От гледна точка на договорно оформените наши права и защитата на нашите интереси

В национален мащаб политиката в областта на транспортната инфраструктура е формулирана от Министерството на транспорта и утвърдена в Правителството като комплекс от непосредствени задачи и дългосрочни приоритети.

Непосредствените задачи произтичат от необходимостта за оздравяване на инфраструктурата на пътищата, железниците, летищата и пристанищата, за да се достигнат и задържат с нужната степен на гаранция и сигурност параметрите на експлоатационна безопасност и проектната производителност. Същевременно се отчитат и изискванията на транспортния пазар, където е налице съществена преориентация на традиционните трафични потоци.

В тази връзка, постигнатото признание и висока оценка на пакета от предложения за развитие на алтернативни транспортни и други комуникационни инфраструктурни мрежи, насочени към облекчаване на негативните последици за страната ни от санкциите, наложени от Съвета за сигурност на СРЮ (Сърбия и Черна гора), трябва да бъде използвано докрай като политическо средство за отстояване на националните интереси. Както е известно, в това отношение ключов момент бе специалното заседание “ад хок” във Виена, проведено в началото на 1994 г. в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) с участието и на Съвета на Европа, Европейската комисия и Г-24.

Допълнителен аргумент, който може да бъде използван в преговорите за сключване на транзитни съглашения с Европейския съюз по автомобилен транспорт, е непригодността на транзитната пътна инфраструктура да поеме товарния автомобилен трафик, отклонен вследствие на югосанкциите. Като възможна мярка за преодоляване на това положение, може да се разработи пакет краткосрочни малки проекти за повишаване на пропускателната способност на вътрешните транспортни мрежи чрез отклонение на транзитния трафик, преминаващ през местата с концентрация на населението, като същевременно се реализират минимални мерки за намаляване вредното въздействие на автомобилните превозни средства върху околната среда.

Дългосрочните приоритети се отнасят до крупни инфраструктурни проекти от международно значение. Тяхната роля следва да бъде в улесняването на международната търговия на принципа на минималната добавена стойност към пазарната цена на доставената стока. Същевременно с тях трябва да се постигне алтернативност на пътищата в основните транспортни коридори, за да се приложи на практика пазарния принцип за свободен достъп до отделните национални транспортни инфраструктури.

Политиката на Република България в тази област е основана на принципа за интегриране на националната транспортна инфраструктура с общата транспортна инфраструктура на европейските страни в контекста на приоритетите на Европейската общност в транспортната област.

Необходимо е да се продължи работата за утвърждаването на проектите и за привличане на Международните финансови институции и частни чуждестранни и български инвеститори. Източниците на финансиране могат да бъдат заинтересовани, само ако се спазват обичайните процедури за възлагане на поръчки, приети от международната общност и финансовите институции. В тази връзка, за гарантиране на потенциалния инвеститорски интерес е необходимо да се либерализира юридическата база във връзка с отдаването под аренда на конкретни транспортни инфраструктурни обекти и прилежащата им земя.

От друга страна, с изключително внимание и с ангажиране на мултидисциплинарни екипи следва да се проведе работата по преработването и усъвършенстването на нормативната база за транспорта, с цел да се постигне поетия ангажимент за хармонизиране на законодателството ни с това на Европейския съюз. Основни ориентири в това отношение следва да са:

- запазване на пазарните позиции на нашите превозвачи;

- прилагане на принципа на реципроцитета;

- предвиждане на косвени действия на конкуренцията;

- своевременна подготовка и материално обезпечаване на техническата пригодност и съответствието на транспортните

превозни средства на програмирани норми (емисии, шум, други вредности, теглови и габаритни ограничения и т. н.);

- адаптиране на условията за труд и регламентите, свързани с това, за избягване на действия, основани на обвинения в нелоялна конкуренция на чуждите транспортни пазари;


Top of page

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ