Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Телекомуникационната политика на България, юни 1995 г.
 

5. Проблеми на интегрирането, свързани с пощенските съобщения

5.1. Необходимост от реформи в областта на пощенските съобщения

Анализът на обективните изисквания на пазарната икономика и на състоянието на пощенските съобщения на международно и вътрешно равнище потвърждава необходимостта от реформи и в този сектор на икономиката.

Главните насоки за осъществяване на тези реформи в световен, регионален и национален мащаб са одобрени още на 20-тия Конгрес на UPU (Всемирния пощенски съюз), Вашингтон, 1989 година, чрез една Обща работна програма.

Страните-членки на Европейския съюз чрез регионалната организация на съобщенията - СЕРТ, започнаха нейното осъществяване.

Може да се каже, че регламентирането в тази област на икономическа дейност в рамките на Европейския съюз изостава значително спрямо далекосъобщенията. Комисията издаде Зелена книга за развитието на единен пазар за пощенските услуги (СОМ/91/476) от 11.06.1992 г. и Съобщение до Съвета и Европейския парламент за Основните насоки за развитие на пощенските услуги в Общността (СОМ/93/247) от 2.06.1993 г. На тази база Съветът прие Резолюция за развитието на пощенските услуги (94/С48/02) от 16.02.1994г. В нея Комисията е призована да предложи мерки, необходими за изпълнение на политиката на Общността за пощенските услуги. Но дори и в току-що приетата Бяла книга, във връзка с асоциирането на страните от Централна и Източна Европа към Европейския съюз, се съдържа признанието, че "acquis communautaire" все още не е установено в областта на пощенските услуги.

5.2. Основни насоки на политиката на ЕС в областта на пощенските съобщения

В издадените в рамките на ЕС документи за пощенските съобщения се очертават 3 основни насоки на политиката в тази област:

5.2.1. Осигуряване на универсални пощенски услуги

Целта е да бъдат осигурени в целия ЕС универсални пощенски услуги на достъпни за всички потребители цени. Това изисква определянето на пакет от резервирани услуги, за които на основния Национален пощенски оператор да се предоставят някои специални и изключителни права с оглед осигуряване на ресурсите, необходими за поддържането на добро качество на обслужването. Все пак това изискване трябва да бъде съчетано с отварянето на възможно по-голяма част от пощенския пазар за открита конкуренция.

В тази насока ЕС (както и UPU в световен мащаб) работи върху определянето на необходимия и достатъчен пакет от резервирани услуги. Търси се най-малко ограничаващото решение. Приема се, че в някои страни този пакет може дори да е по-малък от общоприетия, стига да осигурява условията за качествено предоставяне от страна на оператора на универсалните услуги. Стремежът е разработваното в ЕС общо законодателство да е колкото се може по-съвместимо с вече съществуващото в отделните страни, както и с различните задължения, които тези страни са поели в рамките на други конвенции и договори. Като първа стъпка обаче настойчиво се препоръчва отделянето на регулаторните от стопанските функции в областта на пощенските съобщения (напълно аналогично на изискването за далеко-съобщенията).

5.2.2. Общи задължения на операторите на универсални услуги

За да се постигне единно качество на обслужване в рамките на ЕС, има тенденция за установяване на общи задължения на операторите, на които се предоставят специални и изключителни права, по отношение на изпълняваните от тях универсални услуги.

Такова задължение е например предоставянето на еднакъв достъп до пощенската мрежа и пощенските услуги за всички потребители. В рамките на това задължение се признава възможността да се удовлетворяват и специални изисквания на някои потребители, както и те да улесняват пощенския оператор чрез предварителна подготовка, за което да получават преференции.

Поставя се и изискването тарифите за универсалните услуги да съответстват на средните разходи за тях. Крос-субсидирането между една или друга услуга или между една или друга група потребители, следва да бъде сведено до минимум, но на първо време се допуска между географски зони и между резервираните и нерезервираните услуги.

Разплащанията между пощенските оператори следва също да се базират на реалните средни разходи.

Тъй като установяването на пакет от резервирани услуги се основава на социалното изискване за предоставяне на универсални услуги, то с оглед осигуряване на социалните потребности е необходимо да се установят стандарти за универсалните услуги и да се разработи система за наблюдение и контрол на тяхното спазване.

5.2.3. Хармонизиране на развитието с оглед обединението в рамките на ЕС

Хармонизирането на развитието предполага създаването на общи изисквания и стандарти (споменати по-горе), сближаването на развитието на пощенските инфраструктури, което за някои страни е свързано със значителни инвестиции, а също така и общо усъвършенстване на управлението на пощенската дейност.

5.3. Състояние на реформата в пощенските съобщения у нас

5.3.1. Тенденции в развитието на пощенските съобщения

Анализът на тенденциите в развитието на пощенския пазар и услуги в света и у нас води до следните по-важни констатации:

• увеличаване обема на пощенските пратки в световен мащаб - намаляване на пощенския трафик като цяло за България;
• увеличаване обема на препоръчаната поща в световен и европейски мащаб - липса на официална статистическа информация за обема на препоръчаната поща в България;
• европейска тенденция към намаляване обема на доставките по домове - в България не е развита тази услуга;
• увеличаване броя на разплащанията с чекове за страните с развита икономика и нисък техен дял в останалите страни, където относителният дял на разплащанията със записи е по-висок - България се отнася към втората група. На българския пазар все още липсват услуги, като пощенски чекове и джиро услуги;
• увеличаване на съоръженията за автоматична сортировка, клеймовачните машини и свързаната с това тенденция за намаляване на персонала, зает с тази дейност (сортировка), т.е. увеличаване на относителния дял на използваната техника - в България сортировката и клеймоването (с малки изключения) се извършва ръчно, с всички последствия от това;
• световна тенденция за увеличаване броя на пощенските офиси и относително запазване на същите в страните от ЕС - в България през последните години тенденцията е към намаляване на пощенските станции;
• увеличаване в световен мащаб на броя на абонаментните пощенски кутии и броя на моторните превозни средства - тенденцията за нашата страна е противоположна;
• устойчива тенденция към намаляване на Подвижните пощенски станции - тази тенденция се наблюдава и в нашата страна;
• увеличаване на персонала в световен мащаб и намаляването му в Европа - в България данните за персонала сочат неговото намаляване.

5.3.2. Реформата в пощенските съобщения

Както е посочено в т.4.1., в рамките на структурната реформа в съобщенията държавните и регулаторните функции бяха разделени от стопанските, като в областта на пощенските съобщения последните бяха поверени на държавната фирма Български пощи-ЕООД (БП-ЕООД)

Български пощи-ЕООД се занимава с изграждане, използване и поддържане на Националната пощенска мрежа, предоставяне на вътрешни и международни пощенски услуги, парично-преводна и разплащателна дейност; отпечатване и разпространение на пощенски марки; разпространение на печатни издания; търговска, маркетингова и инженерингова дейност за пощенските съобщения.

В дружеството са включени 28 териториални поделения, 134 районни пощенски станции, 6 специализирани поделения (предприятия) и над 3100 пощенски станции.

Основната задача на БП-ЕООД е свързана с удовлетворяване потребностите на клиентите от универсални и пощенски услуги. В същото време дружеството трябва да си осигури средства за самофинансиране. Стремежът към реализиране на печалба в дейността на БП-ЕООД трябва да бъде съчетан със силно изразената социална насоченост на пощенските услуги.

В момента на пазара на пощенски услуги, освен Държавния пощенски оператор (БП-ЕООД), услуги се предлагат и от частни оператори от страната и чужбина, като например:

- DHL Worldwide Express, който оперира в България от 1984 година под формата на агентски споразумения, а през есента на 1991 година бе основано дружеството DHL Int. България-ООД. Като клон на световноизвестната компания, то разполага с нейната добре развита инфраструктура, която включва офиси в 219 страни. В България офисите му са: 3 в София и по един в Пловдив, Варна, Бургас, В. Търново, Ст. Загора, Русе, Благоевград, Сливен, Добрич, Монтана и Ловеч;

- USP (United Parsel Service) е служба за международни въздушни пратки, с действаща ефективна електронна система за следене на движението им. В системата на UPS от няколко години работи българо-австрийската вътрешна куриерска служба In Time, която осигурява експресни услуги от врата до врата на територията на България, разделена на три ценови зони. Представителства има в София и в още 12 града. Движението на пратките се проследява по електронен път;

- Federal Express след интеграцията с мрежата на Flying Tigers днес притежава най-многобройния въздушен флот за превоз на товари и има възможност да обслужва всички страни по света. Агенция Khan е изключителния контрагент на Federal Express за България;

- Balkan Courier е на пазара за куриерски услуги в България от 3 години. Дейността й се състои в доставката на малки пратки и документи от врата до врата в целия свят, както и карго-транспорт. Сега Balkan Courier разполага с два офиса в столицата и с офиси в 8 големи български града. Разработена е специална мрежа за обслужване на съседните балкански страни, която осигурява 24 часов срок за доставка за Атина, Солун и Скопие и 2 работни дни за Букурещ;

- TNT Express Worldwide е основана през 1946 г. и за двадесет години става една от най-могъщите в света. Днес тя е стабилно в тройката на най-силните куриерски компании на световния пазар. На българския пазар фирмата стъпи през 1991 г. под формата на агентско споразумение със СЕМА-ЕООД. Фирмата разполага с офиси както в София, така и в Пловдив, Варна и Русе.

Всички тези оператори не притежават лицензии за извършване на предлаганите от тях услуги поради липса на законова основа за това.

Сега се подготвя проект на Закон за пощенските съобщения, който да създаде първичната законова основа за регулиране на тази област на икономическата дейност. Междувременно, за нуждите на текущата работа, е направена актуализация на Наредба Nо.4 за пощенските съобщения, подготвен е проект на Наредба за пощенските чекове, както и някои други нормативни актове.

Технологичното ниво на развитие на пощенските съобщения е ниско. Сортирането и обработката на пратките се извършват ръчно, недостатъчни са транспортните средства, както и техническите съоръжения за автоматизиране на процесите. Това налага да се обърне много специално внимание върху технологичната част на реформата.

БП-ЕООД съвместно с консултантските фирми - NEPOSTEL от Холандия и DETECON от Германия е започнала работа по разработване на дългосрочна програма за развитие на дружеството в рамките на програмата ФАР. Програмата включва:

• изграждане на нова производствена структура на дружеството и ориентиране към нуждите на пазара;
• въвеждане на нови технологии при обработката на пощенските пратки;
• създаване на нова транспортна концепция;
• автоматизация на услугите на гише.

Разработката "Планиране на сортировъчна и транспортна концепция на БП-ЕООД", както и "Техническо и технологично планиране на сортировъчен център - София", бяха осъществени със съдействието на немската консултантска фирма DETECON.

Като резултат от разработката на холандската консултантска фирма NEPOSTEL последва създаването на проекти, предвидени за финансиране по линията на PHARE. Във връзка с това бяха изготвени задания за "Автоматизация услугите на гише" и "Реорганизация на сортировъчната структура и оптимизиране на транспортната мрежа".

Важен проект, чието реализиране продължава, е "Национална Информационна Пощенска Система", замислен и осъществен в два модула. Целта е да се гарантира информационното осигуряване на по-високо равнище на пощенската система.

6. Предложения за изпълнение на препоръките на Бялата книга в областта на далекосъобщенията

В приложението към Бялата книга “Далекосъобщения” се предлага доближаването на нормативната база в тази област да бъде осъществено на два етапа. За първия етап се посочва група от европейски нормативни документи, които трябва да бъдат въведени като пакет по едно и също време. Тези документи са разгледани по-долу, като за всеки от тях са анализирани проблемите, които трябва да бъдат преодоляни при въвеждането му в България.

6.1 Препоръки за крайните далекосъобщителни устройства

По отношение на далекосъобщителното оборудване (крайни устройства) се посочват следните документи:

1. Директива на Комисията (88/301/EEC) от 16 май 1988 г. относно конкуренцията на пазарите на далекосъобщителни крайни устройства, OJ L 131/73, 27.05.1988

Тази така наречена "Терминална директива" е издадена на основание Член 90 от Договора, тъй като премахва изключителните права при вноса, продажбата, свързването, въвеждането в експлоатация и поддържането на крайни устройства. Директивата предвижда свободен достъп до "крайните точки на мрежата" от 31 декември 1988 г. нататък, както и публикуването на техническите характеристики на тези крайни точки, т.е. техническите изисквания за свързването към тях на крайни устройства.

Освен това страните-членки се задължават да публикуват процедурите за одобряване на крайните устройства, както и да създадат от 1 юли 1989 г. независими органи за одобряване. Премахват се и рестриктивните условия за даване под наем и поддържане на крайни устройства.

Страните-членки трябва да информират Комисията относно проектите за технически спецификации и процедурите за одобряване както следва:

Таблица 4

Тип на крайните устройства

Срок

Допълнителен телефонен апарат, УАТЦ

31.01.1988

Модеми

31.01.1988

Телексни крайни устройства

30.09.1989

Крайни устройства за пренасяне на данни

30.09.1989

Подвижни телефони

30.09.1989

Спътникови станции само за приемане, които не са свързани към обществената мрежа

30.09.1989

Първи телефонен апарат

30.06.1990

Други крайни устройства

30.06.1990

По отношение на либерализирането на пазара на крайни далекосъобщителни устройства България се оказва в благоприятно положение, тъй като от средата на 70-те години собствеността на телефонните апарати е прехвърлена от далекосъобщителната компания на абонатите, като компанията си запазва монопола по отношение на свързването, въвеждането в експлоатация и поддържането на ограничения асортимент от крайни устройства.

В началото на 90-те години при разделянето на регулаторните (КПД) от операторните функции (БТК-ЕАД) компанията си запази някои от монополните права по отношение на свързването и въвеждане в експлоатация на определени типове крайни устройства (например учрежденски централи, телексни апарати и др.), но регулаторът пое функциите по определяне на техническите изисквания към крайните устройства и одобряването на техния тип. С изключение на приемащите VSAT станции в момента КПД разполага с необходимите технически изисквания и процедури за одобряване на всички останали видове крайни устройства.

С въвеждането на по-нови технологии зависимостта на крайните устройства от конкретните, исторически създали се особености на националната далекосъобщителна мрежа ще отпадне. Тогава ще може окончателно да бъдат отнети останалите монополни права на БТК-ЕАД по отношение на свързването и въвеждането в експлоатация и на споменатите по-горе видове крайни устройства.

2. Директива на Съвета (86/361/EEC) от 24 юли 1986 г. относно началния етап на взаимно признаване на одобренията на типа за далекосъобщителни крайни устройства, OJ L 217/21, 5.08.1986

3. Директива на Съвета (91/263/EEC) от 29 април 1991 г. относно сближаването на законодателствата на страните-членки по отношение на далекосъобщителните крайни устройства, включително и взаимното признаване на тяхното съответствие, OJ L 128/1, 23.05.1991 (влязля в сила на 6.11.1992 г. и отменила Директива 86/361/EEC).

С Директивата на 86/361/EEC за пръв път в далекосъобщителния сектор се прилага новия европейски подход към техническото хармонизиране и стандартизиране. Новият подход се основава на четири основни принципа:

• законодателната хармонизация се ограничава до приемане чрез директиви на задължителни съществени изисквания по отношение на безопасността (или други изисквания от общ интерес), на които продуктите трябва да отговарят, за да бъдат допуснати до пазара, при което им се осигурява свободно движение в рамките на Общността;

• на компетентните в областта на стандартизацията организации се възлага да изработят технически спецификации, необходими за производство и допускане на пазара на продукти, съответствуващи на съществените изисквания, заложени в директивите;

• тези технически спецификации не са задължителни и запазват своя статут на доброволни стандарти;

• в същото време националните власти се задължават да признават, че продукти, произведени в съответствие със хармонизирани стандарти, са доказали съответствието си на съществените изисквания, поставени от директивата.

В директивата 86/361/EEC се дефинират съществените изисквания към крайните устройства, което дава възможност за взаимно признаване между страните-членки на Общността на одобряването на типа им. Приемането на директивата се предхожда от подписването през 1985 г. на Меморандум за съгласие между 18 европейски страни (известен като Меморандума от Копенхаген), които се договарят взаимно да признават резултатите от проверките за съответствие на общи технически спецификации, добили известност като NET (Norme Europeenne de Telecommunications).

Съгласно Чл. 2 т.17 на директивата съществените изисквания се свеждат до:

• безопасност за потребителите, доколкото това изискване не се покрива от директива 73/23/EEC (така наречената "нисковолтова директива");
• безопасност за персонала на оператора на мрежата;
• предпазване на обществените далекосъобщителни мрежи от повреди;
• взаимна работа (interworking) на крайни устройства, в обосновани случаи.

Разработването на хармонизирани технически спецификации NET се възлага на CEPT в сътрудничество, когато е подходящо, с CEN и CENELEC. В рамките на CEPT тази задача е поверена на Комитета за приложение на техническите препоръки (Technical Recommendations Application Committee - TRAC), създаден с меморандума за съгласие. Първоначално се предполага NETs да бъдат издавани като препоръки на CEPT, но впоследствие TRAC ги приема като европейски далекосъобщителни норми NETs. Участието на CEPT, а впоследствие и на ETSI, означава, че в създаването и одобряването на NETs участвуват страни както от Общността, така и от EFTA.

Обхватът на "началния етап" се ограничава само до взаимно признаване на резултатите от проверките за съответствие, като все още е необходимо издаване на отделно одобрение във всяка страна.

С Директива 91/263/EEC се осъществява втората фаза на взаимното признаване на одобряването на типа на крайните устройства, при която взаимно се признават не само резултатите от изпитанията, но и издадените в страните-членки сертификати (одобрения).

В Член 4 на директивата се изброяват съществените изисквания, на които трябва да отговарят крайните устройства:

a) безопасност на потребителя, доколкото това изискване не се покрива от Директива 73/23/EEC (т.нар. "Нисковолтова Директива");

б) безопасност на персонала на оператора на обществената мрежа, доколкото това изискване не се покрива от Директива 73/23/EEC;

в) изисквания за електромагнитна съвместимост, доколкото те са специфични за конкретното терминално оборудване;

г) защита на обществената далекосъобщителна мрежа от повреди;

д) ефективно използуване на радио-честотния спектър, където това е приложимо;

е) взаимна работа (interworking) на терминалното оборудване с обществената далекосъобщителна мрежа с цел изграждане, модифициране, таксуване, задържане и освобождаване на реална или виртуална връзка;

ж) взаимна работа на терминално оборудване през обществената далекосъобщителна мрежа в обосновани случаи.

Обоснованите случаи съгласно т. g) са преди всичко случаите, когато крайното устройство поддържа "резервирана" услуга съгласно законите на Общността, или услуга, за която има решение на Съвета, че трябва да бъде общодостъпна в цялата Общност. В момента единственият обоснован случай за далекосъобщителна услуга е гласовата телефония.

Съгласно директивата страните-членки трябва да известят Комисията за имената и използуваните отличителни знаци на органите (регистрираните органи), които те са определили за сертифициране на крайните устройства, за проверки на изделията и за съпровождащ надзор. Те също трябва да информират Комисията за акредитираните от тях лаборатории за изпитване на крайни устройства.

В директивата се предвиждат три алтернативни метода за атестиране за съответствие на крайните устройства:

а) EC проверка на типа (Приложение I към директивата) и EC декларация за съответствие с типа (Приложение II)

б) EC проверка на типа (Приложение I) и осигуряване на качеството на производството (Приложение III)

в) Пълно осигуряване на качеството (Приложение IV).

Крайните устройства се атестират за съответствие на хармонизирани стандарти, разработвани от съответните стандартизационни организации (ETSI). Тези стандарти се наричат Общи технически разпоредби (CTR - Common Technical Regulations) и се основават на разработените от ETSI Технически основи за разпореждане (TBR - Technical Basis for Regulation). Два са органите освен ETSI, които играят особена роля при приложението на тази директива:

Комитетът за одобряване на крайни устройства (Approvals Committee for Terminal Equipment - ACTE)

Комитет за приложение на техническите разпоредби (Technical Regulations Application Committee - TRAC)

ACTE е създаден въз основа на Член 13 на директивата като консултативен орган на Европейската комисия за действията, които Комисията трябва да предприема във връзка с директивата. Общо казано, Комисията е задължена да приема в най-голяма степен препоръките на ACTE.

При разделяне на регулаторните от операторните функции на КПД беше възложено с ПМС No.114/19.06.1991 да “определя условията и реда за одобряване на съоръженията” и да “издава одобренията”. Наред с това на КПД е възложено да “организира разработването на стандарти в съответствие със стандартизационната политика”.

В качеството си на стандартизиращ и одобряващ орган в областта на далекосъобщенията КПД най-активно се включи в работата на съответните европейски органи. От 1990 г. КПД е член на CEPT, а от м.април 1992 г. - и на ETSI. КПД е единствения член на TRAC от източноевропейските страни.

От началото на 1994 г. е в действие Наредба No.7 на КПД за одобряване на типа на крайни далекосъобщителни устройства. Наредбата отразява практиката от края на 80-те години в европейските страни, членки на CEPT, както и частично постановките на Директива 86/361. Тази наредба, както и Наредба No.14 от м.март 1994 г. на КПД за свързване на крайни устройства, бяха много задълбочено анализирани от специалисти на водещия във Великобритания орган за одобряване на типа (British Approvals Board in Telecommunications - BABT). С тяхно съдействие се подготвя изменение на наредбата, така че да бъдат въведени режимите a) и b) на Директива 91/263/EEC. Преценява се, че поради неблагоприятното състояние на българските производители, в момента не е подходящо въвеждане на третия режим - режим c).

За въвеждане на новите режими, обаче, в КПД трябва да бъде извършена сериозна работа по:

• формализиране на взаимодействията с фирмите-заявители - разработка и въвеждане на технически въпросници, формуляри, договори за периодични проверки на изделията
• подготовка и сключване на договори с признаваните от КПД изпитвателни лаборатории
• разработка и въвеждане на система за качеството в КПД, което е предпоставка КПД да кандидатства за статут на сертификационен орган
• кандидатстване и одобряване (от КСМ) на КПД като сертификационен орган
• сключване на двустранни договори с аналогични органи (т.нар. “нотифицирани тела” - notified bodies) от други европейски страни с тенденция КПД да бъде признат от Европейската комисия за нотифицирано тяло в България
• съдействане на български лаборатории за признаването им на европейско ниво като “посочени” (designsted) лаборатории
• съдействане на КСМ при сертифициране на системите за качество на български производители на крайни устройства с тенденция КПД да бъде признат за сертификационен орган и за системи за качеството.

Междувременно, в унисон с общоевропейската практика, трябва да бъде преразгледан статутът на сертифициращата част от КПД с оглед отделянето й като независим орган - например “Български одобряващ орган в далекосъобщенията”.

Освен всичко изброено по-горе, в страната трябва да бъдат въведени всички “технически основи за регулиране” (Technical Basis for Regulation - TBRs), които служат за основа при взаимното признаване на одобренията между страните-членки. До сега от Европейския далекосъобщителен институт за стандартизация ETSI са резработени или са в процес на разработка 25 TBRs (Табл.5). Както се вижда от таблицата, за много от тях у нас е започнала разработка на идентични технически разпоредби, но за повечето от свързаните с радиочестоти нови технологии (DECT, ERMES, TETRA) положението тепърва има да се изяснява.

Забележки към Таблица 5:

1. Очаква се освобождаване на радио-честотните ленти, необходими зо въвеждане на DECT

2. Не е актуално за момента поради невъзможност за освобождаване на честотни ленти

3. В зависимост от срока за въвеждане на GSM фаза 2 от оператора на GSM мрежа

ННК - Начало на националните консултации

КНК - Край на националните консултации

КГ - Край на гласуването

ETSI - Публикуван от ETSI

ПОВ - Публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз

6.2 Препоръки за разпределяне на честотите и номериране

В тази област се препоръчват следните нормативни документи:

1. Директива на Съвета (87/372/EEC) от 25 юни 1987 г. относно честотните ленти, които трябва да бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени пан-европейски клетъчни цифрови наземни подвижни комуникации в Общността, OJ L 196/85, 17.07.1987

С директивата се задължават страните-членки най-късно до 1.01.1991 г. да запазят честотните ленти 905-914 Mhz и 950-959 Mhz изключително за услугите на пан-европейските клетъчни цифрови наземни подвижни комуникации (GSM). Страните трябва да осигурят планирано освобождаване на окончателните честотни ленти 890-915 и 935-960 Mhz в зависимост от възникналите търговски нужди. Допуска се първоначално запазване на 9-мегахерцови ленти и на друго място в окончателните ленти.

Страните-членки трябва да известят Комисията за предприетите законодателни мерки във връзка с тази директива, а Комисията се задължава да докладва на Съвета за прилагането на тази директива не по-късно от края на 1996 г.

У нас в началото на 1994 г. КПД издаде лиценз на първия GSM оператор - консорциума Мобилтел - на базата на две 4,6-мегахерцови ленти. Необходимо е освобождаването на допълнителни честотни ленти в посочените обхвати за да може да бъде обявен конкурс за втори GSM оператор.

2. Директива на Съвета (90/544/EEC) от 9 октомври 1990 г. относно честотните ленти предназначени за координираното въвеждане на пан-европейско наземно обществено радио-оповестяване (пейджинг) в Общността (ERMES), OJ L 310/28, 09.11.1990

С директивата се задължават страните-членки най-късно до 31.12.1992 г. да определят четири канала в честотната лента 169,4-169,8 Mhz съгласно препоръка T/R 25-07 на CEPT за въвеждане на услугата пан-европейско наземно обществено радио-оповестяване (пейджинг) - ERMES. Тези канали трябва да имат приоритет и да бъдат защитени, и по възможност да бъдат 169,6; 169,65; 169,7 и 169,75 Mhz. Страните трябва да осигурят планирано освобождаване на цялата лента 169,4-169,8 Mhz в зависимост от възникналите търговски нужди.

Страните-членки трябва да известят Комисията за предприетите законодателни мерки във връзка с тази директива, а Комисията се задължава да докладва на Съвета за прилагането на тази директива не по-късно от края на 1996 г.

Тъй като в близко бъдеще не е възможно освобождаване на канали в посочената честотна лента, въвеждане на пан-европейското наземно обществено радио-оповестяване ERMES у нас за сега не се предвижда.

3. Директива на Съвета (91/287/EEC) от 3 юни 1991 г. относно честотната лента, която трябва да бъде определена за координираното въвеждане на цифрови европейски безшнурови далекосъобщения (DECT) в Общността, OJ L 144/45, 8.06.1991

С директивата се задължават страните-членки до 1.01.1992 г. да определят честотната лента 1880-1900 Mhz съгласно препоръка T/R 02-22 на CEPT за цифровите европейски безшнурови далекосъобщения (DECT). В съответствие с посочената препоръка DECT трябва да има приоритет пред останалите услуги в предоставената лента, както и да бъде защитена в тази лента.

Страните-членки трябва да известят Комисията за предприетите законодателни мерки във връзка с тази директива, а Комисията се задължава да докладва на Съвета за прилагането на тази директива не по-късно от края на 1995 г.

Независимо от полаганите усилия от страна на КПД, освобождаването на честотната лента за DECT у нас все още не е осъществено. Това затруднява изключително много не само въвеждането на тази изключително перспективна система, но и на всички други далекосъобщителни средства, използващи я като допълнителна възможност (например офис централи с безшнурови телефони на базата на стандарта DECT).

4. Решение на Съвета (91/396/EEC) от 29 юли 1991 г. относно въвеждането на общ европейски номер за спешни повиквания, OJ L 217/31, 6.08.1991

В решението се задължават страните-членки да въведат най-късно до 31.12.1992 г. във всичките си обществени мрежи - комутируеми аналогови телефонни мрежи, цифрови мрежи с интегриране на услугите (ISDN), мрежи за подвижни услуги - единен номер 112 за спешни повиквания. В подходящи случаи този номер може да бъде въведен паралелно със съществуващите национални номера за спешни повиквания.

Решението позволява в обосновани случаи страните да отложат въвеждането на единния номер и след посочената дата, но не по-късно от 31.12.1996 г.

По този въпрос у нас няма извършена практическа работа. От страна на основния оператор БТК-ЕАД няма технически проблеми за запазване на кода 112 в рамките на цялата страна, но е необходима организация, която да поеме обработката на повикванията.

5. Решение на Съвета (92/264/EEC) от 11 май 1992 г. относно въвеждането на стандартен международен телефонен код за достъп в Общността, OJ L 137/21, 20.05.1992

В решението се задължават страните-членки да въведат най-късно до 31.12.1992 г. във всичките си обществени мрежи кода 00 като стандартен международен телефонен код за достъп. Решението позволява в обосновани случаи страните да отложат въвеждането на единния номер и след посочената дата, но не по-късно от 31.12.1998 г.

Въвеждането на това решение у нас не представлява проблем, тъй като националният далекосъобщителен оператор отдавна е въвел кода 00 като международен код за достъп. По-сериозни проблеми ще възникнат, обаче, в областта на номерирането изобщо, тъй като все още не е осъществено разделянето на функциите между КПД и основния оператор БТК-ЕАД съгласно лицензията му, а именно: КПД да определя номерационните рамки, докато БТК-ЕАД да разработва конкретните номерационни планове.

Това вече води до практически проблеми, особено при появата на нови далекосъобщителни оператори. Ето защо се налага това разделяне да стане час по-скоро, особено като се имат предвид провежданите от Европейския комитет по регулиране в далекосъобщенията (ECTRA) и Европейския форум по номериране (ENF) инициативи по отношение на общо европейско номерационно пространство.

6.3 Предложения по отношение на далекосъобщителните услуги

По отношение на далекосъобщителните услуги се препоръчва въвеждането на следните документи:

1. Директива на Комисията (90/388/EEC) от 28 юни 1990 г. относно конкуренцията на пазарите за далекосъобщителни услуги

Директивата премахва всички специални или изключителни права на далекосъобщителните организации за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Изключение се прави само за обществената гласова телефония и временно (до 1 януари 1993 г.) - за услугите за пренасяне на данни.

В директивата под "далекосъобщителни организации" се разбират обществени или частни органи, както и филиалите, които те управляват, на които страните-членки предоставят специални или изключителни права за обезпечаване на обществена далекосъобщителна мрежа, и когато е приложимо, далекосъобщителни услуги.

Важността на тази директивата се определя не само от мерките за либерализиране, които тя въвежда, но и от "отрицателния" правен подход, възприет в нея - всяка услуга, която изрично не е резервирана, е свободна за конкуренция. Така се осигурява щото всяка нова далекосъобщителна услуга, разработена в бъдеще, да не може да бъде обявена от страна-членка за предмет на монополно предоставяне.

Съгласно директивата всички нерезервирани услуги подлежат на лицензиране, при условие че отговарят на съществените изисквания, както и на търговски предписания, отнасящи се до условията за неизменност, достъпност и качество на услугата. Възможно е, обаче, запазване на специални или изключителни права, ако изпълнението на задачата на далекосъобщителните организации за осигуряване на комутируеми услуги за данни може да бъде затруднено от дейностите на частни доставчици на услуги.

Като цяло горните условия трябва да са обективни, прозрачни и недискриминационни.

Съществените изисквания, които директивата предвижда, са:

• сигурност на работата на мрежата,
• запазване на цялостност на мрежата,
• взаимна работа между услугите,
• защита на данните.

Директивата премахва и ограниченията, свързани с предоставянето на наети линии, както и с обработката на сигнали преди тяхното изпращане през обществена мрежа или след приемането им. Страните-членки трябва да осигурят публикуване най-късно до 31 декември 1990 г. на характеристиките на техническите интерфейси, необходими за използване на техните обществени мрежи.

В Член 7 се предвижда от 1 юли 1991 г. издаването на лицензии за оператори, разпределянето на честоти и надзорът на условията за използване да се извършват от орган, независим от далекосъобщителните организации.

Директивата предвижда засилена роля на Комисията както при контрола на изпълнението й, така и за преглед през 1992 г. на ситуацията в далекосъобщителния сектор по отношение на целите, поставени в директивата.

Директивата не се отнася до телексните, подвижните радиотелефонни, пейджинг и спътникови услуги.

Независимо от остарялата законодателна рамка, от 1991 г. КПД на практика провежда политика в съответствие с постановките на тази директива:

• правата и задълженията на основния обществен национален оператор на далекосъобщителната мрежа (телефонна, телеграфна, предаване на данни, радио и ТВ разпръскване) - БТК-ЕАД, са определени чрез издадената й лицензия
• издадена е лицензия за изграждането на обществена радиотелефонна клетъчна система в честотния обхват 450 MHz на територията на страната, както и първият лиценз за GSM мрежа.
• проведен е конкурс за оператори на национални и местни системи за персонално повикване, като са издадени лицензии на два национални оператора и девет местни оператори.
• либерализирано е изграждането на обществени мрежи за предаване на данни. Лицензиран е втори обществен оператор - СБТК.

Редица фактори, включително и изискванията на международните банки-кредиторки на проекта DON, налагат запазването за БТК-ЕАД на изключителни права да предоставя локален, междуселищен и международен достъп за конвенционалните базови услуги (телефон, телеграф) по фиксираната мрежа, както и други услуги, които са посочени в издадената му лицензия. Тези изключителни права ще бъдат преразгледани след около 4 години.

БТК-ЕАД има право да изпълнява някои от своите дейности чрез привличане на външни капитали (в т.ч. и чуждестранни), като създава съвместни предприятия. По принцип новата структура на БТК-ЕАД й дава право да взима самостоятелно решения. Но решенията се съгласуват с КПД в съответствие с правомощията, предоставени му от Министерски съвет да упражнява правото на собственост върху дружества с държавно имущество.

Независимо, че лицензията на БТК-ЕАД беше издадена в края на 1993 г., все още не е завършила съвместната работа на БТК-ЕАД и КПД по създаване на цялата нормативна и процедурна база във връзка с изпълнение на задълженията на БТК-ЕАД, произтичащи от лицензията. Това до голяма степен пречи на нормалните взаимоотношения между БТК-ЕАД и КПД като лицензиран-лицензатор, както и на отношенията между БТК-ЕАД и нейните клиенти. Необходимо е да се положат усилия за своевременно завършване на дейността по създаване на тази нормативна база.

2. Директива на Съвета (90/387/EEC) от 28 юни 1990 г. относно въвеждането на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги чрез прилагането на осигуряване на достъпна мрежа

Осигуряване на достъпна мрежа (Open Network Provision - ONP) е регулаторна програма на Комисията, чиято цел е осигуряване на достъп до и използуване на обществени далекосъобщителни мрежи без каквато и да е дискриминация.

Чрез свободен достъп до инфраструктурата, която все още е в ръцете на ограничен брой оператори, ONP има за цел да осигури база за справедлива конкуренция, чрез която да се подпомогне развитието на общоевропейски услуги.

Трите части на така наречената "ONP трилогия":

• хармонизирането на условията за използване и доставка
• тарифните принципи
• техническите интерфейси,

осигуряват хармонизиран минимален набор от базови услуги и технически възможности в рамките на целия Европейски съюз.

Програмата ONP се осъществява чрез Рамковата директива, както и чрез други директиви и препоръки, отнасящи се до приложението на ONP към наетите линии, услугите за пренасяне на данни, ISDN и гласовата телефония (все още в проект). Периодично се публикуват списъци със стандарти, които са свързани с изискванията на ONP.

Горните разпоредби се отнасят до страните-членки, а не до далекосъобщителните оператори или потребители, и страните-членки се задължават да въведат национални регулации и процедури за прилагане на изискванията им.

Директивата 90/387/EEC (Рамковата директива) предвижда условията за осигуряване на достъпна мрежа да отговарят на следните основни принципи:

• да се основават на обективни критерии,
• да са прозрачни и да са публикувани по подходащ начин,
• да гарантират равенство при достъпа и да не са дискриминиращи, в съответствие със законите на Общността.

Свободният достъп може да бъде ограничен само ако са предоставени, съгласно законите на Общността, специални или изключителни права, или по причини, основаващи се на съществени изисквания, а именно:

• сигурност на работата на мрежата (по отношение на преносната среда, а не на предаваните съобщения),
• запазване на цялостност на мрежата (предпазване от нанесени от човека вреди),
• взаимна работа между услугите, в оправдани случаи (резервираните услуги),
• защита на данните (на потребителите), когато е приложимо.

Условията за осигуряване на достъпна мрежа трябва да бъдат осигурявани поетапно в следните области:

• наети линии
• услуги по пренасяне на данни с комутация на пакети и на канали
• цифрови мрежи с интегриране на услугите (ISDN)
• гласова телефония
• телекс
• подвижни услуги
• нови начини на достъп като например данни върху глас, както и достъп до функции на интелигентна мрежа
• широколентови мрежи.

Последните две области са обект на допълнително проучване.

Изхождайки от горното Комисията разработва ежегодна работна програма, която наред с актуализиране на сроковете за въвеждане на ONP в отделните области, предвижда и разработване на хармонизирани стандарти за техническите интерфейси, някои от които се въвеждат като задължителни общоевропейски изисквания. Списъкът на тези стандарти се актуализира и публикува периодично.

Директивата предвижда създаването на консултативен орган към Комисията, известен като Комитет за ONP. Комисията се задължава да се съобразява в най-голяма степен с мнението на този комитет при взимане на решения, отнасящи се до ONP. Освен това се предвижда и механизъм за вземане на регулаторни решения от Комисията в тази област.

Към директивата са приложени

- областите на приложение (изброени по-горе)
- еталонна рамка за разработване на предложения за условията за осигуряване на достъпна мрежа
- насоки за прилагане на директивата до 31 декември 1991 г.

Насоките за прилагане на директивата предполагат:

- издаване на конкретни директиви по отношение на арендованите линии и гласовата телефония

- прилагане от 1 януари 1991 г. на хармонизирани технически интерфейси и характеристики за ISDN и - пренасяне на данни с пакетна комутация

- приемане от Съвета до 1 юли 1991 г. на препоръка за прилагането на ONP при услуги за пакетни данни

- приемане до 1 януари 1992 г. на подобни препоръки за ISDN

- разглеждане на конкретни директиви в последните две области (услуги с пакетни данни и ISDN), които да последват препоръките.

3. Директива на Съвета (92/44/EEC) от 5 юни 1992 г. относно прилагането на осигуряване на достъпна мрежа за наети линии

Директивата си поставя две главни цели. Първата е всички наети линии да бъдат предлагани при хармонизирани условия за използуване и тарифни принципи. Втората цел е крайната дата за осигуряване на определени типове наети линии във всяка страна-членка да бъде най-късно датата на въвеждане на директивата в страната (но не по-късно от 5 юни 1993 г.). Разбира се, директивата не ограничава предлагането и на други типове наети линии.

Основните разпоредби на директивата са:

• свеждане на ограниченията на достъпа до наетите линии до залегналите в Рамковата директива четири съществени изисквания;
• осигуряване на минимален набор от наети линии, списъкът на които е приведен в Приложение II към директивата. Чрез актуализиране на този списък може да се следва технологичното развитие и еволюцията на пазара;
• определене на тарифите според себестойността, независимо от приложението на наетите линии;
• избягване на дискриминацията в условията за предоставяне и използване;
• осигуряване на процедура "всичко от едно място" при наемане на линии, преминаващи през няколко страни-членки;
• осигуряване на прозрачност чрез предоставяне на предписан (в Приложение I) обем информация;
• въвеждане на процедури за решаване на спорните въпроси и за довеждане до знанието на Комисията на всички възникнали проблеми при прилагане на директивата.

Съгласно Приложение I на директивата страните-членки се задължават да осигурят информация относно:

• техническите характеристики с ясно посочване на стандартите;
• тарифите, включващи началните такси за свързване, таксите за наемане за определен период, такси за използване, други такси;
• условията на доставка, включително процедурата за заявяване, типичния срок на доставка, договорния период, типичното време за отстраняване на повредите, процедури за възстановяване на разходите, индикатори на качеството на обслужване;
• условията за лицензиране;
• условията за включване на крайни устройства.

В Приложение II на директивата се дефинират пет задължителни типа наети линии:

- 2 и 4 проводни линии за гласова честотна лента с обикновено качество (M.1040)
- 2 и 4 проводни линии за гласова честотна лента със специално качество (M.1020 и M.1025)
- цифрови линии със скорост 64 kbit/s съгласно G.703 (за преходен период могат да бъдат използувани X.21 и X.21bis)
- неструктурирани цифрови линии със скорост 2 Mbit/s съгласно G.703
- структурирани цифрови линии със скорост 2 Mbit/s съгласно G.703 и G.704 (с проверка CRC по G.706).

Европейската комисия, след консултация с Комитета по ONP, може да добавя към обхвата на директивата и други арендовани линии (например от по-висок ред - 34 Mbit/s и 139 Mbit/s).

За да се дефинират по-точно характеристиките на горните линии ETSI разработва група от стандарти, както и друга група от стандарти за съответните терминални интерфейси. Съвместно с TRAC се създават и съответните CTRs.

Макар че КПД по принцип поддържа политиката за осигуряване на достъпна мрежа, все още не са предприети практически стъпки при нейното прилагане в страната. Техническите изисквания към наетите линии са в процес на въвеждане (вж. Табл.5), а тарифната политика на БТК-ЕАД по отношение на наетите линии и канали не се определя от себестойността. КПД все още не е установил подходяща процедура за надзор върху споразуменията за взаимно свързване между БТК-ЕАД и новите лицензирани далекосъобщителни оператори.

6.4 Предложения за втората фаза

За втората фаза се препоръчва въвеждане на директива (93/97/EEC) от 29 октомври 1993 г. за взаимно признаване одобряването на типа на спътникови станции и на директива 94/46/EEC от 13 октомври 1994 г. за либерализиране на пазара на спътникови станции и услуги. Страните-членки трябва да съобщат за мерките за прилагането на втората директива не по-късно от 8 август 1995 г. Отклонения са възможни за страни с по-слабо развити мрежи до 1 януари 1996 г.

Не може да се отрече, че в областта на спътниковите съобщения либерализацията у нас все още не е започнала. КПД има разработена дългосрочна политиката в областта на спътниковите съобщения, която преследва следните цели:

• пълно либерализиране на земния сегмент по отношение на приемните съоръжения, както и на приемо-предавателни съоръжения под лицензионен режим;
• свободен достъп до спътниковата преносна среда под лицензионен режим, като за известно време се забранява простата препродажба на преносен капацитет;
• свобода на предлагане на спътников сегмент на потребители и оператори под лицензионен режим при спазване на съответните процедури за честотна координация;
• хармонизиране на процедурите, свързани с предоставяне на спътникови услуги с цел предоставяне в бъдеще на общоевропейски спътникови услуги.

Реализирането на тази политика ще се осъществява посредством лицензионната дейност на КПД. Специално за лицензирането в областта на спътниковите съобщения КПД подготвя наредба. Постановките на тази наредба, обаче, не покриват изцяло изискванията на двете цитирани по-горе директиви, ето защо се налага те да бъдат по-подробно проучени с оглед поетапното въвеждане на техните изисквания в нашата нормативна база.

Като следващи мерки в Бялата книга се препоръчва въвеждането и на нормативни документи, които все още са в проект, но се очаква приемането им до две години. Те са свързани с:

• осигуряване на достъпна мрежа (ONP) за гласовата телефония
• взаимно признаване на лиценциите на доставчици на далекосъобщителни услуги, включително и на спътникови услуги
• либерализиране на инфраструктурата
• защита на персоналните данни.

По всички изброени по-горе въпроси КПД следи отблизо развитието на европейската нормативна база чрез участието си в ECTRA и неговите работни органи. КПД подписа меморандума за създаване на Европейския далекосъобщителен офис (ETO), чиято главна задача е практическото осъществяване на взаимното признаване на лицензиите за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Независимо от това, обаче, налага се КПД периодично да преразглежда политиката си с оглед своевременно отразяване на последните европейски нормативни постановки в горните области.


Top of page

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ